Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Аз така, повече съм виновна, ама по-рядко си признавам, за сметка на това 
И това е - после се гушкам дълго и си доплаквам, после искам нещо сладичко, общо взето се държа като дете - в буквалния смисъл. И после голяма любов - всичко се развива максимум в рамките на час. Това с дни да ни държи никога не е било, а мисля, че няма и да го бъде - вече си имаме тертип на караници 
Аз, разбира се, направих първата крачка иначе като нищо щяхме да си мълчим и месец. 
Сега вече не правя крачки в такива случаи, а и той явно е усетил, че вече не му се връзвам и не ми прави такива мълчаливи изпълнения. Гледаме да се изясняваме на момента, а това, което знам, че няма как да се промени, просто подминавам. Тон не повишавам (да се е случило 2-3 пъти за 7 години), скандали да вдигам - абсурд, не ми е в природата. Което не може да се постигне с нормален разговор, няма да се постигне и с крясъци. Поне на мен ако ми крещят, единственото, което ще постигнат е да се отдръпна. Та което не обичам да ми правят на мен, не правя и аз на другите. 
на него обикновено много бързо му минава и най- много ме дразни като каже и кво толкова станало, докога ще се цупиш 
