Стереотипите за комунистическите страни преди падането на Берлинската стена.

Не ме учудва отговорът ти , но пък и не ме интересува вярваш или не. Което си е било, си е било,  няма нищо преувеличено 80-те са друго нещо, и аз съм била хлапе когато си била пънкарка, тогава идва ерата на Горбачов и нещата се променят и в Бг, иначе събитията от 10 ноември 89 е нямало да се случат. Както и в другите държави от т.нар. СИВ.

, но затова пък майка ми и баща ми помнят доста добре. За бананите и луканките е точно така, само по Нова година (защото Коледа е било забранено), опашки за всичко, за "кучешка радост", за хляб, да не говорим за по-луксозни неща. Политически вицове и изказвания са били наказвани, хора, слушащи Бийтълс, са били предупреждавани с уволнение, дори професорката на майка ми в Университета си е имала проблеми. Баща ми е държан без работа повече от 10 години поради "несъстоятелни идеи и западно влияние". Да не говорим за един приятел на дядо ми, Сашо Сладура се е казвал, свирел и пеел джаз, също лоша дума по онова време. Пратен в лагерите на смъртта, пребит и със счупени пръсти.

Та сега като чета някои да пишат "преувеличено", ми се струва като подигравка към тези хора. Но това е нормално, забравата от поколенията. Майка е учителка и като я питат децата за училището по нейно време, й казват, "Стига бе, госпожо, я не ни будалкайте, кой ще ми каже на мен как да ходя на училище и какви дрехи и коса да нося?
[/quote]

Всеки си има своята история. Все пак сме израстнали доста след събитията около девети септември и много от нас не са били пряко засегнати. Възможно е родителите ни да не са искали да коментират пред нас, за да ни предпазят емоционално.

Аз съм израстнала с песните на Бийтълс. Пеехме ги в училище, по бригади. Никой не ни е преследвал.
И джас си слушахме. Дори имаме плочи у нас. Не зная кой ти е разказвал, но или става дума за друго време или са преувеличили. Да отбележа, че има съществена разлика между петдесетте и осемдесетте години.

По въпроса за униформите, съпругът ми е израстнал в капиталистическа Англия. Носил е униформа. Децата ми също носят униформи. Казват им как да ходят на училище и какви дрехи да носят и още как! Това в Канада, понастоящем.

Сори, но и аз имам хубави спомени. Не отричам негативните факти, но не мога да си изкривява душата, че сме получили и доста неща - аз специално, отлично гимназиално образование, западен език (да, през комунистическо), безплатно обучение по медицина (че ми и плащаха за отличен успех). Знаеш ли колко ми струва една година в частно училище на дете в Канада? А с какви заеми са завършили колегите мИ?

и аз сьм склонна да се сьглася с Калинка, поколението на родителите ни е безспорно ощетено. Сьщо мисля като sophie, че на нас истината е била спестена и за това сме имали безгрижно детство. Сьщо през 80-те години нещата доста се разхлабват, защото комунистите са знаели че режима пада.
Преди известно време си говорих с майка ми на тази тема и тя сподели нещо, което чух за пьрви пьт. На два пьти, партийни другари са идвали при нея и "приятелски" са я подпитвали за колега и втория пьт за сьсед. Дори вторият пьт, тя и баща ми доста се притесняват от разпита за сьседа, защото не са знаели как ще бьдат разтълкувани техните отговори; и са отишли да искат сьвет от кварталния.
Сигурна сьм че ако поговорите с родителите си, ще чуете подобни истории.
Между другото нещо което мен лично ме засяга, беше информационното затъмнение по време на Чернобил и последствията от това че си ядохме  марулите и репичките в изобилие.

Все едно чета за две различни държави, какви големи разлики

Отраснала съм в малък град. Винаги сме имали лимони(стояха в тенджера, с чаша вода вътре, да се изпарява, не в хладилника).
Маслини - в буркани с олио.
Луканка - "Медвен" и не само по нова година.
Баща ми е имал първият магнетофон в града, още пази записите от тогава - Бийтълс, Елвис, Ролинг Стоунс. Правели са джамбурета, танцували са туис и са нямали проблеми.
Баба ми ходеше на църква и понякога ни водеше и нас. Помня как се провирахме под масата на Великден.
Помня опашка само за книги - караха по пет бройки и ако искаш да купиш, сутринта в 7 се нареждаш пред книжарницата, за да си от първите.

Сигурно е имало хора, които са били гонени и наказвани, но моля, не казвайте, че всички сме живели така.

80те и 60те нямат нищо общо. Тук едва ли пишат хора със спомени от 60те години. Аз ходех с лакирани нокти на училище, а мъжът ми е бил с дълга коса - ник'ви грижи. Английски научих от песните на Бийтълс. Ама майка ми други неща разказва за нейните гимназиални години.

Сега за да не се караме, трябва или да се разберем дали ще си говорим само за 80те или за целия период, и дали ще си говорим само за лични впечатления или ще се допускат и "вторични" впечатления (щото аз доста съм се впечатлявала през 80те от разказите на майка ми и вуйчо ми за 60те - и са си лични мои впечатления, макар да са върху разкази на други).

Ако толкова не ви се вярват опашки, липси и пазаруване от тип "пуснали са", моля изгледайте който искате филм на братя Мормареви. Хем ще се позабавлявате, хем ще си поприпомните  (""Гинчеееее, при Петьо са пуснали калкан!", "Запази ми ред, идвам!" - Васко дагама от село Рупча)

А в края на 80те кой помни градинката пред Кристал и пазаруването на "ластични дънки" и касети с музика от там? А Кравай? А като отвориха Кимбо на Патриарха как тролея не можеше да минава от навалицата вечер? А помните ли "Милина" - нещо като фаст фууд с банички от бутер тесто - бяха много вкусни!

В хранителният магазин на ЦУМ винаги имаше луканка, маслини и бон филе. Ама като ходехме на гости в провинцията носехме, това го помня. За лимоните - не помня, но банани и портокали ОПЕРДЕЛЕНО нямаше целогодишно през 70те и началото на 80те НИКЪДЕ! Ни в София, ни в Крушево.

Самурайка ме подсети
На 18:40 http://www.youtube.com/watch?v=abpWk43Cm6s

Tя темата се поизкриви, ама да не пропусна и аз да съм част от нещата, макар и с почти нулев соц опит- това с млякото беше различно по места, защото един от най ярките ми детски спомени е как пътувайки за Габрово ( където живееше дядо ми) майка ми напомня как трябва да си подсигурим празни буркани за кисело мляко, понеже дядо ми живееше сам и си купуваше по едно, ерсп. имаше само един празен буркан. Във Варна, където съм родена и израснала всичко си беше точно както си написала, прясното в найлонов плик, киселото в пластмасова кофичка, никога не сме се занимавали с амбалаж.
Изобщо встрани от пречупеното през личната история и травми, съм съгласна много с теб по темата, макар и не от личен опит. Понякога в тези теми ми се иска да си припомняме/научаваме повечко за хода на историята и в други страни, пък дори и за нашата, да си спомним Гео Милев например.
 
И с извинение за офтопика, да кажа на Софи отпреди сто страници, че цялата драма с непродажбата на тоалетна хартия и хигиенни материали в неделя идва от това, че много малко магазини работят изобщо в неделя, със специално разрешение от общината, в тях има много купувачи, чака се често на дълги опашки и според мен това е опит да се намали оборота, т.е. да се приучат гражданите да не оставят купуването на тоалетна хартия и памперси за неделния свят ден.

Рокси , киселото мляко във Варна 70-80 те години си беше точно в стъклени буркани.
Кофичките бяха едва в 90 те год.
Олиото също в стъклени бутилки , имаше и наливно .

 
подкрепям и мненията на феиам и софи и други в този дух

права си, разбира се 
просто от време на време ми идва в повече постоянното мрънкане колко лошо се живеело през '80-те, и то често от хора, които не са били и родени тогава.

за 40-те, 50-те и 60-те години изобщо не коментирам : знам, че нещата са били коренно различни в отрицателен аспект. и не съм си позволила да казвам никому, че преувеличава, или да омаловажавам фактите.

Рокси, опашка за тоалетна хартия във Виена? 
сърби ме езикът да попитам нещо, но днес ще съм политически коректна 

между другото, в Италия допреди няколко години много екзотични плодове липсваха, или се появяваха рядко и в малки количества, но не съм чувала оплакващи се от липсата на манго (напр.)

.

Аз съм съгласна с феям за всичко, което каза. Майка ми е била в Английската гимназия (47 набор е) и купони са правили, и музика са си слушали, поне това ми е разказвала.

Не разбирам хората, които казват - еди кой си, професор еди-къде си, си е имал проблеми. Ако тези проблеми са били толкова сериозни, надали е щял да остане професор.

Като говорим за жестокости в онова време, преди това да не е било по-хубаво? чисти факти - прабаба ми от 9 деца успява да докара до 18 години 3, на 18години умира от туберкулоза сестрата на дядо ми. Въпросния дядо е с 3 смъртни присъди, добре че не са го докопали. Другият ми дядо обаче са, та са го екзекутирали... Престъпници нямам в семейството, говорим за политически убеждения (без терористични актове, ако някой пита). И глад си е имало, и мизерия, и болести....

Не казвам, че комунизмът е бил раят на земята. Измислена, утопична идеология, наложена насилствено- как да е хубаво, не е... Но то май у нас никога не е хубаво, то турци ли бяха, царе и подобни, комунисти и сегашните демократи, дето цял геноцид формираха, ама без да го обявяват...

Подкрепям всичко казано от Шамс !

И моят баща слушаше ВВС Лондон и Свободна Европа , но никой не го е арестувал , наказвал или въобще притеснявал .

Голям драматизъм, голямо нещо. Явно тези дето сме на повечко годинки гледаме по различен начин на нещата от онези времена. Живеех в окръжен тогава град, родителите ми не бяха партийни членове, но не помня да сме били лишавани със сестра ми от нещо. Е, имаше опашки, пуснаха туй, пуснаха онуй, но мисля че това се дължеше повече на стадното чувство да имаш нещо, а не че е неизменна необходимост. Имаше и лимони, имаше и портокали и банани по Нова година, понякога и по друго време. Но имаше и домати и краставици с вкус, и плодове не като пластмаса, и маслини имаше. Впрочем поколението на съпруга ми не знае вкуса на маслините, били не за простолюдиято в Англия. И досега това поколение не обича маслини.

Аз пък съм щастлива, че съм живяла и в онези времена, участвах активно в промените след 10 ноември и сега живея в западна страна, блян на повечето българи. Мога да направя паралел, да оценя какво ми е дал живота от времето на социализЪма, какво ми дава сегашния живот и да виждам   живота си повече в положителна светлина, а миналите неволи да ги запомня като една поука и неизменно случило се.

Впрочем споменатия Сашо Сладура умира в лагер 1961 година, повечето от вас не са били родени и времената тогава са били такива. Но нещата след слредата на 60-те години са доста по-различни.

Спомних си една друга тъпотия. За да кандидатстваш външна търговия или международни отношения се искаше бележка от окръжния комитет на БКП, е другарите се уреждаха по тази линия, но пък те се уреждаха и по още много други линии. Сега като гледам доста от тези уредени с бележки от партията ни управляват.

Джоя, що изтри поста? Синьо лято ми беше един от любимите филми, но него го свързвам с детството си, а не с комунизма.

Що се отнася до положителните му черти, мислих, мислих и единственото заключение до което стигам е ''добре, че падна''.

Имала съм късмет, че когато е съществувал съм била дете и че падна, когато влязох в пубертета.

Сега ще разкажа личен опит от 80-те, тогава съм била дете и съм приемала нещата за даденост, впоследствие открила, че това не е нормално.

81-82г. баща ми ходи по нощите до някакви магазини да се реди да взема номер за цветен тв ''Рубин''.

Живеехме с баба ми в къща. Леля ми се разведе и дойде с двете си деца при нас 80та г.
Стана тясно, искахме да купим апартамент...но неможело , не сме били крайно нуждаещи се.

87г от работата на наште ''разрешават'' да се закупят 2 апартамента, единия го дават на баща ми, но без избор на квартал -''Дружба'' 2 и точка, ако искаш.

Никой нямаше паспорт и в чужбина не можеше да се излиза свободно. Родителите ми видяха ''чужбината'' на над 40г.

Майка ми се редеше на опашки от 2-3 часа за банани и портокали поне за Н.Г.
Исках черна пола, но нямаше нищо по магазините.
Една съседка, работеща в ЦУМ ми донесе тайно, като докараха плат.
Веднъж избягахме от час по история и се разхождахме по Г. Димитров и пуснаха обувки с токчета, та помазахме.

Та толкова е била хубава диктатурата, че половината  държава се изнесе на ''голямата екскурзия'' 90-та г.