- Публикувана: 22 ян. 2013, 11:09 ч.
- Последно мнение: 14 март 2013, 15:42 ч.
Сексът или отношенията/битът са по-важни за съхраняването на семейството?
Покрай една друга тема в този подфорум се завъртя въпросът за секса и отношенията и това кое е по-важно или водещо, за да се разруши или съхрани едно семейство. Като никога реших и аз да пусна тема, защото ми се иска да обсъдим двете вероятности, че нещо не успяхме да стигнем до единен извод с Вили.
Според вас, кога е по-вероятно една връзка/да се съхрани:
- кофти секс и добри отношения и живот във всяко друго отношение;
- хубав секс и неособено добри отношения, възгледи и живот във всяко друго отношение?
Кое е по-вероятно да преглътне човек - лошия секс или несходството във възгледите, бита и др.?
И за да не се получи залитане към примери с психически и физически тормоз в отношенията или секса, нека се концентрираме върху по-меките случаи, и да приемем, че става въпрос за съвсем обикновени хора, които нито пият, нито бият.
Развитието на темата, а и аз пропуснах да добавя още нещо важно - нека се концентрираме върху хората в активна възраст (включително сексуална, работоспособна и др.), а не върху тези в пенсионна. Очевидно, че човек като стигне 60+ ще му е по-важно да има компания и грижа, а не тепърва даправи сметка какво да избере - секс или отношения. Преди да стигне 60, човек има поне 30 години активен живот, в които обичайно се случват всичките дилеми, проблеми и избори, включително е способен да направи ново семейство и да народи нови деца.
Според вас, кога е по-вероятно една връзка/да се съхрани:
- кофти секс и добри отношения и живот във всяко друго отношение;
- хубав секс и неособено добри отношения, възгледи и живот във всяко друго отношение?
Кое е по-вероятно да преглътне човек - лошия секс или несходството във възгледите, бита и др.?
И за да не се получи залитане към примери с психически и физически тормоз в отношенията или секса, нека се концентрираме върху по-меките случаи, и да приемем, че става въпрос за съвсем обикновени хора, които нито пият, нито бият.
Развитието на темата, а и аз пропуснах да добавя още нещо важно - нека се концентрираме върху хората в активна възраст (включително сексуална, работоспособна и др.), а не върху тези в пенсионна. Очевидно, че човек като стигне 60+ ще му е по-важно да има компания и грижа, а не тепърва даправи сметка какво да избере - секс или отношения. Преди да стигне 60, човек има поне 30 години активен живот, в които обичайно се случват всичките дилеми, проблеми и избори, включително е способен да направи ново семейство и да народи нови деца.
По-лесно се преглъща незадоволителен секс. Най-много единият от двамата (или и двамата) да има забежки. Но едва ли ще прекратят връзката заради куцането в секса. Говорим за връзка тип семейство, с деца, отговорности и т.н., защото на всички ни е ясно, че обикновена връзка тип "гаджета" няма нищо общо с такава с налични деца и съвместни отговорности.
Докато кофти отношенията и разминаването във възгледите често водят до раздяла, защото като са налице, на практика семейството ще функционира много трудно, ако изобщо успее да се съхрани.
Докато кофти отношенията и разминаването във възгледите често водят до раздяла, защото като са налице, на практика семейството ще функционира много трудно, ако изобщо успее да се съхрани.
Това е от онези теми, които могат да се дъвчат до безкрайност..)
Преди всичко зависи от възрастта и личните възприятия на всеки един в двойката.
Мога да отговоря единствено от собствената си гл. т и то на база лични преживявания. И с ясното съзнание, че вече съм на 40, т.е може би страстите започват да избледняват и ще дойде ред на други, не по-малко важни неща.
Към момента - категорично смятам, че сексът е много важен за качеството и съхраняването на връзката.
Живяла съм и в двата варианта - чудесни взаимоотношения и пълна липса на секс и във връзка с прекрасен секс (с променящи се висоти и интензивност), взаимотношенията в която определено се влияят от нежността и уважението , които съпътстват секса..
Преди всичко зависи от възрастта и личните възприятия на всеки един в двойката.
Мога да отговоря единствено от собствената си гл. т и то на база лични преживявания. И с ясното съзнание, че вече съм на 40, т.е може би страстите започват да избледняват и ще дойде ред на други, не по-малко важни неща.
Към момента - категорично смятам, че сексът е много важен за качеството и съхраняването на връзката.
Живяла съм и в двата варианта - чудесни взаимоотношения и пълна липса на секс и във връзка с прекрасен секс (с променящи се висоти и интензивност), взаимотношенията в която определено се влияят от нежността и уважението , които съпътстват секса..
Май мисля като Юлето.
Въпреки, че имам доста познати, които не спират да се карат, но това като че ли разпалва страста им и секса им е обединяващото звено.
В моето семейство не е така, аз и мъжа ми сме много сходни в почти всяко отношение, никога не съм харесвала противоположностите ми и не вярвам, че те успешно работят заедно.
Въпреки, че имам доста познати, които не спират да се карат, но това като че ли разпалва страста им и секса им е обединяващото звено.
В моето семейство не е така, аз и мъжа ми сме много сходни в почти всяко отношение, никога не съм харесвала противоположностите ми и не вярвам, че те успешно работят заедно.
Сложи и една анкета де.
За мен сексът може да крепи семейството до време. Останалото, отношенията и чувствата – те държат дългогодишната връзка и са устоите са на добротко семейство – с разбиране, подкрепа, грижа и тн. Сексът е естествено тяхно продължение, той е плюс към тях.
За мен сексът може да крепи семейството до време. Останалото, отношенията и чувствата – те държат дългогодишната връзка и са устоите са на добротко семейство – с разбиране, подкрепа, грижа и тн. Сексът е естествено тяхно продължение, той е плюс към тях.
Аз съм забелязала, че когато се прецакат отношенията /несходство в бита, възгледите/ скоро след това се скапва и секса, т.е. секса сам за себе си, хубавия секс поддържа отношенията не повече от 3 години максимум.
А иначе една връзка за да се съхрани и да се чувства като успешна трябва да има 3 стълба /като само 2 от тях могат да я крепят години/ и те са:
- сексуална задоволеност
- емоционално-интелектуална
- финансова
Иначе различните хора могат да се примирят с различни липси. Няма универсално правило.
А иначе една връзка за да се съхрани и да се чувства като успешна трябва да има 3 стълба /като само 2 от тях могат да я крепят години/ и те са:
- сексуална задоволеност
- емоционално-интелектуална
- финансова
Иначе различните хора могат да се примирят с различни липси. Няма универсално правило.
А иначе една връзка за да се съхрани и да се чувства като успешна трябва да има 3 стълба /като само 2 от тях могат да я крепят години/ и те са:
- сексуална задоволеност
- емоционално-интелектуална
- финансова
- сексуална задоволеност
- емоционално-интелектуална
- финансова
Aбсолютно.
Само, че докато емоционалната потребност доминира над интелектуалната - секс си трябва..
Сложи и една анкета де.
За мен сексът може да крепи семейството до време. Останалото, отношенията и чувствата – те държат дългогодишната връзка и са устоите са на добротко семейство – с разбиране, подкрепа, грижа и тн. Сексът е естествено тяхно продължение, той е плюс към тях.
За мен сексът може да крепи семейството до време. Останалото, отношенията и чувствата – те държат дългогодишната връзка и са устоите са на добротко семейство – с разбиране, подкрепа, грижа и тн. Сексът е естествено тяхно продължение, той е плюс към тях.
Сложила съм, де!
За пръв път ми е.---
А какво се случва в момента, в който се разбере, че единият или двамата партньори търсят и намират секс извън семейството? Какво се случва с отношенията?
милинка, за да се стигне до семейство явно е имало достатъчно основания, включително е минато през секса. Ако хората не се харесат на никакво ниво, ни секс, ни отношения ще се случат, да не говорим за семейство. Дори когато се женят за пари.
Не мога да отговоря от реален собствен опит, защото когато нещо в една връзка ми се е струвало незадоволително, то тази връзка просто се е разпадала по естествен път и не е прераствала в семейство. Подхождам твърде сериозно към обвързването и личния ми психически комфорт, за да губя своето и чуждото време в компромисни връзки без перспективи за развитие.
Обвързах се на сериозна възраст, едва след като срещнах Моят човек, с когото не ми се налага да правя компромиси (засега).
Защо казвам "засега" - защото с времето хората се променят, случват им се какви ли не неща, и реално няма гаранция, че един от двама ни няма да се промени до степен на причиняване на дискомфорт у другия.
Чисто хипотетично, по-скоро бих понесла загубата на ерекция (защото има доста други начини за споделяне на интимност), отколкото характерови изменения и непривични постъпки. Но като се замисля, бих съчувствала и съдействала, ако причината е заболяване, възрастови изменения и т.н. Ако просто спре да желае МЕН, ако сексът ни стане "служебен" и без пламъче, то това ще е сигнал за друг вид проблеми помежду ни, и естествено, няма да го отмина с лека ръка, без да изясня ситуацията.
И обратното - ако спра да го желая, ще му кажа, и ще търсим причината. Тия неща не стават току така, винаги има други причини.
Обвързах се на сериозна възраст, едва след като срещнах Моят човек, с когото не ми се налага да правя компромиси (засега).
Защо казвам "засега" - защото с времето хората се променят, случват им се какви ли не неща, и реално няма гаранция, че един от двама ни няма да се промени до степен на причиняване на дискомфорт у другия.
Чисто хипотетично, по-скоро бих понесла загубата на ерекция (защото има доста други начини за споделяне на интимност), отколкото характерови изменения и непривични постъпки. Но като се замисля, бих съчувствала и съдействала, ако причината е заболяване, възрастови изменения и т.н. Ако просто спре да желае МЕН, ако сексът ни стане "служебен" и без пламъче, то това ще е сигнал за друг вид проблеми помежду ни, и естествено, няма да го отмина с лека ръка, без да изясня ситуацията.
И обратното - ако спра да го желая, ще му кажа, и ще търсим причината. Тия неща не стават току така, винаги има други причини.
милинка, за да се стигне до семейство явно е имало достатъчно основания, включително е минато през секса. Ако хората не се харесат на никакво ниво, ни секс, ни отношения ще се случат, да не говорим за семейство. Дори когато се женят за пари.
Хората се/не се променят в дългосрочен план, какъвто е семейният. Ако човекът до мен е мутирал до степен, в която нямаме общи точки, сексуалността ще се изгуби. Същото се отнася и ако съм очаквала да се промени, а пък той не се е променил. Говоря хипотетично, защото не подхождам към хората с очакване за промяна. За много хора скандалите/различията действат като силен сексуален стимулант, при мен е обратното - това ме отдалечава от партньора.