Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?

Съвсем скоро, мила. В две. В едното категорично отказаха. В другото ни препоръчха да изчакаме началото на май, да пуснем молба и ако имаме късмет /разбирай отписано дете или незаписано преди това друго на близки хора/ може и да ни огрее от началото на следващата учебна година.

значи вашият квартал е пренаселен или просто читалищата са малко.

 

Не, не разполагам с излишни средства.
Но аз съпоставих музиката и спорта именно за това, че както от всяко спортуващо/трениращо дете не се изисква да стане олимпиец, то съответно нямам амбиции детето ми да получи  Грами
Всичко е на добра воля.
И да, настроението на децата ми е важно за мен.както за едни  спорта носи наслада, така за други действа музиката.
Естествено, че за възпитанието на децата са необходими много повече занимания , полагане на труд и не на последно място ....добро настроение.

Но си трябва и труд, без това не става. Колкото и да са хоби, и свиренето, и спорта възпитават в труд и постоянство, ако разбира се човек иска да види някакви резултати. Без тези две неща заниманията са безсмислени. И наистина са пари и време хвърлени на вятъра.

И да се допълня - дори като родители да нямаме никакви амбиции и да ни се струват малко парите и да имаме цялото време на света, не е зле да замислим и за очакванията на учителките. Те все пак се надяват да видят някакъв напредък у децата, иначе и техния труд се обезсмисля.

Разбирам, но ако учителката живее с идеята, че тя ще насипва, а аз ще трябва вкъщи да натискам, и на детето ще му идва много и ще се изнервя, това няма как да стане! В училище не мога да избирам какъв да е учителят и какво да изисква, но поне за извънкласните занимания имам някакъв контрол. Детето не е инструмент за амбициите на учителя, нито аз съм помощник-учител, който да строява и изисква. Единственото, което мога да направя като родите е да съм фен/зрител/слушател. Детето и учителят да се разбират какво трябва да се упражнява, колко често и какъв е резултатът! Аз дори за училище избягвам да натискамм, а какво остава за извънкласни занимания! Ако аз организирам представянето, аз решавам какви са задачите, но когато учителят го прави - той носи отговорността. Моята роля единствено може да бъде да държа поведението на децата да е уважително и да изпълняват съвестно поставените задачи, пък ако не им харесва нещо, най-много да отидат пари за една месечна такса на вятъра!

Благодаря на всички, които са се включили с мнения!  Честно казано някои от тях ме учудиха, но с повечето съм съгласна

Може би трябва да разделим нещата на три основни групи:
 - деца, които се занимават с музика професионално, ходят по конкурси и имат за амбицията да се развиват професионално в тази посока
 - деца, които свирят за удоволствие и разширяване на общата култура
 - деца, които нямат отношение към музиката, но все пак я изучават в училище

Мисля, че това разделение от само себе си решава повечето спорове, които тук са се оформили и ще ни помогне да разсъждаваме оттук нататък.

За мен първата група е като че ли ясна - тези деца имат нужда само от добър учител и подкрепа в семейството. По-скоро ме вълнуват другите две групи как да бъдат мотивирани да се доближат повече до изкуството музика и тук изобщо не става въпрос за натиск, а за достъпно и интересно поднасяне на материала. В този ред на мисли, мислите ли, че това, което се изучава в училище по музика е достатъчно, че е интересно за самите деца, че е поднесено добре от учителите? Ще бъде ли излишно изучаването на музика и след 8ми клас? А как бихте реагирали, ако часовете по музика се намалят още, което всъщност е заложено в новия проекто - закон за образованието? За съжаление промените касаят и децата от първата група, защото се унищожава възможността да бъдат открити и обучени безплатно в рамките на училището. Единствената алтернатива остават скъпите частни уроци, които особено в малките градове отдавна са табу! Да не говорим, че и единствените читалища в тези градове или вече са закрити или едвам кретат. В София може би е по-различно и наистина има голям наплив от деца, но в провинцията е трагично.

П.П. Много ми се иска да не нарушаваме добрия тон и да не навлизаме в лични нападки, защото така се отклоняваме от същността на въпроса и темата става безинтересна за нови участници!

на теб каква ти е болката, всъщност? насипваш въпроси, които приличат на анкета и все едно трябва да пишеш някакъв доклад или проучване. не ми приличаш на загрижен родител, който се чуди дали да запише детето на пиано.

Ще ти отговоря на анкетата. Часовете по музика, според повечето родители, трябва да са часове за разтуха, часове в които децата да си починат и да се позабавляват. Всъщност повечето учители подхождат според очакванията на родителите и не само, че не натоварват децата в тези часове, ами и се стараят да ги позабавляват. Обаче току се появи някоя супер взискателна дама, която държи да откаже децата от музиката въобще и почне да изпитва на пеене по ноти и да раздава тройки наред.... Изобщо този предмет ми е много мътен на мен - какво и защо учат и дали нещо полезно учат не мога да кажа. Материала и изискванията зависят от учителя - при някои учители само слушат музика, а други имат невъзможни изисквания.  Не мисля че трябва и след 8 клас да учат музика.

Къде се е чуло и видяло откриватели на таланти да обучават след това децата безплатно? Няколко пъти са го откривали моя младеж в училище да пее в някакви хорове ... срещу такса от еди колко си лева месечно (разбирай над 40-50). Принципно няма нищо лошо в това, но ми стана интересно дали наистина има откриватели на таланти, които обучават безплатно децата?

Изобщо не става въпрос за моето дете и никъде не съм споменавала нищо такова! Ако все пак някой го интересува, голямото ми дете ходи от две години на пиано в местното читалище, плащаме 40лв на месец. Малкото ми дете е прекалено малко все още, но по цял ден пее( а още не е проговорило) и свири на каквото му попадне пред очите. Всички в семейството ни се занимаваме по някакъв начин с музика, кой професионално, кой не толкова и въпросите, които задавам ме вълнуват и са за мое лично ползване Нито ще пиша реферати, нито доклади По-скоро ми е интересно какво бъдеще очаква моите деца в моята държава, която не мисли за изкуството. Исках да разбера дали и родителите са на мнение, че музиката е излишна, както смятат държавниците ни.

Да, може би ви прилича на анкета, но какво лошо има в анкетите? Просто обичам да се изразявам ясно и точно, това е!
Искаше ми се да се получи приятен диалог, не разбирам защо нападате така?

И на въпроса ти къде се изучава безплатно - в момента в БГ съществуват около 15тина музикални паралелки към някои СОУта, в които децата получават много добра подготовка в областта на музиката напълно безплатно. Идеята е да бъдат закрити, което на мен съвсем не ми допада!

Къде я прочете тази идея за закриването на паралелките? Също и идеята да увеличат/намалят часовете по музика.

Твърде обобщаващо гледаш на нещата и се опитваш да извадиш някакви изводи от бозата. Не зная какво очакваш от държавата, но дори по време на соца нямаше безплатни занимания с музика и музикалните школи се заплащаха, също и читалищните уроци, а за частните да не говорим. Дори децата, които бяха в музикални паралелки, те пък ходеха на уроци къде в читалище, къде на частно, и то защото не успяваха да влязат в музикалното училище, но се надяваха да кандидатстват в консерваторията. Не  зная ти в коя държава си живяла, но поне в България никога не е било безплатно. Единствената екстра навремето беше, че приносимите инструменти можеха да се дадат от музикалната школа, докато детето свири там, и то не за всички инструменти.

Държавниците каквото и да смятат, пак ще има достатъчно количество родители, които ще плащат децата им да се заниманат с изкуство и в частност със свирене, просто защото все още традициите са живи. Но и, ако помниш онези времена, и тогава малко деца свиреха на нещо. По мои груби спомени от клас 30 деца, я имаше 2-3 да свирят, я не, че и подигравки от другите си отнасяха. Нали се сещаш, твърде буржоазно за обикновени работници, които всяка неделя ходят да кОпат на село!

На училище часовете на нищо не приличат. Децат не само не разтоварват, а и натоварват още повече, защото учат някаква суха теория, някакви имена, произведения, и ги изпитват така, все едно е час по география или математика. И така е и в осми клас.
Накратко, в твоята държава бъдещето на детето е такова, каквото е като семейна ценност. Училището няма да му даде музикална култура, поне не в смисъла да заобича музиката.

има, да. Маестро Недялков и детския хор към БНР.

Музика след 8ми клас - да, но като слушане и запознаване с известни произведения.
И дано не се закрият специализираните паралелки и школа.

Това беше и моето мнение няколко поста по-напред.
А за закриване на специализираните паралелки не съм чувала, някой зловреден слух ще да е.

Дъщеря ми свири на пиано от десетгодишна, като преди това една година в детската градина, когато още нямахме пиано вкъщи. Пианото е една от изненадите, които всяко дете поднася на родител, който е невеж в дадена област   Оказа се, че свиренето хем й харесва, хем й се удава. Най-напред пробвах да я запиша в близкия Център за работа с деца, но нямаше места и се спряхме на частни уроци. Много съм доволна. Тази година учителят й се разболя и възстановяването му е трудно. Не я записах на друг учител - решихме да изчакаме човекът да оздравее, колкото е необходимо. Така че тази година не е напреднала, но пък свири с голямо желание, докато си почива от учене. Има си репертоар, с който може да забавлява себе си и тези, които я слушат, поне един час   Баща й има китара, на която посвирва от време на време. Тя има желание също да се научи. Той й показа как става и тя схвана - може би не е лоша идея да се запише и на уроци по китара. Явно има усет за музика и схваща бързо. Пее хубаво и вярно, но след детската градина не се е изявявала с песни и танци. Често я водим на мюзикъл, балет, оперета, опера (харесва ги в тази последводателност), но за жалост, няма с кого да сподели впечатления, защото връстниците й не проявяват интерес, а сподлянето е половината от удоволствието. И тук виждам ролята на часовете по музика в училище. Ясно е, че не всички деца могат и искат да свирят на инструмент, не всички деца могат да пеят и изобщо да практикуват музика под каквато и да е форма. НО! На всички деца, а и изобщо на повечето хора, би им било интересно да чуят как свири и/или пее учителката, да им разкаже нещо интересно за композитори, за сюжета на някоя опера, оперета или балет. Не казвам да ги заведе на опера, но би могла да им вдъхне желание и любопитство към този вид изкуство. Може да им препоръча филм, който после да обсъдят в час. Може да им разкаже нещо интересно за даден музикален инструмент, за посланията на някоя интересна хореография. Не е нужно да учат ноти, да пеят или да зубрят имена на композитори и заглавия на произведения, които не са и чували. Не са малко часовете по музика, ако на тях се гледа като на възможност да събудят интерес и любопитство, да създадат вкус и усещане за магията на музиката. Да подтикнат към желание да се прочете повече, да се види, да се чуе.