май не беше само от учителката, а от директора. Директорката просто не искаше или не можеше да се справи с проблема, а с нея имаше специално няколко срещи.. Неслучайно написах, че четиримата така и не стигнаха до учителски съвет. Тази учителка напусна, дойде нова. И втората не успя. Затова казах, че е важно началникът какво казва, а ако големият началник не държи да има спокойна обстановка, значи няма как да се получи.
- Публикувана: 5 апр. 2013, 19:01 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2013, 19:17 ч.
тормоз в училище- какво мога да направя?
Пак зависи от коя гледна точка ще надзърнеш. Ако е от тази, на родител на тормозено дете, като няма друго решение и това, за теб, е такова. Когато осъзнаеш, че в училище никой не го е еня ни за тормоз, ни за обща дисциплина и нивото и на клас и на твоето дете запада, си търсиш начини.
А проблемът си остава там, където е следвало да се реши- в дома и в училището на детето, което има отклоняващо се поведение.
Че не е справедливо да се мешат ненаписано домашно и щъкнат телефон със забити кабърчета в стола- не е. Дори не е нормално, противоречи на всякаква човешка логика. Но се прави под мотото на "справедливостта", която дори първолаците виждат, че я няма.
Целта, разбира се, не е да накастрим едно дете. В никакъв случай. Целта е то да влезе в що- годе приемливи рамки на поведение. Ама като не става? И това- в начална степен още, че и в І клас. А по- нагоре?
А проблемът си остава там, където е следвало да се реши- в дома и в училището на детето, което има отклоняващо се поведение.
Че не е справедливо да се мешат ненаписано домашно и щъкнат телефон със забити кабърчета в стола- не е. Дори не е нормално, противоречи на всякаква човешка логика. Но се прави под мотото на "справедливостта", която дори първолаците виждат, че я няма.
Целта, разбира се, не е да накастрим едно дете. В никакъв случай. Целта е то да влезе в що- годе приемливи рамки на поведение. Ама като не става? И това- в начална степен още, че и в І клас. А по- нагоре?
За съжаление е точно такова положението в момента и всеки сам се спасява. Още като малка ученичка съм имала проблеми, но много добре знаех, че няма да има ''файда'' да споделям на учителката или дори на нашите. Защото знаех, че проблемите се пренебрегват и се гледа повърхностно. И много деца мислят по същия начин, защото не виждат справедливост в отношението. Нямат доверие на възрастните, което още повече утежнява ситуацията. Така че всеки сам се спасява на днешно време.
Не знам, но в нашата предучилищна група, значи горе-долу около тая възраст, най-отявления тормозител и побойник, дете на невъзможни хора, при едната учителка се държи смирено и не шуква, а при другата и заместничките - по начин, който ги кара постоянно да се оправдават на родители на потърпевши деца, че не можели да се справят с него, били вдигнали ръце, пращат ги да се саморазправят с родителите му, нямали подкрепа, трябвало на родителска среща да ги подкрепим и дрън -дрън.
Значи един ангажиран педагог може, а друг гледа само да си избута деня и да донесе от девет дерета вода защо не може да накара едно лапе да го слуша.
Значи един ангажиран педагог може, а друг гледа само да си избута деня и да донесе от девет дерета вода защо не може да накара едно лапе да го слуша.
Системата трябва да може да работи и независимо от родители, а не да се измиват ръце с незаинтересовани родители, баща побойник, липсваща майка, лош дядо или истерична стринка.
Аз в начален курс чак такива "престъпници" не съм срещала, дето чак пък толкова да не могат да се приспособят към правилата в училище, какво се случва с тях извън училище може да е ангажимент на социалните, на полицията или на който и да е друг по веригата, но поведението им в училище трябва да се съблюдава от самото училище, ако нещата излизат извън контрол и извън техните компетенции - да не се вдигат безпомощно рамене, а да се изпълнява правилникът стъпка по стъпка и да се сезират служебно съответните органи.
Децата са всякакви, с най-различна семейна и социална среда, възпитание и т.н.
Ако самото училище не изисква от децата и не съблюдава стриктно правилата, последователно, а не днес така, утре иначе, за един може, за друг не, при един учител минават номерата, при друг не, когато както дойде, куп откъслечни непоследователни действия с неясна цел, то цялата система се срива, няма авторитет, няма респект, няма и как да има.
Четат им някакви правилници, които ако не спазват не следва нищо, по някое време накажат един, или пък групова отговорност - накажат цял клас, децата в годините стават свидетели на безброй конфликти и неправди, виждат не стремеж към ред и демонстрация на авторитет, а най-често безхаберие или безсилие.
Не са виновни децата, а възрастните.
Аз в начален курс чак такива "престъпници" не съм срещала, дето чак пък толкова да не могат да се приспособят към правилата в училище, какво се случва с тях извън училище може да е ангажимент на социалните, на полицията или на който и да е друг по веригата, но поведението им в училище трябва да се съблюдава от самото училище, ако нещата излизат извън контрол и извън техните компетенции - да не се вдигат безпомощно рамене, а да се изпълнява правилникът стъпка по стъпка и да се сезират служебно съответните органи.
Децата са всякакви, с най-различна семейна и социална среда, възпитание и т.н.
Ако самото училище не изисква от децата и не съблюдава стриктно правилата, последователно, а не днес така, утре иначе, за един може, за друг не, при един учител минават номерата, при друг не, когато както дойде, куп откъслечни непоследователни действия с неясна цел, то цялата система се срива, няма авторитет, няма респект, няма и как да има.
Четат им някакви правилници, които ако не спазват не следва нищо, по някое време накажат един, или пък групова отговорност - накажат цял клас, децата в годините стават свидетели на безброй конфликти и неправди, виждат не стремеж към ред и демонстрация на авторитет, а най-често безхаберие или безсилие.
Не са виновни децата, а възрастните.
Системата трябва да може да работи и независимо от родители, а не да се измиват ръце с незаинтересовани родители, баща побойник, липсваща майка, лош дядо или истерична стринка.
Аз в начален курс чак такива "престъпници" не съм срещала, дето чак пък толкова да не могат да се приспособят към правилата в училище, какво се случва с тях извън училище може да е ангажимент на социалните, на полицията или на който и да е друг по веригата, но поведението им в училище трябва да се съблюдава от самото училище, ако нещата излизат извън контрол и извън техните компетенции - да не се вдигат безпомощно рамене, а да се изпълнява правилникът стъпка по стъпка и да се сезират служебно съответните органи.
Децата са всякакви, с най-различна семейна и социална среда, възпитание и т.н.
Ако самото училище не изисква от децата и не съблюдава стриктно правилата, последователно, а не днес така, утре иначе, за един може, за друг не, при един учител минават номерата, при друг не, когато както дойде, куп откъслечни непоследователни действия с неясна цел, то цялата система се срива, няма авторитет, няма респект, няма и как да има.
Четат им някакви правилници, които ако не спазват не следва нищо, по някое време накажат един, или пък групова отговорност - накажат цял клас, децата в годините стават свидетели на безброй конфликти и неправди, виждат не стремеж към ред и демонстрация на авторитет, а най-често безхаберие или безсилие.
Не са виновни децата, а възрастните.
Аз в начален курс чак такива "престъпници" не съм срещала, дето чак пък толкова да не могат да се приспособят към правилата в училище, какво се случва с тях извън училище може да е ангажимент на социалните, на полицията или на който и да е друг по веригата, но поведението им в училище трябва да се съблюдава от самото училище, ако нещата излизат извън контрол и извън техните компетенции - да не се вдигат безпомощно рамене, а да се изпълнява правилникът стъпка по стъпка и да се сезират служебно съответните органи.
Децата са всякакви, с най-различна семейна и социална среда, възпитание и т.н.
Ако самото училище не изисква от децата и не съблюдава стриктно правилата, последователно, а не днес така, утре иначе, за един може, за друг не, при един учител минават номерата, при друг не, когато както дойде, куп откъслечни непоследователни действия с неясна цел, то цялата система се срива, няма авторитет, няма респект, няма и как да има.
Четат им някакви правилници, които ако не спазват не следва нищо, по някое време накажат един, или пък групова отговорност - накажат цял клас, децата в годините стават свидетели на безброй конфликти и неправди, виждат не стремеж към ред и демонстрация на авторитет, а най-често безхаберие или безсилие.
Не са виновни децата, а възрастните.
Трябва да може да работи, разбира се, но като неутрализира вредните въздействия на факторите, които имат негативно влияние. Средата им въздейства.
Не може да се постави общ знаменател за всеки проблем, затова е сложно. В определени случаи проблемът е в училище, организацията, невъзможността на един учител да се справи. В други случаи проблемът е в семейната среда и трябва да се помогне на детето да се справи с факторите, които влияят на поведението му. В трети случаи проблем има и в двете.
Има много учители, които не могат да се справят с овладяването на учебния процес, така е - примерът на Ирис, примерът (по-назад) на Андариел и т.н.
Това е много важно:
Цитат
Ако самото училище не изисква от децата и не съблюдава стриктно правилата, последователно, а не днес така, утре иначе, за един може, за друг не, при един учител минават номерата, при друг не, когато както дойде, куп откъслечни непоследователни действия с неясна цел, то цялата система се срива, няма авторитет, няма респект, няма и как да има.
Последователност, ясна и точна система, режим - особено за начален етап (и разбира се в предучилищна възраст).
Цитат
Не може да се постави общ знаменател за всеки проблем, затова е сложно. В определени случаи проблемът е в училище, организацията, невъзможността на един учител да се справи. В други случаи проблемът е в семейната среда и трябва да се помогне на детето да се справи с факторите, които влияят на поведението му. В трети случаи проблем има и в двете.
Това е много вярно
Добре ако проблемът на детето е в училище ,може да търсим отговорност от учителя ,но ако проблемът е в семейството,а родителите нехаят тогава как да се помогне на проблемното дете и на потърпевшите деца.Учителката не може да се меси в семейството , а и доколкото знам без съгласието на родителите не може да предприема други мерки
Ако пък проблем има и в училището и в семейството пак трябва да се работи заедно с родителите и ако те нехаят пак се стига до задънена улица
ако детето ти е потърпевшо дали ще ти е много зор как да помогнат на тормозителя? Най-важното за теб ще е да не е покрай твоето, пък както искат да го възпитават, превъзпитават, обгрижват, помагат, работят със семейството и пр. Вече като чуя словосъчетанието "да се работи с детето и семейството", направо избеснявам.
Какво има родителят да се съгласява за административно наказание по правилник! Ако не е доволен, да пусне жалба до инспектората! Някак се получава така, че се разчита на повечето родители да не подават официални жалби ни до директор, ни до инспекторат, и така проблемът да не излиза от границите на училището. Едва ли на някой директор му се иска от инспектората да му дойдат на проверка, затова и предпочита да потулва нещата.
Какво има родителят да се съгласява за административно наказание по правилник! Ако не е доволен, да пусне жалба до инспектората! Някак се получава така, че се разчита на повечето родители да не подават официални жалби ни до директор, ни до инспекторат, и така проблемът да не излиза от границите на училището. Едва ли на някой директор му се иска от инспектората да му дойдат на проверка, затова и предпочита да потулва нещата.
Цитат
Не може да се постави общ знаменател за всеки проблем, затова е сложно. В определени случаи проблемът е в училище, организацията, невъзможността на един учител да се справи. В други случаи проблемът е в семейната среда и трябва да се помогне на детето да се справи с факторите, които влияят на поведението му. В трети случаи проблем има и в двете.
Това е много вярно
Добре ако проблемът на детето е в училище ,може да търсим отговорност от учителя ,но ако проблемът е в семейството,а родителите нехаят тогава как да се помогне на проблемното дете и на потърпевшите деца.Учителката не може да се меси в семейството , а и доколкото знам без съгласието на родителите не може да предприема други мерки
Ако пък проблем има и в училището и в семейството пак трябва да се работи заедно с родителите и ако те нехаят пак се стига до задънена улица
Ако родителите не искат да съдействат, учителят прави всичко възможно да неутрализира негативните влияния върху детето. И да гарантира доброто протичане на учебния процес. Наистина не е оправдание това, че е трудно и семейството не иска да работи съвместно. Първата ти (задължителна, без компромис) задача е да осигуриш на класа нормална работна атмосфера, безопасност и сигурност. Т.е. проблемът трябва да се овладее първо на ниво класна стая. След това работиш за разрешаване на проблема на детето.
Като не може учителят да се справи, единствената възможност е преместване и в същото време задълбочаване/ прехвърляне на проблема.
Някак се получава така, че се разчита на повечето родители да не подават официални жалби ни до директор, ни до инспекторат, и така проблемът да не излиза от границите на училището. Едва ли на някой директор му се иска от инспектората да му дойдат на проверка, затова и предпочита да потулва нещата.
Именно, а щом липсват първите 7, няма да има и никакво съдействие или дори разбиране за следващите 12...
Системата трябва да може да работи и независимо от родители, а не да се измиват ръце с незаинтересовани родители, баща побойник, липсваща майка, лош дядо или истерична стринка.
добре де, какво толкова плашиш с този нов закон! Кажи какво толкова взема под внимание това с бащата-побойник, липсващата майка и истеричната стринка? Какво общо има това с неспособността или нежеланието в училище да се въведе ред и да се сведе тормозът до някакъв минимум? Каквито и да са майката и бащата, в училище директорът и учителите са възрастните, отговорни за децата, не бащата-побойник и истеричната стринка. Какво сега, да тръгнем една групичка родители и да изземваме функциите на ръководството ли?
Постановления ще указват какво да правиш като родител. Крайно време беше при наличие на толкова простаци, които си изброила, нова. Представи си за миг, че твоята представа за родителството не се не се покрие на 100 про с постановленията от закона. Какво ще правиш? Спазваш ли го? Или специално за теб да напишат нов?