За външния вид и толерантността

samuraika,в коя държава ни смятат българите за "дебеланковци"?

И в Немция като в Холандия - толерантност към различния, туземците се носят с една умерена размъкнатост, работещите в офис са приятно елегантни, грима е много умерен и дискретен, ако го има. Свръхкъси поли, тигрови щампи, бели копита, вечерен грим през деня и прочие - или са от труженичките, или от руските републики. Подобни екземпляри по-скоро не се коментират, евентуално повдигане на вежда, но по-вероятно игнор и незабелязване.
Впечатленията ми от Бг улиците са като на Самурайка, няма да я повтарям, била е изчерпателна.

за софия говоря, в провинцията не съм била сега. общото ми впечатление за българката/става дума за 30-45 г диапазон/ е, че изглежда мноооооого по-добре поддържана от мъжа си. аз по градинки с деца не ходя, за да видя като шанталчето дали има, цитат  ''90 килограмови глигани'', но сега срещнах слаби, елегантни, добре облечени, и подходящо гримирани жени.

мъжете над 40-45 - масово изпусната работа - шкембета и дебел задник. срещат се и приятни за окото екземпляри, но рядко.


принципно на мен ми е безразлично кой как ходи облечен, как се гримира и т.н. гледам общата картина, рядко задълбавам, моите проблеми са ми предостатъчно, че да мисля повече от 5 мин за тигровите шарки на съседката пена.

Какво означава толерантност? Ако повдигането на вежда, игнорът и незабелязването е толерантност, да много са толерантни! 
Определено предпочитам този вид "толерантност" пред откровенията на българите започващи с "Я пък тази как\какво\колко..." 
Много се радвам на "барнатите" дами, които са 100% убедени, че всички им завиждат заради вечерния грим и дрешки носени през деня 
Признавам си, че не съм толерантна, но полагам усилия да го прикривам 

Много интересна тема се заформи от "гримьорската"  Интересно ми беше да прочета всички мнения до момента. Само, че нещо не мога да хвана посоката на темата. Толерантни в какъв смисъл - че не обръщаме внимание и Годзила да видим на улицата, или че забелязваме, но си коментираш вътрешно или с приятелка дискретно 
Направи ми впечатление от предишните постове, че има определен тертип и облик за описаното място, и така или иначе различното се забелязва, и се слагат етикети от всяка нация. Май наистина, ако живееш по-дълго в Ню Йорк или някой подобен мегаполис, вече няма да ти прави впечатление наистина нищо  Но и този град си е пословичен не случайно 
Аз до момента не мога да се оплача от липса на толерантност. Да, гледат ме. Аз се гримирам всеки ден общо-взето. Слагам по 2-3 цвята сенки /може и от един цвят, но различни тонове/. Покрай цитираната тема започнах да слагам какви ли не цветове по очите  /гримирам основно очите/ Но, ако съм имала коментари, те са били положителни  Аз работя в бизнес комплекс с десетина сгради и има много и всякакви хора. Наистина всякакви, защото не е строго висша бизнес класа. Има и студенти, и по-млади хора, и по-възрастни. От по-голями и от по-малки градове и села предполагам. Общо взето не съм видяла грубост, злост или нетактичност  И да ме коментират, нищо не е стигало до мен. Гледат ме, но с интерес и няма лоши и злобни погледи. Същото се отнася за колегите ми. Те вече ми свикнаха на изчанчените истории по очите и не съм им вече толкова интересна  Но, ако ме загледат, ще е с интерес да разгледат по-добре грима. И мъжете в офиса коментират от време на време, но също в добрия смисъл.
Освен това имам и две татуировки, не много малки. И по този повод не съм имала лоши коментари освен от майка ми 
Така, че аз не мога да се оплача от липса на толеранстност 
Иначе на мен лично, ми прави впечатление различното, не мога да съм такъв напукист и да не забелязвам, нещо което се откроява от останалото. Говоря и за двата случая - и за положително и за негативно впечатление. Естествено няма да започна да подвиквам или да отида до някой непознат, и да му кажа какво мисля за него  Но пък и като се облечеш, гримираш или по какъвто и да е начин, видът ти е по-провокативен или дори просто различен, трябва да си готов да приемеш последствията  Не мога да не забележа възпълнички /меко казано/ момичета и жени, които се обличат в някакви тесни дрешки и преливат "прелести" от всякъде...И аз не съм с перфектна фигура и напълно съзнавам, че не мога да нося всичко, колкото и да ми се иска. Така, че тези момичета сигурно си мислят, че околните хора въобще не са толерантни. За тях, те сигурно са много красиви и забележителни, и понеже повечето хора не коментират открито /особено близките/, те си пробължават в същия дух. В тази връзка аз съм абсолютно ЗА конструкнивната критика  По някой път дори умишлено съм я търсила  Естествено поднесена по подходящ начин. Разбира се, никой не е длъжен да се съобразява с нея, особено ако не е желана и от "неважен" за вас човек. Но не мисля, че е лошо да чуеш и странично мнение и наблюдение. Пак казвам, не говорим за брутални и просташки подмятания или откровени обиди...
Малко дълго стана, но и темата е доста обширна  Според мен тук нещата са доста субективни и са тясно свързани с мирогледа, възпитанието, навиците и порядките на самия човек, като индивид. И на средата с която той е свикнал , и в която живее.

Дискретността е относително понятие. Двете крайности са ясни- пълното игнориране и пълната откровеност. Но между тях има една цяла гама от реакции, които човек се учи ( понякога) да вижда и разпознава.
Всъщност аз се разписах в другата тема не толкова в смисъл на възпитано ли е или не да се реагира с директна критика ( защото е ясно, че не е възпитано), а по скоро за това, че човек е добре да се съобразява със средата и реакциите й. Както като държава, така и на по как да кажа, по лично ниво- работа, приятелски кръг.  Малко ми се стори прекалено да се обяснява всяка критика с аргумента 'злобни са, комплексирани и ми завиждат'.
Не че и във форума не се използва редовно, хем само пишем, не се виждаме:)

Интересна тема
Първо въпрос до дамите от София- за вас коя част от България е провинция ?
Стигнала съм до следните изводи базирани на лични наблюдения и опит"
 - българските мъже, 90% консерви , включвам и моите приятели ,те  не харесват гримирани жени и директно го казват.
 - жените също едни погледи едно нещо ( аз също гледам, особено като видя красива жена винаги се радвам ) и злоупотребяване с леопардовото и розовото (жени над 40) и с този обем Ейми Уанхаус . Като цяло сме си малко консерва, като италианците, гърците, испанците.
Била съм в Париж, , Виена, Мюнхен , Словения.
Аз в Париж хубавите модерни жени не ги видях, за мъже няма да коментирам. даже получих комплимент, че изглеждам "по- парижански" от парижанка .
Винаги съм била на мнение"разни хора разни идеали " .
Обаче незнайно защо в Германия и Австрия им бях интересна в хубавия смисъл, просто си личеше.

Приятелката ти трябва доста да се е обръщала след хората, след като е забелязала, че и те се обръщат след теб за да те гледат. 

На мен това обръщане и зяпане ми се вижда много грозно, независимо от причината. 

Това ми е любим аргумент Що пък някой трябва да е злобен, че да ми обсъжда размазаното червило.   На човек просто му е вродено да любопитства, клюкари, съответно да обсъжда, да се подиграва, да намира кусури у другите и прочее.
Но пък евала на всички, които с гордост си носят и излишните килограми и прическите тип телевизор и всичките уж абнормни /според кой обаче/ неща -  то и да имаш самочувствие не е лесно, какво като е непокрито, да има..

Аз сега си давам сметка, че съм такъв покер фейс, че нищо не е в състояние да ме извади от обичайното ми състояние на безразличие, когато се движа по улиците Едва ли съм безкрайно толерантна и дискретна - може би е до възпитание, знам ли и аз..
Не искам да смущавам хората, не искам да се чувстват дискомфортно, заради мой поглед или недай си боже коментар. Всеки има право да се чувства щастлив и не желая аз да съм пръчката в колелото му..

ами представи си, че сме в един мол, заставаме на щанда за обувки и гледаме, говорим си - една срещу друга, нормално е да вижда какво става зад гърба ми; движим се в "пакет", но всеки си гледа нещо; нищо странно не виждам 

Толератност е да не ти правят впечатление различно изглеждащите хора по улицата, и със сигурност да не ти идват мисли в главата от сорта на "този татуирания сигурно е престъпник'" или "тази наконтената сигурно е проститутка".
Да забележиш, и да си задържиш коментара за себе си е просто добро възпитание.

Според мен прагът на толерантност се култивира в много ранна възраст - в последствие обществото и времето, в което живеем, непрекъснато провокират този праг, но това, което първоначално си възприел като вид норма или нещо с/без граници - си остава завинаги..

Е, толерантност добре, но доброто възпитание не се ли състои и от поне маааалко съобразяване с нравите на населеното място?
   Мразя да ме зяпат и обсъждат, когато дойдох тук, където живея сега се родих, голям, модерен град е, преди това 2 години в съседен град, но пък доста различен, там чувах коментари зад гърба си,като например, че съм със слънчеви очила, а нямало слънце    Никога преди не ми беше хрумвало, че носенето на сл.очила е свързано само със слънцето, ето това ме издразни,но не спрях да ги нося, и това беше единственият ми "грях", иначе буквално живеех в джинсите си и един черен панталон... Слава Богу преместихме се от там, случвало ми се е да ме спират девойки на улицата да питат от къде са ми обувките  , все се чудя кога им остава време да огледат всичко, имайки предвид, че търча по улиците като луда, защото все нямам време.
 Живяла съм и в немско селце със 3000 души население, ами татуирания си беше, местния гангстер, намацотената с минижупа си беше местната курва, имахме си селски идиот и всеки се познаваше с всеки, аз бях много млада тогава, не помня да съм изпъквала с външен вид сред тази "тълпа" , но поради крехката ми възраст щеше да ми бъде простено, дори и носенето на сл. очила.   
 

Ами не знам, чак пък нищо да не ти прави впечатление  Това за мен по-скоро минава толерантността и отива към безхаберието или безразличието от околните  Няма как да не ти влияе по някакъв начин заобикалащата те среда. А хората, които срещаш са най-близкия досег с нея. Всеки има различни реакции към околните и това е нормално. Както казах мисля, че е доста субективно кой как ще възприеме "различния". Също е субективно и как "различния" ще възприеме околните реакции 
Аз примерно нямам проблем да ме заглеждат, дори някоя усмивка или намигване не са ми проблем. За друг дори и това вмешателство си е нарушаване на личното пространство.
А като стана дума за нации и кой колко гледа и досажда, сега като се замисля директни комплименти от абсолютно непознати са ми правили само чуждестранни мъже  И то най-вече от "нашите" ширини - италианци, турци и подобни. На тях явно не им е проблем и не го смятат за неуместно да отидат до някоя жена и просто да й кажат, че много им харесва. Съвсем учтиво и любезно 

На пръв и повърхностен поглед, холандците са много толерантни.
Ама като поживееш с тях, пообщуваш, сближиш се...нещата лъсват. 
И тук обсъждат, шушукат и се обръщат. Но някак по-различно от Бг.

Това,което в България ме дразни е не просто обсъждането, а тоталното неприемане,
отхвърляне, та дори и страх.

deadly_vesi , не мисля че ако някой не харесва гримирана жена, това го прави точно консерва.
Ами има такива мъже просто. Въпрос на вкус.