За външния вид и толерантността

Малко се поразмиват нещата. Едно е да приемаш правото на хората да се себеизразяват различно ( чрез дрехи, грим, поведение), съвсем друго е спазването на някакви обществени порядки, съвсем трето е че клишетата са станали клишета защото най често имат основание.
Имам приятел рокер, който на работа никога не носи къс ръкав за да не му се виждат татуировките. Не се крие, просто на работа спазва дрес код, в свободното си време е съвсем друг.  
Мисля, че никой не е чак толкова свободен от предразсъдъци, просто някои се прикриват по добре. Аз съм съзерцателен тип, и мога да си кажа, с ръка на сърцето, че обществената реакция към едно и също прегрешение ( примерно да опоскаш дървото с липов цвят в парка) е съвсем различна според нарушителя.
Пък и знаете поговорките- walks like a duck.., по дрехите посрещат, кажи ми какви са ти приятелите..

Преди години в Кипър жените се гримираха много силно( много пудра, черни моливи и сенки, плюс ярко червило),сега е малко по поносимо.Къпят се в парфюм. Също така се обличат официално за да отидат на кафе или до супермаркета например. Ако отида в Старбъкс в събота по анцуг ще ме гледат като последна изпаднячка.
Изключително много съдят за това с какви и колко скъпи дрехи си облечен и според това се променя отношението им към теб.
Много ме дразни тази парвенющина ,но вече съм свикнала, не ми пука, а гледам да ми е удобно на мен.

Тук в пълна сила важи нашата поговорка - "По дрехите посрещат, по ума изпращат".
Външният вид е много важен, буена пресенсия...  той е 80 процента решаващ как ще се отнесат към теб.
Останалите 20 % са на начинът на общуване, но се случва тия 20 % да обърнат резултата.
Мъжете винаги са ценяли хубавото - по- възрастните го изразяват по по-мек начин, възпитан, а младите са по- агресивни. Жените преди не се изразяваха чрез начина си на обличане. В последните години нещата се промениха положително, обличат се добре, съчетават, научиха се че различните стилове са за различни поводи.
Преди като цяло мъжете се обличаха по- добре, жените изглеждаха занемарени и всяка добре изглеждаща и облечена будеше порой от злобни коментари. Сега вече по улиците е толкова цветно, коментират се, разбира се зад гърбовете си, но пък свободата е по- голяма.


*Serendipity* , с теб съм на едно мнение относно бг жените изглеждат по- добре от бг мъжете. Дори ако трябва да съм честна, можем да смъкнем диапазона надолу. Последните години виждам много млади мъже, само по къси панталони и джапанки да ходят навсякъде така. Което според мен е неуважение към самите тях и околните. А при мъже 35- 40 и нагоре е гротеска. Като се има предвид и че спорта по нашите ширини не е обичайно занимание съчетанието косми, пот, шкембе и мръсни крака е ужасна гледка.Не знам как жените им не ги е срам да ходят до тях.

аз имам малко по-различна "философия" и не бих го нарекла точно безхаберие или апатия  

радвам се, когато хората около мен са доволни, удовлетворени и дали са 100 г или без грим - няма значение

ако видя нещо странно - мога да го регистрирам и толкова, ако мислите ми не са някъде другаде - мога да вкарам за секунди мисли от сорта:"С какво тази различност го радва този човек", но толкова; щом той е доволен с изборите, които е направил за визия - не ми пречи - стига по някакъв начин пряко да не ме засяга и вреди;

ако виждам, че човекът не е ОК със ситуацията - примерно 100 кг, но иска да отслабне, пак няма да тръгна да му помагам, освен, ако изрично не го поиска, за мен непожеланото добро не е добро ...

О, да, никой не говори да се впускаш в полемики, размисли и анализи за всеки срещнат защо и как се носи  Но пък да подминаваш всички и да гледаш на околните, като маса 
Аз попринцип съм си заплес, не се заглеждам много по хората. Понякога по тази причина подминавам и познати  При мен това ми е навик от малка, защото имам висок диоптер от както се помня и не виждам добре надалеч дори с лещите ми. Така, че при мен много полза от заглеждане няма  Но все пак дори и да съм кьорава, някои неща ми правят впечатление  Вярно си е, че гледам повече жените  Ако видя някоя добре облечена дама си го "записвам", като добър вариант за комбинация от дрехи и цветове. От околните хора ми идват идеи и за грим, и за нови бижута, кое как мога да пробвам. Вече започвам да заглеждам и тийнейджърките  Моите щерки са още далеч от тази възраст, но вече ми е любопитно да ги наблюдавам и тях по моловете. Как се обличат, какво заглеждат, как се държат без родителите си. Интересно ми е какво ме чака  Честно казано, като се замисля, повече впечатление ми правят положителните и красиви неща. Те ми правят деня цветен, допринасят ми с нещо, карат ме да се разчупя от моята си права линия и да видя и други варианти, които пък може и да ми харесат  Има много хубави неща около нас, но някои хора не са настроени да забелязват това, а само сивото и грозното 

Толерантността  не мисля, че е една константна величина и или я има или я няма, а е едно нюансирано понятие, което също така е динамично и се ре-дефинира в различни етапи на живота.
В случая, да не ти прави негативно впечатление нищо различно от нормата  ще бъде маскималната степен. Виждаш нещо, констатираш външността му, мозъка неизбежно прави връзки, евентуално ти харесва, но толерантност е да не направиш негативна конотация само защото това нещо си не изглежда като теб. И вече има нюанси - абсолютно нетолерантен и простак, абсолютно нетолерантен но възпитан, нетолерантен само към готове примерно и  т.н. Затова и правим сравнения тук - българите са супер нетолератни,  японците са са свръх толерантни, а холандците са нещо средно (примерно).

Ето аз например като цяло съм толерантна по отношение на татуировките, приемам ги и в корпоративна среда, наемам хора с тауировки които ще работят с клиенти, не им налагам дрес код и т.н. Но съдя хора със зле направени татуировки  Тихичко в главата си или пред мъжа ми, и са старая това да не се отразява на мнението ми за човека, ако имаме някакво продължително общуване, но е факт, че има негативни конотации.

Малко ми е трудно да заемча някаква крайна позиция, но Франция е многонационална държава с голям % араби и тъмнокожи. На техния фон се вписвам екстра в обществото - дънки, панталонче, умерено къса пола (То като че ли дълги поли не се продават тук!). Миналата година един ученик от местната гимназия ме проследи на улицата и ме натисна да ме прегръща. Разделихме се и двамата уплашени. Той явно не мислеше, че е харесал жена на възрастта на майка си, щото като ме гледа в гръб не може да ме прецени зер на колко съм години, а аз бях отвикнала да влизам в мъжкото полезрение. Просто красота!

Ами сигурно, защото аз имам по някаква част от някои неща, които са в списъка на негативни за някои впечатления - имам татуси и се гримирам повече от семпло през деня, имах и пиърсинг на пъпа, но за жалст трябваше да го махна. Само прическата ми е съвсем обикновена, а и не се обличам нещо особено забележимо вече /поне така си мисля  /. Та може би за това на такива "прояви" не гледам с лошо око   Освен това слушам и доста твърда музика, и съм била в компания на хора, които повечето "благовъзпитани" биха гледали най-малкото подозрително   По рок концерти също виждам какви ли не образи. Към някои от тях дори и аз подхождам с "едно на ум". Но дори и с първите допирни точки, някои от тях се оказват с поведение и реакции много по-приятни и прилични от доста по-"благопристойно" изглеждащи млади мъже по улиците.
Всеки има някакви първосигнални реакции, няма как да ги избегнеш. Но може би заради това, че съм без проблем и в среда на "метъли", и с финансисти и счетоводители, ми помага да не се поддавам съвсем на първата реакция, и да изчакам някакви по-реални впечатления. Това естествено няма как да се случи с всички заобикалящи ни хора.
Не знам, аз не мога да кажа, че българите са супер нетолерантни. Не съм виждала никъде подобни реакции, от примерите тук. Вярно, че живея в София. Но и тук вече има хора от къде ли не. И всеки си идва с нравите и навиците. Живяла съм 4год в по-малък град - Благоевград. Там учех и през студенстките ми години се носих доста "гръндж" - раздрани дънки, кубинки, силен черен грим. Със сигурност привличах вниманието по улиците на града. Но не съм усетила негативизъм от хората. Да, някои ме гледаха странно и учудено. Но аз напълно съзнавах, че за някои вида ми е неприемлив /като майка ми примерно  / И напълно съм съгласна да не им харесва моя вид. Това не ме кара да ги слагам в графата нетолерантни, защото като съм минала покрай тях са ме позагледали. Преподавателите ми в университета също не ме възприемаха различно. Не съм усетира различно отношение към мен, нито в оценка, нито в поведение или поглед дори. Само един-единствен път един професор /на напреднала възраст, който много уважавах и харесвах/, съвсем приятелски и на шега нещо ми подметна за облеклото, вече дори не помня какво. Така, че ако българите са нетолерантни, то не е повече от всяка друга средностатистическа нация   Изключвам японците, те наистина са пословични  

Ей, днес ме е ударила литературната вълна    

ох, извинявай, много ме разсмя  
тук има един готин лаф, преведен на български : "отзад лицей-отпред музей"  , който все по-често ме кара да се замисля дали не е време да си отрежа буйните къдрици  
понякога си казвам, че това е чист предразсъдък, но ей на, днес в супера имаше една дама с десетина години по-възрастна от мен и с подобна грива (с перфектно тяло, трябва да призная), единствената ми мисъл беше, че не, не искам да изглеждам по този начин  
но съм толерантна към нейния избор.

veselina_s_p, аз бачках в Софийски Градски съд в баш пънкарските си години и също като теб, бях по-дискриминирана от майка ми, отколкото на работа и в университета  
но, все си мисля, че има възраст в която е позволено (ако не и препоръчително) да бъдеш предизвикателен (всеки според начина си), и такава в която предизвикателствата са на друга основа  

и аз се разписах  

Дотолкова, доколкото се намирам в Меката на кича (Русия), не знам доколко е уместно да се разписвам в темата.  Ако някой е фрустриран от нечий вид, то съм по-скоро аз от заобикалящата ме среда. Потресаващо е. Не знам доколко са толерантни към различното, при положение, че ходят като униформени - огромни токчета, свръх къси поли, тънки чорапогащници на -35 градуса и якета с космати яки или палта с естествен косъм.

Значи са верни вижданията за рускините тук

'Отзад пионерче, отпред пенсионерче' и хард вариант 'отзад изглеждаш все едно отпред си хубава'  

Джой, да. Гонят провокативен външен вид и се стараят да покажат максимално това, което имат. Повечето са поддържани, слабички и стройни, но още не мога да им свикна с обувките с огромни платформи и токчета и с дължините на полите. Живеех с идеята, че минито е демоде, но ме опровергават.  
Имам два случая, които ми направиха силно впечатление. Нямаме кола тук и се движа с градски транспорт. Качва се младо момиче, спретнато, с пликче от покупка от Шанел. Нищо невероятно, тази мода с "марковите" пазарски торбички я има и в БГ. Девойката застава до мен и виждам и съдържанието на плика - пресен лук, със зелените пера.  
Втория случай - младо момиче, с рокля, която в моите представи е коктейлна. Носи сребърни сандали на висок ток и сребрист клъч (нали така се пише? ). Ако се абстрахираме от обедния час и коктейлната рокля, нищо ненормално, масово ходят така. Забавното беше кофата с домати, които носеше.
Свикнах, че се разхождат с рокли и обувки, които предполагат известна формалност на събитието, но все още се впечатлявам, ако разнасят зарзават в тоя си вид.

струва ми се, че местните са доста толерантни към облеклото на белите жени тук. Е, чу се нещо за дрескод по моловете, но нищо не се е променило. Значи местните си ходят покрити, в черно, но обилно гримирани/съвсем не зле при това/, а белите ходят почти винаги без грим, но по къси поли/панталони и потници с тънки презрамки. Сутрин в училище много майки са по спортни екипи, дълбоко изрязани деколтета, впити клинове, което честно казано на мен ми простее, не си в джима все пак.

рускините и в Дубай се забелязват отдалеч

ох, това, Рокси, ме разсмя наистина

Рокси, уби ме