Здравейте,момичета!Рядко пиша тук,повече чета.Въпроса ми е ,как бихте се почувствали,ако винаги са ви делили родителите и то доста явно.А в последствие и внуците.Прекратих контакт,с тях.За което се опитвам да вменят,че вината е в мен.Ако има въпроси ,ще отговарям.Благодаря ,на всички,който ще отговорят.Темата не е за заяждане,а просто как вие бихте постъпили в тази ситуация.
- Публикувана: 3 март 2012, 12:01 ч.
- Последно мнение: 16 март 2012, 09:23 ч.
Как бихте се почувствали
Ако има значение,не живеем заедно.Не сме и финансово зависими от тях.Всичко с мъжът ми сме постигнали.А другото дете е брат близнак,което винаги е слушало мама и тати.И е доста зависим от тях.А аз съм черната овца,която винаги е казвала какво мисли и е отстоявала своето.В последствие,това показно отношение рефлектира и върху моето дете.Пример,викат децата на брат ми и моето,на Коледа да им дадат подаръците.На племенниците 2 лаптопа,на моето книжка.Детето ,се разплака и си го взехме .
Като спомена зависимо дете се замислих,че ние с мъжа ми сме също тотално независими във всяко отношение и финасово и по отношение гледане на децата, а брат му и до ден днешен е зависим въпреки възрасттта си и той е любимеца. Не ме е грижа това,но понякога ми става малко тъжно и криво,че моите деца ги "делят" от другите внуци. Последен пример на именния ден на свекъра големия син с децата си поканен,а ние с нашите деца не! И другия пример, който ме не натъжи, а ме вбеси доста,но както винаги деликатно и търпеливо си мълча и гледам да се справя сама: другите внуци ги водят и вземат от градина и училище, а моето дете не можело. И сама в минусови температута водя каката с бебето на градина.
Но това са най-елементарни примери, има мноооого такива. Но като отговор на въпроса: става ми криво, тъжно, но бързо гледам да разсеям мислите си и се моля и занапред се оправяме сами така добре.
Моите родители никога не са ни делили и се надявам да взема техния пример при отглеждането на нашите деца.
Но това са най-елементарни примери, има мноооого такива. Но като отговор на въпроса: става ми криво, тъжно, но бързо гледам да разсеям мислите си и се моля и занапред се оправяме сами така добре.
Моите родители никога не са ни делили и се надявам да взема техния пример при отглеждането на нашите деца.
Аз бих си казала всичко,с риска да стане скандал,но нищо не бих спестила,и ще прекратя контактите с тези хора,знам,че е трудно,но обидата и мъката е на твой гръб,ти страдаш...Поне след като си кажа всичко,ще съм с чиста съвест пред себе си!
Не мога да повярвам,че има такива родители,честно...
Не мога да повярвам,че има такива родители,честно...
АЗ самата като майка на две деца изобщо не мога да си представя как е възможно човек да дели децата си или да обича едното повече от другото. Наистина, когато едното е в нужда, болно е, има проблеми, трябва да се справи с нещо, пренасочвам вниманието си в по-голяма степен към него, но това е временно. Но дори и в тези моменти засвидетелствам обич и към другото дете, дори му обяснявам защо сега е необходимо да обръщам повече внимание на сестра му и то подхожда с разбиране.
Но има и нещо друго - понякога човек е мнителен или попада под чуждо влияние и си въобразява, че обичат брат му или сестра му повече. Ти сигурна ли си, че не набеждаваш родителите си?
Що се отнася до отношенията на бабите и дядовците към моите деца - ами честно казано безразлично ми е. Свекърва ми предпочита явно децата на сестрата на мъжа ми. Нормално - гледа ги, живеят близо едни до други. Това не ме притеснява, нито пък ревнувам. Това което няма никога да позволя, обаче, е бабите и дядовците да демонстрират предпочитание към едно от моите деца спрямо другото и така да предизвикват напрежение между тях. Знам, че баща ми обича най-много голямата ми дъщеря, но сме се разбрали, че с поведението си никога не бива да пренебрегва другата.
Но има и нещо друго - понякога човек е мнителен или попада под чуждо влияние и си въобразява, че обичат брат му или сестра му повече. Ти сигурна ли си, че не набеждаваш родителите си?
Що се отнася до отношенията на бабите и дядовците към моите деца - ами честно казано безразлично ми е. Свекърва ми предпочита явно децата на сестрата на мъжа ми. Нормално - гледа ги, живеят близо едни до други. Това не ме притеснява, нито пък ревнувам. Това което няма никога да позволя, обаче, е бабите и дядовците да демонстрират предпочитание към едно от моите деца спрямо другото и така да предизвикват напрежение между тях. Знам, че баща ми обича най-много голямата ми дъщеря, но сме се разбрали, че с поведението си никога не бива да пренебрегва другата.
Ако има значение,не живеем заедно.Не сме и финансово зависими от тях.Всичко с мъжът ми сме постигнали.А другото дете е брат близнак,което винаги е слушало мама и тати.И е доста зависим от тях.А аз съм черната овца,която винаги е казвала какво мисли и е отстоявала своето.В последствие,това показно отношение рефлектира и върху моето дете.Пример,викат децата на брат ми и моето,на Коледа да им дадат подаръците.На племенниците 2 лаптопа,на моето книжка.Детето ,се разплака и си го взехме .
Но не мога да си обясня как може от малки да делиш децата си.
Клер ,сигурна съм.Примери много.Брат имал нужда от кола,купи му се.Брат ми имал нужда от печка,климатик,бойлер и т.н.Всичко му се купува.Аз научавам след време,когато някой без да иска се е изпуснал.Чашата преля миналият ден,когато се обадиха и казаха,че прехвърлят техният апартамент и апартамента на баба ми на брат ми.Но не им стигали парите и ако може да дам заем.Търпях достатъчно,казах какво мисля.Че повече внук и дъщеря нямат.Не искам повече нищо общо да имам с тях.Решили са да прехвърлят жилищата,ок.Нищо не съм искала,но са прекалено нагли да искат пари за прехвърлянето.
Jomista,разбирам те много добре.При нас ситуацията е обратна.Моите родители ни делят,а свекърите не делят нито децата,нито внуците.Просто детето ми ще има само една баба и един дядо.И въпреки всичко ,което са сторили се опитват да вменяват вина в мен.Болно ми е,но ми олекна,че нито ще ги видя повече,нито ще ги чуя.
боли до известно време пък после заживявам своя живот колкото и да е трудно.
но ми олекна,че нито ще ги видя повече,нито ще ги чуя.
Real Woman,за себе си нищо не искам.Това делене е още от малки.Боли ме за детето,че толкова показно го делят от др.внуци.Как да обясня ,на едно разплакано дете ,защо баба му и дядо му така постъпват.Примерите са много.Не мога да простя ,това отношение,не към себе си,а към детето ми.
Real Woman,за себе си нищо не искам.Това делене е още от малки.Боли ме за детето,че толкова показно го делят от др.внуци.Как да обясня ,на едно разплакано дете ,защо баба му и дядо му така постъпват.Примерите са много.Не мога да простя ,това отношение,не към себе си,а към детето ми.
Те са ти дали живот, мисли какво са ти дали, а не какво са ти отнели.
. Ми тогава да легнем и да позволяваме на родителите си да минават с валяк през нас, щото са ни дали живот, или свеждаме глава и да им целуваме ръка цял живот...Както някой писа в една тема, детето не е неканен гост, който е звъннал на вратата им, тропнал е с крак и е казал "ще живея тук", а те от съжаление са го приютили дали покрив, храна и вода. Ако има изобщо някой, който трябва да е благодарен за нещо на някой, това е родителите на децата, а не обратното.
Аз нямам милост за такива родители като на авторката.
Изключително позната история, даже се усъмних, че е просто примерен случай, взет от форума, защото аз съм се оплаквала и друг път тук. Само че аз съм близначката, която има сестра, и съм потърпевша, както и детето ми. Той е вече мъж, де и не иска изобщо да чува за баба си и дядо си, нито стъпва у тях. Вече съм престанала да се дразня или обиждам отдавна. Чакам ги да ритнат камбаната, за да поискам половината от това, което ще остане след тях. То всичко беше предвидено за сестра ми впрочем, но тя заяви, че не иска да гледа дъртаци и май ще останат имотите да делим. Не че това е от изключителна важност, защото и ние се погрижихме да не сме на улицата, но морално удволетворение поне ще получа:mrgreen: Споко, обидата ще отмине след някоя година и ще остане само досадата при спомена за някакви излишни роднини.
Чакам ги да ритнат камбаната, за да поискам половината от това, което ще остане след тях. То всичко беше предвидено за сестра ми впрочем, но тя заяви, че не иска да гледа дъртаци и май ще останат имотите да делим. Не че това е от изключителна важност, защото и ние се погрижихме да не сме на улицата, но морално удволетворение поне ще получа:mrgreen: Споко, обидата ще отмине след някоя година и ще остане само досадата при спомена за някакви излишни роднини.
прехвърлят техният апартамент и апартамента на баба ми на брат ми.Но не им стигали парите и ако може да дам заем.
Все си мислех, че нищо не може да ме изненада в отношенията между родители и нелюбими деца, ама това е върхът!
Брат ми е доволен от цялата ситуация.Всичко и в името на сина.Дъщерята е чуждата и тя е някъде в далечината.Като казах,че прекъсваме отношения,казаха много важно и затвориха.
Мама на ники, ти ме шокираш с твоите родители! Благословена съм,че не съм усетила "делене" на децата от моите родители.
Но да ти кажа има риск при теб, когато наистина родителите ти имат нужда от помощ и гледане да се обърнат именно към теб, защото нали си им дъщеря, дете на които са дали живот. Няма да могат да нагърбят брат ти с трудни и неприятни задачи по гледане на възрастни хора. Пък и както описваш брат ти, той леко ще се изплъзне.
Моята свекърва явно си предпочита най-голямия внук, за него се прави всичко за другите вече не можела. Обаче непрекъснато се повтаря на моите дъщери, че те ще я гледат и аз де. Не ми е ясно защо няма да я гледа любимеца и. Е всъщност ясно ми е.
В много неприятно положение си.Едно е да се игнорират свекъри, но съвсем друго е да се прекратят контакти със собствените родители и да се предизвиква омраза между най-близките хора.
Но да ти кажа има риск при теб, когато наистина родителите ти имат нужда от помощ и гледане да се обърнат именно към теб, защото нали си им дъщеря, дете на които са дали живот. Няма да могат да нагърбят брат ти с трудни и неприятни задачи по гледане на възрастни хора. Пък и както описваш брат ти, той леко ще се изплъзне.
Моята свекърва явно си предпочита най-голямия внук, за него се прави всичко за другите вече не можела. Обаче непрекъснато се повтаря на моите дъщери, че те ще я гледат и аз де. Не ми е ясно защо няма да я гледа любимеца и. Е всъщност ясно ми е.
В много неприятно положение си.Едно е да се игнорират свекъри, но съвсем друго е да се прекратят контакти със собствените родители и да се предизвиква омраза между най-близките хора.
Благодаря на Бога, че нямам непосредствен личен опит с такива родители, но моите от своя страна бяха нелюбимите деца в семействата на бабите и дядовците ми. Е, деленето не е било така брутално, но се усещаше почти във всичко. Беше много мъчително и болно да виждам, как те всячески се опитват да спечелят трохички обич и внимание. Нищо не се промени до смъртта на родителите им.
С всичко това искам да ти кажа, че ти обичана и любима явно вече няма да станеш. Разбирам, че те боли, но за собствено спокойствие и щастие прекрати всички контакти с тях. Всеки път ще се надяваш, че ще е различно и всеки път ще се разочароваш и ще изживяваш цялата тази болка. Не си струва, наистина.
С всичко това искам да ти кажа, че ти обичана и любима явно вече няма да станеш. Разбирам, че те боли, но за собствено спокойствие и щастие прекрати всички контакти с тях. Всеки път ще се надяваш, че ще е различно и всеки път ще се разочароваш и ще изживяваш цялата тази болка. Не си струва, наистина.
Ако се разболее някой от тях бързо-бързо ще те потърсят да помагаш. И ще ти вменяват чувство на вина, че са ти дали живот, че са те отгледали.... Всичко това и ние сме го минали.
И не се чувствай виновна, защото няма защо!
С всичко това искам да ти кажа, че ти обичана и любима явно вече няма да станеш. Разбирам, че те боли, но прекрати всички контакти с тях. Всеки път ще се надяваш, че ще е различно и всеки път ще се разочароваш и ще изживяваш цялата тази болка. Не си струва, наистина.
Ако това ще те 'успокои' има и по-драстичен пример - на едната внучка лаптоп, а на другата -нищо, даже мартеничка нямало. Лошото е, че тези отношения се предават и внучките един ден няма да са си близки.....
Уф как и аз не ги обичам такива... А най-много мразя, когато такива родители се окажат в нужда и се изтапанчат с приготвената реч на тема "Аз съм те създал/а, хранил/а съм те, обличал/а съм те, сега трябва ти да ме храниш и издържаш". Мама на Ники, няма за какво да се чувстваш виновна и не се поддавай на опитите да ти се вменява вина. Жалко е наистина, че детето ти едва ли ще е в най-добри отношения с братовчедите си...
Моите родители също деляха мен и брат ми (не сме близнаци, той е с 5 години по-голям от мен) и ни сравняваха, но чак до такава степен никога не е било. Но последствията от сравняването си личат и до ден-днешен в отношенията ми с него...
Моите родители също деляха мен и брат ми (не сме близнаци, той е с 5 години по-голям от мен) и ни сравняваха, но чак до такава степен никога не е било. Но последствията от сравняването си личат и до ден-днешен в отношенията ми с него...
Децата бързо ги усещат тези неща и според характера си реагират. Имам братовчедка 15 години по-голяма от мен - на дядо любимката, щото носи на починалата ми баба името. Пък че аз нося неговото .... Ходих да му взема пенсията, та да не се разкарва и хоп на кака 50 лв за още едни ботушки. А нас с брат ми на другия ден ни изпраща с една петолевка, да сме си я разделяли. Ми върнах му я и казах, че не съм опряла до неговите пари. Брат ми дали защото беше по-малък или по-чувствителен му се насълзиха очите. Па и се обиди дядката. Все едно на мен не ми беше обидно. В 8 клас бях тогава. Но от тоя момент си знаех, че от него нищо не трябва да очаквам и не съм си го слагала на сърце.
Те са ти дали живот, мисли какво са ти дали, а не какво са ти отнели.
. Ми тогава да легнем и да позволяваме на родителите си да минават с валяк през нас, щото са ни дали живот, или свеждаме глава и да им целуваме ръка цял живот...Както някой писа в една тема, детето не е неканен гост, който е звъннал на вратата им, тропнал е с крак и е казал "ще живея тук", а те от съжаление са го приютили дали покрив, храна и вода. Ако има изобщо някой, който трябва да е благодарен за нещо на някой, това е родителите на децата, а не обратното.
Аз нямам милост за такива родители като на авторката.
[/quote
Шанталче
Единственото, което ще добавя- да, ние сме длъжни на децата си, а не те на нас, защото те са тези, които , докато са живи, ще плащат скъпо и прескъпо нашето желание да ги имаме и щастието, което изживяваме с тях и покрай тях.
Понякога съм толкова крайна в тези си разсъждения, че се чудя дали желанието да бъдеш родител не е най- висшата форма на егоизъм.
По темата- ако на моето дете му се случи нещо подобно, не бих прекъснала контактите му с бабата и дядото. Но категорично бих ги помолила занапред да не си правят труда да подаряват нищо на детето ми. И ако все пак го направят, демонстративно бих изхвърлила пред очите им подаръка.
Зла и гадна съм. Но постъпки като техните умът ми не ги побира. За мен е грехота целенасочено да наскърбиш дете. И незабавно и щедро бих отвърнала на подобни хора със същата монета.
Според мен деленето на внуците не е насочено към тях самите,а към авторката,за да я заболи нея-още един (сигурен) начин да я смачкат.
Ама защо? Защо е въпросът? Нали и тя е тяхно дете? С какво е съгрешила, че така да я смазват? Не им харесва нещо в нея, не прави нещата както те йнаредят? И тез неща оправдават ли такова отношение спрямо детето ти егати?
Според мен деленето на внуците не е насочено към тях самите,а към авторката,за да я заболи нея-още един (сигурен) начин да я смачкат.
Ама защо? Защо е въпросът? Нали и тя е тяхно дете? С какво е съгрешила, че така да я смазват? Не им харесва нещо в нея, не прави нещата както те йнаредят? И тез неща оправдават ли такова отношение спрямо детето ти егати?
Моята майка например не ме лишава материално, но живее с убеждението, че аз и моето дете трябва да бъдем нейни копия във всякакъв смисъл, като характер, като житейски път и. т. н.
Ох, моля се ако доживея такава въздраст, да не се превръщам в това, което описвате или в моята майка... 
В повечето случаи те наистина не си дават сметка какво причиняват на децата си, камо ли да си помислят, че проблемът е в тях. Никакви спорове, разправии и скандали не биха оправили нещата. А брат ти просто се възползва много нечестно от ситуацията.
В повечето случаи те наистина не си дават сметка какво причиняват на децата си, камо ли да си помислят, че проблемът е в тях. Никакви спорове, разправии и скандали не биха оправили нещата. А брат ти просто се възползва много нечестно от ситуацията.
Момичета,аз съм от хората който казват какво мислят."Право куме в очи"Брат ми винаги пред тях мълчи и е съгласен с тях.След като напуснат къщата на родителите ми почват плюенето.Аз не мога да въприема така нещата.Ако имаме да си казваме нещо си го казваме.Не съм скандална личност,но не обичам да ми налагат мнение и особенно по въпроси,за който родителите и брат ми не са прави.Не мога да пусна ,детето си пак там.Това означава,че съм съгласна с всичко ,което правят.
Не знам от какво е породено това отношение.Блъскам си главата да разбера.За родителите ми винаги момчето е важният човек.Той продължава рода.Момичето отива в чуждото семейство и да се спасява.На мен ми звучи,като отървахме се от дъщерята.Да не би заради това,че работихме доста години в чужбина с мъжът ми.Прибрахме се в България за да родя детето.След това ,той е от мисия в мисия за да живеем нормално.Аз работя ,гледам детето.Не съм от хората,който се оплакват.Но не обичам и хора ,който се оплакват.Не знам блъскам си главата ,искам да разбера отношението им.
Не съм ги оставила ,като работихме в чужбина.Постояно пращах пари на нашите.Колети на племенничките хвърчаха всеки месец.Играчки ,дрешки и т.н. но те са си деца.Тогава бях любимата и обичана дъщеря и леля.
Не съм ги оставила ,като работихме в чужбина.Постояно пращах пари на нашите.Колети на племенничките хвърчаха всеки месец.Играчки ,дрешки и т.н. но те са си деца.Тогава бях любимата и обичана дъщеря и леля.
Момичета,родителите са на по 60г.Не са 90г изперкали баби и дядовци.Всичко ,правят съвсем осъзнато.
Аз съм в същото положение. Имам брат по малък. Винаги той е бил толериран .Във всяко едно отношение. В училище бях по силна по успех, с работата се справях.
Брат ми започна бизнес изсипаха му се едни пари,за които научих от чужди хора,че баща ми е споделил.След време попитах,уж ги върнали,което не вярвам.
Имах доста проблеми,останах без работа,плащахме едно помещение,разсрочих ипотека,две деца,не ми се мисли как го преживях,за капак и съпругът ми ссе разболя,а майка ми няколко пъти ми даде по 50 лв и мисли,че кой знае какво е дала.
Да отбележа само,че родителите ми винаги са били на високи заплати и сега получават равностойни повече от добри пенсии.
Живеят с брат ми в една къща на два етажа,уж отделно не съвсе,м.Плащат сметки,всичко.Осигуряват отоплението за зимата.Правих си сериозна операция платена и всичко,което ми помогна майка ми са 10 лв да си купя нещо за ядене.
Аз не съм завислив човек.Сега брат ми има проблем и сигурно са му дали хиляди,защото проблемът е сериозен,но трябва да са честни.Нямам нищо напротив,има нужда,помогнали са му,но когато аз имам нужда,къде са?
В никакъв случай не казвам,че са длъжни,но все пак,това делене изнервя.
mama na niki, не си блъскай главата, за да си отговориш на въпроса, защото отговор няма. Не е това, че си момиче, а той момче и продължава рода. Ние като сме и двете жени пак ни делят. Не е причината и тази, че вие имате повече средства и се справяте успешно. Аз съм в пенсия по болест, но се помага на сестра ми, не на мен. Живея отделно от тях, никога нищо не съм искала, мълча си за всичко. Сестра ми непрекъснато иска нещо, заявява им в очите, че няма да си мръдне пръста за тях, те вече са стари и болни, но пак същото. Просто така са решили да постъпват и съм сигурна, че и те не знаят точния отговор на въпроса защо. Приеми нещата такива каквито са и дръж детето по-далече от тях, за да не го разстройват. Поне му спести лошите спомени как са го делили.
Просто доста се натъжих.Никога не съм деляла децата.Племенничките си ги обичам.Винаги когато реша да ходим някъде на детски забавления се обаждам на брат ми.Ако искат децата да мина да ги взема.Те са по-големи от моят с по 6,7г.Хайде на Аква парк,хайде на кино,хаиде на пицария и т.н.В последствие,разбирам че и те и брат ми и снаха ми,говорят доста неприятни неща зад гърба ми.Естествено питам и тях и родителите си,темата се отклонява и почват да нападат и да ме изкарват виновна.Жалко е,че племенничките,стават копие на баща си и майка си,баба си и дядо си.
Мама на ники, ... има риск при теб, когато наистина родителите ти имат нужда от помощ и гледане да се обърнат именно към теб, защото нали си им дъщеря, дете на които са дали живот. Няма да могат да нагърбят брат ти с трудни и неприятни задачи по гледане на възрастни хора.
И аз си го помислих.
Но защо да не може брат й да се грижи за болни хора? С финансите от 2 апартамента това може да се организира по няколко начина дори. Въпросът е - да си знае отсега и той и родителите, че който поема и подаръците , поема и задълженията.
Изясни се с всички, да не мрънкат после.
Дочетох последната страница, ето разковничето:
Цитат
блъскам си главата ... ... .Колети ... хвърчаха ... ....Тогава бях любимата и обичана дъщеря и леля.
2. Смятат, че си по-имотна и паралия от тях ( щом пък и мъжът ти е на мисия... ) и всъщност старите "изравняват" "неоправдания от живота" син.
Съжалявам за откровения анализ.
Боли. Но животът си е твой и продъпжава тук и сега, всеки миг. Стойностни хора за приятели все ще се намерят.
Не,благодаря за анализа и откровенията.Може би наистина,там е разковничето.Но никой не пита ,аз как изживявам това,че той е за пореден път е на мисия.Как се чувстваме ние.Явно винаги зад гърба ми се правят сметки.Не съм от хората който се хвалят,не съм от хората който се оплакват.Винаги гледам да помогна ,с каквото мога.Но уви явно само са ме използвали.Когато бяхме в чужбина,имаше възможност да дойдат.Да им осигурим работа и квартира.Не пожелаха,в Бг им било хубаво.
той е за пореден път е на мисия
Аз бих си казала всичко,с риска да стане скандал,но нищо не бих спестила,и ще прекратя контактите с тези хора,знам,че е трудно,но обидата и мъката е на твой гръб,ти страдаш...Поне след като си кажа всичко,ще съм с чиста съвест пред себе си!
Не мога да повярвам,че има такива родители,честно...
Не мога да повярвам,че има такива родители,честно...
Завистта и конкуренцията между децата в едно семейство може да се тушира или подхранва от родителите. Според мен вашите родители са основната причина за отношенията, които имате.....
Майка ви ли е доминиращата фигура в семейството? Брат ви физически на нея ли прилича? Като баща ви ли се подчинява на волята и?
Майка ви ли е доминиращата фигура в семейството? Брат ви физически на нея ли прилича? Като баща ви ли се подчинява на волята и?
Може би си права,че всичко идва от родителите.Но те винаги ,са казвали че синът си е син,а дъщерята е чуждата.
Не мога да проумея как изобщо може едното ти дете да е чуждо. Наистина не мога. Авторката,
Може би си права,че всичко идва от родителите.Но те винаги ,са казвали че синът си е син,а дъщерята е чуждата.
Не мога да проумея как изобщо може едното ти дете да е чуждо. Наистина не мога.
Може би са имали предвид, че дъщерята влиза в друг род и продължава него.
Ако наистина тези родители имат такива разбирания, жалко за тях.
Винаги пропусках,всичко покрай ушите си.Но когато почнаха да делят и децата няма прошка.Правиш забележка 1,2,3 пъти и пак същото.Върхът на наглостта беше ,да искат заем за прехвърлянето.Като отказах,естествено аз съм лошата и виновната и т.н.Както една жена писа по темата,няма смисъл да се бориш за трохичките внимание и любов.Не вярвах,че ще ми се случи.Винаги съм искала брат с когото да се разбирам.И да сме си упора ,когато родителите ги няма.
Винаги съм била делена. Едната ми баба ни делеше със сестра ми ,макар че всички живеехме заедно. За братовчедките ми се купуваше суджук и домати посред зима(това през комунизма), а ние ревяхме на майка ми , че ни се дояло. Накрая ни изгониха и заживяхме в наша къща.Баба си и дядо си съм ги виждала рядко,макар че живеем в един град.Отраснала съм само с майката на майка ми. Никога не са ми липсвали онези. Но когато остаряха нещата се обръщат- станахме добри, майка ми е най-добрата вече, ама късно. По същият начин свекърва ми дели съпругът ми- все девера е ощетен,все той е зле,все му се пращаха пари. Ама като почина свекъра и златната мина свърши. Няма вече пари и чак се разведе. СЕГА Е В ЧУЖБИНА С ТРЕТА ПОРЕД ЖЕНА И РАЗБИРА СЕ ПАК ГОРКИЯТ САМО ЕДНА ПЛАЗМА, много пари да изплати новата си кола... Добре ,че съпругът ми е над това и твърде не зачита майка си , а уважава моите родители и баба(вече почина) повече. И с едни родители нищо не ни липсва. По- добре сме си далеч от всичко това.
Мама на Ники,напълно те разбирам и аз съм в твоето положение. Брат ми е добрия и съпругата му също. Макар ,че ги харесвам много майка ми направи така ,че да не си говорим. Стигна до там ,че ме нарича " мръсница" Аз съм човек търпелив,не обичам да се карам,но тази обида преля чашата. Не мога да позволя на никого да ме обижда,дори на собствената си майка. Така че,имаш моята виртуална прегръдка!
Изключително позната история, даже се усъмних, че е просто примерен случай, взет от форума, защото аз съм се оплаквала и друг път тук. Само че аз съм близначката, която има сестра, и съм потърпевша, както и детето ми. Той е вече мъж, де и не иска изобщо да чува за баба си и дядо си, нито стъпва у тях. Вече съм престанала да се дразня или обиждам отдавна. Чакам ги да ритнат камбаната, за да поискам половината от това, което ще остане след тях. То всичко беше предвидено за сестра ми впрочем, но тя заяви, че не иска да гледа дъртаци и май ще останат имотите да делим. Не че това е от изключителна важност, защото и ние се погрижихме да не сме на улицата, но морално удволетворение поне ще получа:mrgreen: Споко, обидата ще отмине след някоя година и ще остане само досадата при спомена за някакви излишни роднини.
Не мога да повярвам!
Заради това, нашият свят не заслужава да съществува.
Как спите вечер, бе хора?
Не мислишли,че за да стигне дотук,чеда мисли потози начин е минала през доста неща? Не с е отказала току - тъй от семействотот си и родителите си.
И не става въпрос за имоти или наследство, а за умишлено делене, лошо отношение през целия живот и унижение на личността, толериране на други, че и после изисквания. Хайде холан!Нека си спят спокойно Други не би трбвало да могат да спят, ама на тях не им идва й на ум, даже, спят си, живеят си и се чудят как да направят мръсно.
Ааа и относно съществуването на света - ммдам, ама същесвтвува, въпреки че има такива родители, нали?
И пак стигаме до приказката, че сития на гладния не вярва.
И не става въпрос за имоти или наследство, а за умишлено делене, лошо отношение през целия живот и унижение на личността, толериране на други, че и после изисквания. Хайде холан!Нека си спят спокойно
Други не би трбвало да могат да спят, ама на тях не им идва й на ум, даже, спят си, живеят си и се чудят как да направят мръсно.Ааа и относно съществуването на света - ммдам, ама същесвтвува, въпреки че има такива родители, нали?
И пак стигаме до приказката, че сития на гладния не вярва.
Ужасна тема! Познавам едни, които наскоро прехвърлиха 3-стаен апартамент на пъпа на София само на единия внук, който е единствено дете на дъщерята и оставиха трите деца на сина без нищо. А пък този апартамент е голям и скъп и спокойно щеше да има достатъчно пари при продажба за всяко едно внуче.
Mama na niki, пожелавам ти да си силна и много късмет в живота! А обясниха ли защо те лишават от имот?
Mama na niki, пожелавам ти да си силна и много късмет в живота! А обясниха ли защо те лишават от имот?
Здравейте,момичета!Рядко пиша тук,повече чета.Въпроса ми е ,как бихте се почувствали,ако винаги са ви делили родителите и то доста явно.А в последствие и внуците.Прекратих контакт,с тях.За което се опитвам да вменят,че вината е в мен.Ако има въпроси ,ще отговарям.Благодаря ,на всички,който ще отговорят.Темата не е за заяждане,а просто как вие бихте постъпили в тази ситуация.
Гадно е, но ми мина, някак приех и ли разбрах гледната точка може би.
Карала съм се с нашите, не сме си говорили, не сме се чували с месеци...накрая някак си прощаваме и двете страни и отново имаме контакти и то близки, явно при мен кръвта вода нестава, въпреки всичко.
При мен чашата преля,когато майка ми дойде у дома и средната ми дъщеричка се затича към нея,тя започна да и се радва и щом малкия ми син отиде до нея тя го отблъсна с думите: - Ти имаш памперс махай се от мен! Много ме боли, щом става дума за децата ми. 
Мен от малка ме е тормозела и обиждала,но понеже си я обичах мислех ,че си го заслужавам,че наистина съм лоша.
Мен от малка ме е тормозела и обиждала,но понеже си я обичах мислех ,че си го заслужавам,че наистина съм лоша. Оооооооооо, тук няма делене , а направо изкукала работа. Демонстрации от този сорт грам не биха ме засегнали.
те се засягат когато ги лишат от скъпоценното наследство 
Пу.пу да не говорим много че и мен тукО виж ме лишили
гледам да си направим мое та да не ми дреме 
Когато родителите помагат на едното дете а на другото иЧ , на обгрижваното до старини
му правят лоша услуга човека свиква на готово и е не способен да се оправи сам затова като закършат родителите се оглеждат за другото 
Вили, теб като родител може и да не те засегнат такива демонстрации. Но ако децата са във възраст да разбират отхвърлянето - страдат.
Ааааа, момент! МЕН не би ми пукало казах, защото mozila сподели - че нея я боли! Иначе не бих търпяла такава жена в дома си и директно бих прекратила вижданията с детето. Тук спор няма.
Веднъж ми се случи нещо такова. Синът беше 2 дена при нея, защото имахме сериозни проблеми вкъщи. Като отидох да го взема той хукна към мен , гушна се и каза - не искам повече да идвам тука, напълно обяснимо за мен, защото никога не го бях оставяла преди. В отговор чух от роднината ни - и аз не искам да те гледам повече. Отвратих се. Тая година не й честитих празниците дори.
Вили, теб като родител може и да не те засегнат такива демонстрации. Но ако децата са във възраст да разбират отхвърлянето - страдат.
Повечето родители делящи децата си грам не се усещат
та кака че страданието остава за дЕцата 
Или приемаш нещата или си страдкаш нон-стоп за чуждите постъпки,отношения
Мазохизъм си е това но е факт че от роден човек най-боли обидата.Далече от очите , далеч от сърцето
и остават само приятните спомени и преживявания Обикновенно такива деления осъзнават порастналите вече деца
любовта на мама е една но деленето на матрялните блага/отношение понякога е различно така ли измерваме обичта Има много хора в подобно положение но не всички преживяват нещата по такъв начин като авторката
mama na niki много е тежко.Моите родители никога не са ни делили,каквото има за едната това и за другата.Е сега на моменти се улавям че получаваме повече отколкото сестра ми,но ние сме по близо,по често гостуваме имаме две деца,докато те още нямат,но никога не са казали ето за вас скришом от сестра ми или обратно.
За разлика от тях родителите на съпруга ми са в другата крайност от три деца за двете всичко за третото( съпруга ми нищо) и то явно,без прикриване,директно ,ти работиш изкарваш те нямат ще даваме(а не е да нямат). Това стана причина да се отдалечи от тях,да не ги търси( въпреки че настоявах години наред) резултата имат си внуци за които се грижат и такива които не познават( големия син ги познава,а малкия са го виждали само като бебе отдалече),споменавам ги пред децата да не забравят че имат и други баба и дядо освен моите родители.
На брат му и сестра му това не им пречи има повече за тях,даже се възползват от ситуацията. Миналата Коледа брат му изпрати подарък за едното дете ,а за другото не защото било малко и не знаели какво да му купят.
За разлика от тях родителите на съпруга ми са в другата крайност от три деца за двете всичко за третото( съпруга ми нищо) и то явно,без прикриване,директно ,ти работиш изкарваш те нямат ще даваме(а не е да нямат). Това стана причина да се отдалечи от тях,да не ги търси( въпреки че настоявах години наред) резултата имат си внуци за които се грижат и такива които не познават( големия син ги познава,а малкия са го виждали само като бебе отдалече),споменавам ги пред децата да не забравят че имат и други баба и дядо освен моите родители.
На брат му и сестра му това не им пречи има повече за тях,даже се възползват от ситуацията. Миналата Коледа брат му изпрати подарък за едното дете ,а за другото не защото било малко и не знаели какво да му купят.
При мен чашата преля,когато майка ми дойде у дома и средната ми дъщеричка се затича към нея,тя започна да и се радва и щом малкия ми син отиде до нея тя го отблъсна с думите: - Ти имаш памперс махай се от мен!
При мен чашата преля,когато майка ми дойде у дома и средната ми дъщеричка се затича към нея,тя започна да и се радва и щом малкия ми син отиде до нея тя го отблъсна с думите: - Ти имаш памперс махай се от мен!
Ако се види и обратната страна тези думи могат да не се окажат толкова обидни
Може да е казала че е с памперс за да го накара да го махне , да стане голям батко
а пък отсрещтната страна го е възприела оооооо УжасссссСТ Не виждам драма в това
Някои си нямат работа и драматизират от такива неща , вместо като толкова се дразнят и не разбират с родители могат поне един дипломатични отношения да подържат
Ама вие ако имате - защо да ви се помага във време, в което другите двама - наистина нямат? Само питам де, иначе почти съм сигурна, че това винаги така е било...
разбира се че никога не сме искали помощ ,за 10 години сме искали единствено когато отидем на гости да ни приемат не с досада( все едно всеки ден ни виждат) да се зарадват на внуците си, но насила хубост не става и вече 2 г не поддържаме връзка.
Изключително позната история, даже се усъмних, че е просто примерен случай, взет от форума, защото аз съм се оплаквала и друг път тук. Само че аз съм близначката, която има сестра, и съм потърпевша, както и детето ми. Той е вече мъж, де и не иска изобщо да чува за баба си и дядо си, нито стъпва у тях. Вече съм престанала да се дразня или обиждам отдавна. Чакам ги да ритнат камбаната, за да поискам половината от това, което ще остане след тях. То всичко беше предвидено за сестра ми впрочем, но тя заяви, че не иска да гледа дъртаци и май ще останат имотите да делим. Не че това е от изключителна важност, защото и ние се погрижихме да не сме на улицата, но морално удволетворение поне ще получа:mrgreen: Споко, обидата ще отмине след някоя година и ще остане само досадата при спомена за някакви излишни роднини.
Не мога да повярвам!
Заради това, нашият свят не заслужава да съществува.
Как спите вечер, бе хора?
Много ги обичам такива като теб, дето правят генерални изводи, понеже те са толкова бели и добри, пък другите са толкова лоши, че как ли спят изобщо....!
Ееее, слушай тогава: ожених се и излязох веднага на квартира, да не тревожа никого, да не притеснявам родителите, а сестра ми остана у тях. Отгледаха й детето, което беше"нашето дете", моето беше " вашето дете".Сестра ми и зет ми никога не са работили и двамата. Единият работи за джобни, другият почива. Да не се умори. Защо не, като има кой да те издържа. Аз веднъж си позволих са задам въпрос защо тези хора си живеят като на курорт и 2 години дори по телефона не ми се обадиха. Защото си позволих да задам въпрос....В момента почива зетят, кръвното му се вдигало.... В същото време аз съм тежко болна, но нямам нужда от помощ, не говоря за материална вече, но и морална не ми се полага. Единственото съчувствие към мен е: болна си и би трябвало да си почиваш, но живота е такъв, че трябва да се работи и къща да се гледа, няма как....Сега сестра ми се светна, че да се грижи за възрастни хора е тежка работа и реши да се спасява. Аз обаче съм длъжна, не знам на какво основание. Това, че съм болна, не се брои. Като не мога аз да ги гледам, да плащам някой да ги гледа като му дойде времето. Може би от пенсията на инвалид, която получавам? С парите, с които си купувам животоспасяващи лекарства? Ееее, и аз съм бяла и добра, но не чак толкова. Все още ми се живее, нямам 50, а те са по на 80. Може би ти ще постъпиш по-жертвоготовно и вместо лекарства, осигуряващи ти присъствие между живите ще плащаш някой да се грижи за родителите? Колко по-добра си от мен и колко повече заслужаваш да спиш спокойно? Хайде, де, да те видя....
Ай, сиктир от разни нравоучители по тия теми....
В предния ти пост съвсем друго прозвуча обаче
Ей така се чудя - защо се притеснявате , бе хора? Ми кажете си направо! Аз дори да нямам нужда - бих побесняла - за единия да има винаги, за мен никога!
Ей така се чудя - защо се притеснявате , бе хора? Ми кажете си направо! Аз дори да нямам нужда - бих побесняла - за единия да има винаги, за мен никога!
Unapdatable, не се ядосвай и не се хаби да обясняваш на някого, който явно не се есблъсквал с този проблем. Няма смисъл, защото ситият на гладния не вярва, а още повече, че може момичето да еот другата страна на вземащия, разбираш ли...
И понеже, примерно аз, съм прочела някои неща от тези, които си писала в теми, ама тя не е и хоп или хоБ, както се казва тук, как ли спите вие?
Ами както можете спите, примерно, ако можете изобщо от грижи и тревоги, за които явно роднините нехаят.
Не знам защо и как се образуват такива роднини въобще, но знам че ги има и знам, че е гадно, защото чуждият човек можеш да го отрежеш, ама родител, брат сестра...ако си поне малко човек ти докривява и дълго търпиш, докато в крайна сметка не се убедиш, че на тях не им пука за теб, нямат твоите терзания и на хляба мекото винаги ще е за тях. Кво да се тревожат...
Изобщо не си давай зор, гледай си здравето и живота, дано да са задълго с теб
на вземащия, разбираш ли...И понеже, примерно аз, съм прочела някои неща от тези, които си писала в теми, ама тя не е и хоп или хоБ, както се казва тук, как ли спите вие?
Ами както можете спите, примерно, ако можете изобщо от грижи и тревоги, за които явно роднините нехаят.
Не знам защо и как се образуват такива роднини въобще, но знам че ги има и знам, че е гадно, защото чуждият човек можеш да го отрежеш, ама родител, брат сестра...ако си поне малко човек ти докривява и дълго търпиш, докато в крайна сметка не се убедиш, че на тях не им пука за теб, нямат твоите терзания и на хляба мекото винаги ще е за тях. Кво да се тревожат...
Изобщо не си давай зор, гледай си здравето и живота, дано да са задълго с теб
Аз дори да нямам нужда - бих побесняла - за единия да има винаги, за мен никога!
И като беснееш ко можеш да промениш
ядеш себе си само другите на дали страдат Unapdatable, не се ядосвай и не се хаби да обясняваш на някого, който явно не се есблъсквал с този проблем. Няма смисъл, защото ситият на гладния не вярва, а още повече, че може момичето да еот другата страна на вземащия, разбираш ли...
на вземащия, разбираш ли...Голяма част от списващите в тази тема знаят , просто всеки реагира и преживява нещата по-разному
Аз дори да нямам нужда - бих побесняла - за единия да има винаги, за мен никога!
И като беснееш ко можеш да промениш
ядеш себе си само другите на дали страдат Зная, обаче винаги съм имала силно развито чувство за правда. Много пъти съм се усещала, че нищо не печеля, но видя ли нередност очевадна и...
Някои си нямат работа и драматизират от такива неща , вместо като толкова се дразнят и не разбират с родители могат поне един дипломатични отношения да подържат
. Мен които отношения ме натоварват, пречат и влиаят зле, ги прекратявам. Не ме интересува кой е. За мен кръвта - вода, ако се налага може и да стане. Мога да бъда много коравосърдечна. А ако засяга детето ми, направо жестока.
Монетата понякога има толкова много страни и всички обърнати срещу единия, че започваш да се чудиш не е ли в теб причината. Авторката сигурно затова пуска темата-да й олекне, а и да види само при нея ли е това, да си свери часовника какво става и само с нея ли става? И получи отговори: не, не е само тя, много други са видели същото, че и по-грубо отношение. Повредата не е в нейния телевизор. Добричките са от другата страна или живеят в друга реалност и не искат да приемат, че има изобщо и такава. Те такова животно нема!-рекъл шопа и отсекъл.
unadaptable,много си права.Наистина в един момент се чудиш дали наистина повредата не е в твоят телевизор.Наистина исках,да разбера как са нещата при другите семейства.Дали има и други в това положение.За тези ,който питат как спя.Ами не спя,постоянно премислям нещата.Не е леко въобще.Мисля,че никое дете ,внуче не заслужава това отношение.Дори брат ми ,не се обади ,да разбере какво се е случило.Как се чувствам и т.н.Явно така и на него му е по-добре.Ако той беше се скарал с родителите,аз щях да се обадя и да разбера какво става.Никога не бих ощетила някого,заради себе си.
Някои си нямат работа и драматизират от такива неща , вместо като толкова се дразнят и не разбират с родители могат поне един дипломатични отношения да подържат
. Мен които отношения ме натоварват, пречат и влиаят зле, ги прекратявам. Не ме интересува кой е. За мен кръвта - вода, ако се налага може и да стане. Мога да бъда много коравосърдечна.Това и аз не го разбирам.Особено ме удивляват мненията, че няма как да не приемаш и уважаваш роднините на мъжа си, например, защото вече сте сродени, така е прието, иначе било невъзпитано и т.н., все подобни заучени фрази, без капка съдържание и адски лицемерни.Сякаш уважението е по подразбиране.
Разбира се, че няма да имаш отношения с хора, които те натоварват, не се разбирате или открито се конфронтирате.Да не говорим и, ако двете страни не се понасят, дори и да говорим за майка, баща, сестра...
Ънадаптабъл, твоите родители вече са си изживели живота, ама жалко за теб, защото ти си още сравнително млада, а си тровиш живота и си влошаваш здравето заради лоши мисли. Твоите негативни чувства рефлектират най-силно и отрицателно върху теб, разбираш ли? Аз не мисля че са направили нещо непростимо. Всъщност, разбирам ги, дори от разказаното през твоята призма. Да не говорим че според мен няма непростими неща. И да простиш не означава да се ангажираш с нещо повече, отколкото сега. Чудя се защо ти го пиша това, със сигурност ще го отхвърлиш яростно.
Ако искате да знаете как са нещата и при другите (това към Мама на Ники), аз вече съм споменавала, че мой много близък, който от десетилетия се тровеше от злоба (с причина) по адрес на родителите му, с помощта на психотерапия преосмисли нещата, опита се да разбере защо са го правили това и ги разбра, прости им и сега му е в пъти по-леко на душата и е в пъти по-щастлив. Аз големи проблеми с моите родители не съм имала, но и аз имах неща, за които им се сърдех, и аз направих същото и аз се чувствам по-добре. Психолозите твърдят, че скъсаните отношения на децата (възрастните деца също) с родителите им водят до изключително високо напрежение у тях (децата). Просто фундамента им, на който са стъпили на този свят, е нарушен. Дори да не си виждат родителите от години, дори да го крият, дори и на себе си да не го признават. Няма бягство от това.
Ако искате да знаете как са нещата и при другите (това към Мама на Ники), аз вече съм споменавала, че мой много близък, който от десетилетия се тровеше от злоба (с причина) по адрес на родителите му, с помощта на психотерапия преосмисли нещата, опита се да разбере защо са го правили това и ги разбра, прости им и сега му е в пъти по-леко на душата и е в пъти по-щастлив. Аз големи проблеми с моите родители не съм имала, но и аз имах неща, за които им се сърдех, и аз направих същото и аз се чувствам по-добре. Психолозите твърдят, че скъсаните отношения на децата (възрастните деца също) с родителите им водят до изключително високо напрежение у тях (децата). Просто фундамента им, на който са стъпили на този свят, е нарушен. Дори да не си виждат родителите от години, дори да го крият, дори и на себе си да не го признават. Няма бягство от това.
Психолозите твърдят, че скъсаните отношения на децата (възрастните деца също) с родителите им водят до изключително високо напрежение у тях (децата).
Да, със сигурност е така, но и поддържане на отношения, които те натоварват психически, не е по-малко стресов момент.Напротив.
Няма по-важно нещо от душевното спокойствие, убедила съм се в това.И съветвам всички, които имат подобни проблеми и терзания, да се отделят от хората, които им предизикват подобен дискомфорт.Подобно решение наистина е трудно, особено щом говорим за по-близки хора и често, с години понасяме подобен психически тормоз.
Но вътрешният мир е безценен, незаменим...
Но вътрешният мир е безценен, незаменим...
Мама на Ники, когато се успокоя напълно, бих се обадила на родителите си и, по възможност, без обвинения, бих им казала, че детето ми страда от това и ако друг път го канят с другите внуци и им дават подаръци, бих искала да му дават същия подарък, какъвто и на другите. Ако не могат да го направят това, да го канят когато не раздават подаръци. Така хем те ще разберат обидата ти и предполагам ще се коригират поне за това, хем няма да късате съвсем връзките. Не е необходимо да се виждате често или дори редовно ако не сте скъсали връзките с един човек, така просто знаете, че ако поискате, можете винаги да му се обадите. Че не сте разрушили мостовете към него напълно. Никой няма нужда от такова напрежение.
Сорша, съгласна съм за ползата от вътрешния мир, но мисля че начинът да се постигне е точно обратният
Сорша, съгласна съм за ползата от вътрешния мир, но мисля че начинът да се постигне е точно обратният
Ще се включа в темата само с това
"Ако имаш нещастен и скучен живот затова, че си слушал майка си, баща си, учителя си, свещеника си или някой идиот по телевизията, тогава ТАКА ТИ СЕ ПАДА!"
- Франк Запа
"Ако имаш нещастен и скучен живот затова, че си слушал майка си, баща си, учителя си, свещеника си или някой идиот по телевизията, тогава ТАКА ТИ СЕ ПАДА!"
- Франк Запа
Не знам от какво е породено това отношение.Блъскам си главата да разбера.За родителите ми винаги момчето е важният човек.Той продължава рода.Момичето отива в чуждото семейство и да се спасява.На мен ми звучи,като отървахме се от дъщерята.
Здравейте,момичета!Рядко пиша тук,повече чета.Въпроса ми е ,как бихте се почувствали,ако винаги са ви делили родителите и то доста явно.А в последствие и внуците.Прекратих контакт,с тях.За което се опитвам да вменят,че вината е в мен.Ако има въпроси ,ще отговарям.Благодаря ,на всички,който ще отговорят.Темата не е за заяждане,а просто как вие бихте постъпили в тази ситуация.
Започвам с това, че нас двамата не са ни делили така никога ,и не ми е познато ,но само като си го представям какво би било за деца ,и знам,че няма да се чувствам изобщо добре.
Толкова често около нас на момчетата се гледа като наследници и гледачи на стари години и тем простотии,че съм благодарна че това ни е спестено .
heureuse,доста пъти съм го казвала това за децата.Отговорът е те са кръстени на нас.Дори на някой ,празници сме ходили след датата,за да не се чувства детето зле.Но след време,от похвалите на племенниците на нас баба и дядо ни купиха това.На нас баба и дядо ни купиха онова.Моето дете пита,мамо защо само на тях , а на мен?Нали ни обичат и тримата.Аз отговарям,ми може би на баба и дядо са свършели паричките ,другият път на теб.Но защо винаги ,за мен нямат и т.н.И аз казвам,ще видиш ,че другият път ще има и за теб.
Ами не го лъжи детето, че другия път ще има, защото така повече се разочарова. Кажи му да ги попита тях следващия път защо за него няма. Да видим какво ще му отговорят и дали поне от детето няма да има стане неловко. Егати и хората братче! Не било кръстено на тях!
И аз не съм кръстена на баба ми или дядо ми, но накрая братовчедите ми кат си набиха камшика насам натам, да видиш кое им беше любимото внуче. Ама късно чадо, късно, щото вече бях голяма и бях разбрала, че ни делят. Причината не е била в името, а че са на снахата деца и не могат нищо да кажат, щото снахата ще се обиди. Вуйна ми е много свестен човек и не знам защо са си мислили така, ама..
И аз не съм кръстена на баба ми или дядо ми, но накрая братовчедите ми кат си набиха камшика насам натам, да видиш кое им беше любимото внуче. Ама късно чадо, късно, щото вече бях голяма и бях разбрала, че ни делят. Причината не е била в името, а че са на снахата деца и не могат нищо да кажат, щото снахата ще се обиди. Вуйна ми е много свестен човек и не знам защо са си мислили така, ама..
Хората, когато станат възрастни и имат деца, не се нуждаят чак толкова от родителите си и това ,че не поддържат връзка може да ги умъчни, но не и да предизвика някакви нетърпими вътрешни терзания. Болката и яда към тях идват тогава, когато същото отношение се прехвърля и върху внуците, а това винаги се случва, няма как теб да те делят, а детето ти-не. Тогава вече става нетърпимо, а и обикновено старите не признават различното си отношение към детето, гледат те в очите и отричат неща, които са станали съвсем скоро. Просто няма смисъл, това е, което си казваш накрая и махваш с ръка. Никой нормален човек няма да държи детето си около такива хора, за да го тормозят и да му вменяват кой знае какви тревоги и въображаема вина. Няма правилно поведение пред такива хора, аз поне не съм го открила. Ако им обясниш, че тормозят детето и ги помолиш да престанат, те се правят на изненадани и питат с какво. Подаръците са различни?Оооо, това ли било, колко си алчна, броиш им парите, защото твоите са ти малко?.... 
Казваш да не му дават подаръци пред другите и обратно, но детето пак научава, защото те се постарават да научи и става още по-лошо. Какво да направиш? Купуваш същото, но детето знае, намерили са начин да му го кажат, за да знае, че е ощетено. Абе....както и да го въртиш, контрата все остава у теб. Пък да не говорим какво става, ако твоето дете изпреварва тяхните по нещо - учи се по-добре, има някакви заложби, които те нямат.... 
И накрая стигаш до неизбежния извод, че по-добре детето ти да расте без баба си и дядо си, отколкото с такива. И като минат Х години все по тоя начин започва да ти се мярка мисълта кога ли ще си отидат от тоя свят, че всичко да се свърши най-накрая....и това не ти пречи да спиш спокойно 
Казваш да не му дават подаръци пред другите и обратно, но детето пак научава, защото те се постарават да научи и става още по-лошо. Какво да направиш? Купуваш същото, но детето знае, намерили са начин да му го кажат, за да знае, че е ощетено. Абе....както и да го въртиш, контрата все остава у теб. Пък да не говорим какво става, ако твоето дете изпреварва тяхните по нещо - учи се по-добре, има някакви заложби, които те нямат.... И накрая стигаш до неизбежния извод, че по-добре детето ти да расте без баба си и дядо си, отколкото с такива. И като минат Х години все по тоя начин започва да ти се мярка мисълта кога ли ще си отидат от тоя свят, че всичко да се свърши най-накрая....и това не ти пречи да спиш спокойно
За детето не е важно да расте с баба и дядо, важно е да расте с родителите си. Не виждам драма тук. Като не се получава, няма да го водя, какво толкова. Това не означава че аз не мога от време на време да посетя или се обадя на родителите си.
Имайте предвид, че ако бабата и дядото живеят с едно внуче, виждат го всекидневно, то е нормално да го смятат повече за свое от тези, които виждат от време на време. Човек и с чуждо дете да живее всекидневно, пак е много вероятно да се привърже към него като към свое.
Имайте предвид, че ако бабата и дядото живеят с едно внуче, виждат го всекидневно, то е нормално да го смятат повече за свое от тези, които виждат от време на време. Човек и с чуждо дете да живее всекидневно, пак е много вероятно да се привърже към него като към свое.
Хм..бе и на мен комшиичето не ми е по сърце,ма кво?Да му го кажа в лицето ли?
...Нормално е да чувстват повече близост с онова внуче което живее при тях..Нормално е и да го"обичат"повече ако щете..Не е нормално,обаче това да се демонстрира пред самите деца обаче.Никак не е нормално..Ама никак..Да привикаш трите си внучета,и на две да подариш лаптоп,а другото книжка..
..Извинявам се,ама такова преднамерено демонстративно поведение,не го разбирам..
...Нормално е да чувстват повече близост с онова внуче което живее при тях..Нормално е и да го"обичат"повече ако щете..Не е нормално,обаче това да се демонстрира пред самите деца обаче.Никак не е нормално..Ама никак..Да привикаш трите си внучета,и на две да подариш лаптоп,а другото книжка..
..Извинявам се,ама такова преднамерено демонстративно поведение,не го разбирам..
мама на ники, тази ситуация ми е позната, но от гледна точка на мама и татко... и двамата винаги са били лишавани в името на това да има за другите деца. Бабите ... за нас винаги ако е имало е било по-малко, само дядо лека му пръст много ме обичаше и душата му вървеше за мен... Ситуацията с теб и брат ти е като тази на баща ми с леля ми, само че всичко е оставено на нея... ОБАЧЕ, за мен е виновен брат ти! Ако беше на място нямаше да иска всичко да е за него, а щеше да се запита, ами какво ще остане за сестра ми? Така сме възпитани аз и сестра ми, всичко да е по равно, никога не сме делени, но това е в следствие, че родителите ни винаги са били пренебрегвани...
Не мисля, че е нормално, когато едното внуче живее по-наблизо или е всекидневно в баба си да го обичат повече и имам пример пред себе си.
Сестрата на мъжа ми живет по - близо и всекидневно са в майка си, племеницата също е постоянно в тях, но никога не съм усетила делене между децата. И въпреки, че са с разлика 4 години, родителите на мъжа ми намират начини да компенсират разликите в подаръците. Пък и как да подариш на деца с 4 години разлика едно и също. Не съм усетила делене, нито пък по - малко обич към нашето дете. И двете са си техни. Няма наши и ваши. Но хората са много свестни. Свекър ми е най-добрия мъж, след баща ми когото познавам, свекърва ми е много ранима и все мисли какво и как да направят за децата си, не само за едните.
Абе да са ми живи и здрави златни са ми.
Виж, на бившия ми майка му си ги делеше съвсем целенасочено, неприкрито и си доеше бившия както си иска, защото бил длъжен, докато златното му братче си лежкуни по цял ден.
Сестрата на мъжа ми живет по - близо и всекидневно са в майка си, племеницата също е постоянно в тях, но никога не съм усетила делене между децата. И въпреки, че са с разлика 4 години, родителите на мъжа ми намират начини да компенсират разликите в подаръците. Пък и как да подариш на деца с 4 години разлика едно и също. Не съм усетила делене, нито пък по - малко обич към нашето дете. И двете са си техни. Няма наши и ваши. Но хората са много свестни. Свекър ми е най-добрия мъж, след баща ми когото познавам, свекърва ми е много ранима и все мисли какво и как да направят за децата си, не само за едните.
Абе да са ми живи и здрави златни са ми.
Виж, на бившия ми майка му си ги делеше съвсем целенасочено, неприкрито и си доеше бившия както си иска, защото бил длъжен, докато златното му братче си лежкуни по цял ден.
unadaptable,много си права.Като задам въпроса защо?Ме изкарват алчна ,а видиш ли брат ти,никога не задава тези въпроси.Не мога да възприема това,че аз съм спряла контакт с родителите си.И брат ми не се обади да разбере какво става.Нали сме брат и сестра,един ден ние оставаме.Нямам претенции към нищо,единствено отношението към детето да се промени.Да си има баба и дядо и каки.
Божеее, като чета, за пореден път се радвам, че аз и мъжа ми сме по едно дете.
Защото и аз на какви работи съм се нагледала и наслушала, не е истина.
Защото при нас е ясно и няма мърдане. Всичко е за нас, но и всичко е от нас. Чиста работа.
А по темата, мисля, че това братя и сестри да са в лоши отношения и да не си говорят, основна вина имат само и единствено родителите.
Защото и аз на какви работи съм се нагледала и наслушала, не е истина.
Защото при нас е ясно и няма мърдане. Всичко е за нас, но и всичко е от нас. Чиста работа.
А по темата, мисля, че това братя и сестри да са в лоши отношения и да не си говорят, основна вина имат само и единствено родителите.
Аз, според моя брат съм по-любимата за родителите си от него. Какво да кажа, не съм съгласна, но той е убеден в това.През годините "сервираше" на майка и татко какво ли не и те винаги му прощаваха веднага щом малко проявеше интерес към тях. Сега, моето семейство се грижи за тях, живеят зимата при нас, татко е трудно подвижен, но брат ми не се обади нито веднъж да ги пита как са, дори по телефона. Според мен, това положение е доста изгодно за него и на мен ми иде да се разсърдя пък друг да се грижи, аз съм обидена , нямам задължения - чудесно !Може би все пак, всичко зависи от гледната точка.
.......А по темата, мисля, че това братя и сестри да са в лоши отношения и да не си говорят, основна вина имат само и единствено родителите.
Да аз не съм сервирала,какво да е.Винаги през годините съм помагала.Нямам нищо против и да се грижа за тях един ден.Но условието е да променят отношението си към детето.И то сега,а не след години когато имат нужда от грижи.
Deina,това демонстративно делене на деца и внуци не го разбирам.
Deina,това демонстративно делене на деца и внуци не го разбирам.
.....Психолозите твърдят, че скъсаните отношения на децата (възрастните деца също) с родителите им водят до изключително високо напрежение у тях (децата). Просто фундамента им, на който са стъпили на този свят, е нарушен. Дори да не си виждат родителите от години, дори да го крият, дори и на себе си да не го признават. Няма бягство от това. ....
.......А по темата, мисля, че това братя и сестри да са в лоши отношения и да не си говорят, основна вина имат само и единствено родителите.
и с двете съм на 100% съгласна.
иначе , аз съм била винаги пренебрегвана, с изключение на дядо ми. за него бях всичко, и той за мен беше всичко. сега съм просто сама.
Deina,това демонстративно делене на деца и внуци не го разбирам.
.......А по темата, мисля, че това братя и сестри да са в лоши отношения и да не си говорят, основна вина имат само и единствено родителите.
има и една приказка "Ще делим по равно или по братски?"
Аз съм едно дете и изобщо не подозирах, че родители може да делят децата си - до момента, в който срещнах съпруга си. Той има сестра, по-малка, и понякога направо ми се реве от безсилен яд, че родителите му така несправедливо и очевидно показват различно отношение към двамата. Сега сестра му ще има бебе, не мога да ви опиша какви охканици и ахканици са, сякаш ще е първородното внуче. Отсега свекърва ми се е застягала да ходи и да оказва денонощна помощ на дъщеря си с новороденото. Като се сетя как дори не се сещаха да ми се обадят, за да ме питат как съм и как се оправям с две малки деца и мъж в командировка, ми иде да ги гръмна.
И материално, и емоционално са по-щедри към дъщеря си. Само не знам защо, ама като има проблем, веднага на мъжа ми звънят. Аз не мога да го уча как да се държи с родителите си, но децата си там не ги пускам. На пръстите на едната ми ръка се броят случаите, в които свекърите са ми помагали с децата /за 12 години/. Децата ни също не ги харесват, а те се чудят защо не ги слушат и не ги уважават.
Ако бяха мои родители, отдавна да съм им била шута. Честно.
Баща ми и той не е цвете - от две години не е виждал децата. По празници го подканям деликатно - ще дойдем да те сурвакат, ще дойдем да искаме прошка и т.н., а той все не бил добре, не се чувствал достатъчно силен, за да ни посрещне. Сякаш аз ще искам да ми разстила трапеза и да ми се врътка на пета. Вече съм установила съвсем служебни отношения с него - ако се обади да иска нещо, ще го свърша, но ей така, да ходя да го виждам и да си говорим - ами не ми се иска, не ми е и приятно и не изпитвам никаква нужда.
Затова подкрепям авторката в нейното решение.
И материално, и емоционално са по-щедри към дъщеря си. Само не знам защо, ама като има проблем, веднага на мъжа ми звънят. Аз не мога да го уча как да се държи с родителите си, но децата си там не ги пускам. На пръстите на едната ми ръка се броят случаите, в които свекърите са ми помагали с децата /за 12 години/. Децата ни също не ги харесват, а те се чудят защо не ги слушат и не ги уважават.
Ако бяха мои родители, отдавна да съм им била шута. Честно.
Баща ми и той не е цвете - от две години не е виждал децата. По празници го подканям деликатно - ще дойдем да те сурвакат, ще дойдем да искаме прошка и т.н., а той все не бил добре, не се чувствал достатъчно силен, за да ни посрещне. Сякаш аз ще искам да ми разстила трапеза и да ми се врътка на пета. Вече съм установила съвсем служебни отношения с него - ако се обади да иска нещо, ще го свърша, но ей така, да ходя да го виждам и да си говорим - ами не ми се иска, не ми е и приятно и не изпитвам никаква нужда.
Затова подкрепям авторката в нейното решение.
Родителите ми се разведоха наскоро, след 30 годишен брак. Баща ми винаги е имал различно и по-пренебрежително отношение към мен, отколкото към по-малките ми брати сестра. След развода тотално ме е игнорирал - за последната година не ми се е обадил нито веднъж.
Съвета на майка ми беше - че ако някой ти причинява неприятни и силно негативни емоции, е най-добре да го изолираш от живота и ежедневнието си. Така и правя.
И въпреки всичко ми е гузно...
Съвета на майка ми беше - че ако някой ти причинява неприятни и силно негативни емоции, е най-добре да го изолираш от живота и ежедневнието си. Така и правя.
И въпреки всичко ми е гузно...
Никога не сме били делени със сестра ми и ми е чуждо това чувство.
Самата аз имах терзания, че деля децата си, докато малката беше бебе. И страдах от тази мисъл. Имах чувството, че пренебрегвам сина си, заради прекомерните грижи за бебето. До един момент, в който баткото се разболя и аз зарязах бебето по баби, за да се грижа за него. Тогава разбрах, че притесненията ми са били неоснователни. И че няма начин да пренебрегна единия за сметка на другия. Оттогава съм в мир със себе си. А и децата са наясно с моята любов към тях.
Но, разни хора, разни идеали. За съжаление има и много такива случаи, като тези, описани от авторката
Самата аз имах терзания, че деля децата си, докато малката беше бебе. И страдах от тази мисъл. Имах чувството, че пренебрегвам сина си, заради прекомерните грижи за бебето. До един момент, в който баткото се разболя и аз зарязах бебето по баби, за да се грижа за него. Тогава разбрах, че притесненията ми са били неоснователни. И че няма начин да пренебрегна единия за сметка на другия. Оттогава съм в мир със себе си. А и децата са наясно с моята любов към тях.
Но, разни хора, разни идеали. За съжаление има и много такива случаи, като тези, описани от авторката
.....Психолозите твърдят, че скъсаните отношения на децата (възрастните деца също) с родителите им водят до изключително високо напрежение у тях (децата). Просто фундамента им, на който са стъпили на този свят, е нарушен. Дори да не си виждат родителите от години, дори да го крият, дори и на себе си да не го признават. Няма бягство от това. ....
Ооо, това съм го пропуснала!
Изключително вярно!
Влошените отношения между родители/деца винаги оставят траен отпечатък върху психиката на децата, който обективно дава отражение в светоградежа им.
А ако се влошат взаимоотношенията на по-късен етап, обикновено подсъзнателно се наслагва чувство на вина у децата.
