- Публикувана: 22 ян. 2013, 11:09 ч.
- Последно мнение: 14 март 2013, 15:42 ч.
Сексът или отношенията/битът са по-важни за съхраняването на семейството?
Да си с подобна сродна душа е нещото, което няма ни една негативна черта. НО то трябва да си я срещнал – за да можеш да си го представиш. Иначе отстрани може и скучно, и тъпо да ти звучи...
Това е истината. Аз цял живот си мечтая за такава среща, но все се разминаваме.
О, имаш време.
Понякога нещата просто се случват, не я търси
Анди - пишеш странни неща и то само за да си докажеш, на самата себе си - че си намерила идеалния. Звучи точно все едно си търсиш оправдания за избора. Остави тая. Говорим за съвсем различни неща тук...няма общо с пълно единомислие, та чак безхарактерност, щото се оглеждаш в чертите на другия...различно е.
Е, стига де...какво значи "винаги сме били на едно мнение" 
...
...Не знам как.Просто по важните неща в живота имаме сходни разбирания.
Ако мислите еднакво, със сигурност ще се отегчите, щото сам по себе си
актът на мислене се изчерпва. Мисленето е скучно.
Това, което търся е синхрон, какъвто имат например музикантите.
Ако ще го говорим академично, някои му викат и "интерсубективност".
Тоест когато възникне ситуация, и двамата да я възприемат по
по-скоро еднакъв начин и да действат, а не да се налага да си
обясняваш и договаряш действията. Нали оркестърът не спира по
средата на симфонията да донастрои духовите- всички в началото
се настройват по пианото или първата цигулка.
Ей точно тоя синхрон може да се разстрои от време на време от
неподходящ секс.
Иначе аз не си мечтая за сродна душа, мога да превърна почти всеки
в такава, за временно или по-постоянно. Въпросът е да се настроим
на една нота, оттам е лесно, поне докато на единия не му увиснат струните.
актът на мислене се изчерпва. Мисленето е скучно.
Това, което търся е синхрон, какъвто имат например музикантите.
Ако ще го говорим академично, някои му викат и "интерсубективност".
Тоест когато възникне ситуация, и двамата да я възприемат по
по-скоро еднакъв начин и да действат, а не да се налага да си
обясняваш и договаряш действията. Нали оркестърът не спира по
средата на симфонията да донастрои духовите- всички в началото
се настройват по пианото или първата цигулка.
Ей точно тоя синхрон може да се разстрои от време на време от
неподходящ секс.
Иначе аз не си мечтая за сродна душа, мога да превърна почти всеки
в такава, за временно или по-постоянно. Въпросът е да се настроим
на една нота, оттам е лесно, поне докато на единия не му увиснат струните.
Глупости, вили! Нито има на кого да доказвам, нито себе си да убеждавам или оправдавам! Едно нещо върви ли гладко, дето се казва, "мазно, мазно", обикновено не е чак толкова добре, и нещо се пропуска. Все едно като да гледаш само половината картина. Дори философски погледнато, в природата винаги има някакво различие, иначе всички неща, включително хора щяха да са еднакви. Дори еднояйчните близнаци не са "душа в душу", макар да имат практически еднакви гени и се отглеждат поне в ранното си детство по един и същ или много сходен начин. Затова казвам, че ако двама човека са чак винаги в единомислие и си продължават изреченията, то или са гениални, или идиоти, защото някак не се връзва. Ин и Ян затова правят съвършеното цяло, защото се допълват, а не защото са еднакви.
Еми дано да е така, щото на мен ми прозвуча инак.
Това, че самата ти не вярваш в сродните души и успехът им заедно да мелят – според мен е защото не си срещала такъв човек. Идея си нямаш каква наслада ти носи такова сходство.
Мамасита - далеч не е намерила била сродна - щото при тях секса не е вървял. Затова и тя си измисля неща от сорта - скучно и тн.
Това, че самата ти не вярваш в сродните души и успехът им заедно да мелят – според мен е защото не си срещала такъв човек. Идея си нямаш каква наслада ти носи такова сходство.
Мамасита - далеч не е намерила била сродна - щото при тях секса не е вървял. Затова и тя си измисля неща от сорта - скучно и тн.
О, имаш време.
Понякога нещата просто се случват, не я търси
Понякога нещата просто се случват, не я търси
Така е. Това наистина е нещо, което не можем да изконтролираме, нито да предвидим или намерим. То само идва - въпрос на късмет е. Но може и да не дойде. Но го има - наистина има двойки, в които хората са се намерили.
А аз съвсем наскоро в темата мисля, че разбрах какво има предвид Андариел. Тя говори за най-обикновените средностатистически семейства, в които има обичайните дразги, но и удовлетворителен секс. Та ако последното го има, тези обичайни дразги се преодоляват и всички са хепи. Но ако го няма - основите почват да се пропукват. Просто заглавието на темата е малко крайно и оттам разминаванията в гледните точки. Защото от кофти до кофти отношения - цяла пропаст разстояние. Ако утре, примерно (не дай Боже, дано по-малко жени го преживяват, че не е никак рядка картинка вече), мъжът на Андариел легне на дивана и престане да носи пари вкъщи или пък почне да се заяжда за всичко, да не обръща внимание на децата или пък се изцепи с някоя странна постъпка, та да го видиш в нова светлина и т.н., и т.н. "красоти" семейни, дали ще я грее задоволителния секс и дали ще и се иска въобще с него... Та мисля, че по това всички ще са единодушни - зависи си какви точно са отношенията.
ми, така, както за всяко друго нещо, за което няма изцяло правилно и изцяло грешно, нито добро или лошо.
Малко странно ми звучи аз да се опитвам да ти обясня – че е напълно невъзможно едното за сметка на другото. Демек - трябва и двете да ги има задължително, пък в какво съотношение точно – съвсем няма значение. Като, няма да подхващам стария спор - но все пак - според годините - и приоритетите - демек процентите - си сменят стойностите.
Ако ще отговаряме, само защото се иска поне един отговор – то избираме по—близкия до нас. Но това не е обективно. Ако говорим за бит – това е толкова общо – няма нормален човек, дето да не обръща внимание на бита си или да го замазва само с креватни изпълнения. Ако го прави – си е направо болест. От друга страна що за бит ще имаш, ако нямаш задоволени елементарните потребности – храна, покрив, секс...Въобще ти поставяш нещата на избор, ама реално няма човек – дето да може да отговори напълно аргументирано и категорично.
Иначе аз съм отговорила и гласувала. Както повечето...
Иначе аз съм отговорила и гласувала. Както повечето...
аз дори не твърдя, че е обективно. Задала съм въпроса така, че човек може да отговори принципно как мисли, може и да е направил извод на някаква база, а не е задължително да е искрено и лично. Ако беше лично, щях да напиша "вие какво бихте предпочели за себе си".
Моето мнение на база моите наблюдения, неангажирана със собствения си живот, а като страничен, неутрален наблюдател е, че като цяло хората избират секса пред отношенията, ако животът ги постави пред такъв избор, или поне търпят много, много, много дълго разминавания и лоши отношения, стига да могат да ги компенсират поне отчасти със секс. Но нексът не върви ли, и най-духовно близките партньори разбутват задругата, защото хубавите отношения и единомислието не им стигат.
Моето мнение на база моите наблюдения, неангажирана със собствения си живот, а като страничен, неутрален наблюдател е, че като цяло хората избират секса пред отношенията, ако животът ги постави пред такъв избор, или поне търпят много, много, много дълго разминавания и лоши отношения, стига да могат да ги компенсират поне отчасти със секс. Но нексът не върви ли, и най-духовно близките партньори разбутват задругата, защото хубавите отношения и единомислието не им стигат.
А как така приятелите изкарват десетилетия на близост, без никога
да не са правили секс?
Иначе лично- ако трябва да избирам оттук нататък между това
никога да не се занимавам със секс и никога да не се занимавам
с музика- ще предпочета музиката и хич няма да съжалявам.
Иначе на мен стандартното семейство някак никога не ми е допадало.
Може би и затова не удържах. Прозаично, с малки наградки от време на време.
Трагедия...
да не са правили секс?
Иначе лично- ако трябва да избирам оттук нататък между това
никога да не се занимавам със секс и никога да не се занимавам
с музика- ще предпочета музиката и хич няма да съжалявам.
Иначе на мен стандартното семейство някак никога не ми е допадало.
Може би и затова не удържах. Прозаично, с малки наградки от време на време.
Трагедия...