затова едва ли бих била от полза. Тогава изкарах съкратен двуседмичен курс и ме пуснаха на изпит. Листовки, полигон и градско ги взех от раз, но още нямах 18 години. Точно 10 дена по-късно, на рождения си ден отидох в КАТ и ми връчиха книжката.. Още го помня този ден като, че беше вчера.. 
по презумпция.
.....повярвах му и се отказах по средата.....Обаче,с годините реших,че може и да не съм чак толкова зле и на дърти години се пробвах пак-този път си намерих най-спокойния и окуражаващ ме инструктор,аз също бях доста по-мотивирана да се науча....и въпреки,че не взех книжка от раз/да не излезе,че се оправдавам,но първия път карах в непочистен голям сняг,втория път ме засече един таксиджия по много грозен начин и аз не можах да реагирам достатъчно бързо,щото се бях спекла яко......абе,грешката си беше моя,но третия път нямаше за какво да ми намерят "кусур"/,в момента в който си я получих,вече имах лична/скромна,стара и не особено представителна/кола,на която веднага се качих сама.....след месец почнах да возя и хора 
.....и повече от две години съм много активен шофьор/прекосила съм страната няколко пъти,из града съм все по натоварените пътища и кръстовища/....Нямам произшествия,карам с удоволствие и реагирам учудващо адекватно в много критични ситуации.......... и даже мъж ми ме призна,че карам добре/което е много висока оценка/.Така,че явно съм изключението от правилото.
Аз всъщност завивам като тираджия по-скоро - винаги се изнасям много, правя го и до ден-днешен. 
Той ме е научил и на техника и на практически неща, като например защо да не минавам с висока скорост през мижава или плитка локвичка. 
Шофирах от време на време с мъжа ми, винаги съпроводено с много, много стрес и факт е, че шофирах ужасно. Нито можех да паркирам (на курсовете нито веднъж не ми показаха ), нито сменях скоростите като хората и т.н. Когато дъщеря ми стана на 1г. и 6м. трябваше да тръгва на ясла, преместихме се в ново жилище и вече беше нужно да започна да шофирам, нямаше друг начин. Сдобих се и със собствена кола, която ми беше много удобно. Скорости, съединител - абе имам чувството, че се караше сто пъти по-лесно от всички коли, които бях карала преди това. И така - мечка страх мене не, започнах да карам. И голям прогрес постигнах, когато се качих сама на колата без някой да ме стресира до мен (моя мъж е страшно нервен в тези ситуации и много вика ). Сама се научих да паркирам. Четох разни техники, гледах клипчета и така. Към момента след 4 г. мога да кажа, че карам перфектно, включително и паркирам перфектно (щом и мъжа ми се хвали с мен 
), колкото и да не ми се вярваше преди. , но не от неумение, а от притеснение. Вторият път бях много по-уверена в себе си и почти не направих грешка. От тогава не съм слизала от колата (шофирам и с десен, и с ляв волан) и много обичам да пътувам. Да чукна на дърво, ПТП-а нямам до момента. Също листовки и кормуване. Също ги взех от първия път и двете.
) 
Всеки с предпочитанията си. 
Тогава все още имаше тази възможност стига да имаш 16 години, бях още ученичка, лятото между 10 и 11клас.. Иначе карах колата на баща ми из квартала. Спомням си още как се карахме с брат ми кой да я вземе, той все пак имаше вече книжка. Та общо взето аз си карах още преди да стана на 18. Като се явих на последния си изпит 3 месеца преди да ги навърша, полицаят, който ме беше скъсал първия път и явно ме беше забравил, ме похвали, че съм карала най-добре от всички мъже преди мен. Аз му напомних, че именно той ме е скъсал първия път и той каза "не може да бъде" . Та така аз бях много горда от себе си на този изпит. Явно е трябвало и да узрея преди да си получа книжката. И така на 18-ия ми рожден ден отивам да си взема книжката, е да ама не могло същия ден да си получа, на следващия може. И така после пак до КАТ, взех книжката и после газ с колата на татко. И оттогава общо взето съм карала всеки ден. Нямам никакви страхови и паники. Общо взето както някой говореше преди това, съм роден шофьор . Голям разказ стана моето ... И един съвет - не се връзвайте на разните комплексари по пътищата. 
) 
. Купих си кола 1 час след като си получих книжката. Шофирам всеки ден, у нас, в провинцията, в чужбина. Катастрофи по моя вина нямам. Удряли са ме два пъти по вина на другия. В единия случай беше заледено и човекът не можа да спре, а аз нямаше на къде да избягам, във втория се бях заплеснала с кучето, което пикаеше на предната седалка и пак не успях да помогна на човека да избегнем удара. И не се годея с това. Мъжът ми казва, че аз съм виновна, щом не съм успяла да избегна удар. И съм съгласна с това твърдение.
Да караш по правилата, не е равно на нетолерантност То ако всеки разсъждава като теб и никой не спазва правилата, какво ще стане 
Така поне вече ще съм и аз шофьор. А и много ме влече, никога не съм се качвала зад волана, но напоследък много искам. Дано се справя! И съответно ще се кача зад волана за първи път едва на самия шофьорски курс. Малко ми е притеснено - има ли и други, които са седнали на шофьорското място за първи път на самите курсове без никакъв опит преди това?
Аз също седнах зад волана за първи път на шофьорския курс. 
Аз също седнах зад волана за първи път на шофьорския курс.
Последните 2 години не бях карала, но преди няколко месеца се наложи и нямах проблеми - то като секса...не се забравя
/ако караш колело...иначе си оставяш на секса/. Шегички разни...щото ми е смешно. и да се оглеждаш много внимателно.
Свикнах много бързо, защото мъжа ми не беше до мен Само ме изнервяше. Моя приятелка се сдоби с кола преди година. След 10 "опреснителни" часа все още не става за шофьор Ходи с колата само от тях до работа и паркира на свободно за три коли място. В центъра на града изобщо не смее да влезе, а уж затова взе колата 
.. Освен проблема със съединителя при тръгване,който не на всички коли ми е проблем,изпитвам необясним страх от самото шофиране като цяло. Имам желание да карам... но просто не мога да обясня точно от какво ме е страх.Когато имам възможност да карам,все не искам и адски се ядосвам на себе си 
Представям си как ми загасва колата на оживено кръстовище и всички започват да ме псуват и да свиркат,или трябва да паркирам между две коли,а отсреща застанали и ми се смеят...Ужасно чувство е и наситина се опитвам да го преодолея 
Освен проблема със съединителя при тръгване,който не на всички коли ми е проблем,изпитвам необясним страх от самото шофиране като цяло. Имам желание да карам... но просто не мога да обясня точно от какво ме е страх.Когато имам възможност да карам,все не искам и адски се ядосвам на себе си Представям си как ми загасва колата на оживено кръстовище и всички започват да ме псуват и да свиркат,или трябва да паркирам между две коли,а отсреща застанали и ми се смеят...Ужасно чувство е и наситина се опитвам да го преодолея та разбрах, че ще влиза срещу нас и му направих място. Докато отидем до Студентски град (от Младост1) поне двама други не знаеха къде се намират и накъде ще карат. е как тогава да тръгна на път сама?! а ако може и само 2-3 коли наоколо,да не ме смущават. а най-интересното е,че преди да имам книжка и докато карах курсовете,бях много по смела,и се справях по-добре!А сега от притеснението си,правя грешки! 
и държи педалите.
Сега чакам инструкторът да ме повика за кормуване. При нас схемата е първо теорията, после кормуването, ако си изкарал теоретичния изпит. Та сега ми предстои кормуване. Стискайте ми палци да се справя и с това! 
до шофьорското място, не знаех колко безумно непредпазливи могат да бъдат пешеходците: бях в шок наистина как изскачат, без да погледнат, пресичат където им падне и както им падне... 
На следващия ден всичко беше ок.Закарах детето на ясла успешно. И така вече 7 г.не слизам от нея,фенка съм на шофирането и се чудя как съм живяла преди това,без тази хубава за мен емоция.
.Добре, че ми обясни как се износва съединителя, защото вече го правех за удоволствие. и се справям много зле за сега, надявам се да не продължи така защото вече взех да се убеждавам че от мен шофьор няма да стане, жалко защото започнах с голямо желание... Нямам сигурност в себе си и не мога да предприема самостоятелно нито един ход докато карам, все чакам инструктора да ми подпомага 
Пък и инструктора постоянно ме юрка да предприемам сама действията хихи а аз като че ли нямам никакъв усет Но това е друга тема
Внимавам много около пешеходни зони, това ми е най-големия ужас, че веднъж един мъж ми изскочи почти пред колата, без да има зебра наблизо и добре, че карах съвсем бавно, та веднага спрях... Решила съм да шофирам извън Бг по няколко маршрута това лято и надявам се да се справя безаварийно 
, незнех сума неща.. слава Богу минах изпита, но добре че после имаше кой да ми дообясни и на полигон да ме донаучи.. тоя пусти полусъединител ; на върло на мокро ..така се научих да ползвам и ръчната /. .С другите косо и перпендикулярно не съм имала проблем.. 
Ще свикнеш, споко, с малко повече тренинг ще се научиш да усещаш колата. Аз в началото гледах много стриктно обороти и км/ч, за да се ориентирам кога да превключвам, а сега вече хич и нямам нужда да ги гледам, по звука на колата усещам кога какво трябва да правя
Моята кола мине ли над 40 и почва да реве на умряло да включвам четвърта, на 60+ вече трябва да съм на пета. 
Харесва ми . Карах си курса преди ...100 години , нямах още 17г (по онова време нямаше курсове В1), баща ми имаше познат в СБА и му беше писнало да му мрънкам. Карах курс на една лада , избива ме на смях само като се сетя. Не бях решила и половината листовки, по простата причина, че имаше някакъв брой разпилени отзад, на кората на колата и инструктура казваше да си взимаме от там, щом искаме да решаваме Както и да е... Но истината е, че ако човек не иска да шофира-няма да се научи (да кара добре).
. Проблемът на широкия път. Много често срещана грешка сред шофьорите, че свързват предимството не с правилника, а с ширината на пътя. Интересно, обаче, на кой светофар има колизия на Борис 3-ти, при положение, че тези, които се движат по основния път могат да завият надясно май само на Овча Купел и тогава на тези в локалното им свети червено. Поне аз доколкото съм минавала оттам. 
И обратно като съм в локалното не мога да минавам с предимство, защото ме засичат и се... тън-тън майката... Та от незнание съм принудена да се движа там против правилата, ама... 
За сега проблем имам само с паркирането, трябва ми доста място за да се наместя Няма кой да ме е научи, така че вие ако имате някакви съвети ще съм благодарна! 
