Като вижда, че има кой да го търпи такъв, за какво му е да се променя? 
Колко е вярно това !!!
Нашия БНД съм го питала докога смята да я кара така , отговора беше "докато ме търпиш !"
Никакво намерение и желание за промяна !
- Публикувана: 19 март 2012, 10:15 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2012, 22:44 ч.
Помощ!
Колко е вярно това !!!
Нашия БНД съм го питала докога смята да я кара така , отговора беше "докато ме търпиш !"
Никакво намерение и желание за промяна !
Благодарности на всички жени, които се разписахте в темата - всяка дума или гледна точка ми е от помощ 
Искам да питам и за най-тежката част от раздялата - как казахте на децата си, че вече таткото няма да е с вас
Все чета из форума и из нета изобщо примери на майки, които гордо обясняват как просто заявили на детенцето, че няма да са заедно повее и то приело и темата се приключила Това ми се вижда невъзможно.
Вярно е,че всеки случай е индивидуален и зависи от възрастта на детето. На моето преди няколко месеца -когато е било примерно на 4 и 2-3 месеца му обясних сценария,че мама и тати ще живеят в отделни къщи, но много го обичат и бла-бла- широко тиражираният сценарии за това как да обясним на детето,е семейството му се разваля и той ми отговори: "Неееее, мамо - аз, ти и тати живеем в една къща и това няма да се промени
"
Предполагам,че някои веднага са потърсили и помощта на психолог. Може би това е най-разумният вариант
Искам да питам и за най-тежката част от раздялата - как казахте на децата си, че вече таткото няма да е с вас
Все чета из форума и из нета изобщо примери на майки, които гордо обясняват как просто заявили на детенцето, че няма да са заедно повее и то приело и темата се приключила
Това ми се вижда невъзможно.Вярно е,че всеки случай е индивидуален и зависи от възрастта на детето. На моето преди няколко месеца -когато е било примерно на 4 и 2-3 месеца му обясних сценария,че мама и тати ще живеят в отделни къщи, но много го обичат и бла-бла- широко тиражираният сценарии за това как да обясним на детето,е семейството му се разваля и той ми отговори: "Неееее, мамо - аз, ти и тати живеем в една къща и това няма да се промени
"Предполагам,че някои веднага са потърсили и помощта на психолог. Може би това е най-разумният вариант
Това ми се виждаше най-сложно и болезнено, но при нас се оказа че не е така. Просто детето стана свидетел на последния ни скандал след което искаше само да се махнем от тати, но той и не беше така привързан към него, понеже БНД се погрижи детето почти да не го познава. Професионална помощ потърсих аз за себе си. Имало е моменти след това когато виждах, че детето страда за баща си и направих всичко по силите си за да има контакт с него, но това беше около година след развода. След това "бащата" направи едно изказване пред сина си, че ако има как би се отказал от него. Е това вече нанесе много травми, започна да си гризе ноктите, получи тик и започна да мига с очички. Много спокойствие, махане от града, много разговори ( с 4,5г. дете), да са живи и здрави родителите ми и сестра ми, но в този момент всички му показахме колко много го обичаме и колко много значи за нас и го преодоляхме някак.
Вече е на 15г. има мъж до мен, който му е повече от баща и понякога си говорим за миналото. Изумена съм колко много неща помни от онези кошмарни дни, но аз и до днес опитвам да съм му повече приятел.
Вече е на 15г. има мъж до мен, който му е повече от баща и понякога си говорим за миналото. Изумена съм колко много неща помни от онези кошмарни дни, но аз и до днес опитвам да съм му повече приятел.
Милата mii 
Много тежка история вашата 
При нас детето е много много привързано към баща си. Даже мисля ,че колкото обича мен, толкова и таткото, защото той се грижи много за него, както вече казах той си е тип домошар и обича да прекарва време с нас, не го е пренебрегвал никога за абсолютно нищо. Затова толкова ме е страх за реакцията на детето
Много тежка история вашата При нас детето е много много привързано към баща си. Даже мисля ,че колкото обича мен, толкова и таткото, защото той се грижи много за него, както вече казах той си е тип домошар и обича да прекарва време с нас, не го е пренебрегвал никога за абсолютно нищо. Затова толкова ме е страх за реакцията на детето
Ако ти е възможно преди да предприемеш действие направи една консултация с добър психолог. Попитай кога е най-подходящата възраст за една раздяла. Лично аз мисля колкото по-рано толкова по-добре.
Представи си само още дълги години в този кошмар и дали ще можеш да го понесеш.
За детето няма да е лесно, но ще свикне. Ти няма да свикнеш с тормоза.
А ако детето вижда всичко това или някоя нощ стане свидетел?
Представи си само още дълги години в този кошмар и дали ще можеш да го понесеш.
За детето няма да е лесно, но ще свикне. Ти няма да свикнеш с тормоза.
А ако детето вижда всичко това или някоя нощ стане свидетел?
Шехерезада, моята дъщеря беше на 3г 10 мес, когато баща и си тръгна. Когато след около месец, тя ме попита, аз и казах, че с него не се разбираме вече, че много се караме, и за това няма да живеем заедно. Тя също много го обича, защото наравно двамата се грижехме за нея преди да се разделим.
Спокойно го възприе. А аз се притеснявах ужасно много, също като теб.
Постарай се да му обясниш спокойно, за да не се разстройва и да ти кажа, че сегашните деца са много интелигентни и разбират всичко. Не те съветвам да го лъжеш по какъвто и да е начин, ще се усети и ще изгубиш доверието му.
моята дъщеря беше на 3г 10 мес, когато баща и си тръгна. Когато след около месец, тя ме попита, аз и казах, че с него не се разбираме вече, че много се караме, и за това няма да живеем заедно. Тя също много го обича, защото наравно двамата се грижехме за нея преди да се разделим. Спокойно го възприе. А аз се притеснявах ужасно много, също като теб.
Постарай се да му обясниш спокойно, за да не се разстройва и да ти кажа, че сегашните деца са много интелигентни и разбират всичко. Не те съветвам да го лъжеш по какъвто и да е начин, ще се усети и ще изгубиш доверието му.
А на какво мислиш, че се дължат тези скандали и разправии? Той самият има ли проблеми - в работата, с други хора... Да не е здравословен проблем, както беше в моя случай - мъжът ми се разболя от диабет, благодарение на който имаше ужасни гневни изблици и вдигаше чутовни скандали. За жалост не можа да се пребори със себе си, аз пък не пожелах повече да търпя и се разделихме. Не съжалявам нито за секунда, но мисля, че разводът е крайната стъпка.
А на какво мислиш, че се дължат тези скандали и разправии? Той самият има ли проблеми - в работата, с други хора... Да не е здравословен проблем, както беше в моя случай - мъжът ми се разболя от диабет, благодарение на който имаше ужасни гневни изблици и вдигаше чутовни скандали. За жалост не можа да се пребори със себе си, аз пък не пожелах повече да търпя и се разделихме. Не съжалявам нито за секунда, но мисля, че разводът е крайната стъпка.
Работата му е много изнервяща - и аз го разбирам напълно, но не е оправдание да се държи така.
За здравето - все го карам да иде на едни профилактични прегледи, една кръв да му пуснат, защото не е ходил от мноооого време. Занемарил се е. Но не мога да го заведа насила
Той отново се разкайва и ми каза, че ако се разделим животът му ще загуби смисъл и ще се побърка
Аз не искам детето да вижда баща си в такова състояние и да обвинява мене, че съм изгонила тати или каквото там би си помислило.Съвсем се обърках вече
Шехерезада, не мисля, че има подходяща възраст за едно дете, на която то би приело раздялата на родителите си. Моята дъщеря беше на 2 години и половина, когато заживяхме сама и търсеше баща си. Сега, две години след раздялата тя продължава да иска да живеем всички заедно и татко й да си дойде вкъщи. В такива случаи и обяснявам със спокоен тон, без излишни емоции, без да му придавам някаква изключителна важност, че с татко й живеем в различни къщи и, че не всички родители живеят заедно. Не че не продължава да иска татко й да остане у дома, но засега все още минава номера с отвличане на вниманието.
Кали, к`ви са сега тея глупости от БНД?! 
Добре, че нашия не е от толкова словоизлиятелните мъже, та никак не й говори такива неща.
Добре, че нашия не е от толкова словоизлиятелните мъже, та никак не й говори такива неща.
Моргана, незнам кое е по-лошо от мъж, който има дар-слово да манипулира и да ги ниже едни като от латино сериал
Не само децата объркват ами нормален човек луд могат да го изкарат
Май по-лошо е приказлива жена....може би затова и нашия БНД мълчи, щото трудно взима думата от мен....А и понеже е видял, че мога да го натикам на кучето..на юг от опашката като се вбеся, та може би затова мълчи повече? 
Но това също е гадно - аз съм била все в монологов режим с него....и не знам изобщо той дали ме чува и какво мисли
Но това също е гадно - аз съм била все в монологов режим с него....и не знам изобщо той дали ме чува и какво мисли
Стана тя каквато стана при нас
Онази вечер поговорих с него и му обясних, че чашата ми е преляла и искам да се разделим, за да не съжалявам след още 3 години,че някога съм позволила някой да се държи така с мен...И той като изпадна в една истерия- беше като в шок, рева, умолява се да не се разделяме. Беше много зле, не искаше да приеме позицията ми. Каза,че ако се разделим всичко ще загуби смисъл за него.
На всичко отгоре вчера получи някаква хипертонична криза - водили са го на лекар от работата
Днеска отново не е добре и е по доктори.
И какво ще излезе сега - не стига,че не го изгоних още в нощта на скандала, сега ще излезе, че съм разболяла човека
Онази вечер поговорих с него и му обясних, че чашата ми е преляла и искам да се разделим, за да не съжалявам след още 3 години,че някога съм позволила някой да се държи така с мен...И той като изпадна в една истерия- беше като в шок, рева, умолява се да не се разделяме. Беше много зле, не искаше да приеме позицията ми. Каза,че ако се разделим всичко ще загуби смисъл за него.
На всичко отгоре вчера получи някаква хипертонична криза - водили са го на лекар от работата
Днеска отново не е добре и е по доктори.
И какво ще излезе сега - не стига,че не го изгоних още в нощта на скандала, сега ще излезе, че съм разболяла човека