Раждането - страх или щастие

  • 3 315
  • 100
  •   1
Отговори
19 фев. 2006, 10:41 ч.
  • Мнения: 1 883
Споделете преди да родите как се чувствахте . Мене толкова ме беше страх , че почти не можах да изпитам онази радост от първия вик на бебчето ми ,първия допир с нежната му кожичка . Осъзнах се едва след няколко дни ,когато се прибрах в къщи и тогава наистина бях ЩАСТЛИВА . А при вас как беше  Grinning Grinning

# 1 19 фев. 2006, 10:50 ч.
  • Мнения: 5 370
Ми.....мене ме беше страх до едно време, обаче преди появата на Стаси дефакто нямах много време за такъв, щото изтекоха водите 23 дена преди термин. И....една нощ полуспах, полу-се страхувах в болницата.На другия ден след системи се наложи да се направи "шев и кройка". Е, от момента на получаването на документите за секцио вече нямаше страх, а само облекчение-не че ме е боляло преди това-никак даже. Peace

# 2 19 фев. 2006, 10:50 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Чисто щастие Grinning
Раждането ми протече много добре. Дишах както ме бяха учили, изобщо много положителни емоции ми създаде. Като родих, ми я сложиха голичка и мокричка на корема. Това е най-прекрасният миг в съзнателния ми живот - новороденото ми бебе се гуши в мен, притихва, а сърцето ми ще прелее от щастие и радост. Цяла нощ стоях будна с все очилата на носа, да я гледам...а тя си спеше и пет пари не даваше за моето вълнение.

# 3 19 фев. 2006, 10:54 ч.
  • Мнения: 5 393
И двете.Беше ме страх,родих с планово секцио и просто самата мисъл за операция си беше страшничка.След това не ми донесоха бебо да го видя защото се наложи да го сложат в кувьоз,само за 5-6 секунди ми го показаха като го извадиха,но въпреки това се почувствах истински щастлива.След това с всеки изминал ден осъзнавах все повече ,че това е реално,че това е моето бебче и бях още по-щастлива.

# 4 19 фев. 2006, 11:08 ч.
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Отидох да раждам съвсем спокойна,изобщо през цялата бременност не съм изпитвала страх от раждането.Родих бързо и лесно.Когато чух "Ето го ,хубав,малък  мъж!" се почувствах доволна и облекчена.На истина осъзнах какво е станало и се почувствах истински щастлива когато ми го донесоха за първото кърмене  Hug.

# 5 19 фев. 2006, 11:15 ч.
  • Мнения: 1 101
И аз като Бу и ivap изпитвах само щастие. През цялата бременност бях спокойна, информирах се, подготвях се, а когато дойде моментът бях съвсем уверена в себе си. Когато ме приеха в родилното бях много ухилена и щастлива LaughingИ затова и раждането беше най-вълшебния момент в живота ми Peace

# 6 19 фев. 2006, 11:24 ч.
  • Мнения: 5 103
Не смятам, че има човек, който не го е страх от раждането. Според мен е и двете и страх и радост Laughing

# 7 19 фев. 2006, 12:07 ч.
  • Мнения: 781
Първо страх- не толкова от операцията, колкото всичко да мине гладко и после....... много щастие Simple Smile

# 8 19 фев. 2006, 12:15 ч.
  • на село
  • Мнения: 3 926
Не съм се страхувала, по- скоро изгарях от нетърпение да се роди мъничето, да го докосна, да разбера момченце ли е или момиченце  Wink/понеже неисках да знам предварително/.

# 9 19 фев. 2006, 12:16 ч.
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
В началото беше страхът, а след това щастието, нормално е.
Докато не видях мъничкто зайче, все примирах от страх, а след това, като се роди, се разревах от щастие Simple Smile

# 10 19 фев. 2006, 12:17 ч.
  • Мнения: 5 391
Страх от неизвестното и щастие от толкова дълго чаканото събитие Hug

# 11 19 фев. 2006, 12:18 ч.
  • София
  • Мнения: 2 967
Беше ме страх, но се бях настроила, че много боли, НО УВИ, май не се бях настроила достатъчно. Имах много трудно раждане, но като го видях и ми казаха, че всичко е наред, веднага  забравих за бременност и раждане. Но в интерес на истината, след около 2м. се осъзнах напълно и си поплаках от щастие!

# 12 19 фев. 2006, 12:22 ч.
  • Мнения: 5 577
За мен си беше страх.

# 13 19 фев. 2006, 12:40 ч.
  • Мнения: 1 327
и двете! първо щастие, после страх, после пак щастие, после пак страх... щипка яд и така...

# 14 19 фев. 2006, 12:42 ч.
  • Мнения: 1 107
Нямах търпение да родя, бях супер превъзбудена, май не беше нито страх, нито щастие   newsm78

# 15 19 фев. 2006, 13:03 ч.
  • София
  • Мнения: 39 773
Контракциите ми бяха толкова силни и ме ме боляха ужасно... по едно време реших, че няма да раждам, ама не ме беше страх Simple Smile
После ги оставих ма праят к'ото си искат, аз си гледах бебето Simple Smile

# 16 19 фев. 2006, 13:18 ч.
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Първо страх....доста време след това дойде щастието Laughing.

# 17 19 фев. 2006, 13:19 ч.
  • Мнения: 1 425
Аз не се страхувах, напротив радвах се, че най-после ще се срешна с тази малка госпожица  Laughing А ЩАСТИЕТО от самата среща не мога да го опиша, но предполагам, че всяка раждала жена знае за какво говоря  Laughing

# 18 19 фев. 2006, 13:23 ч.
  • Мнения: 3 611
Умирах от страх преди раждането, умирах от страх и по време на раждането. Едва, когато започнах да свиквам с новото си положение "на майка" (2-3 месеса по- късно, дотогава някак ми беше всичко като в сън, нереално), разбрах, че всъщност съм много щастлива.  Heart Eyes

# 19 19 фев. 2006, 13:23 ч.
  • Мнения: 445
Първо страх, но после преливах от щастие с моето малко слънчице на корема ми.

# 20 19 фев. 2006, 13:26 ч.
  • Мнения: 8 505
Не съм се страхувала изобщо.Болка-да (за съвсем кратко),но страх-не!Нямах търпение да родя най-накрая (след седмица преносване).Бях щастлива,но леко разочарована от факта,че имам дъщеря,а не син...е,до вечерта,когато ми я донесоха за първи път след раждането,вече всичко си беше по местата и бях щастлива майка на момиче.

# 21 19 фев. 2006, 14:09 ч.
  • Мнения: 2 910
Изпитвах и страх и щастие. Щастие, защото очаквах да гушна малкото си бебче, а страх, по- скоро от неизвестното, тъй като не знаех как ще протече раждането и, дали ще има усложнения след това.

# 22 19 фев. 2006, 14:54 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Цитат на: kikа в нд, 19 фев 2006, 12:07
Първо страх- не толкова от операцията, колкото всичко да мине гладко и после....... много щастие Simple Smile
И аз така, само дето операцията ми беше по спешност

# 23 19 фев. 2006, 15:03 ч.
  • София
  • Мнения: 1 621
При мен и двете.Първо беше страх как ще мине, болката и т.н., но раждането ми беше много леко, пък и с упойка, та си го спомням като много приятно изживяване.Щастието дойде като видях малкото човече, че е живо и здраво. Laughing

# 24 19 фев. 2006, 15:04 ч.
  • Мнения: 2 631
И двете Peace

# 25 19 фев. 2006, 15:09 ч.
  • Мнения: 5 140
Страх за самото раждане не, но контракциите ми бяха много силни и нямах време да мисля за страх исках по бързо да свършват тези контракции и да родя.
След като се роби бебка заплаках от кеф и щастие, че всичко е приключило.
Страхът ми беше след раждането, защото я видях след около 36 часа след като я бях родила.

# 26 19 фев. 2006, 15:10 ч.
  • Мнения: 1 072
Щастие. И двата пъти. Не ме е било страх. Болката я приех като съвсем нормална част от раждането. По принцип на мен цялата бременност + раждането са ми много приятни периоди (въпреки гадения, повръщане по 5 пъти на ден първите месеци и т.н. и киселини накрая), може би защото съм настроена, че това са много специални периоди от живота на една жена.

# 27 19 фев. 2006, 17:12 ч.
  • Мнения: 2 040
Страх до момента в който чух от докторката: Браво, главичката се вижда ...
В тоя момент забравих и страх, и болка и все ... съсредоточих се в това което следва и след 5мин. бях най- щастливата жена на света  Grinning

# 28 19 фев. 2006, 17:30 ч.
  • Мнения: 46 526
Страх.
И болката не се забравя след раждането.

# 29 19 фев. 2006, 17:34 ч.
  • Мнения: 9 903
докато го извадят - върло любопитство. После - досада, че трябва да ме шият половин час. После пак лудо любопитство да си го гледкам Simple Smile
щастието по-скоро ми е сега - когато го гледам как суче ужасно съсредоточено, как спи с двете ръце нагоре, или като се събуди преди нас и тихичко си играе, без да реве, а като ни види, се смее Simple Smile

страх имаше в края на бременността съвсем малко, колкото дали всичко ще мине наред.

# 30 19 фев. 2006, 17:37 ч.
  • Мнения: 1 999
Първо страх, после щастие. Laughing

# 31 19 фев. 2006, 17:43 ч.
  • Мнения: 1 190
Определено смесени чувства, после естествено радост.
А, за болката - забравя се Peace

# 32 19 фев. 2006, 17:44 ч.
  • Мнения: 2 784
Беше ме страх, разбира се, не толкова за мене, колкото дали детето ще е живо и здраво, дали няма да му има нещо, защото в началото на бременността имах проблеми и се бях психирала от фразата, че "организмът се изчиствал от дефектният плод". Много ме беше страх, докато не ми казаха, че всичко е наред и не сложиха малкото голо и треперещо бебче на корема ми. След това ме заля вълна от облекчение и изпитах най-голямото щастие в живота си. Да не споменавам, че взех да се хиля като луда и да плача. Добре, че лекарите са свикнали на подобни емоции и никой не ме сметна за истеричка.  Embarassed

# 33 19 фев. 2006, 17:49 ч.
  • Мнения: 171
16 часа бях със страшни контракции, но не съм изпитвала страх.
В момента,в които видях бебока забравих през какво трябваше да мина, за да я имам. newsm10

# 34 19 фев. 2006, 17:52 ч.
  • Мнения: 2 849
Цитат на: sminscho в нд, 19 фев 2006, 15:04
И двете Peace
Peace

# 35 19 фев. 2006, 18:13 ч.
  • София
  • Мнения: 3 679
Аз "преспах"моето раждане- родих с пълна упойка заради форцепса-но първата ми мисъл след като се усвестих- и първите ми думи бяха - КЪДЕ Е БЕБЕТО?!?!?!
Видях синята лентичка на ръката която потвърди че има бебе и е момче- но дори и след отговорите на сестрата и гинеколога ми - че е момче и че е добре - продължавах все това да повтарям.Сигурно още съм била под упойка- защото всички гласове имаха метален звук а моя собствен почти не го чувах- аз съм говорела а смятах че си мисля....
Е показаха ми го след няколко минути - почти нищо не си спомням- само че беше с косичка и имаше големи топки Embarassed
Дадоха ми го чак след 24часа- водело се травмиран раждане и затова било под наблюдение- странно се почуствах-но някак не ме беше страх да го гушна- а до тогава винаги съм изпитвала панически страх от това...
Но радостта- почуствах я наистина чак след около седмица като се прибрахме- чак като се поукопитих.Дотогава си беше повече страх...

# 36 19 фев. 2006, 18:41 ч.
  • Мнения: 2 407
Страх, притеснение, болка ,радост и неземно щастие..

# 37 19 фев. 2006, 19:34 ч.
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
И двете.

# 38 19 фев. 2006, 19:51 ч.
  • Мнения: 577
аз не знаех какво е да родиш.не бях чела никъде и не исках да знам какво е и това ме спаси.Родих супер лесно ибързо без никакви проблеми и бях много щастлива че вече не съм бременна preggo

# 39 19 фев. 2006, 19:58 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Много ме беше страх, въпреки планираното секцио за Васи. Родих на 35г. Преживяла съм операция с пълна упойка, едва ме върнаха. За това ме беше страх - дали ще се събудя, за да видя беба.
После ме беше страх дали всичко и е наред, защото я дадоха при мен на петия ден. А то се оказа, че психолога тогава разрешил. Какви съм ги приказвала в родилна зала, не знам Thinking.
Щастието дойде по-късно - когато видях Дени как я гледа и я докосва само с едно пръстче. Тогава чак ми олекна

# 40 19 фев. 2006, 20:15 ч.
  • Мнения: 5 298
Тотално объркване с второто. Как? Защо днес? Имам още седмица. Да си стои в корема - не искам днес, а и датата е  - 13-ти.
Вълнение! Голяма изненада от системите ( не съм имала с първото). Такава болка през няколко секунди  Shocked. Почерпиха ме шоколад. Попитаха подейства ли упойката? А аз, не и мисля че раждам. Та така - 10 мин след поставяне на упойката, дъвчаща шоколад. И огромната изненада - толкова бързо? Момиченце! Всичко наред ли с нея? Да ? И нямам шевове? Блаженство, усмихвам се и упойката вече действа!

# 41 19 фев. 2006, 20:37 ч.
  • Мнения: 1 202
Ами определено и двете! smile3541

# 42 19 фев. 2006, 20:43 ч.
  • Мнения: 4 362
Цитат на: Филипа в нд, 19 фев 2006, 12:17
Страх от неизвестното и щастие от толкова дълго чаканото събитие Hug

Също мисля така,но при мен страха е повече от страна не на раждане,а да не се падна сама като ме почнат болките и да се чудя кой ще ме закара в болницата  ooooh! ,но пък щастие за очакваното събитие 

# 43 19 фев. 2006, 20:44 ч.
  • Мнения: 949
Той се роди и малко по рано и не се бях подготвила психически и определено СТРАХ!Впоследствие на следващият ден,когата ми го дадоха-радост.

# 44 19 фев. 2006, 20:45 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 405
Родих планово секцио и въобще не ме беше страх, бях напълно спокойна и вдъхвах увереност на майками и таткото. Изпитах огромна радост като я видях за първи път - най-красивото бебе. Но сега, когато знам, какво ще ми се случва - адски много ме е страх. Притеснявам се да не ми личи паниката ... Sad

# 45 19 фев. 2006, 21:00 ч.
  • Мнения: 1 489
Цитат на: pipince в нд, 19 фев 2006, 12:16
В началото беше страхът, а след това щастието, нормално е.
Докато не видях мъничкто зайче, все примирах от страх, а след това, като се роди, се разревах от щастие Simple Smile
И при мен положението беше същото.

# 46 19 фев. 2006, 21:41 ч.
  • Мнения: 3 760
И двете. Все пак не ме беше страх чак толкова. Просто исках всичко да приключи. После нямаше време за страхуване. Щастието при мен се прояви по-късничко. Вероятно защото ми дадоха детенце на 20-я час. Естествено с всеки изминал ден ставам все по- и по-щастлива.

# 47 19 фев. 2006, 22:16 ч.
  • Мнения: 35 971
никаква радост не изпитах, и в двата случая - умора и ОБЛЕКЧЕНИЕ!

# 48 19 фев. 2006, 22:19 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
За мен е било страх и огромна болка, след това разбира се, се превърна в щастие.
Дано второто ми раждане мине по - леко.  Praynig

# 49 19 фев. 2006, 22:31 ч.
  • Мнения: 388
Страх, болка, щастие, умора, облекчение, радост- усещането е необяснимо. Вторият път ме беше страх -повече,  но и  двата пъти изпитах неповторимо щастие.

# 50 19 фев. 2006, 22:55 ч.
  • Мнения: 7 474
Абсолютно нищо, preggo само исках по-бързо да излиза! Щастието дойде по-късно!

# 51 19 фев. 2006, 23:03 ч.
  • Мнения: 1 410
Вече пренасях и всеки ден я подканях да излиза вече. Говорех й колко било слънчево и т.н. и когато дойдоха окнтракциите много се зарадвах, че най-накрая ще свърши. Когато тръгнах за болницата майка ми не вярваше, че ще раждам. Думите й бяха: с тази усмивка едва ли имаш родилни болки, ама както и да е.
В болницата ми беше странно, непознато и докато разбера какво става взех, че родих.

# 52 19 фев. 2006, 23:46 ч.
  • Мнения: 7 430
Не изпитвах никакъв страх, докато не започнах да раждам и най-вече по-едно време, когато малкия не искаше да излиза и казаха, че можел да се задуши Sad
Такава болка беше....и страх от неизвестното...
Шиха ме без упойка и в първите минути и часове не можах никак да му се нарадвам - още повече, че ми го дадоха само за секунди и после чак на следващия ден го видях  Cry

# 53 20 фев. 2006, 00:18 ч.
  • Мнения: 3 034
Определено огромно любопитство :
1. Какво е това 'раждането', за което всички жени говорят
2.Как изглежда бебето, какъв пол е

А след като родих огромна радост и имаше 2 неща, които няма да забравя никога - пъпната връв / много красива,бледо розово-лилаво-синкава и усукана на спирала / и бебето, което ми показаха секунди след това, а то ме погледна с едни дълбоки очи и ми се усмихна. Тогава усетих страхотна връзка с нея. 

# 54 20 фев. 2006, 00:45 ч.
  • Варна
  • Мнения: 632
До момента,в който ме сложиха на системи,а то беше 18 часа след изтичане на водите, бях много смела, щастлива, нетърпелива и любопитна от срещата ми с малкото човече.За самото раждане почти не мислих, в главата ми беше само бебчето.Разхождах се в коридора на родилното и надничах в боксовете с бебчета- това адски много ме зареждаше и малките същества ме правеха щастлива. Впоследствие самото раждане мина доста мъчително и продължително,но  слагането на бебто на корема ми за секунди накара всичката болка да се изпари и дори и спомен да не остане.Наистина и за мен това беше най-щастливият миг в живота ми,колкото и банално да звучи.Та,конкретният ми отговор е - категорично щастие  Wink

# 55 20 фев. 2006, 03:49 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 927
Аз нямах възможност да изпитам тези чувства, които сте изпитвали вие, за което ми е адски мъчно и Ви завиждам благородно. Единственото чувство, което изпитвах по време и след раждането беше Ужас. Родих преждевременно, не гушнах бебо, изписаха ме сама.

# 56 20 фев. 2006, 08:39 ч.
  • Мнения: 2 952
Няма ИЛИ ....има "И" .... Peace

# 57 20 фев. 2006, 08:43 ч.
  • Мнения: 694
Това беше най-големия страх до момента който бях изпитвала. И може би за това неможах да се насладя на този момент от раждането на дъщеря ми.
А сега страха ми е още по-голям, незнам как ще го преодолея.

Може би при мен страха надделя пред щастието, което се появи малко по-късно.

# 58 20 фев. 2006, 08:59 ч.
  • Мнения: 1 493
Мен също ме беше страх и мисля, че това е нормално. Човек винаги се страхува от неизвестното. Когато ми дадоха Силвия веднага се почуствах невероятно щастлива. Тя беше прекрасно бебе със големи сини очи, руса коса и големи червени устни.

# 59 20 фев. 2006, 09:20 ч.
  • София-там нейде в западната част
  • Мнения: 2 050
докато бях бременна не изпитвах страх от раждането или как ще си гледам детенцето когато ми изтекоха водите...признавам че тогава се сковах  Sick защото и за първи път ще влизам в болница но когато ми започнаха контракцийте забравих за всичко ... защото ме болеше и като родех и ми я дадоха наистина беше страхотен момент ...но тъй като бях изнемощяла а и ме шиха с пълна упойка момента беше доста кратък но като се събудих и ми я донесоха няма нужда да описвам ...всяка майка познава това чувство  Heart Eyes

# 60 20 фев. 2006, 09:35 ч.
  • Мнения: 262
За мен изобщо не беше страх. И може би за това и не ме болеше толкова, колкото очаквах. Единствената ми мисъл бе с бебето всичко да е наред.

# 61 20 фев. 2006, 09:58 ч.
  • Мнения: 14 133
Радост!!!Повече ме беше страх през бремеността дали ще износя бебчо, защото имах доста проблеми.

# 62 20 фев. 2006, 10:44 ч.
  • Мнения: 1 731
Едновременно и страх и щастие.Страх от раждането и щастие ,че всичко ще приключи днес . Heart Eyes

# 63 20 фев. 2006, 11:06 ч.
  • Мнения: 272
Страх - не. По-скоро стъписване пред неизвестното. И радост, че след няколко часа всичко ще си дойде на мястото и ще имам бебе.
Преносих една седмица, през която лежах в болница и волю-неволю станах свидетел на контракции и раждания. Стаята ми беше до родилната зала и се чуваше всичко. След тази една седмица си мислех, че съм горе-долу наясно какво ми предстои. Не можах да се уплаша... Отидох да раждам едва ли не с усмивка.  Болките си ги биваше и непрекъснато питах лекарката дали е нормално да ме боли толкова. Тя ми отговаряше, че съм направо мъжко момиче и аз незнайно защо се чувствах много горда.
Така, че, не бих го нарекла страх... По-скоро нетърпение и радост. А щастлива...май започнах да се чувствам чааак след 1 година.

# 64 20 фев. 2006, 11:58 ч.
  • Мнения: 1 427
Последните няколко месеца-страх от неизвестното.Няколко дни преди секциото-нетърпение.В деня на секциото-пълен непукизъм, някак като дрогирана бях, все едно се случва на друг.Когато чух плача на детето си-радост и щастие, наистина трудно е да го опиша Simple Smile

# 65 20 фев. 2006, 12:04 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 926
Аз бях планово секцио - така 4е знаех кога ще раждам. Странно , но не ме беше страх. Изпитвах щастие първо, че ве4е нама да ми тежи толкова корема Wink и второ, че ще гушна най-сетне бебка Laughing

# 66 20 фев. 2006, 12:14 ч.
  • Мнения: 817
При първото раждане да кажа ,че ме е било страх е малко.Раждах около 14 часа и накрая доката ми правиха епизиотомията заспах - нямах сили.На бебчо се зарадвах едва като се прибрах .У дома на спокойствие чак тогава усетих какво щастие е това да си майка.
А при второто просто нямах търпение да зърна бебто то и раждането беше много леко само 2 часа LaughingКато я видях ми се стори ,че това е най-красивото бебе на света.Направо имах чувството ,че е необикновена GrinningНяколко часа по късно като увиснах на врата на акушерките да си я взема да си я гушкам - жените направо в се видяха в чудо EmbarassedКато излезнаха на някаде се намъкнах вътре и беше пълно с много готини бебчета и най-лошото беше ,че така си приличаха повечето .....че почти си обърках бебто.Е това беше все пак първата ни продължителна среща след това само по плача го познавах Flutter
При първото раждане бях малко егоистично настроена страхувах се повече за мен по-малко за бебето, при второто беше точно обратно.

# 67 20 фев. 2006, 14:24 ч.
  • там край реката
  • Мнения: 153
с първото - никакъв страх,защото не знаех колко силна е болката.До края бях като в сън.
с второто - страх,страх,страх.Накрая преносих,сложиха ме на система за предизвикване на раждането.С нетърпение чаках да започнат контракциите и после напъните,защото нямах търпение да видя бебето.Всички чакаха момиче,дори видеозонът показа момиче,но аз знаех,че пак е момче.Докато раждах,говорех на корема си в мъжки род  Laughing Като се роди момче,доктора каза "Брей,откъде знаеше че е мъж?"....После изведнъж всички вкл.таткото забравиха,че са искали момиче.......... Laughing  Laughing  Laughing

# 68 20 фев. 2006, 14:29 ч.
  • Мнения: 3 537
Малко страх,но много повече щастие Wink

# 69 20 фев. 2006, 14:39 ч.
  • Мнения: 934
 С първото имах пълно информационно затъмнение и поради това грам не се страхувах, до момента в които в 35 седмица ми предизвикаха раждане. Е тогава брах страх за цялата бременост. 12 часа страх за бебето, мен не ме болеше чак токва, радостна не успях да се почуствам в следващите 10 дена докато беше в кувиоза бебето. Чак след като я прегърнах и целунах изпаднах в екстаз и признах, че вече съм майка и до ден днешен радоста е пълна.
Втората бременост беше само страхххх, от всякъде и имаше защо, все още не се чуствам щастлива страх ме е защото пак родих рано /33 г.с./и все още има рискове за бебето, а щастието сигурно ще дойде когато ми кажат, че всичко е ок. Радостна бях когато след 48 дена след раждането успях за първи път да си прегърна и целуна детето. Екзалтирана съм от това че съм дала живот на две невероятни момичета, и се надявам и братче да им подаря, въпреки че ще треперя да не се потрети кошмара от преждевременното раждане

# 70 20 фев. 2006, 14:55 ч.
  • Мнения: 7 106
Естествено докато бях бременна и то първа бременност, четейки разни истории и гледайки снимки от раждания, изпитвах страх. Страх дали всичко ще е наред с мен и бебето, дали няма да ме боли много....
На практика обаче, раждането ми мина много бързо, леко, спокойно и даже весело, защото екипа при който раждах беше страхотен. Между напъните гинеколога разказваше вицове и ако щете вярвайте аз родих смеейки се  Laughing.
Да, раждането ще го помня може би цял живот с най-добри чувства, помня всяка секунда и всяко дийствие на лекарите. Ще помня как гинекологът още щом акушерките поеха бебето да го измият взе телефона ми, попита ме как съм записала мъжа ми в него и го набра, за да му честити пръв и да му каже че всичко е на ред!
Пожелавам на всички такова хубаво раждане!

# 71 20 фев. 2006, 15:42 ч.
  • Мнения: 1 416
Не бих го определила нито като страх, нито като щастие...
Беше много силно вълнение! По време на секциото плаках непрестанно. Когато я видах, за секунди, се почувствах изненадана - нищо повече...
После ми я донесоха на другата сутрин за 5-10 минути и се чувствах адски странно - не можех да повярвам, че имам дете...
И сега, след година и 3 месеца, пак често я поглеждам и се чувствам толкова особено. Не мога да повярвам, че Маргарита ми е дъщеря. А и, че аз съм майка на някого...  Rolling Eyes

# 72 20 фев. 2006, 16:00 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 551
Не ме е било страх от самото раждане, а се притеснявах дали всичко с бебчето ми ще е наред. Преносвах 4 дена и ми казаха да отида уж само за преглед, но за всеки случай да си взема багажа. И изведнъж - ти оставаш тук  Shocked Слава Богу дадоха идея за една таблетка, която да ме "отпуши". Така и стана - в 18.20 ч. същия ден бях вече мама на моето слънчице  Hug Не споменавах изобщо за упойки, понесох всички контракции и накрая когато ми казаха, че е момче / аз не поисках да го видим по-рано / и го чух да изплаче сълзите ми сами потекоха. Дадоха ми да го гушна и всички болки бяха тотално забравени. Нищо че бяха минали само няколко минутки. Така че бях щастлива,а не страхлива  Heart Eyes

# 73 20 фев. 2006, 16:38 ч.
  • Мнения: 1 440
Първо беше голям страх,но не толкова от болката,колкото как ще протече,всичко ли ще е наред с бебката.В момента,в който я видях се чувствах най-щастливия човек на света./Още не се бях събудила напълно,че се наложи секцио с обща упойка/.

# 74 20 фев. 2006, 16:54 ч.
  • София
  • Мнения: 1 320
Беше си страх, а после незабравимо щастие!

# 75 20 фев. 2006, 17:03 ч.
  • Мнения: 1 040
По скоро нито едното от двете Wink За страх не ми остана време от болка Wink А щастието дойде за миг, когато ми го дадоха да си го гушна Grinning

# 76 20 фев. 2006, 17:06 ч.
Не мога да кажа 4е не ме е било страх,но радоста и щастието ми от появата на сина ми  baby_neutral бяха много по големи.Особенно в момента в който ми го дадоха да си го гушна. Hug Simple Smile Simple Smile

# 77 20 фев. 2006, 17:08 ч.
  • Мнения: 1 393
Мене също ме беше страх,но желанието да видя и гушна бебето(в 2-та случая)беше по-силно от страха.Отивах с голяма радост към родилния дом,защото ме деляха часове от срещата с детенце  Heart Eyes

# 78 20 фев. 2006, 17:49 ч.
  • Spain
  • Мнения: 3 750
Simple Smile
 не изпитвах никакъв страх .. с толкова нетърпение 4аках да я видя 4е си виках " по- бързо " да излиза . но аз още от самото на4ало имах нагласата 4е ще раждам с епидурал и няма да ме боли Simple Smile . ако трябваше да родя натурално сигурно щях да се побъркам от страх Simple Smile . та така  -  исках  да я видя , понеже не можех да си я представя Simple Smile . смешното е 4е нали не знаех колко трае раждането .. като се раздялях с мъжо - за да ме подготвят за раждането - се простих с него до след 1 4ас . бях си решила 4е след 1 4ас ве4е ще съм родила Simple Smile .. да , ама не .. мъ4их се 6 4аса докото полу4а нужното разкритие Simple Smile  .. и така сега като гледаме отвреме на време записа се смеем " хаиде ,след 1 4ас ще се видим Simple Smile " .
 като я родих ми олекна , бях щастива 4е  е жива , здрава , и изобщо не ме интересуваше " какво ме правят там" (зашиват , 4истят и т.н. ) Simple Smile

# 79 20 фев. 2006, 17:52 ч.
  • Мнения: X
Не мисля,че беше страх,по скоро -нетърпение да свърши всичко и да си видя детето..като,че ли страха ме обзе като мина всичко и само се притеснявах дали бебо си има всички пръстчета и дали е здрав,но като ми го дадоха и лично се уверих в това...е това си беше истинско щастие

# 80 20 фев. 2006, 20:17 ч.
  • Мнения: 48
винаги съм си мислела, че ще ме е страх от раждането и че ще се паникьосам. но за мое голямо учудване бях изключително спокойна. даже не ми се отрази факта, че обърках пътя за болницата и се наложи да обиколим Embarassed сигурно е оказало влияние и това, че мъжа ми беше с мен и ми беше опора.  за щастието - то е ясно. едва ли има майка, която не се разтапя като гушне бебето Simple Smile

# 81 20 фев. 2006, 21:39 ч.
  • Мнения: 5 500
Не ме беше страх. Щото не знаех кво ме чака  Mr. Green А и бях преносила 10 дни и направо нямах търпение да родя. Всяка сутрин се събуждах с желанието: искам днес да родя най-после.
Болят контракциите, изобщо не ги усещах като силни менстр. болки, болки в кръста или самите напъни като ходете до 00. Раждането ми нямаше нищо общо с всичко, което ми бяха разказвали, че представлява.
Просто в понеделник отидох да раждам, защото ми беше много тежко вече.
За този път си знам, че ще искам упойка и няма да ме боли  Mr. Green
Радост и щастие като сложиха Цецо на корема ми и акушерката каза: Айде нацелувай си го сега, още преди да го изкъпят  Laughing В момента, в който го видях знаех, че ще родя още веднъж, поне  Wink
Не ме е било страх, ама и сега не ме е страх  Flutter

# 82 20 фев. 2006, 21:46 ч.
  • Мнения: 2 309
Притеснявах  се,но не се страхувах.Дори ноща преди да родя си спах като къпана и същевременно се чувствах гузна от това пред себе си newsm78 Дори сутринта в 7.30 като тръгнахме със съпруга ми към клиниката бях спокойна,леко притеснена,но не и уплашена.Просто нямахме търпение да си гушнем бебчето.

# 83 20 фев. 2006, 22:13 ч.
  • Мнения: 195
Определено щастие.Като излязох от упойка и ме преместиха в интензивно , ми донесоха бебето веднага да я видя. Плаках ,защото нямах сили да се изправя в леглото да я гушна , а тя толкова плачеше.Но след това наваксахме и сега си плащам за това-почти цял ден сме на ръце.

# 84 20 фев. 2006, 22:41 ч.
  • Мнения: 535
 hahaha Първия път мога да кажа,че не съм изпитвала страх по скоро бях притеснена от неизвестното. newsm12 Естествено,когато родих и видях бебето бях безкрайно щастлива! Party Сега обаче,когато ми предстои второто раждане ме е обзела страшна паника...Срам...! newsm62 smile3521 newsm62     

# 85 21 фев. 2006, 00:08 ч.
  • Мнения: 1 382
Определено щастие,сладка болка....ама след като го родиш ти се струва сладка  #Crazy

# 86 21 фев. 2006, 00:26 ч.
  • Мнения: 4 242
Щастие! И двата пъти децата ми бяха много желани!
Толкова дълго съм чакала дъщеричката си, че единствената ми мисъл по време на раждането беше да е жива и здрава, да я видя и гушна! Знаех какво ме чака, защото и сина си родих трудно, но знаех че си заслужава и никак не се страхувах.

# 87 21 фев. 2006, 00:38 ч.
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 762
Хем исках вече да раждам,хем ме беше страх!Общо взето се успокоих чак след изписването,като си отидох вкъщи и споделих спокойно страхоете си с мъжа ми и бабите.

# 88 21 фев. 2006, 19:14 ч.
  • Мнения: 282
Мен не беше страх,просто бях нервна,но когато си видях беб4ето жси4ко друго изгуби зна4ение. Flutter

# 89 21 фев. 2006, 19:36 ч.
  • Мнения: 528
Страх защото ме бяха наплашили мой бивши колежки че било адска болка.Даже като постъпих в болницата за преносване ги питах за упойката.Те си замълчаха ,но предишния ден преди да родя се смяхме много с другите майки от стаята и на сутринта ми предизвикаха раждането.Само това боля защото ми го предизвикаха не с хапче а един дърт доктор си вкара ръката и все едно е забравил нещо вътре.Когато ми дадоха безжизненото телце на корема вече бях забравила всичко.

# 90 21 фев. 2006, 19:43 ч.
  • Мнения: 3 818
Не знам защо, но при мен нямаше страх. Бях си наумила, че раждането няма да бъде сложна работа  Laughing  Когато лекарката ми каза, че може би до края на седмицата ще родя (десетина дни преди термина), за мое голямо учудване изпитах само огромно облекчение и радост.
После нещата така се стекоха, че нямаше кога да изпитвам страх- бях на кръчма, реших да мина да ме види докторката, тя ме остави в болницата, че било време, контракциите бяха като цяло слаби... имаше само един период от около половин час, таман преди същинското раждане, когато се засилиха дотолкова, че мислех да казвам на докторката, че се отказвам Laughing И хоп, докато се усетя, бебокът излязъл, целият процес беше има-няма пет часа, бях на крака през цялото време, обикалях коридорите и слушах другите бебоци как плачат- просто нямаше какво да ме накара да се уплаша.
Като се появи бебка изпитвах само огромно облекчение и щастие, че съм си свършила работа. Mr. Green
Страхът дойде после, когато не ми я дадоха два дни, но това е друга тема...

# 91 21 фев. 2006, 19:58 ч.
  • Мнения: 2 271
Изпитвах страх при двете фалшиви тревоги.Въпреки това не исках епидурална упойка.Когато настъпи самото раждане, страхът се беше изпарил.Исках по-бързо да прегърна малката си кукличка(преносвах 6 ден).Когато я видях-щастието ме заля.

# 92 21 фев. 2006, 21:22 ч.
  • Мнения: 1 370
Цитат на: Филипа в нд, 19 фев 2006, 12:17
Страх от неизвестното и щастие от толкова дълго чаканото събитие Hug

 newsm10

# 93 21 фев. 2006, 21:37 ч.
  • Мнения: 1 259
Страх изпитах когато влезнах в родилното.Преди това нямах търпение да влезна,преносих 5 дена.Когато родих и си видях бебчето бях най-щастливата жена Heart Eyes.

# 94 21 фев. 2006, 21:41 ч.
  • Мнения: 2 587
Определено много ме беше страх докато не получих първите контракции,а тогава разбрах че не е толкова страшно и не е болка за умиране.А когато бебка ме риташе по краката докато отрежат пъпната връв(която беше много къса)разбрах че всяка болка си заслужава да бъде изтърпяна.

# 95 21 фев. 2006, 21:57 ч.
  • Мнения: 396
Никакъв страх не изпитвах ,но само защото ми объркаха термина с 1месец newsm09 ,което означава,че аз чаках да родя в продължение на дълги и изморителни 30 дни  smile3507 .И когато и дойде времето на Виви,да ме приемат в родилно ,нямаше по щастлив от мен човек newsm44 newsm68 newsm44 ,нямах търпение всичко да свърши ,да си я видя жива и здрава и да се прибера у дома newsm53 newsm53 newsm53 !!!!!!!!!

# 96 21 фев. 2006, 22:19 ч.
  • Мнения: 507
Първия път се притеснявах по скоро как ще мине всичко. А втория като знаех какво е и си ме беше страх но до момента на първите контракции. След това се успокоих знаех че ще се справя.

# 97 21 фев. 2006, 23:12 ч.
  • София
  • Мнения: 11 712
Първия път-нямах никакъв страх,защото не знаех какво ме очаква!
Втория път се бях уговорила за епидурална и се самоуспокоявах,че няма страшно!Няма да изпитам същите болки.Но сметките ми излезнаха криви.Приеха ме с 6 см. разкритие,бях изпуснала момента за поставяне на упойката и тогава нахлу спомена от първото ми раждане,но след 40 минути бях родила и дори се разревах от щастие!

# 98 21 фев. 2006, 23:46 ч.
  • Мнения: 5 299
Още с влизането в родилното, изпитвах смесени чувства - страх от непознатото и щастие, че след дългото чкане ще видя бебка Mr. Green

# 99 22 фев. 2006, 01:17 ч.
  • София
  • Мнения: 616
Първият път много се страхувах и то повече дали ще се роди живо и здраво бебче,вторият път нямах много време за емоции,защото стана бързо,но по-скоро бях спокойна и накрая супер щастлива от развръзката Grinning

# 100 22 фев. 2006, 09:54 ч.
  • Мнения: 139
Определено ЩАСТИЕ!
За мой късмет и двамата се родиха бързо и лесно.Никога не съм била по-щастлива. newsm53                       love001                                 love001

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата