Публикувана: 19 март 2012, 10:15 ч.
Последно мнение: 10 апр. 2012, 22:44 ч.

Помощ!

5 482
57
1

1
2
3
4
Всички

19 март 2012, 10:15 ч.

Мнения: 19

Здравейте!

Пиша Ви с надеждата да се успокоя и да помисля трезво върху всичко лошо, което ми се случва от известно време. Ще се опитам да звуча максимално ясно, за да ми дадете съвет.

Накратко- с мъжа ми сме заедно от 8 години, имаме дете на 4 и половина. След раждането имахме една година, в която не живяхме заедно, имахме проблеми, които уж загърбихме и през 2008 се събрахме за добро или за лошо за живеем заедно.

Естествено, карали сме се - понякога често . През първата ни година съжителство караниците ни бяха по-скоро спорове с аргументи- да кажем в реда на нормалното.

След тази първа година обаче той страшно се промени и насъбра страшна агресия към мене. Или просто нещо в него се отключи, Бога ми, незнам какво стана Cry

Сега скандалите ни започват от нещо буквално миниатюрно и незначително, той избухва със страшна сила. В състояние е със часове - 3-4 часа да ми крещи, заплашва и най-вече- вменява вина как аз съм виновна за всичко лошо, което се случва и как нищо не правя за това семейство. А Господ ми е свидетел, че загърбих себе си, здравето си и всичко останало за семейството. Както повечето жени.

Вменява ми вина, колкто повече вижда, че се измъчвам- плача, искам да се измъкна от съответната стая, повече се нахъсва, не ме пуска от стаята от стаята - пресен пример от снощи: умолявах го да отида до тоалетната, но ми каза : напикай се тука... Sick

Не ме е удрял, но ме е блъскал, стискал...и предполагам,че унижението и срама от тези действия са същите както ако ми удари шамар или юмрюк...

Дотолкова ми е набивал в главата как е най-прекрасният мъж на света и как не го заслужавам,че не мога да определя дали това, което ми се случва от година насам е домшано насилие или е в рамките на нормалните скандали... Срамувам се да го споделя, но е така Sad

От друга страна не се държи лошо с детето- грижи се за него много добре, за дома също, не пие, домошар е.

Много се измъчвам и срамувам, чувствам се като животно. Снощи ми каза,че ще ме вкара в гроба. Моля ви, посъветвайте ме.

# 1 19 март 2012, 10:24 ч.

Мнения: 3 659

Тоест тия караници са от 2 години ли? Не успях да се ориентирам.

Твоят случай ми напомня на моя баща, с разликата че при нас имаше и юмруци. При него главно тия скандали идваха от пиянство. При вас това се случва без да е пиян индивида. Детето става ли свидетел на тия неща? Предполагам да. Ами ако искаш детето ти да израсне с мисълта, че детството му е било един ад, нещо което никога не иска и да си спомня, тогава остани и търпи. Ако си смела и искаш най-доброто за детето си,а това е спокойствието и възможността да изживее едно щастливо детство, то тогава дим да те няма.

# 2 19 март 2012, 10:27 ч.

Мнения: 19

Не, скандалите са, когато детето заспи. По незнам какви пътища успявам да прикрия нещата. Този тип скандали са от една година.

Забравих да допълня - живеем в самостоятелно жилище - на моите родители. На тях обаче не мога да разчитвам много, защото и двамата са болни. Аз нямам кола, нито книжка. Нямам и много приятели.

В такива ситуации, когато е трябвало спешно да се заведе детето на лекар или до Пирогов мъжът ми е бил насреща. Страхувам се, ако се разделя с него, ще успея ли да се справя ?

# 3 19 март 2012, 10:31 ч.

Мнения: 3 659

След като детето е в същото жилище докато скандалът тече, то тогава много много не си въобразявай, че детето ги пропуска тия работи Peace

Това са крясъци, викове, а с времето със сигурност все повече и повече детето ще усеща, а скандалите ще се увеличават.
След като живееш при родителите си, имаш подкрив над главата си, то значи ще се справиш. За майка ми това е бил най-големия проблем, че не е имала къде да отиде.

# 4 19 март 2012, 10:47 ч.

Мнения: 19

Не се изразих точно- живеем отделно от родители, жилището е собственост на моите.

# 5 19 март 2012, 10:49 ч.

Мнения: 3 659

Мен пък ако питаш, още по-добре Rolling Eyes

# 6 19 март 2012, 11:12 ч.

Мнения: 309

Shekherezeda питаш дали това е домашно насилие. Да това със сигурност е домашно насилие. Прочети в темата за домашното насилие , там е описано много точно.
Повярвай ми ще става по-зле.
Щом жилището е твое, ще се справиш.
На детето не му трябва болна майка, а ако продължаваш така ще се поболееш.
Сама ще решиш за себе си какво ще правиш. На твое място бих го изритала без да се замислям.

# 7 19 март 2012, 12:07 ч.

Мнения: 54 474

Цитат на: Pepina77 в пн, 19 мар 2012, 10:24

При нас с БНД беше същата картинка ! Twisted Evil

Но и неговото беше от ежедневно пиене ! #Cussing out

# 8 19 март 2012, 15:24 ч.

Мнения: 102

Shekherezeda, като прочетох поста в главата ми нахлуха всички "забравени" лоши спомени. А минаха 11г., най-голямата ми заблуда беше че скандалите ставаха нощем и детето спи и не чува. Да ама не, а беше само на 3г. Един ден госпожата в градината ме привика и ми каза със сълзи на очите, че детето ми е плакало на обед защото тати е тормозил мама снощи. Еми да ти кажа че този момент сложи точка на чуденката ми какво да правя с живота си, защото си дадох сметка че нямам право да обърквам живота на детенцето си.
Не казвам че ще ти е лесно, но ще ти е в пъти по-добре отколкото сега. И аз нямах много приятели защото моя бивш беше и ревнив и заядлив и .... но се оказа че не е така. Лека полека разбрах че имам приятели готови да ми помогнат, както и аз на тях.
Сега поглеждайки от другата страна, на обичана и уважавана като човек жена и отново майка мога да ти кажа, че съжалявам че не съм го изгонила по-рано защото съм пропуснала най-хубавите години на сина си. Вместо да му се радвам аз страдах, че ще го оставя без баща smile3538

и си навлякох куп болести.

# 9 19 март 2012, 15:57 ч.

Мнения: 19

mii , благодаря за думите Hug

Много е трудно да се измъкна от него - сега след поредния скандал обръща веднага лентата - моли за нов шанс, извинява се, аз му казвам да се махне, но той уж много страда и се разкайва Tired

Това е ужасно порочен кръг. Да можеше просто да си събере багажа и да си отиде, пък ако ще и да ме остави с цялата неизвестност и страх от бъдещето, поне ще ми олекне... И да му събера багажа да го чака пред вратата, знам,че няма да си иде.Какво да правя?

# 10 19 март 2012, 17:52 ч.

Мнения: 309

Ако не можеш сама да се справиш в изгонването тогава потърси помощ от приятели. Докато не го разкараш той все ще моли за още един шанс.
Някъде четох, че такъв индивид може евентуално да бъде прибран обратно след една година трайно подобрение.

# 11 19 март 2012, 19:41 ч.

Мнения: 6 214

Можеш и да търпиш, нищо не ти пречи, но замисли се има ли за какво?

Аз бях решила да търпя и търпях. Когато той виждаше, че не му обръщам внимание, измисляше нови начини да ме тормози. Накрая сам си тръгна ... Hug

# 12 19 март 2012, 20:11 ч.

Мнения: 102

Шехерезада, аз моя го "изнесах" от в къщи благодарение на полицията. Пуснах жалба че ме тормози, доказах с документи че сме в мое жилище и го накараха да ми върне ключа и да подпише документ че е предупреден да не ме притеснява. Това естествено не го спря да виси пред къщата и ту да ме заплашва, ту да ми обяснява колко ме обича и как ще се самоубие. Бях готова да му помогна да свърши със себе си, ама не би живее му се на човека.
Подадох пак жалба за тормоз и молба за развод и така. В деня на развода се родих отново, а БНД лека полека си намери нова жертва. Всичко е в твоите ръце, колкото и да е сложно и трудно си струва когато накрая можеш да дишаш свободно, а не да мериш всяка дума и всяка стъпка.

# 13 19 март 2012, 20:18 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: Shekherezeda в пн, 19 мар 2012, 15:57

mii , благодаря за думите Hug

Това е типичния пример за насилник-комплексар. Да не те тревожа, ама мисля, че ще премине и към физическо насилие. Ама и ти здрави нерви имаш да търпиш. На твое място отдавна да съм стегнала багажа, джапанките в сака и билет за влака!
Никой няма право да те унижава!
Пробвай да се свържеш с разните организации за домашно насилие за съвет и помощ, но все си мисля, че той просто няма да се промени...Дано не съм права....

# 14 19 март 2012, 20:21 ч.

Мнения: 6 214

Като вижда, че има кой да го търпи такъв, за какво му е да се променя? Peace

# 15 20 март 2012, 08:05 ч.

Мнения: 54 474

Цитат на: REAL_WOMAN в пн, 19 мар 2012, 20:21

Като вижда, че има кой да го търпи такъв, за какво му е да се променя? Peace

Колко е вярно това !!! Sad

Нашия БНД съм го питала докога смята да я кара така , отговора беше "докато ме търпиш !" #Cussing out

Никакво намерение и желание за промяна ! Twisted Evil

# 16 20 март 2012, 08:40 ч.

Мнения: 19

Благодарности на всички жени, които се разписахте в темата - всяка дума или гледна точка ми е от помощ bouquet

Искам да питам и за най-тежката част от раздялата - как казахте на децата си, че вече таткото няма да е с вас Confused

Все чета из форума и из нета изобщо примери на майки, които гордо обясняват как просто заявили на детенцето, че няма да са заедно повее и то приело и темата се приключила Confused

Това ми се вижда невъзможно.

Вярно е,че всеки случай е индивидуален и зависи от възрастта на детето. На моето преди няколко месеца -когато е било примерно на 4 и 2-3 месеца му обясних сценария,че мама и тати ще живеят в отделни къщи, но много го обичат и бла-бла- широко тиражираният сценарии за това как да обясним на детето,е семейството му се разваля и той ми отговори: "Неееее, мамо - аз, ти и тати живеем в една къща и това няма да се промени Tired

"

Предполагам,че някои веднага са потърсили и помощта на психолог. Може би това е най-разумният вариант Rolling Eyes

# 17 20 март 2012, 09:13 ч.

Мнения: 102

Това ми се виждаше най-сложно и болезнено, но при нас се оказа че не е така. Просто детето стана свидетел на последния ни скандал след което искаше само да се махнем от тати, но той и не беше така привързан към него, понеже БНД се погрижи детето почти да не го познава. Професионална помощ потърсих аз за себе си. Имало е моменти след това когато виждах, че детето страда за баща си и направих всичко по силите си за да има контакт с него, но това беше около година след развода. След това "бащата" направи едно изказване пред сина си, че ако има как би се отказал от него. Е това вече нанесе много травми, започна да си гризе ноктите, получи тик и започна да мига с очички. Много спокойствие, махане от града, много разговори ( с 4,5г. дете), да са живи и здрави родителите ми и сестра ми, но в този момент всички му показахме колко много го обичаме и колко много значи за нас и го преодоляхме някак.
Вече е на 15г. има мъж до мен, който му е повече от баща и понякога си говорим за миналото. Изумена съм колко много неща помни от онези кошмарни дни, но аз и до днес опитвам да съм му повече приятел.

# 18 20 март 2012, 09:39 ч.

Мнения: 19

Милата mii Hug

Много тежка история вашата Cry

При нас детето е много много привързано към баща си. Даже мисля ,че колкото обича мен, толкова и таткото, защото той се грижи много за него, както вече казах той си е тип домошар и обича да прекарва време с нас, не го е пренебрегвал никога за абсолютно нищо. Затова толкова ме е страх за реакцията на детето Confused

# 19 20 март 2012, 10:14 ч.

Мнения: 309

Ако ти е възможно преди да предприемеш действие направи една консултация с добър психолог. Попитай кога е най-подходящата възраст за една раздяла. Лично аз мисля колкото по-рано толкова по-добре.
Представи си само още дълги години в този кошмар и дали ще можеш да го понесеш.
За детето няма да е лесно, но ще свикне. Ти няма да свикнеш с тормоза.
А ако детето вижда всичко това или някоя нощ стане свидетел?

# 20 20 март 2012, 21:39 ч.

Мнения: 6 214

Шехерезада, Hug

моята дъщеря беше на 3г 10 мес, когато баща и си тръгна. Когато след около месец, тя ме попита, аз и казах, че с него не се разбираме вече, че много се караме, и за това няма да живеем заедно. Тя също много го обича, защото наравно двамата се грижехме за нея преди да се разделим.

Спокойно го възприе. А аз се притеснявах ужасно много, също като теб. Hug

Постарай се да му обясниш спокойно, за да не се разстройва и да ти кажа, че сегашните деца са много интелигентни и разбират всичко. Не те съветвам да го лъжеш по какъвто и да е начин, ще се усети и ще изгубиш доверието му.

# 21 21 март 2012, 10:54 ч.

Мнения: 284

А на какво мислиш, че се дължат тези скандали и разправии? Той самият има ли проблеми - в работата, с други хора... Да не е здравословен проблем, както беше в моя случай - мъжът ми се разболя от диабет, благодарение на който имаше ужасни гневни изблици и вдигаше чутовни скандали. За жалост не можа да се пребори със себе си, аз пък не пожелах повече да търпя и се разделихме. Не съжалявам нито за секунда, но мисля, че разводът е крайната стъпка.

# 22 21 март 2012, 11:22 ч.

Мнения: 19

Цитат на: esme в ср, 21 мар 2012, 10:54

Работата му е много изнервяща - и аз го разбирам напълно, но не е оправдание да се държи така.

За здравето - все го карам да иде на едни профилактични прегледи, една кръв да му пуснат, защото не е ходил от мноооого време. Занемарил се е. Но не мога да го заведа насила ooooh!

Той отново се разкайва и ми каза, че ако се разделим животът му ще загуби смисъл и ще се побърка Tired

Аз не искам детето да вижда баща си в такова състояние и да обвинява мене, че съм изгонила тати или каквото там би си помислило.

Съвсем се обърках вече ooooh!

# 23 21 март 2012, 12:38 ч.

Мнения: 931

Шехерезада, не мисля, че има подходяща възраст за едно дете, на която то би приело раздялата на родителите си. Моята дъщеря беше на 2 години и половина, когато заживяхме сама и търсеше баща си. Сега, две години след раздялата тя продължава да иска да живеем всички заедно и татко й да си дойде вкъщи. В такива случаи и обяснявам със спокоен тон, без излишни емоции, без да му придавам някаква изключителна важност, че с татко й живеем в различни къщи и, че не всички родители живеят заедно. Не че не продължава да иска татко й да остане у дома, но засега все още минава номера с отвличане на вниманието.

# 24 21 март 2012, 13:00 ч.

София
Мнения: 6 477

Кали, а с времето все по-рядко ще те пита защо не живеете заедно. Моята дъщеря категорично не иска вече да живеем заедно! Минахме през всички етапи на искане, питане и т.н. Но аз винаги обяснявах всичко и не идеализирах ничии образи.

# 25 21 март 2012, 13:33 ч.

Мнения: 931

Морг, надявам се да стане така. При нас проблема идва най-вече от там, че баща й й пълни главата с глупости, че бил самотен, колко ми било тъжно да живее сам, че мама не го иска. #2gunfire

# 26 21 март 2012, 13:42 ч.

София
Мнения: 6 477

Кали, к`ви са сега тея глупости от БНД?! Shocked

Добре, че нашия не е от толкова словоизлиятелните мъже, та никак не й говори такива неща.

# 27 21 март 2012, 13:45 ч.

Мнения: 19

Цитат на: Morgana в ср, 21 мар 2012, 13:42

Кали, к`ви са сега тея глупости от БНД?! Shocked

Добре, че нашия не е от толкова словоизлиятелните мъже, та никак не й говори такива неща.

Моргана, незнам кое е по-лошо от мъж, който има дар-слово да манипулира и да ги ниже едни като от латино сериал Peace

Не само децата объркват ами нормален човек луд могат да го изкарат Tired

# 28 21 март 2012, 13:47 ч.

София
Мнения: 6 477

Май по-лошо е приказлива жена....може би затова и нашия БНД мълчи, щото трудно взима думата от мен....А и понеже е видял, че мога да го натикам на кучето..на юг от опашката като се вбеся, та може би затова мълчи повече? newsm78

Но това също е гадно - аз съм била все в монологов режим с него....и не знам изобщо той дали ме чува и какво мисли newsm78

# 29 22 март 2012, 10:37 ч.

Мнения: 19

Стана тя каквато стана при нас ooooh!

Онази вечер поговорих с него и му обясних, че чашата ми е преляла и искам да се разделим, за да не съжалявам след още 3 години,че някога съм позволила някой да се държи така с мен...И той като изпадна в една истерия- беше като в шок, рева, умолява се да не се разделяме. Беше много зле, не искаше да приеме позицията ми. Каза,че ако се разделим всичко ще загуби смисъл за него.

На всичко отгоре вчера получи някаква хипертонична криза - водили са го на лекар от работата Sad

Днеска отново не е добре и е по доктори.

И какво ще излезе сега - не стига,че не го изгоних още в нощта на скандала, сега ще излезе, че съм разболяла човека Shocked

# 30 22 март 2012, 10:54 ч.

Мнения: 309

И какво пак истерии. Няма значение дали агресивни към тебе или към самия него. Това, което искаме от една връзка е спокойствие, стабилност. Какво получаваш?
Не се притеснявай какво излиза. Кой каквото си прави сам никой друг не може да му направи.
За мене това, което става с него е унищожителна истерия. По-рано беше насочена към тебе, сега към самоунищожение.
Ти като жена какво получаваш? Постоянни скандали.
А може и да е постановка.

# 31 22 март 2012, 13:55 ч.

Мнения: 284

Ужасно! Ще имаш тепърва още много ядове и неприятности, защото мъж, който изпада в истерия когато искаш да говорите за важни неща няма да те остави да се измъкнеш лесно. Дори и сега да му се размине, ще го направиш след време, но ще изтърпиш още много...

# 32 22 март 2012, 14:21 ч.

Мнения: 19

Есме

# 33 22 март 2012, 14:24 ч.

Мнения: 2 927

   А на колко години е този мъж? Ако съдя по възрастта на детето, рано му е още за критическа.
   Не знам дали начинът ви на общуване го позволява, но може би е добре да помислиш за някакъв различен стрес, който да го извади от истерията и да ви позволи нормален разговор. С нещо да засегнеш гордостта му на тема мъжественост, мъжко поведение или нещо подобно.
   Прецени му характера, не бързай. Възможно е да реагира много агресивно, или между вас да настъпи толкова дълбок разрив, че да съжаляваш по-късно.

ПП В какви отношения си с родителите му? Те биха ли ти помогнали, поне за нормален разговор?

# 34 22 март 2012, 15:05 ч.

Мнения: 19

Цитат на: Хърмаяни в чт, 22 мар 2012, 14:24

А на колко години е този мъж? Ако съдя по възрастта на детето, рано му е още за критическа.
ПП В какви отношения си с родителите му? Те биха ли ти помогнали, поне за нормален разговор?

И двамата сме на 27 (аз без няколко месеца). Станахме родители млади и зелени, за разлика от другите млади (и не толкова) родители ние нямаме на кого да 'хвърлим' детето в продължение вече на 4 години и половина.

Не звучи реално, но за това време не сме отишли веднъж на бар или на място, където се забавляват млади хора. За тези 4 години сме отишли на една сватба за 3 часа- цялото друго време ни е уплътнено с детето и вкъщи. Много се затворихме вкъщи и загубихме контакт и с малкото си познати, еждневието ни 'посивя' и знам,че на него това му тежи страшно много, върреки че е домошар и не мога насила да го изкарам да пие бира с колега, например.

А отношенията ми с родителите му са зле- не се разбираме. От една година вече нямаме и никакъв контакт. Това е другото 'огнище' на напрежение Tired

# 35 22 март 2012, 16:45 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: Shekherezeda в пн, 19 мар 2012, 15:57

И така до края на света .... Tired

Първо да се докажем колко големи мъже сме и че можем да тормозим другия, а после да ни стегне, че той може да ни изостави и да станем благи и добри ... манипулатори. До следващия път, когато пак ни избие на мъжкарство. ooooh!

Работата не е оправдание. И аз работя, понякога по 24 часа непрекъснато, ама не съм седнала да си избивам нервите и стреса върху мъжа си.
И аз съм на мнение, че няма да се промени. Казала ли си му, че можеш да подадеш жалба за домашно насилие?

# 36 22 март 2012, 16:54 ч.

Мнения: 309

И аз съм на мнение, че няма да се промени.

Цитат на: La Sombra в чт, 22 мар 2012, 16:45

И аз съм на мнение, че няма да се промени. Казала ли си му, че можеш да подадеш жалба за домашно насилие?

От казване такива субекти не разбират, само ще си навлечеш поредна разправия. Съставяш план на действие и го реализираш. В противен случай още дълго ще те манипулира.

# 37 22 март 2012, 17:36 ч.

Мнения: 931

Права си, Pavlinka, не е удачно да го предупреждава за намеренията си защото ще го озлби още повече.

# 38 23 март 2012, 09:27 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

А може и да го стресне. Все пак е свикнал, че тя преглъща, без да предприема действия, и ако го заплаши, че ще подаде жалба, може и да се стресне, поне временно.

# 39 23 март 2012, 09:49 ч.

Мнения: 2 327

Попаднала си на БНД съкровище направо... Скандали, обвинения, истерии...
Трябва обаче да събереш сили и да се погрижиш за себе си и детето. Да вземеш някакво окончателно решени, поне за близко време какво ще правиш. И не обръщай внимание на манипулациите му, защото са точно такива. Тия мъже обичат някой да ги съжалява и така да го държат до себе си. И вменяват чувство на вина както каза до толквоа че вече сама не знаеш кое е истината.
Помисли си добре какво точно искаш - напускаш го, но с ясната мисъл че е за постоянно, без да се надяваш да се опитва да ви върне, или пък му поставяш ясни условия при които да живеете заедно и ако няма промяна го напускаш тогава.
Но си изясни нещата за теб и заеми твърда позиция. Той естествено ще направи всичко да ти я разклати. Но съжалението не е добра основа за съвместно съжителство.

# 40 23 март 2012, 18:15 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Повече от очевидно е, че не си готова да напуснеш този мъж. Намираш му извинения, обяснения, за самата себе си изнамираш непреодолими причини, поради които не можете да се разделите. Раздяла, за която човек не е истински готов трае малко, от нея се страда много и в крайна сметка е буря в чаша вода, защото всичко си остава по старому. Когато човек има истинска готовност да се раздели с някого и с пушка не можеш да го спреш. Ти още не си дотам.

На твое място, на първо време, докато се боря със собствените си чувства, аз бих се опитала да побутна ситуацията нанякъде. Да опитам да прекъсна този цикъл "скандал - извинения - скандал". Много може да се мисли по въпроса, не познавам човека, не познавам и теб. Очевидно минавате през много труден период, мъжът ти изглежда доста нестабилен психически. Имаш ли някакви идеи откъде може да е дошъл този срив при него?Така, както го описваш, изглежда излязъл от релси по доста опасен за другите и себе си начин? Винаги ли е бил такъв (като оставим настрана стреса в работата и еднообразния живот)? Би ли се съгласил двамата да поговорите в присъствието на трети човек, например фамилен терапевт? Не с идеята непременно да останете заедно, просто да започнете да разравяте нещата между вас. В крайна сметка, имате дете, ако се опре до раздяла, в негов интерес е тя да е цивилизована, а за това можете да получите помощ.

# 41 24 март 2012, 08:36 ч.

Мнения: 19

Здравей, Saule , мерси за задълбочения отговор bouquet

Цитат на: Saule в пт, 23 мар 2012, 18:15

Така е, аз съм на принципа,че отвращението ще доведе до пренасищане ... Tired

Т.е. има още какво лошо да поема и да видя, за да се отвратя напълно и да си тръгна. Истината е, че се чувствам безкрайно зле и точно в нищото Tired

Като парцал, който е позволил така да се държат с него и продължава да тъпче в тази безмислица...

За психотерапевта - незнам, по-скоро той не е човек, който вярва в такива неща и би се съгласил. Колкото до гнева му - наистина незнам какво му стана на този човек. Винаги е бил стабилен и даже непукист, винаги в общите ни представи и в съзнанието на близките ни аз съм по-емоционалната, 'неуравновесена' и 'ненормална', както той казва Tired

# 42 24 март 2012, 14:54 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: Shekherezeda в пн, 19 мар 2012, 10:15

Много се измъчвам и срамувам, чувствам се като животно. Снощи ми каза,че ще ме вкара в гроба. Моля ви, посъветвайте ме.

Ами като те чета..натам върви newsm78

Психическото насилие е не по-малко страшно от физическото.
Няма от какво да се срамуваш.Ако има някой който да се държи като животно,то това,очевидно е господинът..След като смята,че не те заслужава,защо не му дадеш зелена светлина да си намери равностойна партньорка и нея да си я тормози?
п.п.И не смятам,че детето е фактор за да продължи подобно съжителство,колкото и прекрасен баща да е.

..Разбирам,че не си готова за раздяла..Това от любов към него,или от чувство за вина към детето?

# 43 24 март 2012, 15:09 ч.

Мнения: 6 214

Цитат на: Shekherezeda в сб, 24 мар 2012, 08:36

Здравей, Saule , мерси за задълбочения отговор bouquet

Цитат на: Saule в пт, 23 мар 2012, 18:15

Винаги е бил стабилен и даже непукист, винаги в общите ни представи и в съзнанието на близките ни аз съм по-емоционалната, 'неуравновесена' и 'ненормална', както той казва Tired

Повечето "кротки" според другите мъже, в къщи с близките са "мамата си джаса". Peace

От опит го знам. баща ми е "много кротък мъж", но в къщи е друг.

# 44 24 март 2012, 15:10 ч.

Мнения: 3 659

Няма как един мъж да е прекрасен баща, след като измъчва майката и детето вижда това Twisted Evil

# 45 24 март 2012, 15:20 ч.

Мнения: 6 214

Цитат на: Pepina77 в сб, 24 мар 2012, 15:10

Няма как един мъж да е прекрасен баща, след като измъчва майката и детето вижда това Twisted Evil

това, че е прекрасен баща е "женски" извод, вследствие на това, че децата го обичат Peace

# 46 24 март 2012, 16:47 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Цитат на: REAL_WOMAN в сб, 24 мар 2012, 15:20

Цитат на: Pepina77 в сб, 24 мар 2012, 15:10

Няма как един мъж да е прекрасен баща, след като измъчва майката и детето вижда това Twisted Evil

това, че е прекрасен баща е "женски" извод, вследствие на това, че децата го обичат Peace

Всъщност е доста по-зловещо... Моят баща тормозеше майка ми, включително и физически. И беше страхотен родител на мен, обръщаше внимание и на най-малката ми тъга, на най-незначителното настроение, работеше какво ли не, за да може да не съм лишена от нищо... извършваше чудеса от храброст, за да ме предпази от опасности - от всички, освен тази в дома ми. Чувствах се ужасно виновна - баща ми беше чудесен с мен и ужасен с нея... хвърлях това на свой гръб, обвинявах се, конфликтът на лоялност беше много тежък... Децата се объркват ужасно от "прекрасни" бащи, които тормозят майките им.

# 47 5 апр. 2012, 20:39 ч.

Мнения: 1 314

Shekherezeda,това,което мога да кажа е,че най-добрият подарък,който един баща може да направи на децата си е да обича майка им!Така,че не го извинявай колко добър баща е,защото той всъщност не е,и това,което прави е единствено да те манипулира.Детето ще порасне и тогава едва ли ще мисли,че татко му е прекрасен,така че се погрижи за себе си и за детето,докато е време и грам,ама грам не вярвай на думи от сорта на "Съжалявам,няма да се повтаря" и "Без теб и детето не мога да живея"/ако наистина го мисли,ще се промени,а няма да дава само празни обещания/

# 48 6 апр. 2012, 04:45 ч.

Мнения: 863

Цитат на: Shekherezeda в сб, 24 мар 2012, 08:36

Здравей, Saule , мерси за задълбочения отговор bouquet

Цитат на: Saule в пт, 23 мар 2012, 18:15

Така е, аз съм на принципа,че отвращението ще доведе до пренасищане ... Tired

Ти имаш нужда да споделиш-нищо повече.Написаното от теб по-горе не е вярно.Гаранция, че търпението ти ще се изчерпи няма.Прочети малко за състоянието, наречено " Стокхолмски синдром".Ако стигнеш до там....измъкването ще е много трудно, защото ТИ няма да го искаш.
Според мен това, което трябва да осъзнаеш е, че изблиците на този мъж НЕ СА ИЗРАЗ НА ЛЮБОВ.

# 49 6 апр. 2012, 09:53 ч.

Мнения: 19

Благодаря, happy_woman Hug

Знам за този Стокхолмски синдром и много ме е страх да не се окажа в него Confused

Засега при нас е 'затишие' - той се обърна на 180 градуса: държи се добре, помага вкъщи тези дни без да го карам. Но ще видим до кога. Защо ли не мога да повярвам, че ще е завинаги Confused

Преминавам през труден период - установиха ми куп сериозни здравословни проблеми и сега енергията ми е насочена да ходя по доктори и да мисля как ще се лекувам. Като има някакво развитие, ще пиша отново bouquet

# 50 6 апр. 2012, 09:59 ч.

Мнения: 6 214

Shekherezeda, скорошно оздравяване Praynig

# 51 6 апр. 2012, 10:08 ч.

Мнения: 309

Shekherezeda пожелавам ти бързо да се оправиш. Hug

Трябва ли да се разболее някой в семейството за да се оправят отношенията. За съжаление няколко пъти бях свидетел на такива събития.

# 52 6 апр. 2012, 10:12 ч.

Мнения: 19

Благодаря ви, дано да се оправя bouquet

# 53 6 апр. 2012, 10:24 ч.

Мнения: 2

Shekherezeda, забелязала ли си как рисува детенцето ти? Цветовете? Какво рисува на тема "къща" и "Моето семейство"? Аз не обръщах внимание на всичко, корто се случваше в душата на детето ми, търпейки бащата. Пред родителите си се правех, че всичко е наред...ТЪРПЯХ В ИМЕТО НА ДЕТЕТО! (за да си има и мамам и тати).
Разбирам те, жал ми е и за теб и детето ти. Скоро няма да имаш много голям избор: или ще си събереш майчинския инстинкт и ще отървеш себе си и детето от този психопат или ще се докараш до лудницата, както ти повтаря, че ти е мястото.
Аз, лично съм безкрайно БЛАГОДАРНА на "Анимус" 02 981 76 86. Там разбрах, че освен побоя за насилие се води и психическия тормоз, на който ме подлаше бившия години наред. Там ми обясниха много неща, на които не бях обръщала внимание и приемах за "нормални".
Не си заслужава да чакаш. Има закони. Не се плаши, че ще останеш без подкрепа! Има Хора, има Сърца. Дори да се случи родителите ти да не ти повярват, защото ги е облъчил, вярвай в себе си и Доброто. Аз нямах никого, жилището не е мое и пак се намери благоприятно решение. Ако ти посегне да те пердаши- веднага в "съдебна медицина" и си вадиш свидетелство за нанесения побой.Дори да е само шамар...
Не си мисли, че като си безкрайно търпелива правиш добро на детето.

# 54 6 апр. 2012, 21:07 ч.

Мнения: 1 314

Shekherezeda,пожелавам ти здравословните проблеми да се решат възможно по-бързо и успех и кураж и в решаването и на "нездравословния" проблем! Hug

# 55 7 апр. 2012, 01:04 ч.

Мнения: 10

Привет,

няма какво да му мислиш. Бягай възможно най-бързо и най-далеч. Това положение ще се влоши. За детето не се притеснявай, малко е и ще приеме нещата така, както му ги представяш. На моят син казвам, че баща му живее на друго място и че не се разбираме и после му измислям една весела игра и той се залисва. Когато баща му се обади по телефона той пита кога ще играят заедно и това е. Не можеш да търпиш това повече. Помисли за детето, колко ли вечери стои привито от страх в ледлото и не смее да мръдне за да не стане нещо по-лошо. Какъв човек ще стане от него - травматизиран и обременен!!! Това ли искаш.
Няма за какво да се притесняваш, на всичко му се намира калаят. Аз живея в чужбина, сама със сина ми, на 3 години, родителите и роднините са в България и се справям, с приятели , с хора, които ми помагат и им плащам и така. От всяко положение има поне 2 изхода, зависи кой ще избереш ти и кой ще е добър за теб и за детето. Мисли добре, бързо и действай веднага!

# 56 10 апр. 2012, 22:35 ч.

Мнения: 4 936

Това с Анимус е мног добра идея! Срещни се и поговори с тях - трябва ти компенетна помощ

# 57 10 апр. 2012, 22:44 ч.

Blondeville
Мнения: 2 843

Мила, психическият тормоз води до куп здравословни проблеми и страшни болести, мисли за себе си. Не може да живееш в непрстанен стрес дали нещо няма да го провокира и да си премисляш всяка дума. Колкото и добър баща да е, детето усеща, че ти не си щастлива, бъди сигурна. А когато усеща, че нещо не е наред, няма как и то да е щастливо. Да не говорим ако това продължи и след време детето ти възприеме това като нормалния модел на поведение в семейството...

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Причина:

Причина: