Стереотипите за комунистическите страни преди падането на Берлинската стена.

е, това е леко парадоксално, все пак. от къв зор, като е паднала диктатурата да се изнасят хората? 
имайки в предвид, че голяма част от познатите ми тогава се изнесоха масово в Германия, за да се върнат след година и половина-две с по една кола на старо и плюещи тъпите германци, един отговор ми идва на ум 

Дорет

много съм съгласна, така ги виждам и аз нещата. историческа памет, за да разбереш кога се повтарят събитията и мир с миналото, особено, ако не е зависело от теб.

пс. на мен би ми било интересно да разбера какво са направили хората, на които са им върнали  имоти. в смисъл, веднъж заварили се с неочакваната придобивка, какво? не съм чела за нови земеделци, лозари, майстори... изобщо, каквото са правили безусловно онеправданите поколения, на които е била иззета собствеността.
а това беше предпоставка за начало на нов период в историята ни.

Шамс, като гледам годините на майка ти, вероятно сме на близка възраст (с теб, не с нея  ), та не е и да не можеш да си служиш и с лични примери 
мързи ме да цитирам, но съм много съгласна с последните ти 3 реда (не че с останалото не съм), но те са важни 

Това са горе-долу и моите спомени, без частта с апартамента в Дружба 2. Сестра ми и мъжа и бяха едни от тези екскурзианти през 90-та, те помнят и малко по кофти соц от мен, разликата ни е 10-тина години. Помня опашките, когато "пускаха" дефицитни стоки, манифестациите и другите задължителни простотии, пазаруването на книги беше приключение с неизвестен край (може и да стигне до теб екземпяр на "Винету", а може и да свърши точно пред теб), изобщо както пише Самурайка, гледайте кой да е филм от онова време, там е еманацията на социализма в чист вид.

А, ярък спомен ми е битака например, продаваха разни "западни" стоки сред които и ужасно популярните и труднооткриваеми найлонови торбички с надписи Марлборо и т.н.


Имаме близък познат, на когото реституираха доста имоти, на централни софийски улици. Отдава ги под наем за магазини, офиси и заведения. Мисля, че повечето хора постъпват по същия начин. Това е доста по-лесно от това да се преквалифицираш на земеделец, лозар или какъв да е майстор, а и какъв е смисъла? Земеделието не е за всеки, ако не ти се удава мотиката по-добре да дадеш земята си под аренда на някой, дето знае как и какво да прави с нея най-просто казано. В този смисъл, не би трябвало да се очаква бум от лозари, според мен.

Много съм съгласна с това мнение на Софи, образованието наистина беше на високо ниво - вярно, че и глупости са се учели в икономическите специалности например, но важното е, че те учеха как да учиш  А и "безплатно" при това, така че всяко по-умно дете да има възможност да завърши. Спортовете също се спонсорираха, децата спортуваха постоянно, имаше избор за различни дисциплини и сравнително добра база.

съгласна съм, общо-взето. не мож да се импровизираш земеделец. въпреки, че се очаква корените да говорят не само като дойде реч да сме онеправдани  , все пак много от тези хора щяха да следват семейната традиция, ако никой нищо не беше им взимал. или не?  
аз нямам такива корени и не ме привлича земеделието, но ако се заваря в подобна ситуация, да видиш как ще оставя офиса и ще се пробвам (учейки, разбира се, и наемайки знаещи хора).
мисълта ми беше (извън наемодателите, които са ми ясни), че не ми се струва подобрено земеделието в България, под аренда, или не, в сравнение с по комунистическо време.  
напълно е възможно да греша, бих била доволна даже, затова попитах.

(рентиерството ми е ясно, важна и продуктивна дейност е  )

пс. забравих да ти кажа какъв е смисълът но съм убедена че и сама се сещаш  

Феям, 89-та бях на 13, та личните ми примери са леко ограничени. Имам, не е да нямам, но не съм работила... Виж, че 2 години по=късно лъгах, че съм на 16, за да работя като санитарка в една болница през лятната ваканция, че нашите не получаваха заплата, това е друга работа...

За земеделието имам преки наблюдения върху приватизацията на няколко как им се викаха тогава, АПК-та. Интересни времена - Пенчо "приватизирал" трактор, ама Иванчо преди това "приватизирал" и си складирал гумите на трактора в двора 

отивам да се застрелям 

Ами сигурно си права донякъде, но все пак хората са различни. Според мен дори и корените да говорят, връзката със земята е загубена някакси.  Колкото за семейната традиция, не знам ... някои биха поели семейния бизнес сигурно, но други биха избрали различно поприще, на друго място. Големите градове и модерният начин на живот са така да се каже "отровни", връщането на село е трудно и рядко се случва. Обикновено миграцията е от село към града, към офисните работи от 9 до 5 и всичко, което върви с тях. Ако си израснал във ферма, с грижите за животните, с тревогите за дъжда и реколтата например е едно, ако си играл по тротоарите в града и прасе си виждал само на картинка е друго, дори и ако дядо ти е имал свинеферма преди 50 години. Аз за себе си не съм сигурна, че бих се пробвала в бизнеса със свинско, а ако да, то определено бих наела хора с опит поне в началото.  

Земеделието не е подобрено сигурно, просто хората които преди бачкаха в ТКЗС-тата сега работят земята под аренда например. В този смисъл, земеделците са си пак толкова (а може би и по-малко отпреди), само земята от общинска е частна собственост.


  Много готино.

Явно всеки според житейските си обстоятелства възприема онези времена.И всеки е прав за себе си.Мисля,че достъпното за всички безплатно здравеопазване и лечение,беше по-добре в сравнение със сегашната ситуация в тази сфера.

Ами, защото е нямало някой, който да го издаде. При лелята на майка ми е имало наемател и двамата са слушали ББС. Съответно синът на съседа ги чува, проследява няколко вечери и донася. Наемателят е осъден на 15 години затвор, които е излежал. Лелята на майка ми е била на възраст и са я помилвали.

Не знаех, че може да си обявен в драматизъм, когато са убити роднините ти и съдбата на цялото ти семейство е била един голям кошмар..., ама доживях да го прочета. Естествено до 1989 нищо не съм знаела, но личностите на баща ми и майка ми са плод на станалото 1945-1989. На майка ми никога не й е било разрешено да работи на редовен щат, защото е отказала да стане доносник. Резултат: не може да се пенсионира още не знам си колко години, а е на пенсионна възраст. Баща ми нямаше да е това, което е сега, ако беше израстнал в семейство, на което не му се е случило ей така да убият дядото, защото е бил народен представител. И не става въпрос кой родител те е обременил с историята си. Много неща стават подсъзнателно и имат огромно влияние при отглеждането на децата.

Радвам се, че на Кинка и Пенка не им се е случило подобно нещо. Могат само да се кръстят с 10 ръце.
Цинично е да се правим на интересни, когато става дума за трагедии....И много важно дали е имало цветни телевизори, банани, лимони и какво ли още не, когато психически и физически са осакатявани хора. И това хич не е драматизъм от моя страна.

Ще ти кажа за нашата сладкарница. Дядо ми е бил собственик на сладкарница, която му отнема държавата.
По-късно баща ми и чичо ми учат и работят като инженери. И след нам колко си години, когато ни връщат магазина, никой от нас не владее занаята на дядо ми.
В момента магазина е отдаден под наем. Никой от нас няма предприемачески дух, за съжаление.

Какво си спомням от социализма ли? Празни магазини. Няма да забравя, когато роднина ми даде парички и аз с голям ентусиазъм отидох да си купя нещо сладко, напр. родопче. Моето детско разочарование беше ОГРОМНО, когато в магазина, освен домашни потреби, имаше единствено хляб. Е, накрая си купих хляб.

Моята майка не е българка и по този повод имахме право да излизаме в чужбина. Купиха ми едно плисе - светло синьо за детската градина. Голяма радост беше. Е, върнаха ме да се преоблека, защото не е тъмно синьо.

Сега се сещам и когато у дома се говореше редовно за политика, икономика и т.н., а баща ми и баба ми винаги се обръщаха към нас с думите "и не го споделяй с никого, защото ще ни вкарат в затвора". Имахме и една съседка, членка на партията. И нея си спомням как идваше у нас да слухти 

Хем, не съм толкова стара, обаче тези неща са ми се запечатали в главата, та се изненадвам, че при някои от вас е било нещо различно.

още малко ще кажете че и народния сьд 44г е бил фантазия

Много хора са пострадали и ми звучи доста игнориращо, когато някой напише че не е чувал за такива неща и колко хубаво се е живяло. Може само да се радвате че семействата ви не са били преследвани. Написани са доста книги на тази тема, има и документи, историята не трябва да се забравя или преиначава.
Нещата може сега да не са добри, но е факт че те са директен резултат от соц системата.

 

А преди 9-ти са били розовки... Или са били кофти, щото са усещали, че идва социализЪма 

Никой не казва, че е супер соц системата. Ама за всичко единият социализъм да ни е виновен... Сега Гърция и Италия като са цъфнали и вързали без комунизъм?

сьс сигурност е било по-добре преди 9-ти. Ако прочетеш историята, един от най-динамичните периоди е бил между освобожедението и 44г. Вземи София, от едно село с кални пьтища е превьрната в модерен европейски град, а след 44 год. се появяват партииния дом и квартали като Младост.Разгледай снимки на сайта на http://stara-sofia.com/. Дори на снимкте хората изглеждат много по-различни от типичните за соц. времена снимки.

и да добавя, Гьрция е цьфнала защото имаше огромен дьржавен сектор и гьрците за години взимаха 13 и 14 заплата. Това не ти ли звучи като на комунизьм.

Да, да, ама не, дет се казва... Даваш за пример София - хубаво. На баба ми семейството са живели в Лозенец. Краен квартал. Бунище - сега не е така и е различен от Младост и сие. Иначе при все че съм родена и отраснала в София, си я намирам за грозен град. Била ли си в Париж? Има огромна разлика между център и крайни квартали, м?

Да оставим София и да погледнем селца и паланки. Колко от тях са електрифицирани и кога? Кога е изградена пътната мрежа и кога започва да придобива сегашния си вид на "мрежа" - дупка до дупка? Дори да приемем, че София е модернизирана преди 9-ти (тоест центърът), то цяла България е модернизирана след. Не смятам, че това трябва да се подценява.

Какви са били условията за работа преди 9-ти и какви след е ясно всекиму. Няма да се разпростирам. Баба ми е имала страхотното майчинство от 2 или 3 дена, не е жива, да я питам точно. За нивото на детска смъртност писах, то всякаквата смъртност е била по-височка. Прабаба ми пък е продала ниви, да може дядо ми да учи в града. Работил в мензата срещу храна. В соца такива примери не съм виждала, но може и някой да ми посочи.

И лек анекдот, съвсем истински... Съседката тук е възрастна жена (живея в Люксембург), каня я на обяд по някакъв повод, иска бг меню. правя пилешка супа. Харесва й, но намира, че много разхищавам. Пита как я правя. Вие как правите пилешка супа? Ако започвате със "сварявам пилето или части от пилето", то сте пълни прахосници като мен  Сваряват се костите от пилето, било то сурово или вече термично обработено (примерно печено). След това бухаш картофи и един морков, и мелиш всичко. Нямало обаче същия вкус  Много беден е бил и Люксембург и то до сравнително скоро. Сега не е така по ред причини, сред които определено не е люксембургското трудолюбие 

Това, което обаче не ми харесва в България и беше основна причина да я напусна, беше невероятният негативизъм,може и резултат от соца да е, знам ли. Ей ни - вече 25 години няма братче никакъв соц, а още ни е виновен. Цяло поколение е родено и отрасло и вече работи без един ден да е живяло в този социализъм, ама и то в един глас мрънка и се оплаква, че комунистите са ни виновни и че ще си носим белезите и тегобите до 9-то коляно.