Кога успявате да помагате? Аз се прибирам не по-рано от 19 ч., а децата са в леглата към 21:30. Има време само да се видим за час-два.
Моят син проявява засилен интерес единствено към компютърните игри, но не знам да има такова училище . При нас май ще е по-скоро: закъдето стигне бала, а не къде искаме.
Моите са на училище втора смяна и самите те се прибират към 19 часа, ако не и по-късно в дните, в които едната е на пеене. Хапват, почиват и с нещо си помагат от вечерта, иначе няма как сутринта (часовете им в 3 от петте дни са и нулеви) да им стигне за подготовка по примерно 4, а понякога дори и 5 сериозни предмета. Учат от 20 до към 21 часа и нещо, по предмет или
два , по които нещата са по-обемни или пък понякога се налага помощ ( разбирай здраво побутване за стимул ). Обикновено това са математика, БЕЛ или английски. По разказвателните си учат сами сутрин. "Учат" е пресилено, по-точната дума е минават по диагонал, но от мен да мине.
Кое училище пък е за нас - въобще не мисля. Опитвам се да им набия в манерките само идеята да нямат пропуски , че догодина да им е по-лесно да поемат и усвоят новия материал. Но дали става? Иначе опитът ми показва, че и относително съвестните деца пак не са ориентирани напълно накъде и как. Лутат се между варианти, чути от приятели, между казаното от мама и тате като съвет, между тяхната представа за добро училище, между споделеното от учителите в училище и школите.Малко са децата, които са наистина ориентирани твърдо. Нашата ориентация се свежда до това да не бъдели при кака си... Един път сравнявания в основното училище им стигали, не им трябвали повече и в гимназията.