Математика (състезателна) - мнения и подготовка

Ще следя темата, защото ми е интересна.

Ако едно дете посещава курс, какъв трябва да е максималният брой заедно обучавани деца или това е без особено значение?

Това е причината да търся алтернативи за обучение, напр. в курс по математика до 5-ти клас (след това сякаш те се превръщат в курсове в/у училищен материал).
Бих искала детето ми да работи на максимума на своите възмножности (не само по математика, а в повечето неща, с които се заема). Особено ако тези възможности стигат по-далеч от програмата на МОН. Колко по-далеч ще стигнат - нямам идея. Нито пък в коя област най-добре ще се развият. И е рано да се прецени, и зависи от обстоятелства и късмет, вкл. преподаватели, които ще срещне или пък няма да срещне.

Броят деца в една школа, е относително и измеримо спрямо възможностите на конкретното дете, т.е. ако детето е с талант и 200 деца да са в група то пак ще се справи, ако обаче не е може и индивидуална подготовка да не помогне...
Истерията около СМГ става все по силна всяка измината година, защото се засилва дупката в 5~7кл. Факт е обаче,  че от 800~900 деца се приемат около 120... има сърдити, разочаровани, обидени и т.н.
Аз също мислех, че 3/4кл е много рано да се определи едно дете, но според същите педагози, които правят онези състезатели ми не , не е рано.
И ако в първите стъпки в периода 5~7кл. децата,  които са по талантливи(родени с талант) се справят чудесно, то в горните класове, се оказва че никак не стига само талант, трябва и по 3~4часа решаване на задачи на ден, и тук всеки сам си организира приоритети, тук вече и трудно вървят родителските амбиции, защото личността се опитва да се освободи и да намери сама себе си.

Здравейте!
Да се запиша и аз в тази полезна тема.
Броят на децата в школата има значение според мен.В школата на синът ми са 13 деца.Госпожата,която води школата е от математическата гимназия като курсовете ,които води там са от по 30 деца.Учат по същата програма,но от майка на друго дете разбрах,че няма чак такава възможност да обърне внимание на всички деца,предвид че и времето е същото.

Според мен има значение. Когато са 30 деца, пак ще се отличават знаещите, но е по-трудна работата ...

  Да се включа и аз в темичката, макар да ни е рано.
  Винаги ми е допадала математиката, някога и аз бях в т.н мат паралелка в Пз от 4-ти клас. Не държа да правя състезатели от децата, но не бих ги и спирала ако имат възможности и им е интересно.
  При близначките определено още от сега се забелязва голяма разлика и доколкото мога да преценя след 4-ти клас математическа паралелка ще е ок за едната, за другата не толкова, което допълнително усложнява нещата при мен..

Децата в курсовете в МГ-Варна са по 16 деца поне до 4ти клас, а предполагам и после. Наблюденията са ми от курса за 2-ри и 3-ти клас. Програмата по която работят всички трети класове е разработена от г-жа Момчилова.

Нямам преки наблюдения,две деца от класа на сина ми ходят в МГ.С техни родители съм разговаряла,става дума за
г-жа Рухова,която води курсовете за втори клас.

Бихте ли искали подобно нещо за децата си?

Темата ми е интересна, опитът ми малък - малко дете.
Наблюденията дотук за съжаление категорични - титулувани са не малко деца, полагащи къртовски труд. Това никак не говори за даровитата част на таланта, доказва 99-те % труд. Съзнавам, че това в болест на малките заради ограничени/неограничени условия. За щастие, при големите се изживява това гонене на решението от школата и признаването само на него. Интересно ми е развитието на тези деца. Очакван вариант е спад когато задачите изискват творчески подход, а не прилагане на схема.

В МГ Варна школи с второкласници водят още четирима преподаватели.

Аз съм за по-малките групи.
Като ученичка ходих на уроци няколко години заедно с още 4-5 деца, другарят тогава, имаше възможност да ни надраска с червено тетрадките на всички и да има поглед върху всяко дете.
Още си спомням купчините по години на списание "Математика".
За детето си търся такъв вариант.

Седейки си кротко в Скопие и пиейки си кротко Скопско Пиво (никак не лошо), ще продължа да философствам по темата.

Относно моделите vs. творческите способности. Всъщност, мисля, че това беше коментирано сравнително скоро. Добрите състезателни задачи са именно тези, в които трудно се вижда модел за решение. За да ги решиш, трябва да ги погледнеш по необичаен начин. Често пъти, след като човек погледне решението, се пляска по челото и казва „Леле-е-е, колко било просто . . . , как не се сетих.” Скоро гледах интервю на проф. Николай Николов, ръководител на Националния отбор по математика, който каза, че на основата на задача за 3-ти клас е измислил задача за Балканиадата, решена само от 2-ма души.

Моделите са от съществено значение, например, при изпита за СМГ след 4-ти клас или при подготовката за матурата за 7-ми. Всъщност, училищната математика се основава основно на успешното усвояване и прилагане на модели. От житейска гледна точка това е абсолютно достатъчно. При състезателната математика, обаче, целта е точно обратната.

Стратегията на „големите сили” е именно събирането на всички иновативни идеи и превръщането им в модели. Така, нещо вече измислено преди 2-3 години, за американците вече е модел, а за нас, най-вероятно „гръм от ясно небе”. Или докато американците реално се състезават на две задачи, ние се състезаваме на пет. Тези две задачи, обаче, или се базират на някакви последни изследвания в математиката (частни или опростени случаи и т.н.) или са плод на някое много „извратено” мислене.

Относно темата „гений в семейството”, не познавам никой, който би могъл да се квалифицира в тази категория. Предполагам, че истинските деца-гении са просто такива каквито са. Може би, в този случай предизвикателството за родителите би било да балансират житейското му и социалното му развитие, доколкото е възможно, в унисон с гениалността.   

Относно труда vs. дарбата. Ето едно изследване на института Джон Хопкинс, което твърди, че математическите способности са вродени: http://releases.jhu.edu/2011/08/08/you-can-count-on-this-math-ab … ychologist-finds/, но пък има други изследвания, които сочат, че за дългосрочните успехи, мотивацията е от съществено значение: http://www.sciencedaily.com/releases/2012/12/121220080443.htm?ut … t+Science+News%29

Както винаги, според мен, истината е някъде по средата. Ако работата беше 1% дарба vs. 99% труд, то всеки с достатъчно решимост и мотивация да решава по 10 часа задачи на ден щеше да изкара златен медал от МОМ. Ако обратното беше вярно, защо биха били необходими всички тези лагери, подготовки и т.н.

Относно допълнителната натовареност, дълбоко се съмнявам, че дори най-елитните състезатели решават средноседмично повече от 1 час на ден (7 часа седмично, включително СИП, школи и домашна подготовка) над училищната подготовка, с изключение на няколкото седмици преди наистина важните турнири. Това натоварване, като време, е смешно в сравнение с натоварването на дете, което е например елитен спортист.   

Според мен, състезателната математика е вид интелектуален спорт. И както при всеки спорт, за да победиш, трябва да имаш дарба, трябва да тренираш упорито, трябва да имаш здрава психика и трябва да ти „грухне”/т.е. да имаш късмет на самото състезание.

Тук идва и темата къде е границата между заложбите / способностите / дарбата / таланта / гениалността, но тя е по-скоро философска. Това е нещо като, ако поставяме едно по едно зрънце ориз, в кой точно момент се получава куп.

P.S. А относно новият изглед на форум, мога да цитирам храбрият войник Швейк (Я. Хашек): "Войната вървеше добре и за двете страни, докато не се намеси генералния щаб".

Всички бг-мами имаме истински късмет, че в тази тема има и двама татковци, и то точно тези, на точно тези деца, които са така успешни
Всъщност има и още един, който предимно чете, а е интересно да сподели и той за подготовката на детето си, което успява да се вмъкне сред редиците на децата от МГ винаги успешно.

Аз съм на мнение, че математическото мислене си проличава още отрано. Съдейки по класиранията, които съм следила през годините на набора на сина ми и 2-3 набора преди неговия, голяма част от децата, които се представят добре на състезанията в четвърти клас, са се изявявали още от първи. Разбира се, с течение на годините се появяват нови деца с успехи, но и голяма част от тези, започнали отрано, си стоят перманентно в началото на списъците. По принцип аз наистина усещах, че синът ми /сега четвърти клас/ има математическо мислене още в детската градина. Не е гениален, но мисленето си го има. Най-добре се справяше в първи и втори клас, като след това наблюдавам известен "спад". Слагам го в кавички, защото го употребявам като относително понятие по три причини:
1. Справя си се и сега доста добре в повечето случаи.
2. С течение на годините, конкуренцията става все по-голяма и се появяват нови деца, които си имат заложби, но са започнали по-късно със състезанията по една или друга причина.
2. Той някак има усет към непознатата материя. Което му даваше основно конкурентно предимство, преди масата от деца да започнат изучаването на типови задачи, които се решават по определен и заучен алгоритъм. От друга страна, се получава и едно лутане между "усета" му към задачата и заучения алгоритъм. Ще дам простичък пример. Когато започнаха смятането с преминаване на десетицата, той се оплете доста, предвид, че преди това смяташе доста успешно наум и се получи тотална каша в опита му да смята по "новия метод". Същото беше и с таблицата за умножение. Преди да я учат, смяташе много бързо наум със събиране и после зацикли. И двете неща бяха преходни, но се усетиха осезаемо. Сега се получава същото с методите от читанката. Обърква се малко и се надявам това да премине бързо.
Идеалният формат за него би бил непознати задачи и доста време да ги мисли. Но реално за приема в СМГ форматът е диаметрално противоположен. Затова за моето дете курсовете са необходими. Тъй като форматът изисква бързо решаване на първи модул, което при 20 задачи за час, без "готов" алгоритъм на голяма част от тях няма как да стане, поне според мен.
Най-важното за мен е, че детето наистина обича математиката и решава с кеф, колкото и клиширано да звучи. Обича и да ходи на състезания. Също така, смята, че не го "товаря" достатъчно и ми заяви, че през ваканцията щял да наваксва с решаване.
Нямам идея обаче как би му се отразило едно евентуално невлизане в СМГ на ентусиазма занапред. Но, ако това се случи, тогава ще го мислим. Засега - нека си решава, щом му е кеф.

Здравейте, Имам въпрос, според мен съществен - колко от вас смятат да направят децата си математици т.е. да се реализират професионално с математика през живота си?

Това е един от основните проблеми на курсовете. Предлага се един модел, който много пъти не е единствен. Едно достатъчно интелигентно дете бързо ще усвои този модел с упражнения. И съчетано с тренировката от пробните изпити, ще се справи със задачите, включени в състезанието за прием в МГ. Именно затова много от децата, вече приети в МГ впоследствие изпитват затруднения на състезанията.

Не зная как е в школите, които са само за деца от МГ. Предполагам, че там се набляга не само на изучаването на различни модели, но и на търсенето на различен, творчески подход при решаването на задачите.

Смятам, че един входен тест при записване на децата на курсове би бил добър вариант. Това предполага по-ефективна подготовка - според капацитета и възможностите.

Все още не мога да стигна до курсовете в СМГ. Пропуснах срока за записване, а последния път като звънях нямаше места. Поради тази причина реших да пратя детето в друга школа, но след третото посещение го спрях. Задачите се припокриват с училищния материал, от което моето дете, поне на този етап, няма нужда.

И в контекст на това, което съм написала по-горе, ще дам пример с решаването на задача от ОМ, от минала година.
Задачата /като всички от общинския кръг на ОМ/ е много лесна:
Върху страната AB на правоъгълник ABCD е взета точка M така, че AM=4.MB.
а) Намерете колко процента е лицето на четириъгълника MBCD от лицето на
правоъгълника ABCD.

Типично в неговия стил на решаване, детето намира лицето на MBCM1   /MM1 успоредна на ВС/ - 1/5 и добавя лицето на MDM1 - 2/5, общо 3/5.

Излизайки да решава задачата на дъската, госпожата го прекъсва и започва да му диктува решението, разглеждайки директно трапеца MBCD и използвайки формулата за лице на трапец, тотално игнорирайки решението на сина ми.

Разбира се задачата е прекалено лесна, за да има някакво значение как точно ще я решиш, но случката за мен е показателна за организацията на курсовете - поднася се тип, начин, модел на решаване, вместо на децата да се предлагат инструменти, а те да се опитват да ги приложат по различни начини, както и да се обсъждат различните възможни решения, а не да се върви по един единствен коловоз.


Аз не смятам. Не за друго, а защото възможностите и интересите на детето се простират доста извън сферата на чистата математика. В същото време има капацитет да усвои много повече,  освен материала в учебника. Поради което все още не мога да взема твърдо решение за себе си /а и за него/ доколко да се занимава с математика. От друга страна математиката е в основата както на природните науки, така и на всички инженерни области. Затова е добре, особено ако материята се удава на детето, то да се развива в тази сфера.