Не сме имали чак толкова сериозни караници. Обикновено идва голяма буря, аз викам малко повече признавам си 
(но съм убедена, че съседите не знаят кога се караме, кога си говоря спокойно и всъщност бием ли се, защото се боричкаме всяка вечер - аз много пищя, тропкам с крака в опит да избягам, обикновен се хлъзгам и падам и рева с глас като малко дете - та сигурно си мислят, че голям бой ям, ама си го и заслужавам много съм шумна, сигурно освен ние и всички съседи нямат търпение да си направим къщата и да се изнесем) И така като се навикам и ми става тъжно защо сме скарани и отивам да плача в другата стая - или той идва след малко, ако е виновен, или ако не е... пак идва той 
Аз така, повече съм виновна, ама по-рядко си признавам, за сметка на това 
И това е - после се гушкам дълго и си доплаквам, после искам нещо сладичко, общо взето се държа като дете - в буквалния смисъл. И после голяма любов - всичко се развива максимум в рамките на час. Това с дни да ни държи никога не е било, а мисля, че няма и да го бъде - вече си имаме тертип на караници 
(но съм убедена, че съседите не знаят кога се караме, кога си говоря спокойно и всъщност бием ли се, защото се боричкаме всяка вечер - аз много пищя, тропкам с крака в опит да избягам, обикновен се хлъзгам и падам и рева с глас като малко дете - та сигурно си мислят, че голям бой ям, ама си го и заслужавам много съм шумна, сигурно освен ние и всички съседи нямат търпение да си направим къщата и да се изнесем) И така като се навикам и ми става тъжно защо сме скарани и отивам да плача в другата стая - или той идва след малко, ако е виновен, или ако не е... пак идва той Аз така, повече съм виновна, ама по-рядко си признавам, за сметка на това И това е - после се гушкам дълго и си доплаквам, после искам нещо сладичко, общо взето се държа като дете - в буквалния смисъл. И после голяма любов - всичко се развива максимум в рамките на час. Това с дни да ни държи никога не е било, а мисля, че няма и да го бъде - вече си имаме тертип на караници 
Сигурно, защото и теб караниците те вдетиняват, както мен 
Ужасно тягостно ми се струва мълчанието, един път така моя ми мълча от вечерта до обяд на следващия ден. Тогава бяхме много пресни още, на 2-3 месеца, много го бях ядосала, а той се сърди по същия начин като вас - просто млъква, докато не му мине. Сутринта звъня по телефона, нито вдига, нито затваря. Отидох на работа като болна, обади ми се чак на обяд. Като му видях името на екрана и ми се разтрепериха ръцете, а в обедната почивка отидох да пуша и си изревах очите. От тогава сме се разбрали всичко да си казваме на момента, защото много мразя да си лягаме сърдити един на друг, а мълчанието просто ме убива... 
