За колко време станахте шофьори?

  • 26 916
  • 173
  •   1
Отговори
# 45
  • Русе
  • Мнения: 1 519
Имам книжка от преди близо 20 години. Но не съм шофьор и не карам. Най-трудно ми е да преценя разстоянията. Имам чувството, че минавам на милиметри от съседната кола, а то се оказва, че разстоянието е половин метър. Освен това не мога едновременно да гледам напред, да гледам в огледалата, какво става отзад, да гледам пътните знаци и маркировката, да гледам лампичките вътре в колата, например колко показва километража. Просто не зная, как следите всички тези неща наведнъж. Освен това например да сменям скорости, да подавам мигачи и т.н. Иначе съм от хората, които им се налага да правят по 5 неща наведнъж, но не и свързани с колата.

# 46
  • Мнения: 3 818
Не е въпрос на време, а на изминати километри. Като изминеш няколко хиляди, в които да влезеш във всякакви ситуации - по магистрали, по задръствания, по тъмно, на дъжд и т.н. и се научаваш.

# 47
  • sofia
  • Мнения: 8 942
Не е въпрос на време, а на изминати километри. Като изминеш няколко хиляди, в които да влезеш във всякакви ситуации - по магистрали, по задръствания, по тъмно, на дъжд и т.н. и се научаваш.
Една-две зими;
по тъмно, в мъгла, осовата линия се вижда едва, едва;
мъгла, не много гъста, асфалта отдолу изглежда мокър, но всъщност е лед;
на мост зимно време винаги с едното наум за лед;
когато дъждецът тъкмо е поръсил асфалта, още не е намокрен добре, пак се кара много внимателно, защото колата може да пързулне точно като при заледено;
дупки при заснежен път (с голяма вероятност за лед отдолу) влизаш в дупката, забравяш за резки маневри;
при заледено никога не се оставя колата по инерция;

Последна редакция: пн, 05 ное 2012, 17:01 от vesi1

# 48
  • Мнения: 4
 Simple Smile Simple SmileНе от всеки става шофьор както за останалите професии важи усета ,но най-вече да не се страхуваш,да имаш бързи реакции и да обичаш да шофираш,някои никога не успяват а други като мен например там се чувствуват като дома си и за тях шофирането е релакс......

# 49
  • Мнения: 139
Аз си вземах изпита от раз,толкова  много исках да стана шофьор,че за нула време научих листовките и се явих на кормуване.Още преди да почна курса,баща ми ме попита дали ще мога да се справя с това, едновременно да гледам огледалата за задно виждане,напред,да преценявам ситуацията и дали изобщо ще имам усет да съм шофьор.Затова първите часове ми ги проведе той,а след това ме остави на инструктора.Когато вземах книжката  се качи при мен да види какво съм научила и остана много разочарован,че неможех да спирам(нашият инструктор не ни даваше сами да спираме винаги натискаше спирачката преди нас)и от тогава съм шофьор само на документи

# 50
  • Мнения: 24 467
О, взетият изпит ако правеше шофьора... покрай мен всички го взеха от първия път, половината дами от познатите ми, обаче, изобщо не шофират. Практиката прави шофьора, а за мен- и доброто познаване и спазване на правилата, както и запазване на самообладание винаги, когато е нужно.

# 51
  • Мнения: 1 386
25 часа т.е 25 дни. Взех изпита от първия път. На третия ден след като от КАТ ми дадоха книжката пътувах сама за Търново. Никога не ме е било страх. Не карам лудо по пътищата и да се правя на състезател.
На първия ми урок инструктура ме пита къде съм се учила преди това. Не можеше да повярва, че за първи път сядам зад волан.
Подкрепям Буба- шофьорите се раждат такива.

# 52
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 401
Започнах курса началото на ноември, началото на февруари си взех книжката. Преди 4 години. Не съм слизала от колата, ежедневно шофирам поне по 50 км. Малко се притеснявам и почти не карам при тежки зимни условия, но тази зима няма да имам избор...

# 53
  • Мнения: 3 922
Имам книжка от 1999г, но кола си купих през 2003г. От тогава и не съм слизала от нея. Даже като започнах да раждам сама си се закарах с колата до болницата Grinning. Получавала съм комплименти, че "карам като мъж", в смисъл рационално, бързи реакции и преценки на ситуации.

# 54
  • Мнения: 0
Аз пък 2 години вече не мога да взема книжка... още в началото не се разбрахме с инструктора и не си паснахме. И това много ме тормозеше, ходех с голямо нежелание на кормуване. Той пък се озлоби, защото още в началото му показах, че няма да му дам да ме попипва и да ми говори на "пиле" и "злато" . Обаче изобщо не знаех, че има възможност да отида при друг инструктор...и така ме скъсаха 3 пъти. А взех листовките от първия път и сега ми изтекоха...трябва пак да ходя.
Но поне съм си взела документите и си търся друг инструктор.

Обаче имам въпрос и за да не пускам нова тема, ще попитам тук. Има ли някакъв срок, след който вече минатият курс, не важи? Надявам се, че няма и е логично да няма, но аз да попитам...Защото сега трябва пак да ходя на листовки, 4 опреснителни часа и тн, а нямам време , защото ми предстоят държавни изпити и ако трябва и с това да се занимавам...а не ми се иска да плащам пак 800лв ...
Благодаря Simple Smile

# 55
  • Мнения: 2 534
На мен два пъти ми изтекоха листовките, защото карах по схема - късат ме, една година се ядосвам, взимам пак листовки, късат ме, една година чакам...така че реално 3 години я взимах тази книжка, до миналата година нямаше такава клауза да ти изтече самият курс, но по-добре звънни да питаш, за да не се набуташ, че са си бая парички. Успех.

# 56
  • Варна
  • Мнения: 2 768


 И да, смятам, че много от дамите зад кормилото просто не стават.
Странно, но тази приказка най-често съм я чувала от жени, които никога не карат.

# 57
  • Варна
  • Мнения: 672
Средата на 2010 г. ( юли ) получих книжката си ( април 2010 започнах кормуването, 2 пъти ме късаха, от 3-я път взех изпита пред ДАИ ). Една седмица карах с придружител ( градско и извънградско ), след това една седмица карах с кола пред мен ( а аз сама в моята ). Оттогава карам сама - и за близо 2 години и половина имам малко повече от 30000 км зад гърба си Simple Smile
Колата си я купих още преди да взема книжката от КАТ ( купих колата след първото късане с надеждата втория път да взема изпита....  Mr. Green )

# 58
  • Мнения: 0


 И да, смятам, че много от дамите зад кормилото просто не стават.
Странно, но тази приказка най-често съм я чувала от жени, които никога не карат.


Не е само дамите. Повечето шофьори просто не стават...

# 59
  • Мнения: 5
Подкрепям Буба- шофьорите се раждат такива.
Съгласна съм.
Имам книжка от десет години, скъсаха ме на кормуването първият път, защото се паникьосах от нахлула в колата оса  Crazy
Всичките ми опити да добия опит зад волана са жалки и за сега остават безплодни.
Започвам да се плаша, че никога няма да се науча да шофирам.
Майка ми например не беше сядала десет години зад волана, купихме си един раздрънкан Москвич "Алеко" (бях дете в пети клас) и просто реши, че ще отиде с него на работа.
Натоварихме се с нея и колата закъса на най-оживеното кръстовище в града.
Майка ми излезе от колата и спря един минувач с въпросът дали разбира от коли.
Голяма атракция бяхме.
Случката изобщо не я отчая и сега е една от най-печените шофьорки, които познавам Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт