Да бъда ли самотна мама?

Напълно подкрепям мнението!
Това му казах и на него - нямам нищо против теб и малките ти недостатъци, които има всеки човек, но не ме карай да търпя недостатъците на родата ти до 10-то коляно...Предпочитам да живеем в дъсчена барака или иглу, отколкото да ми се срива нервната система и да вредя на себе си, детето си и мъжа си.
Колкото до месенето - като гледам как плюят едната дъщеря за това как си възпитава децата...Нямам идея как ще е при мене, но ми настръхва косата...Как глезят децата, не в оня сладкия смисъл, а в тоя , дето децата после стават хулигани и бият родителите си...
Благодаря Ви отново дами, че ме подкрепяте и разбирате! На мене ми остава да реша как ще кажа на нашите като си ида до месец и после евентуално да понаправя ремонт в нас (в майкини) за да подготвям нещата малко по малко.

А ти каза ли му примерно нещо такова "Обичам те много, но животът ми там беше толкова лош, че съм готова да те пожертвам, но не и да се върна!"
Знаеш ли ...може па и да му просветне нещо, освен ако не е пълен идиот, но ти казваш, че е добър човек и определено си личи, че го обичаш.
Пробвай с много нежност да му го обясниш, но непременно настоявай да се преместите на квартира, защото ако отстъпиш може и да не бъдете заедно дълго време след раждането на бебето. Повечето двойки, които познавам колкото и да се обичат като им се родят деца доста се поизнервят и ако има и други дразнители направо може да стане страшно.

Родителите ти няма какво да кажат, ти не се разделяш с него, просто живееш отделно. Той пак ще е баща на внучето им 
За съжеление БНД ми се струва несериозен и неспособен да взима генерални решения, неуверен е в себе си. Щом за толкова години го кара на инерция с "искам..." "ще направим...." то никога няма да стигнете до нещо конкретно. Когато човек иска нещо, както в случая ти, го прави независимо от нищо, бори се със зъби и нокти докато го постигне.

Съгласна съм с постовете на kiara и кеа 
В добавка към тях , един въпрос : Ако можете да си позволите квартира , защо да не можете да си позволите жилище на изплащане / кредит ? Така вместо да плащате наем , ще изплащате собствено жилище . Мисля си , че щом сега приятелят / съпругът ти може да плаща режийните разходи на родителите си , то тогава спокойно може да плаща и кредита за жилище.
Да , вярно е че в днешно време нищо не е сигурно , но .... ако остане без работа / дано не се случва / , тогава кой ще плаща сметките в сем- то му ? И няма ли в такъв случай да се появят проблеми , които могат да се доближават до същите , ако имате жилище на кредит ? 
Освен това според мен , сега най - важното нещо за твоя приятел ,трябва да сте вие - ти и детето . Приятелят ти трябва да спре да мисли за мама и тате , и да помисли за вас . Не казвам че трябва да се отрече от родителите си , а че ти и бъдещето ви дете трябва да сте на първо място за него .

При дете на път не бих се обвързала с кредити. На този етап квартирата е по-сигурния вариант. Ако по някаква причина доходите намалеят, винаги могат да се преместят в по-евтино жилище.

Благодаря shams u amar  



Съгласна съм с това, че сега не им трябват излишни разходи. Важно в случая е да се съберат и да бъдат семейство, да се подготвят за бебето и да създадат друг вид взаимоотношения с неговиото семейство.

Да, права си! Много го обичам и уважавам. През последните 4-5 години той ми бе баща и майка, мъж, любовник, най-добър и единствен приятел. Но аз вече ви казах, че си тръгнах от него още преди повече от година. Тогава много се скарахме - той ме търсеше, аз го режех, защото бях много обидена и наранена, че не тръгна с мен. Моето решение не бе неочаквано и необмислено - около половин година преди това му казах, че не издържам в тях и че след 6 месеца се изнасям-до тогава има време да реши какво ще правим. Той или не взе думите ми на сериозно или от самото начало бе направил своя избор. И аз се изнесох. След време той помисли, че явно има друг... Мъже! За друг и дума не можеше да става - бях в депресия, самоизолирах се, самонаказвах се, а за мъж да  допусна до себе си бе немислимо. Той явно изгуби доверие в мен, както и аз в него - той предпочете да си намери оправдание в това,че е зарязан за да избере мама.
Не искам да разправям минали неща. Просто между нас се случиха много други перипетии, които вместо да ни отдалечат, ни събираха...не знам дали е защото го обичам. Знаете, че за тия неща трябват двама. Понякога в трудностите човек вижда партньора си в друга светлина.Именно тогава разбираш колко някой държи на теб. Аз може би не съм неговия преоритет в живота, може би не съм най-важното,може би не би направил всичко за мен, но знам че каквото и да става той до сега не ми е обръщал гръб и не отказвал да бъде до мене и да ми помогне, макар да да не е искал да се изнесе на квартира...Кажете ми, колко от вас може да са до толкова сигурни в мъжете и бащите на децата си?
Сега обаче, не това е основното, защото малкото човече няма да чака да пораснем с баща му, да се решим или да узреем.Следователно аз трябва да бъда готова и да бъда без него, макар да бъде много трудно, защото това е моя отговорност като жена и майка.
Преди не се разбирах много с баща ми.Надавам се само да не ми създава проблеми и сега, защото свекърва ми ще ми се стори песен..Какво да ви кажа..всеки носи своя кръст. Имам нужда просто да споделя.Днес съм на кръстопът  и се чудя какво ще правя ако не се получи да си ида и в наще...
За мъжа на квартира да се убеждава е невъзможно...много пъти сме говорили...а и да излезне знам че той пък ще се мъчи и ще му е некомфотрно...Нито в тях нито на квартира..все единие ще страда.За кредит е немислимо - несигурни са ни работите.Аз не искам да излиза с мен на квартира заради детето. Той не го направи преди само заради мен...Осъзнала съм го.Няма смисъл да се събираме където и да е ако утре единия ще мрази другия за дето го е лишил от правото на лично щастие и спокойствие.Обвиненията не закъсняват един ден, когато бремето на ежедневието стане непосилно.
Не ме е страх да се боря за детето си. Не искам и не мога да го възприемам като трагедия или лична драма. Това е нещо прекрасно-то е чудото на живота. И не го казвам защото няма да съм първата и единствена в такова положение на самотен родител, а защото си е така. Нито съм се разболяла аз или човек който обичам от неизлечима болест,нито нищо. Щом сме здрави, мисля че другото някак ще си дойде по местата.Живота ме е убедил в това, че почти винаги всяко зло се случва за да стане промяна към нещо по-хубаво и по-истинско.

От любопитство питам, в какво според теб ще се състои неговото страдание, ако живее на квартира?

Това няма да е неговия дом никога, така като апартаментът им няма да е мой дом никога...Има си причини в детството , които не мога и не искам да коментирам тук-негови лични.Позволете ми да ги спестя от уважение

Аз нямам такива причини, но никога не може квартира да ми стане дом. Не мога да приема, че ще имам мой дом, но ще изляза на квартира защото друг не се разбира с нашите или не се разбираме.
Тъй като съм купувала чужд имот, за мен около 3 години не успях да свикна, че това е мое. До днес днешен за вещите които не са мой казвам техните.

Стига да имам електричество, питейна вода и добри съседи, мога да живея на всякъде.

Ох, сега като те чета...Дано да те приемат вашите с детето, че хич не те виждам в оная комуна. А този твоя мъж е . Той е за психиатър. Знаеш го, де. Това са ненормални и изродени родствени връзки.
Много, много ти съчувствам. Тук сме чели за какви ли не типове, но такъв чак толкоз вързан и стегнат с възел за мама не сме срещали.
Не им знам точно отношенията,но трябва да разбереш как точно го държат? Манипулират ли го някак? И освен и ти да се пробваш по техния метод да го дръпнеш.

Техните ще я приемат, но не мога да го разбера такъв баща. Да се откаже от детето си и жената, която уж обича, защото не можел да спи другаде, освен в креватчето си, купено от тати. Този мъж в казарма ходил ли е и, ако е ходил, как е спал? '
Кофти ситуация.
В подфорума сме се събрали все едни случили на "мъже". Едни не могат да се отлепят от мама, други да си прежалят бившите гаджета, трети - пиянските дружинки, четвърти ги мързи да мръднат от къщи и, ако си вдигнат задника от стола пред компютъра, ще е да се тръшнат на дивана. Да не изброявам нататък.
ТЕА, пожелавам ти твоят хубостник да се осъзнае и да заживеете заедно. Винаги, когато нова майка се присъедини към нашия подфорум се натъжавам и дано ти не си сред тях.

ТЕА_, няма какво да добавя към момичетата, освен да ти кажа късмет и никога, и за секунда да не ти минава през ума, че имаш каквато и да била вина.
Не мъж, а мухъл е за мен човек, който умишлено би причинил страдания на любимата и на детето си, само и само да спи до гъза на мама. Мерсим ти на такъв (не мога да напиша мъж, абсурд да го кичим с такова име).

Нашия БНД предпочете да се върне при мама. От опит знам какво е да искаш от него да живее на друго място, все не го свърта и все тича при мама да хапне, да си изпере, да си почине  Като се разболее също тича при мама... А тя, мама, всеки път го настойва с/у мен и дудне на главата му как си имал дом, къде тръгнал да живее по чужди къщи (ние не плащахме квартира)... Тя, мама нон стоп го търсеше по телефона да ходи да напазарува, да помогне с почистването, да я вземе от работа.... Особено като разбере, че плануваме семейна разходка без нейно присъствие, мигновенно се разболяваше и го викаше при себе си 
От преживяното от мен знам, че неговото местене няма да помогне особено. Надявам се просто, БНД на ТЕА_ да не е същия като моя и да успее да прескочи тази психическа преграда.