Няма как един мъж да е прекрасен баща, след като измъчва майката и детето вижда това 
.- Публикувана: 19 март 2012, 10:15 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2012, 22:44 ч.
Помощ!
това, че е прекрасен баща е "женски" извод, вследствие на това, че децата го обичат
.Няма как един мъж да е прекрасен баща, след като измъчва майката и детето вижда това
.Всъщност е доста по-зловещо... Моят баща тормозеше майка ми, включително и физически. И беше страхотен родител на мен, обръщаше внимание и на най-малката ми тъга, на най-незначителното настроение, работеше какво ли не, за да може да не съм лишена от нищо... извършваше чудеса от храброст, за да ме предпази от опасности - от всички, освен тази в дома ми. Чувствах се ужасно виновна - баща ми беше чудесен с мен и ужасен с нея... хвърлях това на свой гръб, обвинявах се, конфликтът на лоялност беше много тежък... Децата се объркват ужасно от "прекрасни" бащи, които тормозят майките им.
Shekherezeda,това,което мога да кажа е,че най-добрият подарък,който един баща може да направи на децата си е да обича майка им!Така,че не го извинявай колко добър баща е,защото той всъщност не е,и това,което прави е единствено да те манипулира.Детето ще порасне и тогава едва ли ще мисли,че татко му е прекрасен,така че се погрижи за себе си и за детето,докато е време и грам,ама грам не вярвай на думи от сорта на "Съжалявам,няма да се повтаря" и "Без теб и детето не мога да живея"/ако наистина го мисли,ще се промени,а няма да дава само празни обещания/
Здравей, Saule , мерси за задълбочения отговор 
Така е, аз съм на принципа,че отвращението ще доведе до пренасищане ...
Т.е. има още какво лошо да поема и да видя, за да се отвратя напълно и да си тръгна. Истината е, че се чувствам безкрайно зле и точно в нищото Като парцал, който е позволил така да се държат с него и продължава да тъпче в тази безмислица...
За психотерапевта - незнам, по-скоро той не е човек, който вярва в такива неща и би се съгласил. Колкото до гнева му - наистина незнам какво му стана на този човек. Винаги е бил стабилен и даже непукист, винаги в общите ни представи и в съзнанието на близките ни аз съм по-емоционалната, 'неуравновесена' и 'ненормална', както той казва
Повече от очевидно е, че не си готова да напуснеш този мъж. Намираш му извинения, обяснения, за самата себе си изнамираш непреодолими причини, поради които не можете да се разделите. Раздяла, за която човек не е истински готов трае малко, от нея се страда много и в крайна сметка е буря в чаша вода, защото всичко си остава по старому. Когато човек има истинска готовност да се раздели с някого и с пушка не можеш да го спреш. Ти още не си дотам.
Така е, аз съм на принципа,че отвращението ще доведе до пренасищане ...
Т.е. има още какво лошо да поема и да видя, за да се отвратя напълно и да си тръгна. Истината е, че се чувствам безкрайно зле и точно в нищото Като парцал, който е позволил така да се държат с него и продължава да тъпче в тази безмислица...За психотерапевта - незнам, по-скоро той не е човек, който вярва в такива неща и би се съгласил. Колкото до гнева му - наистина незнам какво му стана на този човек. Винаги е бил стабилен и даже непукист, винаги в общите ни представи и в съзнанието на близките ни аз съм по-емоционалната, 'неуравновесена' и 'ненормална', както той казва
Ти имаш нужда да споделиш-нищо повече.Написаното от теб по-горе не е вярно.Гаранция, че търпението ти ще се изчерпи няма.Прочети малко за състоянието, наречено " Стокхолмски синдром".Ако стигнеш до там....измъкването ще е много трудно, защото ТИ няма да го искаш.
Според мен това, което трябва да осъзнаеш е, че изблиците на този мъж НЕ СА ИЗРАЗ НА ЛЮБОВ.
Благодаря, happy_woman 
Знам за този Стокхолмски синдром и много ме е страх да не се окажа в него
Засега при нас е 'затишие' - той се обърна на 180 градуса: държи се добре, помага вкъщи тези дни без да го карам. Но ще видим до кога. Защо ли не мога да повярвам, че ще е завинаги
Преминавам през труден период - установиха ми куп сериозни здравословни проблеми и сега енергията ми е насочена да ходя по доктори и да мисля как ще се лекувам. Като има някакво развитие, ще пиша отново
Знам за този Стокхолмски синдром и много ме е страх да не се окажа в него
Засега при нас е 'затишие' - той се обърна на 180 градуса: държи се добре, помага вкъщи тези дни без да го карам. Но ще видим до кога. Защо ли не мога да повярвам, че ще е завинаги
Преминавам през труден период - установиха ми куп сериозни здравословни проблеми и сега енергията ми е насочена да ходя по доктори и да мисля как ще се лекувам. Като има някакво развитие, ще пиша отново
Shekherezeda, забелязала ли си как рисува детенцето ти? Цветовете? Какво рисува на тема "къща" и "Моето семейство"? Аз не обръщах внимание на всичко, корто се случваше в душата на детето ми, търпейки бащата. Пред родителите си се правех, че всичко е наред...ТЪРПЯХ В ИМЕТО НА ДЕТЕТО! (за да си има и мамам и тати).
Разбирам те, жал ми е и за теб и детето ти. Скоро няма да имаш много голям избор: или ще си събереш майчинския инстинкт и ще отървеш себе си и детето от този психопат или ще се докараш до лудницата, както ти повтаря, че ти е мястото.
Аз, лично съм безкрайно БЛАГОДАРНА на "Анимус" 02 981 76 86. Там разбрах, че освен побоя за насилие се води и психическия тормоз, на който ме подлаше бившия години наред. Там ми обясниха много неща, на които не бях обръщала внимание и приемах за "нормални".
Не си заслужава да чакаш. Има закони. Не се плаши, че ще останеш без подкрепа! Има Хора, има Сърца. Дори да се случи родителите ти да не ти повярват, защото ги е облъчил, вярвай в себе си и Доброто. Аз нямах никого, жилището не е мое и пак се намери благоприятно решение. Ако ти посегне да те пердаши- веднага в "съдебна медицина" и си вадиш свидетелство за нанесения побой.Дори да е само шамар...
Не си мисли, че като си безкрайно търпелива правиш добро на детето.
Разбирам те, жал ми е и за теб и детето ти. Скоро няма да имаш много голям избор: или ще си събереш майчинския инстинкт и ще отървеш себе си и детето от този психопат или ще се докараш до лудницата, както ти повтаря, че ти е мястото.
Аз, лично съм безкрайно БЛАГОДАРНА на "Анимус" 02 981 76 86. Там разбрах, че освен побоя за насилие се води и психическия тормоз, на който ме подлаше бившия години наред. Там ми обясниха много неща, на които не бях обръщала внимание и приемах за "нормални".
Не си заслужава да чакаш. Има закони. Не се плаши, че ще останеш без подкрепа! Има Хора, има Сърца. Дори да се случи родителите ти да не ти повярват, защото ги е облъчил, вярвай в себе си и Доброто. Аз нямах никого, жилището не е мое и пак се намери благоприятно решение. Ако ти посегне да те пердаши- веднага в "съдебна медицина" и си вадиш свидетелство за нанесения побой.Дори да е само шамар...
Не си мисли, че като си безкрайно търпелива правиш добро на детето.
Привет,
няма какво да му мислиш. Бягай възможно най-бързо и най-далеч. Това положение ще се влоши. За детето не се притеснявай, малко е и ще приеме нещата така, както му ги представяш. На моят син казвам, че баща му живее на друго място и че не се разбираме и после му измислям една весела игра и той се залисва. Когато баща му се обади по телефона той пита кога ще играят заедно и това е. Не можеш да търпиш това повече. Помисли за детето, колко ли вечери стои привито от страх в ледлото и не смее да мръдне за да не стане нещо по-лошо. Какъв човек ще стане от него - травматизиран и обременен!!! Това ли искаш.
Няма за какво да се притесняваш, на всичко му се намира калаят. Аз живея в чужбина, сама със сина ми, на 3 години, родителите и роднините са в България и се справям, с приятели , с хора, които ми помагат и им плащам и така. От всяко положение има поне 2 изхода, зависи кой ще избереш ти и кой ще е добър за теб и за детето. Мисли добре, бързо и действай веднага!
няма какво да му мислиш. Бягай възможно най-бързо и най-далеч. Това положение ще се влоши. За детето не се притеснявай, малко е и ще приеме нещата така, както му ги представяш. На моят син казвам, че баща му живее на друго място и че не се разбираме и после му измислям една весела игра и той се залисва. Когато баща му се обади по телефона той пита кога ще играят заедно и това е. Не можеш да търпиш това повече. Помисли за детето, колко ли вечери стои привито от страх в ледлото и не смее да мръдне за да не стане нещо по-лошо. Какъв човек ще стане от него - травматизиран и обременен!!! Това ли искаш.
Няма за какво да се притесняваш, на всичко му се намира калаят. Аз живея в чужбина, сама със сина ми, на 3 години, родителите и роднините са в България и се справям, с приятели , с хора, които ми помагат и им плащам и така. От всяко положение има поне 2 изхода, зависи кой ще избереш ти и кой ще е добър за теб и за детето. Мисли добре, бързо и действай веднага!
Мила, психическият тормоз води до куп здравословни проблеми и страшни болести, мисли за себе си. Не може да живееш в непрстанен стрес дали нещо няма да го провокира и да си премисляш всяка дума. Колкото и добър баща да е, детето усеща, че ти не си щастлива, бъди сигурна. А когато усеща, че нещо не е наред, няма как и то да е щастливо. Да не говорим ако това продължи и след време детето ти възприеме това като нормалния модел на поведение в семейството...