- Публикувана: 7 май 2012, 21:14 ч.
- Последно мнение: 14 май 2012, 10:57 ч.
За песимизма
Принципно се лекува. Леките форми - по един начин, тежките - по друг. Абсолютно всяко едно състояние може да се коригира. Просто отнема различно време и усилия, и тук идва основния въпрос - струва ли си? И последващите въпроси: Каква е крайната цел? Кому пречи въпросният песимизъм? Кого ползва "излекуването" му? Иска ли песимистът да бъде "излекуван" и защо - защото му пречи, или защото не е модерно? И т.н.
Според мен е много трудно да се излекува песимизма
Лекува се, да. Ако ти го пожелаеш и работиш върху това. Много ми е трудно да общувам с хора, които са вечно намръщени, все нещо не им е наред и "защо все на тях се случват такива неща". Каквото и да довежда мрачното ни състояние едно е сигурно не сме нито първите, нито последните които минават през труден момент. Дори и точно като твоя. Всеки си има добри и лоши моменти и за всеки неговото зло е най-голямото зло, но ако се вторачваш в негативните неща и не забелязваш хубавите си обречен на тъжен животец...
Песимизмът е нещо различно от това, за определен период да се чувстваш кофти-от липса на пари, или разпаднала се любов....
В този смисъл песимизмът не се лекува.Каквито и терапии и похвати да му се прилагат, крайният песимист просто не може да види никога чашата наполовина пълна.За него тя винаги е наполовина празна....
Той не се радва, че има ОЩЕ половин чаша вода.Той страда, че има САМО половин чаша вода.
Това е начин на мислене, който не може да бъде променен.Според мен....
В този смисъл песимизмът не се лекува.Каквито и терапии и похвати да му се прилагат, крайният песимист просто не може да види никога чашата наполовина пълна.За него тя винаги е наполовина празна....
Той не се радва, че има ОЩЕ половин чаша вода.Той страда, че има САМО половин чаша вода.
Това е начин на мислене, който не може да бъде променен.Според мен....
Не. Защото кой краен песимист си мисли, че е такъв. Той се приема за реалист, а това, че вижда в черни краски е защото такава е реалността според него.
Ужасно трудно е да се поддържа контакт с човек, който винаги вижда лошото пред хубавото. А много ясно че в живота и двете се преплитат и ако чакаш да свърши негативното, че чак тогава да забележиш хубавото, ще има да си чакаш докато си жив.
Ужасно трудно е да се поддържа контакт с човек, който винаги вижда лошото пред хубавото. А много ясно че в живота и двете се преплитат и ако чакаш да свърши негативното, че чак тогава да забележиш хубавото, ще има да си чакаш докато си жив.
мен все повече започва да ме дразни нарочването на песимизма за нещо лошо и всячески избягван. Сякаш все трябва да сме като надрусани и нахилени! В общия случай това, на което сега му викат песимизъм, е един обикновен реализъм - вземането предвид на повече фактори, които могат да спънат планираното и по-предпазливи очаквания. Оптимизмът е мода, граничеща с безразсъдството, оптимистите недооценяват къде нещата могат да се счупят, което често засяга не само техните животи, но и животите на свързаните с тях хора. Крайният песимизъм е вече патология, него изобщо не го слагам в картинката.