- Публикувана: 7 май 2012, 21:14 ч.
- Последно мнение: 14 май 2012, 10:57 ч.
За песимизма
Естел, не искам да те обиждам, но за всичко си си виновна само и единствено ти и само и единствено ти можеш да си помогнеш. Ако ще всички от форума да се изредим да ти кажем колко красив и добър човек си, не си ли повярваш ти самата, просто няма как да се получи. Моят мъж също е песимист, макар и по-умерен. Но като изпаднем в някаква трудност или започне да мрънка колко гадно е еди какво си, а аз го контрирал с "Хубаво де и какво правим сега? Нито сме първите, нито сме последните. От мрънкане и черногледство няма да стане по-хубаво" и темата спира. Той може би си продължава с мрачните мисли в главата, но след малко се разсейва и до там. Не съм свръх оптимист. Старая се да гледам реално на нещата. Но за мен песимистите са затворени в клетка роби на мрака който сами са си създали. И ключът им е в ръцете, но те не осъзнават, че го притежават. Ти си стигнала до осъзнаването, че си песимист, че това може би напряга и натоварва хората около теб. По начина по който пишеш не мисля, че се чувстваш добре от факта, че виждаш лошото във всичко. Това е половината от пътя към някакъв вид промяна на мирогледа и усещанията ти. Така си мисля аз.
Имаше момент, в който много хора ми казваха, че съм хубава, умна и мога всичко.
Бих предпочела да не са такива оптимисти и вместо да ми казват, че мога- да ми помогнат да го направя.
Щото аз си знам, че не мога и не съм хубава, но това не ми пречи да се опитвам да мога и да се правя на хубава. Сега, оптимист ли съм или песимист?
Бих предпочела да не са такива оптимисти и вместо да ми казват, че мога- да ми помогнат да го направя.
Щото аз си знам, че не мога и не съм хубава, но това не ми пречи да се опитвам да мога и да се правя на хубава. Сега, оптимист ли съм или песимист?
Ако някой се чувства некомфортно с мрачните си мисли, не е зле да си направи едно основно изследване на цялото тяло и всеки орган поотделно.
Все пак ние сме набор от биохимични процеси, и понякога огромен поведенчески проблем може да се дължи на простичко отсъствие на някакъв елемент в организма, или на лесно отстранима органна дисфункция.
Все пак ние сме набор от биохимични процеси, и понякога огромен поведенчески проблем може да се дължи на простичко отсъствие на някакъв елемент в организма, или на лесно отстранима органна дисфункция.
"Все пак ние сме набор от биохимични процеси, и понякога огромен поведенчески проблем може да се дължи на простичко отсъствие на някакъв елемент в организма, или на лесно отстранима органна дисфункция."
Казано на прост език, да пийне една студена бира?
Ние сме повече от биохимични процеси, но когато процесите не са наред и като липсва бира, светът наистина изглежда черен.
Казано на прост език, да пийне една студена бира?
Ние сме повече от биохимични процеси, но когато процесите не са наред и като липсва бира, светът наистина изглежда черен.
Лекува ли се крайния песимизъм?
Ако да - как?
Ако да - как?
Ако сам не се измъкнеш от емоционалната си дупка, дори и спуснатото спасително въже ще ти се стори несигурно.
Добре де, на теб като личност какво по-лошо може да ти се случи от това да умреш?
Оставяме настрана хипотетични случаи като да те заключат за цяла вечност и да изхвърлят ключа, както и случаите от научната фантасика, когато зъл компютър те превръща в желе, което иска да крещи, но няма уста.
Оставяме настрана хипотетични случаи като да те заключат за цяла вечност и да изхвърлят ключа, както и случаите от научната фантасика, когато зъл компютър те превръща в желе, което иска да крещи, но няма уста.
В живота има хиляди по лоши неща и най общо- да живееш страдайки. Било защото си загубил близки, преживял си тежка травма- физическа или душевна.
Не съм много сигурна, че е коректно да дам такъв пример, но винаги когато минавам покрай четирите кръста на Микре си мисля каква болка е това- да загубиш двете си деца, майка си и баща си.
И за да не се разглезвате с оптимистични мисли- пример е и желаната евтаназия.
Естествено, човек по принцип е устроен така, че да не се товари с прекалено много страхове ( шансът за реализирането на които клони към нула), в противен случай е нужна терапия. Устроен е също и да превъзмогва загубите, или поне повечето.
Виждам лошото във всичко.
......................
Той е такъв тип - самоуверен, усмихнат, доволен от живота.
Усещам че с лошите си настроения му влияя.
......................
Той е такъв тип - самоуверен, усмихнат, доволен от живота.
Усещам че с лошите си настроения му влияя.
Животът е съчетание от добри и лоши преживявания. Точна `аритметика` едва ли може да си направи човек, въпросът е да не допускаме негативните преживявания да ни повлияят дотолкова, че да се обезверим и да не забелязваме , и дори по-лошо- да не допускаме като вариант положителния развой на нещата. Защото, ако човек има предварителна негативна нагласа, това определено ще му попречи на начинанието. И обратно, тръгвайки с положителна нагласа, то вероятността за успех е мн.голяма.
Не зная обаче доколко е лесно човек `да заповяда` на мисленето си. 
Но не е невъзможно.Смятам, че `ключът` към промяната, ако човек я иска, се крие в самия него. За едни е по-трудно, за други - малко по-лесно, особено с помощта на близки позитивни хора до тях.
Казваш, че човекът до теб е положително настроен към живота, защо пък обратно той да не ти повлияе?
Цитат на: Мадам Дьо Помпадур link=topic=656847.msg21904956#msg21904956
Да, сам! Никой друг не може да ти помогне, ако сам не си помогнеш. Някой ще кажат клише, но за мен именно това е начина да излезеш от разни състояния.
Ако сам не се измъкнеш от емоционалната си дупка, дори и спуснатото спасително въже ще ти се стори несигурно.
Ако сам не се измъкнеш от емоционалната си дупка, дори и спуснатото спасително въже ще ти се стори несигурно.
http://play.novatv.bg/play/261775/?autostart=true
Добре де, на теб като личност какво по-лошо може да ти се случи от това да умреш?
Оставяме настрана хипотетични случаи като да те заключат за цяла вечност и да изхвърлят ключа, както и случаите от научната фантасика, когато зъл компютър те превръща в желе, което иска да крещи, но няма уста.
Оставяме настрана хипотетични случаи като да те заключат за цяла вечност и да изхвърлят ключа, както и случаите от научната фантасика, когато зъл компютър те превръща в желе, което иска да крещи, но няма уста.
В живота има хиляди по лоши неща и най общо- да живееш страдайки.
Я пък ти!
може ли да пишеш такива неща? живота си заслужава, даже с всичките страдания, не това е най-лошото. 
няма значение как си настроен-оптимистично или песимистично, нали живееш, винаги има възможност за нещо хубаво.
Точно това казах: за много хора животът им е по-лош от смъртта. Ама ако им кажа най-сериозно, виждаш ли този пистолет? Сигурен ли си, че животът ти е по-лош от това да те гръмна на момента?
Много ме съмнява някой да каже- давай. Но ако иска, ще му услужа с оръжие, щото не искам аз да го отнасям.
Ама ме съмнява някой да го направи, вярващ или не. Или поне ще се броят на пръстите на едната ръка, дори ако включим Хънтър Томпсън.
Много ме съмнява някой да каже- давай. Но ако иска, ще му услужа с оръжие, щото не искам аз да го отнасям.
Ама ме съмнява някой да го направи, вярващ или не. Или поне ще се броят на пръстите на едната ръка, дори ако включим Хънтър Томпсън.
“Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута“.
Това страшно много ми хареса и ще си го открадна
E, хайде сега, вие съвсем потънахте в песимизма. 
Не мисля, че Естел е имала предвид нещо подобно. Всички знаем кога животът е 'да живеем страдайки', тя не е споменала никаква тежка лична драма да й се е случила, че да е била тригер на 'нещастие'.
Въпреки това, при всички случаи мисля, че не може да има нещо, което да те гложди. И тази липса на самочувствие, те идват от някъде тези неща. После, да речем, че казваш, съвсем примерно /не те познавам и нищо незнам за теб, да не се обидиш сега/, 'Не съм хубава', аз на това ще кажа 'Ами не може всички да сме хубави'. И голям праз, че не си. Нали в очите на мъжа/приятеля ти си най-хубавия човек.
Дали не ти влияе мнението на околните ..? Опитай да се абстрахираш от някои неща /ти си знаеш кои/ и заживей собствения си живот.
Даже вече не съм сигурна, че се касае за оптимизъм vs песимизъм в тази тема, въпреки заглавието...
Не мисля, че Естел е имала предвид нещо подобно. Всички знаем кога животът е 'да живеем страдайки', тя не е споменала никаква тежка лична драма да й се е случила, че да е била тригер на 'нещастие'.
Въпреки това, при всички случаи мисля, че не може да има нещо, което да те гложди. И тази липса на самочувствие, те идват от някъде тези неща. После, да речем, че казваш, съвсем примерно /не те познавам и нищо незнам за теб, да не се обидиш сега/, 'Не съм хубава', аз на това ще кажа 'Ами не може всички да сме хубави'. И голям праз, че не си. Нали в очите на мъжа/приятеля ти си най-хубавия човек.
Дали не ти влияе мнението на околните ..? Опитай да се абстрахираш от някои неща /ти си знаеш кои/ и заживей собствения си живот.
Даже вече не съм сигурна, че се касае за оптимизъм vs песимизъм в тази тема, въпреки заглавието...
Не сме потънали в песимизъм, просто разсъждаваме ( даже съм оптимистична, щото писах, че повечето лоши неща отминават).
Аз лично нищо лошо не виждам нито в песимизма, нито в страха сами по себе си, напротив. Това са неща, които те предпазват от разочарования и провали, които могат да бъдат избегнати.
То има един лаф, че се давят смелите, та в този дух страха от водата например може да ти спаси живота.
Има някакъв момент, естествено, отвъд който страхът може да те парализира дотолкова, че да блокира нормално съществуване, но не мисля, че тук във форума можем да поставяме подобни диагнози, или пък да лекуваме.
Не че ще се учудя ако се правят опити:)
Мамасита, това с пистолета и 'искаш ли да те гръмна' предполага поне едни 20 страници приятелски дебати, на които не им е времето сега.
Аз лично нищо лошо не виждам нито в песимизма, нито в страха сами по себе си, напротив. Това са неща, които те предпазват от разочарования и провали, които могат да бъдат избегнати.
То има един лаф, че се давят смелите, та в този дух страха от водата например може да ти спаси живота.
Има някакъв момент, естествено, отвъд който страхът може да те парализира дотолкова, че да блокира нормално съществуване, но не мисля, че тук във форума можем да поставяме подобни диагнози, или пък да лекуваме.
Не че ще се учудя ако се правят опити:)
Мамасита, това с пистолета и 'искаш ли да те гръмна' предполага поне едни 20 страници приятелски дебати, на които не им е времето сега.
Цитат
тя не е споменала никаква тежка лична драма да й се е случила, че да е била тригер на 'нещастие'.
Цитат
Въпреки това, при всички случаи мисля, че не може да има нещо, което да те гложди. И тази липса на самочувствие, те идват от някъде тези неща.
Винаги съм била част от масовката, в повечето случай съм оставяла други хора да взимат решения за мен.
Цитат
После, да речем, че казваш, съвсем примерно /не те познавам и нищо незнам за теб, да не се обидиш сега/, 'Не съм хубава', аз на това ще кажа 'Ами не може всички да сме хубави'. И голям праз, че не си. Нали в очите на мъжа/приятеля ти си най-хубавия човек.
Цитат
Дали не ти влияе мнението на околните ..?
Влияе ми. Лошото е че слушам всеки срещнат едва ли не, само не и този до мен.