не може да запомни! проблем с първолак

Наред с изследванията при специалисти, трябва с четири очи да следите за емоционалното състояние на детето, отношението на учителите към него, което веднага, като в огледало, се отразява в отношението и на децата - всеки знае, че тактичността при тях е издигната в култ, толкова умело се грижат за психиката на децата, че някои носят травми цял живот.

Аз също съм За консултация със специалист.
Но тъй като имам първокласник ми прави впечатление нещо друго.Повечето деца, вкл. и моят син, са изключително честолюбиви.Не търпят провал, като че ли в тях е заложен модел на напредване, изпреварване, демонстриране на повече и още повече, разбира се, независимо колко родителите отричат роля в тази гонитба.Така едно по-чувствително дете, ако има колебания в уменията си, често отказва да работи или от стрес прави странни грешки.

В ДГ имаше случаи, при които синът ми демонстративно е затварял тетрадката и е казвал "Няма да пиша".После сама стигнах до извода, че той е наплашен от евентуален провал, изпитва страх, срам и т.н.

Когато започнаха да пишат ченгели и букви, употребявахме часове, без да преувеличавам.Напише две хубави букви, после една- нищо общо с другите.Или 4 пъти правилно една цифра, на петия път- огледално.Обясних му, че сега се учат, няма проблем и да сгреши, не е срамно, но след като е сгрешил, следва да опита пак.

В случая, вероятно детето от притеснение дали ще се справи допуска грешки.
Като цяло , в първи клас цари една атмосфера не на предстоящо радостно запознаване с науката, а атмосфера на кой в какво и с колко е изпреварващо напреднал.Впечатленията ми са от нашия първи клас, но и от многобройните теми за ниво и обучение на деца.В каквато атмосфера по-чувствителни деца трудно се справят.

Друго- има деца за които не е особено подходяща занималнята.Аз прецених, че за моето дете е така, има нужда от индивидуално внимание и обучение.Сама си измислям методики на обучение, сама свеждам и опростявам учението до познати, повторими и забавни модели.Иначе- същата работа- смята без проблем, с изписването на букви - къртовски труд положихме.

аз водих и двете деца на логопед един месец или малко повече за по един час на седмица. установих че и с двамата има какво да се работи, но с израстването/ дъщеря ми  е 1 клас/ проблемите при нея сами си изчезнаха почти напълно. установих че се срамува от провал, не иска да ми чете защото не можела бързо като мен и тя само реве и се тръшка, иначе е много добре пише на български и английски, знае всички букви от азбуките, изобщо сама си пише разказчета на двата езика. но аз съм строга майка и често повишавам тон заради харектера й - прави си каквото иска. в училище знае повече от другите и заради това не внимава какво се иска, а пише това което тя смята за необходимо. госпожата й ми прави забележки доста често в това отношение. при сина ми е друго - той прави каквото му се каже, слуша стриктно логопеда и изпълнява. дори сега в къщи си прави сам упражненията, които е запомнил, а е 3 група в детската градина. много е впечатлителен и емоционален, но обича да играе с всички други деца независимо на колко година са. от сънища си направи страхова невроза и затова гозаведох на психолог-логопед, спрях го от детската градина за известно време и нещата и тиковете отшумяха. прави ми впечатление че много трудно научи цветовете. сега трудно учи буквите, докато с числата и смятането няма изобщо проблем и все печелел 1 място в детската градина.
написах всичко това защото смятам че когато има проблем трябва веднага да се действа и да се потърсят хора които да помогнат, а не децата да се мъчат. и най вече родителя сам усеща какво трябва да промени или върху какво да работи с детето. аз даже си мислех да отложа сина ми с една година от 1 клас и ако видя че няма напредък до тогава ще го направя - не защото няма да се справи в 1 клас, а защото не виждам смисъл да се пренапряга, когато след цяла година ще му е по лесно.

Дъщеря ми беше така първия срок на първи клас.Писане-ужасно все едно гледаш кардиограма,гледа една буква пък казва друга или просто си мълчи защото я е забравила.А четенето ни беше най голям проблем с това сричкуване ....голяма мъка .Реших че има някакъв проблем и говорих с класната тя ме попита дали детето е преглеждано от очен да не би там да е проблема.Нашата класна ме посъветва да изчакам до Коледа да видим как се развиват нещата и тогава да мислим за проблем,тъй като доста деца имат нужда от време да се приспособят към всичко което се изисква от тях.Така и направих изчаках и началото на втория срок тя вече четеше и пишеше разбираемо.Междувременно да кажа че се бях свързала с една фондация за дислексия,преди това в детската градина е ходила веднъж на логопед и психолог пак заради мои съмнения за хиперактивност но и това отпадна.Казват ми детето е много умно явно е по разсеяна и бързо се разконцентрира.Това което искам да кажа е че една консултация няма да навреди и ще успокой майката ,а на детето да му се даде време да се приспособи.

Може да опиташ едно упражнение: изписвате няколкото изучени букви на лист, назовавате ги, започвате да се редувате да си пишете буквите по гърбовете и да ги отгатвате. Подозирам, че неусетно ще си спомни всичко.

Друго упражнение: коя дума започва с изучената буква - в средата на коя дума има изучената буква - коя дума завършва с изучената буква - дума, в която буквата се среща два пъти. Нека визуализира и свързва буквата с предмети, които са му близки. Картинки и празни кутийки, отговарящи на броя на буквите. Сам да търси мястото на изучената буква, като спелува.
Училище, круша, кану, кукумявка


За да се оползотворят картинките и кутийките максимално, е третото упражнение: да попълни всички изучени букви на съответните места.

Накрая идва ред на курабийките. Даваш му да меси тестото и да оформя буквите, които му харесат. Кухнята ти ще е в брашно, но кефът цена няма.

И на мен това бе първото нещо, което ми хрумна. Едва ли е проблем с "паметта", щом е помнел и възпроизвеждал стихчета и думички на чужд език. По- скоро конкретен проблем с възприемане и възпроизвеждане на писмените знаци.
Първо огледай евентуалните физиологични проблеми, както са писали тук- зрение, концентрация, най- вече- дислексия.
А как се чувства детето ти в сегашния му клас, с конкретната учителка и децата? Какво ти споделя? Ходи ли с удоволствие на училище иначе, има ли някакви конкретни проблеми? В подготвителната група как се справяше с писането? Сега сочат звуци от дадени им картинки, изписват за фина моторика различни неща. На какво са му били поставяни тези "усмихнати човечета" досега?

запазена ма®ка, горещо се надявам, че си завела детето на специалист и чакам да споделиш.

И аз мисля като човечето. При нас се оказа хиперактивност с липса на концентрация. Още повече ,че писането и четенето не са му от любимите предмети. И естествено не  внимава в час и не слуша ,какво говори учителката.
Аз също миналата година се бях вкарала в такъв филм и мислех ,че е дислексия ,но с повече упражнения - почти всекидневни, в къщи / спрях го от занималня/, нещата лека полека си дойдоха на мястото. Чак втория срок се видя резултата.
Имали сме случай да пише 1 лист с буквата У ,и накрая като го попитах коя е тази буква, той каза "Не знам".
Но виж с математиката нямаше никакви проблеми. Винаги беше сред първите и  още  е.

Спокойно ,не се шашкай. Заведи го на логопед.

Сина ми и до ден днешен понякога не внимава в час по БЕЛ. Просто не му е интересно. Затова аз всекидневно проверявам тетрадки и препитвам  наученото.През ден давам упражнения или тестове. Така разбирам къде има пропуски.
Имам приятелка на която детето е с дислексия. Те имат  проблем и с математиката. Много често разменя цифри. Ако при вас го няма този проблем ,най- вероятно не е дислексия.

И при нас беше сходно, въпреки че диоптрите не са толкова големи.
Зрението е сериозен фактор, а децата не могат да дефинират проблема и да кажат "Не виждам!" на тази възраст.

А как е със съня детето, нужните часове спи ли? Щото както знаем в дет.градина има и следобеден сън, а в 1-ви клас - не. В тая връзка сънят не е без значение за общия му тонус и паметта съответно.

Факт е, че в първи клас всички са много разсеяни, но явно при него не е само това. Стреса им идва вповече. Стискам палци бързо да откриете проблема 

прилича ми на дете - силно стресирано от страх, че може да не се справи. не на дислектик. виждам подобни прояви у дома понякога.

а проблем с очите е редно да се провери при всички случаи.

бих заложила на консултация с детски психолог.

А , на мен ми е интересно какво е станало и какъв е  бил проблема.

Запазена Марка какво става?Надявам се на положително развитие...

запазена ма®ка какво стана с детенцето?Намерихте ли разрешение на проблема?