- Публикувана: 7 май 2012, 21:14 ч.
- Последно мнение: 14 май 2012, 10:57 ч.
За песимизма
краен до степен депресия, затваряне в себе си, постоянно оплакване или като черна дупка - ни приема, ни предава? За мен това е краен песимизъм, но за тази работа си има лекарства, терапия, всичко останало е в норма. На всичко отгоре авторката не дава никакви насоки що е то краен песимизъм и всеки си гадае съвсем субективно.
Лекува се, да. Ако ти го пожелаеш и работиш върху това. Много ми е трудно да общувам с хора, които са вечно намръщени, все нещо не им е наред и "защо все на тях се случват такива неща". Каквото и да довежда мрачното ни състояние едно е сигурно не сме нито първите, нито последните които минават през труден момент. Дори и точно като твоя. Всеки си има добри и лоши моменти и за всеки неговото зло е най-голямото зло, но ако се вторачваш в негативните неща и не забелязваш хубавите си обречен на тъжен животец...
Много добре казано.
“Лекуването“ започва с промяна на нагласата и трябва да бъде желано от самия песимист, за да се получи. Отнема време, но и се получава.
Е, може като спомен от песимизма да остане лек скептицизъм, но той си има и практични страни
П.П. Не говоря за болестното състояние, за което е необходима лекарска намеса.
Краен не като болест за лекарства, а като крайно виждане за света. Първо ти се набива на очи лошото и не можеш да се отпуснеш напълно за каквито и да било хубави неща, ако и да си наясно,че ги има. Един вид, за да се наслаждаваш на някаква приятна емоция трябва да си в идеална среда, защото и най малкото неприятно нещо те изкарва от равновесие и те чопли. За мен това е крайно, а такива хора има.
Например имаш идея за нещо и уж желание, обаче почваш ама това сега еди какво си негативно може да се случи , пък онова и така се концентрираш само и единствено върху възможните евентуални минуси и накрая нищо не захващаш, а само се оплакваш, че моментното статукво не те устройва. Има да си чакаш идеалното нещо, което като го захванеш и с нищо няма да се сблъскаш. Песимизъм, който ти връзва ръцете, кара те да бъдеш все пас. Хич не мисля, че е полезен.
Все едно жена, която е бременна да почне да мисли за всички евентуални лоши неща, които могат да се случат с детето и да стигне чак то това, че ресурсите на планетата свършват и да не роди.
Например имаш идея за нещо и уж желание, обаче почваш ама това сега еди какво си негативно може да се случи , пък онова и така се концентрираш само и единствено върху възможните евентуални минуси и накрая нищо не захващаш, а само се оплакваш, че моментното статукво не те устройва. Има да си чакаш идеалното нещо, което като го захванеш и с нищо няма да се сблъскаш. Песимизъм, който ти връзва ръцете, кара те да бъдеш все пас. Хич не мисля, че е полезен.
Все едно жена, която е бременна да почне да мисли за всички евентуални лоши неща, които могат да се случат с детето и да стигне чак то това, че ресурсите на планетата свършват и да не роди.
това вече си е направо болестно състояние - толкова да се углобваш в пречките, че накрая дори да не го докарваш на сантиметър. Но не мога да си представя такъв човек и училище да завърши, защото всяко домашно още в първи клас ще му изглежда невъзможно за написване.
Жените, които са бременни доста често мислят за всички неща, които могат да се объркат, но е факт, че са бременни. Затова я има приказката "да не ти се случва това, дето го мисли майка ти". По друг начин стои въпросът, ако една жена не смее да забременее, защото мисли за всички лоши неща, свързани с бременността и бебето. Обичайно дори крайният песимизъм, дето е на границата на патологията (а това къде е границата и Господ не го знае, ама карай) се променя под натиска на обстоятелствата, независимо дали приятни или неприятни, защото човек все някак трябва да оцелее.
Жените, които са бременни доста често мислят за всички неща, които могат да се объркат, но е факт, че са бременни. Затова я има приказката "да не ти се случва това, дето го мисли майка ти". По друг начин стои въпросът, ако една жена не смее да забременее, защото мисли за всички лоши неща, свързани с бременността и бебето. Обичайно дори крайният песимизъм, дето е на границата на патологията (а това къде е границата и Господ не го знае, ама карай) се променя под натиска на обстоятелствата, независимо дали приятни или неприятни, защото човек все някак трябва да оцелее.
Ами да , буташ, променяш се уж някак си като ти опре яйцето до г**а, обаче като светоусещане си ти остава и не можеш да си щастлив. А не си в някакви крайни обстоятелства, напълно средностатистически човек си. Това си е краен песимизъм според мен. И не знам колко е неприятно за изпитващия го, но за околните в един момент дотяга.
Това също имам предвид, среща се.
Цитат
По друг начин стои въпросът, ако една жена не смее да забременее, защото мисли за всички лоши неща, свързани с бременността и бебето
дефинирахте ли вече начален, среден и краен песимизъм
дефинирахте ли вече начален, среден и краен песимизъм
добре де, дайте поне полуразмити граници
така ще се лашкаме като попивателни из бордеите на съзнанието
Лекува се, с бой, счупвания и други хубави неща. Има проучвания, че деца, които са си чупили кости като малки, порасват по-смели и по-успешни възрастни. Не е нужно да си чупим костите на децата, но да се замислим дали не е полезно човек да вкуси поне малко от най-лошото, което може да му се случи.
След това претръпва или по-точно, наистина разбира, че по-лошо не може да е. Повечето хора си мислят, че имат пред себе си гарантирани десетилетия живот и не смеят да направят нищо рисково, за да не се лишат от тези десетилетия. На такива хора трябва да им се покаже, с помощта на екстремни спортове или бой, че на практика животът им вече е приключил. Като деца са ги пазили, но от 18 нататък са ходещи мъртъвци и всеки ден е подарък. Не го казвам аз, това е част от една доста хубава реч за завършващите университет (graduation speech).
Повечето хора се усещат, че са не-мъртви и нищо не им е гарантирано, но песимистът наистина има какво да губи. Както казах, ако срещнете такъв, време е да му хвърлите един бой. Може и да разбере нещо.
Понякога си мисля, че ще изпълнявам обществено полезна функция, ако взема лиценз за оръжие и си го нося. Като срещна човек, който мрънка, "Ама не ми се живее, всичко ми е черно", ще имам много драматичен начин да проверя дали наистина не му се живее.
След това претръпва или по-точно, наистина разбира, че по-лошо не може да е. Повечето хора си мислят, че имат пред себе си гарантирани десетилетия живот и не смеят да направят нищо рисково, за да не се лишат от тези десетилетия. На такива хора трябва да им се покаже, с помощта на екстремни спортове или бой, че на практика животът им вече е приключил. Като деца са ги пазили, но от 18 нататък са ходещи мъртъвци и всеки ден е подарък. Не го казвам аз, това е част от една доста хубава реч за завършващите университет (graduation speech).
Повечето хора се усещат, че са не-мъртви и нищо не им е гарантирано, но песимистът наистина има какво да губи. Както казах, ако срещнете такъв, време е да му хвърлите един бой. Може и да разбере нещо.
Понякога си мисля, че ще изпълнявам обществено полезна функция, ако взема лиценз за оръжие и си го нося. Като срещна човек, който мрънка, "Ама не ми се живее, всичко ми е черно", ще имам много драматичен начин да проверя дали наистина не му се живее.
мамасита, по кои улици ходиш, че да ги избягвам
пак добре, че не предложи веднага лоботомия, все пак има и междинен вариант като бой, счупвания и други хубави неща 
естел, песимистите 'застраховат' битието. оптимистите го движат напред. няма как да се уравновесява света , най-общо , ако и двата типа, с множество подтипове не пъплехме по тази земя.
-------
решенията на мамасита ми се виждат крайно крайни
пак добре, че не предложи веднага лоботомия
, все пак има и междинен вариант като бой, счупвания и други хубави неща естел, песимистите 'застраховат' битието. оптимистите го движат напред. няма как да се уравновесява света , най-общо , ако и двата типа, с множество подтипове не пъплехме по тази земя.
-------
решенията на мамасита ми се виждат крайно крайни
Не. И не виждам защо трябва да се лекува. Това не е болест, просто нагласа към света. Оптимизъм що не искате да лекувате?
Аз живея с песимист. Не отричам, че е трудно и понякога ми иде да му шибна два шамара, малко да се освести и да осъзнае какво има, но и песимистите заслужават да бъдат обичани все пак
Имат и други качества, нали така?
С малко въздържание от негова страна и напъване да вижда И светлото в живота, и с малко компромиси от моя, нещата се получават горе долу
Аз живея с песимист. Не отричам, че е трудно и понякога ми иде да му шибна два шамара, малко да се освести и да осъзнае какво има, но и песимистите заслужават да бъдат обичани все пак
Имат и други качества, нали така?С малко въздържание от негова страна и напъване да вижда И светлото в живота, и с малко компромиси от моя, нещата се получават горе долу
Който не иска с бой, може да чете Хънтър Томпсън. Нормално е човек да изпитва страх и омраза, но не е нормално те да го парализират.
Сори, не мисля, че полвинчатите решения са решения. По принцип това е подход на будистите, които ще те накарат да медитираш 10 години, докато разбереш, че няма какво да губиш. Ама за тази цел ще ти вземат много пари, ще трябва да ходиш до Индия или друга майна си гъзина, може да хванеш дизентерия и тогава наистина ще си кажеш- не беше ли по-добре да приключим нещата бързичко и да се осъзная за една секунда, щото сега имам ишиас от много седене в поза лотус...
Ако изчисленията са правилни, резултатът ще е един: всичко ще ви е през оная работа и най-накрая ще постигнете нещо като щастие.
Сори, не мисля, че полвинчатите решения са решения. По принцип това е подход на будистите, които ще те накарат да медитираш 10 години, докато разбереш, че няма какво да губиш. Ама за тази цел ще ти вземат много пари, ще трябва да ходиш до Индия или друга майна си гъзина, може да хванеш дизентерия и тогава наистина ще си кажеш- не беше ли по-добре да приключим нещата бързичко и да се осъзная за една секунда, щото сега имам ишиас от много седене в поза лотус...
Ако изчисленията са правилни, резултатът ще е един: всичко ще ви е през оная работа и най-накрая ще постигнете нещо като щастие.
Съгласна съм с Мамасита. "Боят изгражда, той не е да разгражда! 
http://www.youtube.com/watch?v=gndtnBUinds
http://www.youtube.com/watch?v=gndtnBUinds