Да бъда ли самотна мама?

  • 14 413
  • 238
  •   1
Отговори
  • Мнения: 143
Отдавна пораснах и знам че животът не гали с перо...Разделих се преди повече от година с дългогодишния си партньор, защото не издържах да живея повече в дома му заедно със родителите му и баба и дядо в тристаен апартамент..Надявам се да ме разберете за какво става дума. Решението бе мое- той остана разочарован, но остана при мама. За моите чувства предполагам ви е ясно - тежка депресия. Той остана до мен, макар да не деляхме един покрив. Помагал ми е за всичко. Любовта, страстта и приятелството надделяха над обидата и болката.Всеки от нас имаше своите грешки. Плашела ме е мисълта, че не мога да имам деца...Не сме правили сериозни опити, но не сме се и пазели винаги. Той от много отдавна иска деца. Аз не бях готова.
Това бе до скоро. Биологичният ми часовник просто си каза думата. Нещо в мен заговори, зажадува... И така днес всички страхове и а двама ни се счупиха. Надеждите възкръснаха.
Но иде момента - тривиалния момент който не ми дава мира...-той иска да съм при него - в дома му(в момента съм на квартира-от друг град съм). Кажете ми как да се върна там и да преживея всичко отново, с което 3 години се борих? Той се ужасява когато му кажа, че ще ида при родителите си, но не вижда , че с техните не ми е никак добре...Не искам да клеветя и да се оплаквам, просто имам причини да не искам да съм там.
Сега излиза, че го лишават от бъдещото му дете...Че го зарязвам от ново.Че съм к*чката която го кара да избира между майка му и детето му...Себе си вече не включвам в тази класация....Той отдавна ми показа избора си.
Моля да не ме упреквате за това, как съм могла да си позволя да имам дете от мамин син...той не е точно мамин син- грижи се за тях и има дава някой лев. Свестен човек е и е добър. Обичам го и вярвам , че ме обича и нека не се лъжем че възпитанието му изиграва лоша шега..
Сега обаче става дума за детето ми- не искам да го лишавам от баща му, не искам и себе си да лиша...Но ако се върна там ще намразя този човек, а детето ми ще има една депресирана и нервна майка...Детето ми е най-важното нещо на света - не искам да взема решение, с което ще страдаме и аз и то.

# 1
  • Мнения: 2 510
Според мен трябва да седнете и да се опитате да поговорите спокойно.
Ясно е, че детето трябва да е на първо място / то вие е трябвало да сте на първо място, но това е минало/. Вариант с тристайния да се помисли съм убедена, че няма. Не може и да има поне до дето са живи, ако изхождам от разбиранията на такива хора. Варианта с вашите също не е удачен.
Компромисен? Кредит за малко жилище - ваше, близко до техните? Вашите ще ви помогнат ли? Имат ли някаква възможност техните?
Наистина другото да се откаже от родителите си - добри или лоши и аз не бих приела. Когато искаш нещо предлагаш нещо все пак изпълнимо.

# 2
  • Мнения: 143
Родителите ми няма как да помогнат-те са доста възрастни.Баща ми е болен, не знам дали ще може да се пенсионира да 1 година, съкратиха го, има кредит, който погасявам аз от няколко месеца , понеже спряха социалните помощи. Мама изкарва с тежък труд колкото да не умрат от глад…Направо ми се плаче…
Относно техните…Те имат още 2 деца- 2 сестри със семейства и деца.Едната има финансови проблеми и и помагат с каквото могат. Баща му се шегувал с него уж, че имал преди пари да омъжи сестрите му, но за него вече нямал пари. Родителите му са много по-млади от моите, не са болни, работят. Той гледа и дядо си с тях заедно-той е много добър.Но те го третират като болногледач – ходят си по гости и т.н. , а мъжа ми , понеже няма право на личен живот трябва сам да прекарва и Коледа и Велик ден за да гледа дядо си, защото то щели да ходят някъде на гости…Мъжа ми плаща всички сметки в тях и отделно като мама няма пари вади и дава. Не мислете, че искам да ми ги дава на мен-никога не съм му искала и лев, но няма да ми откаже. Но не мога да си представя да лишава един ден детето ни , заради глупостите на майка му. Казвам го защото жената не може 1 път да плати тока-понеже работи сезонна работа , но му и заявила преди седмици ,че сега със заплатите този сезон щяла да си взима лаптоп за да играела и тя игри във фейсбук. Няма лошо да е напред с технологиите, но е смешно и нагло , при условие че сина и плаща всичко и бъхти по цял ден, а тя зимата си клати краката в тях.
Няма да навлизам във битовизми…Казвам тези факти , за да ви стане по-ясно каква е картинката. Исках да намерим компромисен вариант…но уви не можем-да излезем на квартира и дума не може да стане – това били грешни пари. Знам, че няма да се чувства добре така, но пък аз не се чувствам добре в тях…Няма как да изтеглим кредит. Работим при частници…в днешно време е твърде рисковано, а и той е много против това…Какво да ви кажа..Не искам да отивам в наще и да оставам сама, но той ме поставя пред този избор, а не аз него пред това да избира или изостава родителите си-никога не съм искала да ги зарязва и винаги съм помагала с каквото мога, когато имат нужда.

# 3
  • Мнения: 2 510
Имаше една потребителка която с дете се омъжва с един ерген. До тогава той давал на племенници, майка, баща и всички го считали за нормално. След това се опитали нещата да продължат по същия начин както преди, но мъжът казал, че това вече е неговото семейство и всички ще се съобразяват с това.
Мисля, че доста поучителен пример за твоя приятел. Просто когато нямаш семейство, нямаш деца всички те възприемат като човек без проблеми и можещ да се грижи и помага на всеки. Трудно ще се изменят нещата за другите, но ако приятелят ти осъзнае това и просто няма начин да не го осъзнае при сегашното ви финансово положение нещата ще се променят след раждането на детето. Така мисля.

# 4
  • Мнения: 508
Наистина си в много неприятна ситуация. Опитвам се да се поставя на твое място и наистина не мога да преценя как трябва да се постъпи и какъв може да е компромисния вариант. Това е решение което трябва да вземете двамата с твоя мъж. Предполагам си му казала в прав текст какво чувстваш и мислиш ....дано изкочи нещо и нещата си дойдат на мястото . Hug

# 5
  • Мнения: 143
Благодаря ви за разбирането, мили дами! Знам, че нещата са в мои ръце, но понякога човек има силно желание да сподели с хора, които ще го разберат.
И да-аз му казах в прав текст  за всичко което мисля и чувствам. Казах му също, че не искам един ден да се изпокарам с него заради 3-ти лица и заради пари, защото ако продължават така нещата, ще стане точно това, ако съвсем реално и трезво се погледне над нещата. Не мисля, че един ден, той като се върне изморен и грохнал от работа, за да ни осигури с детето  ще е честно и аз да го почвам от вратата...Той е свестен човек, просто е много добър и хората се възползват както могат. Само че аз съм търпяла защото го обичам и уважавам доста време това нахалство, но вече е не възможно да бъде така. За детето си (макар все още неродено) ми идва такава сила, че ще се обърна и против целия свят, ако някой иска да ни стори зло.

# 6
  • Мнения: 126
Имаше една потребителка която с дете се омъжва с един ерген. До тогава той давал на племенници, майка, баща и всички го считали за нормално. След това се опитали нещата да продължат по същия начин както преди, но мъжът казал, че това вече е неговото семейство и всички ще се съобразяват с това.
Мисля, че доста поучителен пример за твоя приятел. Просто когато нямаш семейство, нямаш деца всички те възприемат като човек без проблеми и можещ да се грижи и помага на всеки. Трудно ще се изменят нещата за другите, но ако приятелят ти осъзнае това и просто няма начин да не го осъзнае при сегашното ви финансово положение нещата ще се променят след раждането на детето. Така мисля.

Снеже,всичко си зависи от човека. Някои се променят,а други не. Бившия ми беше от вторите. Дори след като се роди детето и той продължаваше да помага на баща си,дори и цигарите му купуваше той. И слепият виждаше,че за мен не му пука дали има какво да ям и обличам, но същото отношение получаваше и детето. Когато се опитвах да разговарям като нормалните хора с него и той винаги се обръщаше и ми припомняше думите на родителите му "Както ние сме ви гледали,сега и вие ще ни гледате". Така,че ако трябва да избирам дали да бъда самотна майка или не,избирам второто ако бащата не се промени. Сега си бода очите до 3 сутринта да пиша за да изкарам някой лев, но в пъти сме по-добре с малката във финансово отношение отколкото когато живеехме с баща й. При това няма да си троша нервите да търпя подобно отношение към нас.

# 7
  • Мнения: 2 510
Да, но ще чакаме дали ще се промени. Без това друго няма, а и не виждам какво драстично може да промени финансово жена която очаква дете.

# 8
  • Мнения: 4 458
ТЕА_ , мила, то решението е взето Grinning
Ти си му казала и показала, че там няма да живееш. Той е приел това положение. Сега факта, че ще има бебе не може да му дава правото да те притиска и принуждава да направиш крачка която пределно ясно си показала, че не искаш да правиш  Naughty.
НЕ си ти тази която го кара да избира  Naughty Защото ти вече категорично си казала какво ще е. Той е този който не знае на къде да тръгне. Той търси и иска сигурността на гнездото (майчиния дом), иска да с теб в дом в който да не поема никакви отговорности, там където мама, баба и цялата рода ще се 'грижат' за детето и теб, така че да не се налага той да го прави. Защото, ако той е толкова отговорен и сериозен, да е излязал с теб на квартира, да е направил постъпления в полза на вашето взаимно бъдеще.
Мой съвет - в никакъв случайн е се връщай там където не се чувстваш добре сега, без дете!. След раждането ще имаш нужда от време за себе си, бебето ще плаче (след време), ще исма дълги и безсънни нощи, ще искаш да се наспиш, да подремнеш докато бебето спи.... В дом със 101 жители, няма да имаш никакво спокойствие и никакво лично пространство. Ако искаш на бързо да вземеш душ ще се окаже, че някой е вече там, или ако искаш да подремнеш, някой ще е пуснал ТВ или ще се разхожда и хлопа врати. Има тооооолкова много примери, но знам си запозната със всичко това.

Моя приятелка избра да отиде в такъв дом и съм свидетел на всичките И страдания - след години скъсване на нерви и търпене на какво ли не се развежда.
Аз бях категорична, че ще живея там където на мен ми е добре - сега съм сама, а той се върна при мама. Разликата е, че не съм си късала нервите излишно.

Разбира се, при вас нещата може и да не се развият по този начин, но всички индикации сочат, че натам сте тръгнали.

А, ако трябва да  отговоря на заглавието на темата - НЕ, недей да бъдеш самотна майка. За съжеление обаче не винаги е възможно.

# 9
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 020
    Ти решение си взела- ще имаш дете.  Бащата е този дето трябва да реши. Да бъде поредния пу..ьо или мъж. Аман от тея "добрите", хайде да попробва с детето си да е добър. Грешни пари за квартира...о, Боже! Аз бях в такъв дом снаха,родилка...Роман мога да напиша. Първите няколко месеца ми се губят, с ръка на сърцето казвам - не знам как съм оцеляла....Майка му, баща му, брат му, приятелката му, брата на приятелката му...Нямам спомен да съм спала даже и час. Слугинаж до припадък, на всичките. Никой един мръсен чорап от пода не се е навел да вдигне, камо ли нещо друго. Ревах от безсилие, че тъкмо съм излъскала пода до блясък и с грохот някой връхлита с калните обуща, докато аз се опитвам да преспя изтормозеното си бебче. Детето спи, брата на БНД знае, но си крещи по телефона на някого, бебето в съня си подскача,събужда се с писък! Хора, сълзите ми тръгват сега като се опитвам да си спомням. Не се връщай там, ти без дете си се луднала, а с дете и следродилна депресия, просто ми се къса сърцето.
   Правилно си му казала,че ако се върнеш там, е въпрос на време да се разделите. Ние се разделихме заради агресията и психопатските наклонности на моя, но си давам сметка, че важен фактор се оказа това, че бяхме семейство от 101. А аз имам силно изразено чувство за лично пространство.
   Просто не се връщай, мисли в насока как да се осигурите с детето, а не с бащата. Защото, ако все пак той дойде при вас, онези ще ви взривят да си го върнат.

# 10
  • Мнения: 4 569
Сега обаче става дума за детето ми- не искам да го лишавам от баща му, не искам и себе си да лиша...Но ако се върна там ще намразя този човек, а детето ми ще има една депресирана и нервна майка...Детето ми е най-важното нещо на света - не искам да взема решение, с което ще страдаме и аз и то.
То къде ще се чувства по - добре - при твоите родители или в дома на бащата? От написаното ми се струва че при твоите ще е по - добре.
Вашите знаят ли че си бременна? Те как приемат идеята да живееш при тях?
Един мъж ако иска да е с една жена прави всичко, без оправдания.

# 11
  • Мнения: 8 826
Спокойна бременност и осигурено и щастливо самотно майчинство! Това е моето пожелание. БНД няма да бъде с вас, дано се справите успешно без него. Обичай си детето! Simple Smile

# 12
  • Мнения: 4 458
БНД няма да бъде с вас, дано се справите успешно без него.


Е, не бъди така категорична, да не плашим хората  Grinning Пък и не се знае, колкото и малка да е вероятността той да предпочете новото си семейство, все пак нея я има. Нали знаеш, че надеждата умира последна  Wink


ТЕА_, а вие с БНД обсъждали ли сте (преди време) какво ще стане ако имате дете? Искането и готовността да имате такова не означава, че имате план за действие.
Питам защото в моя случай аз (докато бях бременна), до последно казвах, че няма да живея в дядовата ръкавичка след раждането, но явно не ми вярваха и после имаше много наранени чувства и "излишно похарчени пари за ремонти и подготовка". Да не би и твоя да си мисли, че с дете на ръце няма да имаш друг избор и ще се върнеш в дома му  newsm78

# 13
  • Мнения: 143
 Да не би и твоя да си мисли, че с дете на ръце няма да имаш друг избор и ще се върнеш в дома му  newsm78
[/quote]

Не знам какво си мисли и какво се надява. Много преди детето ми е казвал, че ако има възможност, щях да купи негово жилище (той много иска да си имаме къща на село и даже преди време капарирахме едно място, но бе непосредствено преди да си тръгна от него, поради куп други глупости...). До днес той не е намерил начин..Викам му, че пари от небето няма да паднат. Инъче започна от няколко години дейност по странични доходи, но киннтите даваше до сега на баща си. нито съм го питала, нито съм се месила. Това не са мои пари, макар, че и до днес помагам в тази дейност, когато мога.
Колкото до това, че може да не ми вярва за това да ида при нашите...мисля че още с предното си заминаване му показах, че щом взема решение, няма чудо на тоя свят дето да ме спре...
Нашите още не знаят. не съм се прибирала и не знам как ще реагират..особено баща ми, защото той много държи на него.Но и това е друга история.
Аз наистина съм си взела решението. Детето ще си отгледам каквото и да става. Но и до днес не мога вече година и половина от както напуснах онзи дом, да си представа пак да живея там. Само като си спомня какво бе 3 години...пълна мизерия и мръсотия! Аз не искам лукс, а просто хигиена, но хората са си от село(без да обидя някой), макар, че съм от по-малък град от тях. И ако аз не изчистя, никой няма да го направи,Няма да ви занимавам с тия битовизми, Предполагам всеки, който е живял при подобни условия знае за какво иде реч...Детето ми едва ли не ще е все болно от някакви зарази в тая кочина у тях!!!

# 14
  • София
  • Мнения: 1 120
Според мен единственото правилно решение е да се отделите да живеете самостоятелно. Дори в някое мазе да сте, пак ще е по-добре, отколкото да живеете при родителите му. Ако се върнеш при техните, колко дълго ще издържиш? Пак ще се стигне до раздяла, но тогава ще страда и детето, което ще се е привързало към баща си. Да не говорим как още няколко човека ще ти дават акъл как да се грижиш за детето си.
Когато се разделих с БНД, детето ми беше на 8 месеца и не усети промяната. Но виждам колко тежко преживяват раздялата на родителите малко по-големи деца.
Ако таткото не желае на живее с теб, се приготви за самотно майчинство.
Дано таткото да отстъпи и да дойде да живее при вас!

Общи условия

Активация на акаунт