Не мога да се сърдя освен, ако не е нещо наистина сериозно. За дребни неща цупя устни, той започва да ми прави смях и аз не издържам. Като децата сме...
- Публикувана: 22 фев. 2013, 12:27 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2013, 10:02 ч.
Как се сърдите на любимия?
Повикаме, повикаме, после поговорим, па ни мине.
Да чукам на глава, чак такива сериозни разминавания, че да се цупим с дни не сме имали, в общи линии за основните неща сме на едно мнение, караниците ни, по-точно споровете са ни за дребни подробности, които на практика нямат особено значение.
Да чукам на глава, чак такива сериозни разминавания, че да се цупим с дни не сме имали, в общи линии за основните неща сме на едно мнение, караниците ни, по-точно споровете са ни за дребни подробности, които на практика нямат особено значение.
Точно за сериозни скарвания ми е питането.
Не ни се е случвало да е за нещо наистина сериозно и важно.
Но когато имаме някакви разминавания по важен въпрос, не се сърдим един на друг, а обсъждаме, коментираме, търсим решение.
Когато става дума за важни неща, едва ли най-доброто решение е да се сърдим и да си мълчим.
Ами когато ми се натрупа обида, имам нужда да се затворя в себе си, да си млъкна и да си се сърдя. Преди това в спора и караницата ясно казах какво не одобрявам и какво искам да се промени, но ефект нямаше. Навика ми се, и той си млъкна и така....
Аз , за 25 години брак , разбрах едно-важен проблем не се решава със скандал и взаимни обвинения.
Минахме през това като млада двойка, не дава резултат.
За дребни кавги, за глупави сдърпвания-да.
Но важните неща се обсъждат спокойно, без нападки и обиди.Иначе-ефект няма.
Това да тръгне сръднята първо от мен, е невъзможно.
Когато нещо не ми харесва, се старая да му го кажа, къде на майтап, къде с по-сериозен разговор, но не със сръдня.
Сърдя му се след като той си дойде нервиран, развика ми се за някоя дреболия, и аз му отвърна, пък после млъквам и не му говоря. За около час...
Когато нещо не ми харесва, се старая да му го кажа, къде на майтап, къде с по-сериозен разговор, но не със сръдня.
Сърдя му се след като той си дойде нервиран, развика ми се за някоя дреболия, и аз му отвърна, пък после млъквам и не му говоря. За около час...
Скарани сме. Писна ми вече. 
Пак му се сърдя! Но за да се отсърдя, той трябва да покаже готовност да оправи това, за което съм се разсърдила. Не вдигам телефона. Прибрах се в нас за една вечер. Той е извън града по работа. Въпреки, че не му вдигам ми е криво.
Та ви питам вие как се сърдите и как се сдобрявате после?
Писна ми вече. Пак му се сърдя! Но за да се отсърдя, той трябва да покаже готовност да оправи това, за което съм се разсърдила. Не вдигам телефона. Прибрах се в нас за една вечер. Той е извън града по работа. Въпреки, че не му вдигам ми е криво.Та ви питам вие как се сърдите и как се сдобрявате после?
Ставам официално любезна, избягвам го. Обаче преди това съм го осведомила, защо се сърдя. Винаги е наясно кое ме е вбесило или обидило.
Сдобрява се с мен като ме разсмива ме/аз не съм трудна в това отношение/ или търси контакт, разговор/зависи какъв е бил проблемът/ . Познава ме добре и стратегически изчаква да ми премине/например на другият ден/ и тогава "атакува".
Той се сърди рядко, но е ужасно - много ме измъчва, знае го и ме тормози съзнателно/добре че се сърди рядко/.
Не понасям той да ми се сърди, много се разстройвам, защото направо издига стена трудна за прескачане/може би и аз така правя като се сърдя, но не се виждам отстрани/. Хубавото е, че на него му минава бързо, по-бързо отколкото на мен.п.п. сериозни скарвания сме имали точно 2 пъти за 17 години. Не съм се цупила, а съм говорила какво не харесвам/или той съответно/ и къде е проблемът. Тези сериозните разминавания преминават в разговор и нещата се изясняват. Иначе сръдните обикновено са за глупости, когато ги има. Реално не се сърдим често, сигурно затова помня повечето.
Сърдя му се след като той си дойде нервиран, развика ми се за някоя дреболия, и аз му отвърна, пък после млъквам и не му говоря. За около час...
Точно така стана и при нас. Но той си мълча цяла вечер после, аз също. На сутринта замина в командировка, аз си се прибрах и още ми е криво.
Не може да отминава така сърденето ми. Без да направи опит да се извини.
След словесното сдърпване, за нещо сериозно наистина, мълча. Докато ми мине. Понякога ден-два. Така съм от дете. Мълчанието ме успокоява, макар и бавно. Съпругът ми в началото много се косеше и се стараеше да ме разговори отново, но сега си ме знае, и просто ме изчаква да ми мине.
И не правим секс. Той иска, де, аз не давам. 
Но щом се сдобрим - еха...
И не правим секс.
Той иска, де, аз не давам. Но щом се сдобрим - еха...
Сърдя му се след като той си дойде нервиран, развика ми се за някоя дреболия, и аз му отвърна, пък после млъквам и не му говоря. За около час...
Точно така стана и при нас. Но той си мълча цяла вечер после, аз също. На сутринта замина в командировка, аз си се прибрах и още ми е криво.
Не може да отминава така сърденето ми. Без да направи опит да се извини.
Споко, ще ти се обади!
Та ви питам вие как се сърдите и как се сдобрявате после?
Сърдя се с финес
Сдобряваме се със сеХс
Препоръчани теми