А защо се разведохте/разделихте с мъжа си/партньора си?

# 180 16 ноем. 2012, 12:26 ч.

Маниакалното чистене е признак за неудовлетвореност.
Мнения: 928

jul_j, колко трогателно! Hug

Поздравявам ви за идеята за детенце-биологично и/или осиновено. Успех! bouquet

P.S. Този "ваш" щъркел да му подарим GPS за предстоящите празници например та да намери и вашия адрес! Peace

# 181 17 ноем. 2012, 00:09 ч.

Мнения: 1 383

Теа , може да пробвате да се разделите временно. И през това време да търсите варианти да се отделите. Родата като бонус е нещо отвратително. Към 4-5 години живях в такава обстановка. Нямахме дете тогава. Търпях мама , татко , сестричката и в последствие на сестричката мъжа , който си ме сваляше редовно и ми предлагаше какво ли не. За тези години там винаги се чувствах не на мястото си. А е и друг проблемът , че твоят може би не иска да се отдели от семейството си , което си е страшно. Пример. Моят БНД сега има връзка с друга / заради която ме заряза навремето/. Имат възможност да живеят отделно , но той не , та не. При мама си е най - сладко.

# 182 18 ноем. 2012, 18:55 ч.

Мнения: 883

И аз все по-често си задавам този въпрос. Сама на себе си и вече трудно си спомням отговора му. Някой друг има ли усещането, че е сбъркал с това решение?
ПП: jul_j, кураж и успех!

# 183 18 ноем. 2012, 19:40 ч.

Мнения: 3 611

Цитат на: Sea breeze в нд, 18 ное 2012, 18:55

Конкретна и само една причина нямаше... имаше много причини, събиращи се във времето и прекрачващи границата на търпението ми. Всеки един ден беше изпитание за мен, не можех да не предприема нещо.
В момента, в който решението да го напусна беше узряло - бях най- щастливият и свободен човек на земята. И не - не съжалявам.
Сега, години след това този човек е просто човек от обкръжението ми- все едно никога не е бил част от живота ми.

Sea breeze, не мисли върху това дали си сбъркала или не. Взела си това решение вярвам съвсем не спонтанно. С годините черните краски избледняват, белите впрочем също се размиват... животът продължава, не си струва да се концентрираш върху миналото... то и затова е минало, за да си остане там. Hug

# 184 18 ноем. 2012, 19:57 ч.

Мнения: 883

Цитат на: arrows в нд, 18 ное 2012, 19:40

Sea breeze, не мисли върху това дали си сбъркала или не. Взела си това решение вярвам съвсем не спонтанно. С годините черните краски избледняват, белите впрочем също се размиват... животът продължава, не си струва да се концентрираш върху миналото... то и затова е минало, за да си остане там. Hug

Не, не беше спонтанно. Но този човек беше първият в моя живот и сподели голяма част от него. Присъства във всичките ми спомени, баща е на детето ми и няма как да го залича. Когато ме обземат колебания (защото тази промяна не касае само мен, а и много други хора, чието разочарование ми тежи и огорчава) все пак си мисля, че те се дължат на късата ми памет за нещастните моменти. Явно забравям колко мъчно и трудно ми е било. Но е било!
arrows, откривам нещо мило, топло, откривам разбиране в поста ти, за което благодаря! Трудно се споделят такива терзания с хора, които не са преминали през това. Особено близки.

# 185 19 ноем. 2012, 08:07 ч.

Мнения: 2 127

Няма какво да съжаляваш и да се чувстваш виновна заради другите. Важен е твоят живот и ти да си щастлива в него, а пък другите да се разочароват колкото си искат. За да си си тръгнала, е имало защо. Там някъде те чака нещо много по-добро.

# 186 13 май 2016, 15:16 ч.

Мнения: 31

Цитат на: Зодия Телец в пн, 22 окт 2012, 18:31

Разведох се, защото не бях щастлива.
Оженихме се, защото забременях след едногодишна връзка и някак си си мислех, че го обичам, и си вярвах......две- три години.
По някое време разбрах, че не го обичам, че не съм го обичала, че не мога да си представя как до края на живота си ще бъда с този човек. Ами, мъчихме се още две-три години взаимно и приключихме.
Не ми беше лош мъжът. Просто сме много различни, но го разбрахме твърде късно. На децата обясних, че не се обичаме с татко им вече, но ги обичаме тях, независимо , че вече не живеем заедно. С него поддържаме нормални отношения, което мисля, позволи на децата да приемат нещата сравнително спокойно, без някакви големи драми.

Но...така, наистина се разведох, защото не бях щастлива. Правех и него нещастен. Най- ми беше трудно да обясня на близките си, защо се развеждам, като нито ме бие човекът, нито пие, нито ми изневерява. Но и до сега не съжалявам за избора си.
Каквото и да решиш за себе си, важното е да го решиш ти, а не хората около теб, обществото или форума Simple Smile

И аз стигнах до твоето, не съм щастлива, не, че е лош, но не намира време за мен и детенцето, което е вече на 4год. Не може да възприеме нещата като баща, не знам защо, мислите са му в работата и в ремонтиране на коли. Може да си купим всичко, но осъзнах по едно време, че стоя само заради това. Не мога така, не съм щастлива, дори в леглото не сме като хората. И мен повечето хора не разбират защо искам да го напусна /от месец с малкия съм при родителите ми/. Много малко ме подкрепят. А нашите трудно го приемат, защото бяхме добре осигурени финансово, а изведнъж аз си тръгвам от дома с малкия. Щяло да ми е трудно, не, че таткото няма да помага /или поне така мисля/. Но вече ще започна работа, малкия го пращам на детска, и мисля, че за сега ще се оправя. Но не мога заради осигурените неща да стоя с някой, с който не съм щастлива. Или ще стоя по навик и защото така съм свикнала. Това е моето мнение. Трудно ми е и в момента, защото сме на друго място с малкия, той се сеща за вкъщи, но не толкова често. А и трябва да пътувам с автобус на работа, да бързам да водя и след работа да прибирам малкия. Нашите ще ми помагат до колкото могат с малкия. Искам да се справя, въпреки, че може да ми е трудно. Просто вкъщи не се чувствах добре и щастлива, само заради малкия нямах смелост по-рано да взема това решение.

Причина:

Причина: