А защо се разведохте/разделихте с мъжа си/партньора си?

Един грандиозен скандал пред детето преля чашата.
След това го помолих да си тръгне. Беше много учуден. В последствие направи куп мръсотии, които ме убедиха, че решението ми е било правилно.
По-добре сама и свободна отколкото нещастна с мъж.

В моя случай имаше друга. Банален случай - от беден като църковна мишка в един момент се видя с пари и хоп намери любовта в една девойка с повече от десетилетие по-малка:)
Към днешна дата ако има нещо за което да съжалявам е, че не събрах достатъчно смелост да си тръгна години преди това и понякога да си призная упреквам родителите ми, че когато ги молех за подкрепа, те ми го описваха като Бог и виждаха проблема в мен.
Чувството да си предмет в живота на някого, да показва колко е отегчен от теб и в същото време да изграе ролята на грижовен мъж пред публика е меко казано противно. Моите вещи бяха общи и по-скоро само негови и ги ползваше дори без да попита, но неговите си бяха само негови. Каквото и да направех за него, то беше нищожно. Моите желания бяха глупост, аз самата бях глупост. Дори омекотителя за пране беше глезотия, която съм имала нахалството да поискам. Молбите ми да се изкъпе бяха разглеждани едва ли не като опит да го убия, защото видите ли щял да настине  . Дълбоко уважаваше всички онези, които в очите го лъжеха, манипулираха и се подиграваха с него, докато аз при опитите си да му бъда опора и поня малко да му отворя очите, бях упреквана, че съм проста, загубена, смотана, дебела, грозна, не разбирам и така до деня в който разбираше, че е излъган и подвиваше опашка.
Години след развода мога да кажа само две неща - родих се в деня в който той се изгаври с мен за последно, деня на нашата раздяла. Днес съм една уважавана, зачитана и успяваща жена и най-важното живея живота такъв какъвто го искам и се събуждам всеки ден все по-пълноценна.
На него едно голямо благодаря, защото ми направи най-големия подарък до този момент.
Така, че авторке кураж и дори в началото да ти е трудно, стегнеш ли се, бързо ще влезеш в релси.

Защото той уби всичко в мен. Бяхме колеги от университета, много, много добри приятели, мислех си че го познавам. Години след това се загаджихме, след 9 месеца се оженихме. До тогава всичко беше идилия. Първата ни брачна нощ беше началото на края. Заредиха се скандал след скандал, все повече вечери със скандали до 2-3 часА сутринта ... аз бременна, караща патологична бременност с повръщане по 10-15 пъти на ден, болници, системи за оводняване, чувстваща се пред умиране, като парцал, той искащ си мъжкото внимание, секса всяка вечер  ..... роди се дребната, аз месеци наред в безсънни нощи с умиращо от колики дете, той спящ .... скандалите си продължаваха. Малко след 1вия рожден ден на детето в поредния скандал напсува майка ми и това преля чашата, събрах му две чанти багаж и го изгоних. На другия ден се видяхме, говорихме, реших да му да втори шанс заради детето, да не ме обвини някога, че не съм и дала шанс да има баща. Намерих му работа в друг по-голям град, пренесохме се, нещата не бяха много по различни, само  дето вече не можеше да обвинява родителите ми, нали не живеехме с тях. Така след почти 3 год. брак се разделихме. Не го обичах вече, не исках да живея без любов, просто като съквартиранти. Прибрах се с детето в родния си град, върнах се на работа, подредих си живота. На 30.12 решихме, че ще се развеждаме, като казах на майка ми каза, че съм и направила най-хубавия подарък за Нова година

Той ако е възпитан да те възприема за домашна прислужница, ти защо ми прислугва 11 години?

Предполагам си възпитана да бъдеш прислужница, иначе е непонятно за мен.

Но аз по принцип съм нетърпима към разни отживели патриархати. Уважение никакво не виждам от него към теб.

Това си е предостатъчна причина за развод на първата година, не чак на 11-стата.

Но по-добре късно, отколкото никога.

Не, изобщо не съм възпитана да бъда домашна прислужница. Предположението ти е грешно. И да, уважение няма. А не съм се развела на първата година още, защото все пак тогава явно съм изпитвала и чувства някакви (което е нормално), а и все се надявах, че ще се промени нещо.
Може би не съм и предприела нищо досега, защото някак не съм се виждала никога в съзнанието си разведена.

Идентичен сценарии. Аз дадох втори шанс преди да ми се изясни "двуличната" картинка. Въпреки това страдах ужасно много, защото детето ми при жив и здрав (безотговорен) баща ще расте само с един родител и ще му се наложи да се убеди лично, че за нас е "по-добре сами отколкото ЗЛЕ придружени". 

Той след дълга връзка реши да ме напусне заради друга. След няколко месеца май му залипсвах. Аз като първа идиотка отново почнах да излизам с него. Тогава ми направи детето. Опитахме за няколко месеца докато бях бременна , но и двамата разбрахме , че вече нищо не може да е същото. Ама според него виновната , че не се е получило съм пак и отново аз , защото съм продължавала с моите номерца. Сега даже съм много доволна , че се отървах от това човекоподобно същество.

По презумпция като че ли виновните сме винаги ние, жените...

Рина, ако той е вьзпитан да бьде едно мекотело, е трудно да се промени след толкова години. Опитай се да говориш(ако ве4е не си го направила) с него, да му обясниш как се 4увстваш - ако е способен да се промени, и ако те оби4а достать4но, ще направи някакво усилие. Не вярвам да се промени много-все пак е вьзрастен 4овек, но когато губиш нещо,което оби4аш си способен на вси4ко.
Ли4но смятам, 4е подобни хора (най-ве4е заради изказването" така сьм решил, ти прави каквото искаш") не се променят никога, но поне може да се опита.

Трудно е когато си живял цял живот с някого, и трябва да се вземе подобно решение.Но по- добре рано, от колкото никога. Никога не е кьсно да си щастлив.

Няма смисъл да говоря, той е на 41 години, няма как да се промени тепърва. А и все пак, ако ме е обичал, нямаше приятелите му да са на първо място винаги и за всичко. Нямаше да предпочита да е с тях по кръчмите, а не вкъщи с мен и детето. Явно ме възприема като една даденост, така разбирам аз нещата. А и осъзнавам, че не го обичам вече, това е.

Зна4и ве4е знаеш какво трябва да направиш .

Определено. Имам един познат , който все се оплаква от жената с която живее и как ако не било детето им щял да я разкара отдавна. Та на въпроса ми защо след като не се разбират и е направил дете , той най - невинно ми отвърна , че бившата му е виновна , защото покрай нея свикнал да свършва вътре. И така едва ли не по навик забременил настоящата. Направо понякога тия мъже ми идва да ги     

Авторке,това че си семейна не пречи да срещнеш друг мъж с който да бъдеш щастлива.Тогава вече може смело да вземеш решение.

Далеч съм от мисълта, че ще бъда нещастна  В най-голяма степен детето ме спира...

Децата усещат когато между родителите нещата не вървят и не са особено щастливи от това. Предполагам, че мъжът ти не се спира да те унижава пред детето. И то най-малко се чувства неловко от това. Помисли това ли е моделът на поведение, който детето ти трябва да усвои.