За колко време станахте шофьори?

  • 26 918
  • 173
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 480
Изкушавам се да поспоря с Вас. Някои хора и за 30г. не могат да се научат да карат. Други се научават за 2-3г. Това включва умения, рефлекси, способност да вземаме правилни решения, да предотвратяваме катастрофи дори, когато други са виновни....

Последна редакция: нд, 04 ное 2012, 01:50 от vl

# 16
  • Мнения: X
На 18 карах курсовете,но имах мал шанс-а да съм при ужасен инструктор,който не само че ме "овикваше" през цялото време,но и си позволяваше да ме пляска през ръцете,като направя някоя грешка и постоянно ми повтаряше,как от мен шофьор-няма да стане #Cussing out.....повярвах му и се отказах по средата.....Обаче,с годините реших,че може и да не съм чак толкова зле и на дърти години се пробвах пак-този път си намерих най-спокойния и окуражаващ ме инструктор,аз също бях доста по-мотивирана да се науча....и въпреки,че не взех книжка от раз/да не излезе,че се оправдавам,но първия път карах в непочистен голям сняг,втория път ме засече един таксиджия по много грозен начин и аз не можах да реагирам достатъчно бързо,щото се бях спекла яко......абе,грешката си беше моя,но третия път нямаше за какво да ми намерят "кусур"/,в момента в който си я получих,вече имах лична/скромна,стара и не особено представителна/кола,на която веднага се качих сама.....след месец почнах да возя и хора Laughing.....и повече от две години съм много активен шофьор/прекосила съм страната няколко пъти,из града съм все по натоварените пътища и кръстовища/....Нямам произшествия,карам с удоволствие и реагирам учудващо адекватно в много критични ситуации.......... и даже мъж ми ме призна,че карам добре/което е много висока оценка/.Така,че явно съм изключението от правилото.

# 17
  • Мнения: 13 340
Шофирането е умение, прави 1, прави 2, прави 3, и т.н., като това трябва да бъде за единица време.
Не е невъзможно просто си трябва практика и нещата си се наместват.
Повечето ми приятелки, които споделят, че не се чустват добре в кола да шофират, шофират рядко.
А тези като мен, които са се научили по труднико по липса било на бързи реакции ли нещо друго имам впечатлението, че впоследствие са доста по-внимателни и спокойни шофьори.

# 18
  • София
  • Мнения: 2 217
Страст ми е. Умея го. Инструкторът ми се хилеше и казваше, че карам като мъж.
Много бързо се научих, но нека спомена, че мъжът ми е невероятен шофьор и повече дължа на него, отколкото на инструктора си.

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 1 054
Аз имам книжка от 10 години, тогава курсовете бяха около 20 часа. Та, за 20 часа станах шофьор, взех си изпита от първия път и започнах да карам с придружител. Много скоро след това и сама. Инструкторът ми беше изключително строг и много ми се караше, но поне ме научи да карам.

# 20
  • София
  • Мнения: 1 609
Курсовете ми се проточиха доста, а и попаднах на лош инструктор. Не ми е викал, но не ме научи на нищо кой знае какво. Изпитът го взех от раз с единствената забележка "Момиче, не ми завивай като таксиметров шофьор!" Joy Аз всъщност завивам като тираджия по-скоро - винаги се изнасям много, правя го и до ден-днешен.
След като взех изпита и получих документа, карах винаги, щом някой се съгласеше да ми даде колата си, а моя собствена си купих след 2-3 месеца. Карам в София, сама (аз по-късно изкарах книжка, вече живеех сама и ходех на работа, нямаше как родителско тяло или някой друг да идва с мен - аз купих колата и на следващия ден вече тръгнах на работа с нея), та бързичко свикнах. Но не се смятам за велик шофьор, едва ли някога ще започна. Вярвам си до известна степен, че знам какво правя; изпадала съм в различни ситуации и съм успявала да реагирам адекватно и навреме, но едва ли ще мога във всяка една ситуация.

# 21
  • Мнения: 0
Това все едно за мене е писано, умрях от смях вчера като го четох, хахахаха. Мъжът ми също. Mr. Green
http://chuime.bg/78-lola-monteskyoo/19460-izpovedta-na-edna-shofyoorka.html

# 22
  • София
  • Мнения: 357
От седем години имам шофьорска книжка, иначе баща ми ме научи да шофирам, когато бях на 15 години. Автомобилите винаги са ми били страст, но си спомням, че първият път, след като взех книжка и се качих да шофирам сама, ми трепереха ръцете от страх Simple Smile 
Иначе книжка взех от първия път, но може би ми отне около година, докато се отпусна и спре да ми се свива сърцето от трафика Grinning

# 23
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Мъжо ме научи  Peace
Карах с него около 4 месеца след книжката, не се престраших по-рано заради вечните забележки, ноооо веднъж возих приятели след купон и получих комплимент, че не карам като жена  Mr. Green
От тогава придобих увереност и му се зверя на мъжо, но и чувам с едното ухо какво ми говори Whistling Той ме е научил и на техника и на практически неща, като например защо да не минавам с висока скорост през мижава или плитка локвичка.

Не ме е страх, може би защото на 20 ден блъснах колата и някак видях как става  ooooh!
От тогава има вече 5-6 години, по работа ми се налага да карам много на моменти, в периодите когато ме возят почва да ми липсва шофирането.
Мъжо казва, че съм задръстена защото не искам да ходя с него зимата да се пързаляме с колата  Naughty

# 24
  • София
  • Мнения: 1 555
Мислех, че никога няма да стана шофьор. Бях убедена. Изкарах курсовете бременна с първото си дете в 5-6 месец. Взех си изпита от първия път на късмет. Но много ме беше страх, имам чувството, че нищо не знаех. Не си представях сама да тръгна да карам кола.  Crazy Шофирах от време на време с мъжа ми, винаги съпроводено с много, много стрес и факт е, че шофирах ужасно. Нито можех да паркирам (на курсовете нито веднъж не ми показаха  ooooh!), нито сменях скоростите като хората и т.н.  ooooh! Когато дъщеря ми стана на 1г. и 6м. трябваше да тръгва на ясла, преместихме се в ново жилище и вече беше нужно да започна да шофирам, нямаше друг начин. Сдобих се и със собствена кола, която ми беше много удобно. Скорости, съединител - абе имам чувството, че се караше сто пъти по-лесно от всички коли, които бях карала преди това. И така - мечка страх мене не, започнах да карам. И голям прогрес постигнах, когато се качих сама на колата без някой да ме стресира до мен (моя мъж е страшно нервен в тези ситуации и много вика  ooooh!). Сама се научих да паркирам. Четох разни техники, гледах клипчета и така. Към момента след  4 г. мога да кажа, че карам перфектно, включително и паркирам перфектно (щом и мъжа ми се хвали с мен  Sunglasses  Crazy ), колкото и да не ми се вярваше преди. Simple Smile

ЕДИТ - Сетих се две неща, които много ми погнаха - парктроникът и gps навигаторът. В началото много се притеснявах, много се стресирах, пък и бях свикнала да се придвижвам с градски транспорт, а не да мисля като шофьор и даже и и по познатите маршрути си пусках gps-a.  Crazy

# 25
  • Мнения: 86
Взех книжка от втори опит. Листовките 100% верни, но ме скъсаха на кормуване. Не можах да се справя с левия завой на кръстовището пред хотел Хемус  Laughing, но не от неумение, а от притеснение. Вторият път бях много по-уверена в себе си и почти не направих грешка. От тогава не съм слизала от колата (шофирам и с десен, и с ляв волан) и много обичам да пътувам. Да чукна на дърво, ПТП-а нямам до момента.

# 26
  • Мнения: 419
Шест месеца след като взех книжка, карах само с мъжа ми. Преди това той отказваше да ме пусне сама, и сега мога да кажа, че е имал право. Той е човекът, който ме научи да шофирам. Много полезно беше, че купихме малка кола, защото така и не успях да свикна с габаритите на неговата. Не съм отличен шофьор, но добър мога да се нарека.

# 27
  • Мнения: 5 622
 Вчера забравих да спомена нещо. Аз Бг книжка имам от 17 години, но пропуснах да отбележа, че се явявах и за американска такава ( и то в лудницата Ню Йорк!) преди 3 години.  Crazy Също листовки и кормуване. Също ги взех от първия път и двете.
И на мен ми е страст. Обичам да карам и карам доста, особено тук в Америка, където колата си е необходимост.

А какво ще кажете за мъже, които не обичат да карат и не карат? На мен това ми е странно, сякаш приемам за даденост, че мъжете са си "шофьори" по дифолт и другия вариант ми се струва доста странен (примерно мъж и жена,но кара жената, защото мъжа не иска/не може  Rolling Eyes  Thinking )

# 28
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
има цяла тема в татковци за това ...

# 29
  • София
  • Мнения: 11 721
Labrador, има тема да, но пък що да не си кажем, че и от нас може нещо добро да излезне, не сме кухи лейки, де... То пък голямата философия да караш кола...аз си признавам, че ми е проблем ориентира в кварталите и затова ще си купя GPS. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт