А защо се разведохте/разделихте с мъжа си/партньора си?

  • 36 154
  • 186
  •   1
Отговори
# 30
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Позволявам си да пиша, макар че не съм женена.
Прави ми впечатление, че масово жените се оправдават с децата си, че не се развеждат. Искам да ви кажа, че именно заради децата си трябва да се разведете. Какъв пример им давате в живота. Не бих искала моделът на мъж/съпруг на децата ми да бъде неуважителния ми, прост, егоцентричен, мързелив и неверен съпруг.
Моите родители цял живот не са се понасяли. Колкото и малки да бяхме със сестра ми, повярвайте ми, разбирахме чудесно какво се случва с родителите ни. Като дете коледния подарък, който исках на всяка Коледа, беше нашите да се разведат. Само да отбележа, че не е имало физическо насилие в семейството ми. В момента родителите ми са все още женени. Майка ми не говори с баща ми, подминават се из къщи, а когато си говорят обикновено се карат.
Най-смешното е, че до ден днешен майка ми се оправдава с нас, че не се е развела. Дано си вярва  Stop

# 31
  • област Софийска
  • Мнения: 1 719
Да, miss july, права си. Но мъжът ми не е лош баща и детето си го обича. Просто ние с него вече не се обичаме. Дори не се караме, просто не контактуваме.

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Да, miss july, права си. Но мъжът ми не е лош баща и детето си го обича. Просто ние с него вече не се обичаме. Дори не се караме, просто не контактуваме.

И в такова семейство ли искаш да израсне детето ти?! Утре детето ще реши, че това са нормалните семейни отношения и ще ги пренесе в неговото си семейство. Имам много примери около себе си за това. Децата трябва да виждат как родителите им общуват нормално, прегръщат се, целуват се. Знаеш ли как на племенницата ми й грейват очите, когато сестра ми посреща мъжа си на вратата след работа и го целува. Обяснено й е, че мама и татко се целуват, защото се обичат. И по някое време като се досети отива при тях и им вика "Хайде да се обичаме".
И това, че детето обича баща си не означава, че би било щастливо с двама нещастни родители и че това е нормалната семейна среда за него. Това са две различни неща.

# 33
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
Да, miss july, права си. Но мъжът ми не е лош баща и детето си го обича. Просто ние с него вече не се обичаме. Дори не се караме, просто не контактуваме.

 БНД беше добър баща до преди развода, сега е такъв, когато има публика. Един разговор с майка ми, която не знаеше за нашите проблеми ме накара да взема решението. По съвсем друг повод тя ми каза, че един ден децата си тръгват, поемат своя път, а ти оставаш с този човек и този момент не е толкова далече.  Peace Ако е добър баща,нищо не му пречи да си остане такъв.
 Не искам цял живот да съм му слуга, той да ми натяква, че животът ни е хубав благодарение на него. Че съм остаряла /не се изказваше толкова нежно/ и е време да ме сменя, че съм надебеляла и задника ми е увиснал. Като излезем навън да ме пита пак ли аз ще седна до него, нали все до мен бил удома, сега да взена да седна другаде. А иначе пред чужди хора да се разтапя от нежност към мен. Благодаря, но аз имам две момичета не искам това за тях да е нормалното положение.  Peace

# 34
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
... Децата трябва да виждат как родителите им общуват нормално, прегръщат се, целуват се. Знаеш ли как на племенницата ми й грейват очите, когато сестра ми посреща мъжа си на вратата след работа и го целува. Обяснено й е, че мама и татко се целуват, защото се обичат. ..

 Винаги го посрещах така, защото иначе се сърдеше. Фръцваше се и не говореше, дори и на децата се сърдеше, че виждаш ли не си оставяли игрите да идват да го посрещат с възторжени викове.  Confused

# 35
  • Мнения: 1 464
Торнадо, винаги като те чета, гледам подписа ти.Това наистина ли са думи от бащата към децата му?  Confused

# 36
  • област Софийска
  • Мнения: 1 719
Торнадо, винаги като те чета, гледам подписа ти.Това наистина ли са думи от бащата към децата му?  Confused
Хм, и аз съм се питала  newsm78

# 37
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
Торнадо, винаги като те чета, гледам подписа ти.Това наистина ли са думи от бащата към децата му?  Confused

 Да, това са думи на БНД отправени към тогава 9-годишната му дъщеря.  Confused

# 38
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Да, miss july, права си. Но мъжът ми не е лош баща и детето си го обича. Просто ние с него вече не се обичаме. Дори не се караме, просто не контактуваме.

 БНД беше добър баща до преди развода, сега е такъв, когато има публика. Един разговор с майка ми, която не знаеше за нашите проблеми ме накара да взема решението. По съвсем друг повод тя ми каза, че един ден децата си тръгват, поемат своя път, а ти оставаш с този човек и този момент не е толкова далече.  Peace Ако е добър баща,нищо не му пречи да си остане такъв.
 Не искам цял живот да съм му слуга, той да ми натяква, че животът ни е хубав благодарение на него. Че съм остаряла /не се изказваше толкова нежно/ и е време да ме сменя, че съм надебеляла и задника ми е увиснал. Като излезем навън да ме пита пак ли аз ще седна до него, нали все до мен бил удома, сега да взена да седна другаде. А иначе пред чужди хора да се разтапя от нежност към мен. Благодаря, но аз имам две момичета не искам това за тях да е нормалното положение.  Peace


На този да му беше хлопнала едно паве по тъпата тиква  #2gunfire
Ами да, остаряваме. Те да не би да не остаряват и да не увисват? И когато ние понякога имаме оправдание за занемарена визия /бременност, раждане, отглеждане на дете, хормонални проблеми/, се чудя какво е тяхното оправдание за бирените шкембенца, оплешивяването и увисването?   

Торнадо, винаги като те чета, гледам подписа ти.Това наистина ли са думи от бащата към децата му?  Confused

 Да, това са думи на БНД отправени към тогава 9-годишната му дъщеря.  Confused

Да ви кажа понякога съм осъждала майка ми, че заради слабия й характер трябваше да търпя онзи индивид - баща ми. Затова за да не ни обвиняват децата ни някой ден сме длъжни да се отърваваме от всеки един индивид /баща или друг/, който ги кара да се чувстват зле или им дава лош пример в живота. А и всеки човек би се почувствал ужасно да научи, че майка му е страдала цял и не се е развела и причината за това да е той.

# 39
  • Мнения: 3 634
Защо се ежите?! Такива сте ги избрали, обвинявайте себе си за лошата преценка.

# 40
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
Защо се ежите?! Такива сте ги избрали, обвинявайте себе си за лошата преценка.

 Да, аз го избрах и аз избрах да го зарежа.  Peace
 Но, повярвай ми, той е очарователен да седнеш и да говориш с него, страхотен приятел. Много мами от този форум го познават и не вярват, че той може да направи или каже нещо от това,което съм написала. Но децата са големи и могат да говорят.  Peace

# 41
  • Мнения: 3 634
Точно така. Човек докато е жив трябва да се стреми към по-доброто за себе си.

# 42
  • Мнения: 3 144
Не, изобщо не съм възпитана да бъда домашна прислужница. Предположението ти е грешно. И да, уважение няма. А не съм се развела на първата година още, защото все пак тогава явно съм изпитвала и чувства някакви (което е нормално), а и все се надявах, че ще се промени нещо.
Може би не съм и предприела нищо досега, защото някак не съм се виждала никога в съзнанието си разведена.

 Не си била възпитана да бъдеш домашна прислужница, добре.
Но съжалявам че ще ти кажа, че си възпитала дъщеря си да бъде домашна прислужница. Тя вече е на цели 11 години, през които е наблюдавала поведението на родителите си и се е учила от него.

Така че след 10-ина годинки когато тя се ожени, не се изненадвай че мъжът и докато се излежава на дивана, тя му прави салатки, налива му ракийки и му прислужва.

Но кой знае, може и да не е съвсем късно за поправка. Дори да решиш да не се развеждаш или разделяш, покажи и че това поведение е неприемливо.

Пък ако вярно спреш да му прислужваш, господинът сам ще вземе инициативата да се разделите. Тъкмо ще разбереш дали цени в теб само слугуването и нищо друго.

# 43
  • Мнения: 3 611
Цял живот съм била свидетел на нещастния брак на майка ми с баща ми, на страха й от "какво ще кажат хората" ако поиска развод, на все наведената й глава и тормоза над нея, та за да избягам от такива отношения изградих еидн модел на "самодостатъчност" и нежелание да съм вързана в брак, та дори и въобще да живея с мъж.
Бившият ми мъж беше умен, тих, добряк, неагресивен, но пък недеен и неотговорен към заобикалящия го свят. Толкова недеен, че на моменти се чудиш дали въобще диша. Нито да го дърпаш, нито да го тикаш - не мърда. Та чисто и просто не бяхме един за друг.
Аз лично винаги съм знаела, че за мен е важно да имам приятел, отколкото партньор. Свободолюбива, не се съобразявам с норми, които не приемам и макар и трудно няколко години се опитвахме да живеем заедно. Е, не можа да се получи и за разпадането на брака съм виновна придимно аз, но смятам че така беше най-добре за всички ни. Той се опита да възроди хубавите отношения, но нямаше как да стане. Не бях щастлива!
Сега сме приятели, помагаме си при нужда, разбираме се за детето и въобще като не ми е в къщата всичко е наред. Simple Smile

# 44
  • Бургас
  • Мнения: 5 746
БНД се влюби в друга и ме пита какво да правим, та му казах.
От цялата работа стигнах до извода, че съм давала прекалено много. Ужасно много, срещу нищо. Гледах детето, къщата, ходех на работа. Не го занимавах с нищо, дори и финансово. Не съм му търсила сметка защо не си седи у дома. Пренебрегвах се, пренебрегвах и това, че не ме забелязва. Говорих, опитвах...Бях се превърнала в мебелировка. Седях в тоя брак доста години. И сега се чудя на ума си. За какъв дявол?
Поне едно знам, никога повече няма да допусна да бъда част от нечия мебелировка. Усетя ли пак, че на там върви просто ще си тръгна - няма нужда да си губя още някоя друга година в ролята на услужлива мебел.
В интерес на истината направихме добре, че се разделихме. Поне аз се чувствам по - добре.

Общи условия

Активация на акаунт