Да бъда ли самотна мама?

И аз така, още докато бях бременна, виждах в каква ситуация съм попаднала. Тогава обаче продължих да стискам зъби. Хубаво е, че си осъзнала действителността доста по-рано. Моят съвет е да не се отказваш от това, което настояваш - да бъдете самостоятелни. Самият той ще осъзнае колко пари ще спестява, ако спре да се грижи за глезотиите на родителите си. Не ме разбирайте погрешно - аз не бих изоставила родителите си безпомощни или без финанси, но в случая това, което ти се случва, ми бие точно на моя съпруг. При мен ситуацията се разви по следния начин - откакто детето се е родило, сме живели заедно точно има-няма 5 месеца. Детето е на година и половина. И той, и аз много го искахме. Лошото е, че добрите чувства и загрижеността му си останаха там, при родителите и сестра му. Те са си неговото семейство, а аз вече дори не заслужавам да ми честитят рождения ден, защото съм лоша и съм искала да отведа любимото синче далече-далече, на цели стотина километра. И те живеят горе-долу така и искат и ние да бъдем там, в уютната им кочинка. Адски са ми обидени, че аз не мога да живея по този начин. И знаеш ли, не познавам хората, при които си живяла, но щом самата мисъл да се върнеш там те плаши - бягай колкото можеш, защото ако си представиш същия този живот след пет години направо ще откачиш. Ще дам пример - мои познати се махнаха от град близо до морето и отидоха в София само за да избегнат намеса на родители. В момента живеят с малко дете под наем, като жената получава 240 лв. майчинство, а мъжът работи като общ работник на заплата не повече от 800 лева. Сами се справят, без помощ и подкрепа, но поне са запазили любовта си и добрите си чувства. Ние с моя съпруг не знам какво запазихме... Става ми мъчно сега като пиша, но наистина вземи най-доброто решение и за себе си, и за детето.

Здравей    ТЕА_,

според мен ти вече си взела решение да не се връщаш там, но искаш да се увериш, че не правиш грешка. Отминаха времената, когато 3 поколения живееха под един покрив. Сега все повече хора живеят под наем, но отделно от родителите си. Няма какво да се притесняваш, че искаш да не живееш с тях. Дори и най-прекрасните хора да бяха, пак е трудно няколко поколения под един покрив, особено пък в малък апартамент. А ако хората не са от най-толерантните и търпеливите, ако има различни очаквания ...справка - темата със свекървите....

Въпросите, на които трябва да си отговориш са не дали да се върнеш там, а:

Можеш ли да си позволиш да живееш на квартира и за колко време след като детето се роди? Има ли условия в тази квартира?
Ще ти стигнат ли парите?
Ако вашите са на мнение да се върнеш при неговите родители, можеш ли да се издържаш сама без помощ? Имаш ли пари да плащаш на бавачка, когато се наложи?
Ако смяташ, че ще ти е трудно, трябва да говориш с вашите и поне да си сигурна, че няма да останеш на улицата и че те ще ти помагат поне докато си по майчинство.

А на него кажи, че не се разделяте, просто изчаквате момента, когато ще имате пари за да живеете заедно. Или ако иска да дойде да живее с твоите родители.
Всъщност не разбирам - ти в момента сама плащаш квартира, а той не може. Защо просто той не дойде в твоята квартира при теб. Като толкова няма пари, не му искай наем в началото.

Е той не , че не може , а не иска да дава грешни пари за наем .

Лили, тук си права. Сега времената са други, а родителите са вече други.
Отдавна е било време да пуснат сина си сам. Оставането му при тях, особено ако е решил да създава семейство е най- малко егоистично от тяхна страна.
Всички знаят, че най- добре е "младите да са сами" и след като родителите им не са имали възможност или нямат да им помогнат за жилище, то при такива случай се приема вариант в полза на младите.
Животът е доста стресов за да се търпят различни поколения, а и дори да не вземаш страна винаги има отношение или си мислиш, че има такова.
Мъка е и за възрастните, стига да не мислят, че командват парада или, че младите са им задължени.
Не ми е известно каква е истината тук, но никой не живее живота на друг и би следвало да се замислят.

Не знам дали обясних правилно по-рано, но неговите родители и до днес живеят с предно поколение-така са възпитани и живели - селски манталитет. Аз няма да се примиря с това, макар, че и нашите бяха по същия начин и смятам, че това е най-голямата грешка на баща ми, но това е друга тема....Колкото  до него-именно за това имам опасения, че ще се скараме, понеже ще е на мнение,че трябва да се върна при бащата на детето в оня табор!!!
 
И за какви квартири ми говорите докато съм с малко дете и не на работа?  и колко жени в България си позволяват детегледачка? В София може би както и в по-големите градове, но...да не се лъжем - живеем в една мизерна страна... Как с едни майчински ще плащам квартира , ток , вода, храна, лекарства и др. консумативи? Знаете ли колко лева са майчинските? Предполагам повечето знаят. майка ми и баща ми са много бедни - няма как да ми помагат. Издръжка от мъжа ми? Нямам брак. Няма да го моля за нищо- то от разходите на майка му за детето какво ли ще остане...Не знам какво ще правя ако няма къде да ида и вече започнах много да се изнервям

Какво е положението ти със сегашната квартира? Можеш ли и имаш ли средства да останеш там при най- лошо стечение на обстоятелствата?
Дори и да се върнеш при вашите при така описаните възгледи, нещата няма да са добре за теб.
Другият начин е да обясниш на бащата на детето нещата и той да се съгласи да ви дава пари, след като не може да надскочи себе си.

За квартира после няма да имам пари... За него почти 100% съм сигурна , че ще ми помага, но да не дърпам дявола...Може утре да срещне друга, да има деца и така... Той са ми каза, че няма да ни остави и ще помага финансово. До сега не ме е лъгал като е обещавал нещо, но аз вече съм изгубила вяра. Да седи при майка си и да дава пари...а аз имам нужда от него, детето ще има нужда от него, аз го обичам, но той прави на пук-искал да слушам неговата дума - моето било каприз-никой в тях не ми казвал нищо...Ох, вече не знам как да му обясня, а ме изкарва едва ли не жена , която иска да отдели детето си от баща му...т.е. вменява ми вина. Няма да се вържа на тия манипулации.

Това е лошо. Безпаричието води до компромиси със себе си, които се плащат доста скъпо.

Второто - от страни наистина изглежда така. Трудно друг ще те разбере. Просто трябва да е минал по същия път и отново ще си мисли, че е различно или, че можеш да го направиш по друг начин.

Другият вариант е приятелят ти все пак да може да го разбере след раждането на детето, ако не мисли, че майка му може да ти помага и поради инат ощетяваш детето и себе си и него.

Има и нещо друго. Ти да вземеш ръководството на нещата и както се казва " всички да си отидат по местата". За това обаче трябва доста сила и "перде на очите".

ТЕА_, въз основа на опита ми и най-вече грешките, които направих, ще ти кажа следното:
Ако приятелят ти не дойде да живее при теб и те остави сама да се справиш с бременността ти, за теб и детето най-добре ще е да прекратиш всякакви контакти с него.
И за момента най-голямата ти грешка е, че си му на разположение. Когато поиска, идва и те вижда. Прекалено му е удобно това. Или идва да живее при вас, или го зачеркваш от живота ви.
Да правиш компромиси с теб - ок, но вече е време да помислиш и за детето си.
Със сигурност имаш достатъчно снимки на таткото, детето ти ще го познава и ще знае кой е баща му.
А отивайки да живееш при вашите, как ще те приеме баща ти, зависи от това как ще му поднесеш информацията.
А тя е:
Бащата не иска да живее с мен и детето, няма да се справя сама, идвам при вас да ми помагате.
Ама че щял да живее с вас, само ако отидете при родителите му и т.н., не си длъжна да разказваш.
А и не се знае как ще реагира баща ти. Аз си мислех, че моя ще ме изхвърли от къщи, като му кажа, че съм бременна и детето ще е без баща, първо казах на майка ми и после дебнехме удобен момент да му кажем, предвиждайки страшна буря.
А баща ми, когато разбра, беше супер щастлив. Питах го дали е съгласен да направим декларация детето да носи неговото име като бащино - никакъв проблем, дори започна пазарлъци с майка ми как да го кръстят. Беше най-щастлия бъдещ дядо. Детето още не беше родено, а той си беше приготвил лепенки "Бебе в колата".
Така че стига си гадала бъдещите реакции на родителите си, ще видиш, че не са такива, каквито очакваш.

Да, но родителите й го познават и тук вече са възгледите на баща й и на приятеля й.
Мисля, че възгледите на двамата мъже са близки и тук може да надделее само това, че е дете на единия.
При случай, че не разполага със средства за живот ще трябва да отстъпи или да се наложи над едните.

Много си права. Имат много еднакви виждания... Баща ми много го уважава и харесва. Преди, когато го напуснах за да живея на квартира, защото не издържах там, баща ми ме удари и ме изгони от нас...После много ми се извиняваше, но раната няма да се заличи. НИКОГА!
Обърна се срещу мен!
И сега ако той пак ме изгони да си вървя при мъжа в дома на техните, няма повече да му проговоря на тоя човек - нито ще види внучето си нито ще го чуе, макар да се наложи да се върна, защото инък по кофите трябва да ходя. Мъчно ми е за майка ми - тя не заслужава повече страдание...Раздавала се е цял живот за мене да ми осигури що годе добър живот... Не исках повече да я карам да страда..

Щом като не може да се наложи над приятеля си, как мисли, че ще се наложи над семейството му?
Според мен, ако е достатъчно твърда и прекрати контактите с таткото, по някое време ще дотърчи със саковете, освен ако не е голям чешит.
А прекратяването не трябва да става прекалено сълзливо, а в един разговор да се опита спокойно да обясни, че много е мислила за тях и е стигнала до решението, че след като няма да могат да живеят заедно, за детето ще е по-добре да прекратят взаимоотношенията си преди още да се е родило. Така ще има възможност, когато си намери друг, да осинови детето и то да си има истински баща. Ако продължат отношенията си в сегашния им вид, детето ще има баща по документи, но истински - не и цял живот ще се чувства пренебрегнато.

 Има ли мъже, които биха били с жена с дете от друг и биха го обичали и се грижили за него? Дано има...Не искам цял живот да съм сама - нито аз нито детето. Това , което каза - за истинския баща много ми хареса
Колкото до откъсването от мъжа ми - сега ще обясня. Това може да стане едва след месеци (дано Господ да е милостив и да ми даде здраве и благополучие) когато изляза в болничен, С бащата сме колеги и ходим заедно на работа - няма как да изчезна просто така.

Заради детето си на човек се налага да се наложи над много неща / с ясно съзнание, че го прави против волята си и възгледите си/, както и да приеме много неща.

Друг баща на детето не ми се коментира. Не бих я посъветвала и да използва сегашния да приеме нейните условия като използва детето. Също така е известно, че до 3 години бащата може да си потърси правата чрез съд. Никой не може и да каже, че детето ще се чувства зле като майка си в дома на баба и дядо.  Нищо не се знае дали майката само ще се чувства "излишна".
За такива неща не можеш да вземаш съдбовни решения изхождайки само от себе си. Можело е, но преди детето.

Време е вече да сложи детето на първо място и след това чувствата на таткото.

Има си начини да му бъде отнета тази възможност.

ТЕА, когато забременях баща ми се зарадва, но майка ми доста фучеше, че внучето й ще е без баща. Другите деца щели да му се подиграват и да го наричат копеле, а как щяла да каже на роднините, какъв срам ...
Да си призная, когато имам проблеми, обичам да се жалвам на приятелите си.
Двама мои приятели (не се познават помежду си) ми предложиха да признаят детето, ако нашите ми създават проблеми.
Единият от тях не може да има деца и и съвсем сериозно ми каза, че много ще се радва, ако приема да живеем заедно и отгледаме детето. Сигурна съм, че щеше да е страхотен баща, но не става за съпруг. За друга може и да не е проблем, но аз не бих могла да се примиря с една негова слабост - ходи по жени.
Не те познавам и не зная до колко си волева, но ако откаже да живеете заедно и самостоятелно, толкова ли не можеш да му дадеш пълен игнор. Аз такъв дори не бих го поглеждала. Като се опита да се прави на загрижен го пращаш да се грижи за майка си. По възможност с най-студен тон.