Първо страх, после щастие. 
- Публикувана: 19 фев. 2006, 10:41 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2006, 09:54 ч.
Раждането - страх или щастие
Беше ме страх, разбира се, не толкова за мене, колкото дали детето ще е живо и здраво, дали няма да му има нещо, защото в началото на бременността имах проблеми и се бях психирала от фразата, че "организмът се изчиствал от дефектният плод". Много ме беше страх, докато не ми казаха, че всичко е наред и не сложиха малкото голо и треперещо бебче на корема ми. След това ме заля вълна от облекчение и изпитах най-голямото щастие в живота си. Да не споменавам, че взех да се хиля като луда и да плача. Добре, че лекарите са свикнали на подобни емоции и никой не ме сметна за истеричка. 
Аз "преспах"моето раждане- родих с пълна упойка заради форцепса-но първата ми мисъл след като се усвестих- и първите ми думи бяха - КЪДЕ Е БЕБЕТО?!?!?!
Видях синята лентичка на ръката която потвърди че има бебе и е момче- но дори и след отговорите на сестрата и гинеколога ми - че е момче и че е добре - продължавах все това да повтарям.Сигурно още съм била под упойка- защото всички гласове имаха метален звук а моя собствен почти не го чувах- аз съм говорела а смятах че си мисля....
Е показаха ми го след няколко минути - почти нищо не си спомням- само че беше с косичка и имаше големи топки
Дадоха ми го чак след 24часа- водело се травмиран раждане и затова било под наблюдение- странно се почуствах-но някак не ме беше страх да го гушна- а до тогава винаги съм изпитвала панически страх от това...
Но радостта- почуствах я наистина чак след около седмица като се прибрахме- чак като се поукопитих.Дотогава си беше повече страх...
Видях синята лентичка на ръката която потвърди че има бебе и е момче- но дори и след отговорите на сестрата и гинеколога ми - че е момче и че е добре - продължавах все това да повтарям.Сигурно още съм била под упойка- защото всички гласове имаха метален звук а моя собствен почти не го чувах- аз съм говорела а смятах че си мисля....
Е показаха ми го след няколко минути - почти нищо не си спомням- само че беше с косичка и имаше големи топки
Дадоха ми го чак след 24часа- водело се травмиран раждане и затова било под наблюдение- странно се почуствах-но някак не ме беше страх да го гушна- а до тогава винаги съм изпитвала панически страх от това...
Но радостта- почуствах я наистина чак след около седмица като се прибрахме- чак като се поукопитих.Дотогава си беше повече страх...
Много ме беше страх, въпреки планираното секцио за Васи. Родих на 35г. Преживяла съм операция с пълна упойка, едва ме върнаха. За това ме беше страх - дали ще се събудя, за да видя беба.
После ме беше страх дали всичко и е наред, защото я дадоха при мен на петия ден. А то се оказа, че психолога тогава разрешил. Какви съм ги приказвала в родилна зала, не знам
.
Щастието дойде по-късно - когато видях Дени как я гледа и я докосва само с едно пръстче. Тогава чак ми олекна
После ме беше страх дали всичко и е наред, защото я дадоха при мен на петия ден. А то се оказа, че психолога тогава разрешил. Какви съм ги приказвала в родилна зала, не знам
.Щастието дойде по-късно - когато видях Дени как я гледа и я докосва само с едно пръстче. Тогава чак ми олекна
Тотално объркване с второто. Как? Защо днес? Имам още седмица. Да си стои в корема - не искам днес, а и датата е - 13-ти.
Вълнение! Голяма изненада от системите ( не съм имала с първото). Такава болка през няколко секунди
. Почерпиха ме шоколад. Попитаха подейства ли упойката? А аз, не и мисля че раждам. Та така - 10 мин след поставяне на упойката, дъвчаща шоколад. И огромната изненада - толкова бързо? Момиченце! Всичко наред ли с нея? Да ? И нямам шевове? Блаженство, усмихвам се и упойката вече действа!
Вълнение! Голяма изненада от системите ( не съм имала с първото). Такава болка през няколко секунди
. Почерпиха ме шоколад. Попитаха подейства ли упойката? А аз, не и мисля че раждам. Та така - 10 мин след поставяне на упойката, дъвчаща шоколад. И огромната изненада - толкова бързо? Момиченце! Всичко наред ли с нея? Да ? И нямам шевове? Блаженство, усмихвам се и упойката вече действа! 
Страх от неизвестното и щастие от толкова дълго чаканото събитие 
Също мисля така,но при мен страха е повече от страна не на раждане,а да не се падна сама като ме почнат болките и да се чудя кой ще ме закара в болницата
,но пък щастие за очакваното събитие 
Родих планово секцио и въобще не ме беше страх, бях напълно спокойна и вдъхвах увереност на майками и таткото. Изпитах огромна радост като я видях за първи път - най-красивото бебе. Но сега, когато знам, какво ще ми се случва - адски много ме е страх. Притеснявам се да не ми личи паниката ... 