тормоз в училище- какво мога да направя?

Тъй де, тъй.

Твърдо съм убедена, че механизмите в училище не са достатъчни, за да бъде "вкарано едно дете в калъп", пък било то и 7-годишен сополанко! В класа на едната ми дъщеря имаше такова дете и учителката им 3 години се опитваше да се справи с това дете. Няма да обяснявам каква невероятна учителка беше, колко държеше на всеки един ученик и какъв хубав колектив създаде. С това дете обаче не успя да се справи. С него не можеха да се справят нито майка му, нито бащата, който тотално нехаеше, нито педагогическия съветник на училището... Е, в крайна сметка го преместиха в друго училище като наказание, по някаква точка от правилника. Според мен това съвсем не е решило проблема, просто го е прехвърлило на други... Но това са механизмите на училището - няколко степени наказания за ученика, с най-висока -  преместване...
По отношение на агресията в училище, бих искала да кажа, за пореден път, да не подценявате възрастта на децата. На тази възраст те вече са много сериозни съзнателни манипулатори, така че установяването кой е жертва и кой насилник или тероризатор е много трудно. От родителска гледна точка нещата са много субективни!!! Да спомена и аз като други съфорумци, че имам личен опит по въпроса! 

На детето/побойника/ му липсват първите 7 години ,няма го възпитанието от къщи, а тук се иска учителката за има няма 9 месеца да го вкара в пътя

Именно, а щом липсват първите 7, няма да има и никакво съдействие или дори разбиране за следващите 12...

Ми, тогава да задействат процедурата за наказания и преместване и това е! Като го изключат от две училища, на третото може и да се светне нещо! Какво сега, да жертваме здравето и спокойствието на едно и повече деца заради един трабълмейкър ли? Хуманизъм, хуманизъм, ама накрая всеки мисли за детето да  е добре, и хич не е готов да жертва своето заради чуждото, нали така!
Няма значение каква е възрастта, джолева, и децата в детската градина, и гимназистите, и  възрастните гледат да защитят себе си! Малко ли са циганиите по съдилищата, дето един казва едно, другият - друго, и всеки твърди, че другият манипулира! Природа, какво да я правиш!

И в 10 училища да го преместят не светне ли първо на родителите   да се вземат те в ръце  няма начин да светне на едно дете без възпитание
Най много като го преместят да четем пак тук оплакванията на някоя майка от новото училище,че  тормозят детето и

Ами, така ще е, докато накрая го вземат в училище, в което всички са като него. Макар и негласно, малко по малко се оформят такива училища или паралелки. Всяко нещо си има граници, аз не съм социална  служба, че да нося отговорност за всяко чуждо дете, които се държи безобразно и заради това трябва да се мести.

Мнението ми по темата до голяма степен съвпада с това на Андариел, Джуди и др., но да се включа с нещо друго.
По принцип тази възраст е много подценявана. Повечето хора смятат, че (тъй като са малки) е по-лесно да се справиш и не се налагат кой знае какви усилия. Като при всяка възраст обаче трябва да ''пипаш'' внимателно и да бъдеш ефективен с действията си. Наказанията в училище не работят за проблема, а го заобикалят и подтискат. И той се появява отново.
Все пак периодът е специфичен. Повечето хора (и родители, и учители) не търсят корена на проблема, а искат да приключат с въпроса колкото може по-бързо. Следват наказания, забрани. А едно специфично поведение винаги има обяснение и за него винаги има причина.
Няма нужда да си правим догадки, разбира се, не познаваме ситуацията от първа ръка. Но причините за поведението могат да бъдат много: проучват се внимателно отношенията в групата, социално-образователната среда (това по принцип), а в случая е по-вероятно коренът на проблема да е у дома. Много често агресията е проява, подсказваща жажда за внимание. Проучват се и условията за живот в семейството: неглижиране от страна на родителите, неразбирателство между родителите, по-сериозни проблеми, като алкохолизъм, наркотици, психически и физически тормоз (дори и върху детето да не е упражняван, ако се упражнява над един от родителите е стресова ситуация за детето, или пример), раздяла, развод и т.н. Тези неща създават стресова, напрегната атмосфера за детето.
Но много често причината за нежелано поведение е жаждата за внимание или не достатъчно добра приспособеност на детето към колектива, което го кара да се налага по свой начин.
На днешно време обаче съм съгласна, че не са много хората, които се страраят да потърсят причината и да разрешат проблема. По-скоро не му се обръща внимание или се подтиска.
Много е и трудно на практика да приложиш механизмите (не наказанията) и да си сигурен, че си открил причината за проблема и начинът за разрешаването му, особено ако коренът е в семейната среда и отношения родител-дете.

Нес, смятам никой тук не се съмнява, че зад определено негативно поведение на дете седят конкретни причини, основно домашни. Напротив, убедени сме в това, но би било рядкост родители, допуснали определено развитие на ситуацията с децата, да се съпикясат и да се променят. Следва да им се даде начален тласък от външен енергиен източник някакъв. За жалост нашите училища следва да са такъв коректив, но не правят нищо по въпроса и не осъществяват тази си иначе толкова съществена функция. Въпреки нормативната уредба, която им възлага възпитателни и контролни правомощия.
Затова моя последна надеждица са специалистите психолози от педагогическа стая и работещите с деца с противообществени прояви.
Но темата е концентрирана около проблема на останалите деца, потърпевшите от поведението на тези, с "проявите". Нито децата, нито техните родители могат да направят нещо, освен да сигнализират по инстанциите. И все пак основна цел на останалите родители е да запазят здравето, живота и психиката на собствените си деца, което си е напълно в реда на нещата. Затова и разискваме друга гледна точка.

Именно, да. Точно това е проблем на съвременното училище, че не се работи ефективно със семейството.
Гледната точка на родителя е ясна. Съвсем ясно е, че ще защитиш собственото си дете, независимо по какъв начин. Но един учител няма това право. Няма право да заема страна (така както се иска по първата тема), много е лесно да отсече: ти си виновен, отивай в друго училище. Длъжен е да осигури нормална работна атмосфера за учениците си и затова трябва да пресече вредното влияние, но успоредно с това да се оправи ситуацията. Иначе всичко ще започва отначало. Т.е. хем трябва да гарантираш, че на другите деца няма да се пречи и да вземеш веднага мерки за поведението на детето, хем трябва да се заровиш да търсиш истинската причина, иначе няма шанс - детето ще бъде преместено и ще стане проблем на други родители. Все едно да се премести от твоя клас в класа на Нова, а от нейния в този на Андариел и т.н. Никой родител не иска проблеми. А това не е голямо дете, което да се ''опомни'' заради преместванията и заради това, което му се случва. Само няма да разреши проблема.

Разбирам те, Нес, така трябва да се прави. Проблемът, според мен е, че докато сто човека терапират трабълмейкърите и техните семейства, накрая потърпевшите стигат до терапевти и никой не може да ги компенсира. Накратко, докато се стараем да оправим един, разваляме друг/и, което е не само неефективно, а и вредно за потърпевшите. Излиза така, че обгрижваме трабълмейкърите и хич не ни пука за останалите, а дори ги учим, че получават внимание, ако се държат зле.

Другият пасив /отделно от реалната възможност някой да пострада/ от дълготърпението и всеопрощаването, упражнявани многократно върху конкретен субект, е този, че децата навикват, че подобно поведение направо се толерира, няма адекватен ответ, започват да го приемат за норма и да подражават в една или друга степен, което, лично за мен, е много опасно. Като цяло се поражда една нездрава среда, за която иди, че търси причини и първоизточници и й реагирай адекватно. 

Така е, точно затова е трудна ситуацията, защото не можеш да си позволиш да ''жертваш'' останалите, сигурната и безопасна среда, която им дължиш. Затова е и трудно да се справиш. Имаш дълг и към двете страни - ако не можеш да се справиш, си се провалил двойно, а не можеш да си го позволиш. Затова трябва да си сигурен, че ще можеш първо да овладееш положението в класната стая и след това да решаваш проблема. Мисълта ми е, че много хора разбират под ''решение на проблема'' заставяне на детето да се държи по определен начин. Това е решение за овладяване на положението в класната стая и то не за дълго. А решението на проблема е в корена му. Системата не трябва да отхвърля учениците, а да им помага да се приспособят. Особено когато говорим за първи клас...
Иначе компромис с това, което заслужават останалите не се прави.

Има механизми, с които да внушиш точно това:


Има и такива, с които да не го правиш, точно за това е трудно да се справиш, сложна е ситуацията. Не става въпрос за толериране на проблема, а за справяне с него. Винаги се оценява ситуацията, между другото, никога човека (или в случая детето) и това много хора го забравят. Целта не е да се толерира, защото наистина ще доведе до задълбочаване на проблема, а до това детето да разбере, че това не е правилно поведение и да се приспособи към колектива, разбирайки че има определени правила за всички. Част от приспособяването към социално-образователната среда е режима, който дава сигурност и усещане за цялост или казано иначе - правила, права и последствия за всички. Но и добри условия за всички.

Тъй като казах, че има опит с такава ситуация, в класа бяха не един такъв герой, а четирима! И години наред им се помагаше като половината час се превръщаше в обръщане на внимание точно на тях, а през останалата половина едва се вземаше и малка част от материала, заради шума, който продължаваха да вдигат, а учителката вече изнервена до безкрай, нямаше сили. Повечето деца от класа се оплакваха от постоянно главоболие, правиха се срещи, родители, директор, психолог... и през цялото време се говореше колко всички деца били важни и как трябва да се прояви разбиране. И какво се оказа, обгрижваха четирима, никой не посмя да ги накаже, дори до учителски съвет не стигнаха, и накрая половината отличници си тръгнаха и замалко класът да увисне като бройка. Всички деца били важни и не можело да бъдат изгонени. Ми, хубаво, задържаха си ги, щом те им се оказаха по-важни от другите! Ситуацията е такава, че ако един печели, то друг губи, защото изначално позициите са взаимоизключващи се. Някой трябва да си тръгне. И обикновени си тръгват най-добрите, а това сваля нивото на класа.

Това не е решеване на проблем. Там е разликата. Това е симулиране на решаване на проблем, заради усещане за безизходност. Вероятно учителката не е знаела как да се справи и е ''обличала'' това в ''справедливо отношение към всички деца'', а не е и било така (справедливо). Да не говорим, че ''обгрижването'' не е механизъм.
Ти не си имала за пример учителка, която може и опитва да се справи с проблема, а обратното. Аз същото съм била в такава ситуация. Също бях с главоболие и бях стигнала до там, че исках да премина на индивидуално обучение, за да не губя толкова много време и нерви.
Но това не е пример за справяне с проблем.