Публикувана: 3 март 2012, 12:01 ч.
Последно мнение: 16 март 2012, 09:23 ч.

Как бихте се почувствали

10 957
124
1

# 30 3 март 2012, 20:15 ч.

Мнения: 2 216

Цитат на: Северина в сб, 03 мар 2012, 18:59

С всичко това искам да ти кажа, че ти обичана и любима явно вече няма да станеш. Разбирам, че те боли, но прекрати всички контакти с тях. Всеки път ще се надяваш, че ще е различно и всеки път ще се разочароваш и ще изживяваш цялата тази болка. Не си струва, наистина. Hug

Ще ти е трудно, но наистина е по-добре да не контактуваш с тези хора....На едните внуци лаптопи, а на другото -книжка....Чак яд ме хвана на тях!
Ако това ще те 'успокои' има и по-драстичен пример - на едната внучка лаптоп, а на другата -нищо, даже мартеничка нямало. Лошото е, че тези отношения се предават и внучките един ден няма да са си близки.....

# 31 3 март 2012, 20:53 ч.

Мнения: 114

Да права си.Лошо е,че децата един ден няма да имат никакви отношения.

# 32 3 март 2012, 21:29 ч.

София
Мнения: 1 609

Уф как и аз не ги обичам такива... А най-много мразя, когато такива родители се окажат в нужда и се изтапанчат с приготвената реч на тема "Аз съм те създал/а, хранил/а съм те, обличал/а съм те, сега трябва ти да ме храниш и издържаш". Мама на Ники, няма за какво да се чувстваш виновна и не се поддавай на опитите да ти се вменява вина. Жалко е наистина, че детето ти едва ли ще е в най-добри отношения с братовчедите си...

Моите родители също деляха мен и брат ми (не сме близнаци, той е с 5 години по-голям от мен) и ни сравняваха, но чак до такава степен никога не е било. Но последствията от сравняването си личат и до ден-днешен в отношенията ми с него...

# 33 4 март 2012, 00:08 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

Децата бързо ги усещат тези неща и според характера си реагират. Имам братовчедка 15 години по-голяма от мен - на дядо любимката, щото носи на починалата ми баба името. Пък че аз нося неговото .... Ходих да му взема пенсията, та да не се разкарва и хоп на кака 50 лв за още едни ботушки. А нас с брат ми на другия ден ни изпраща с една петолевка, да сме си я разделяли. Ми върнах му я и казах, че не съм опряла до неговите пари. Брат ми дали защото беше по-малък или по-чувствителен му се насълзиха очите. Па и се обиди дядката. Все едно на мен не ми беше обидно. В 8 клас бях тогава. Но от тоя момент си знаех, че от него нищо не трябва да очаквам и не съм си го слагала на сърце.

# 34 4 март 2012, 00:31 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: $hantalche в сб, 03 мар 2012, 14:21

Цитат на: REAL_WOMAN в сб, 03 мар 2012, 13:40

Те са ти дали живот, мисли какво са ти дали, а не какво са ти отнели. Peace

Оффф, как го мразя това с даването на живот Sick

. Ми тогава да легнем и да позволяваме на родителите си да минават с валяк през нас, щото са ни дали живот, или свеждаме глава и да им целуваме ръка цял живот...
Както някой писа в една тема, детето не е неканен гост, който е звъннал на вратата им, тропнал е с крак и е казал "ще живея тук", а те от съжаление са го приютили дали покрив, храна и вода. Ако има изобщо някой, който трябва да е благодарен за нещо на някой, това е родителите на децата, а не обратното.
Аз нямам милост за такива родители като на авторката. Naughty

[/quote

Шанталче Peace

Единственото, което ще добавя- да, ние сме длъжни на децата си, а не те на нас, защото те са тези, които , докато са живи, ще плащат скъпо и прескъпо нашето желание да ги имаме и щастието, което изживяваме с тях и покрай тях.
Понякога съм толкова крайна в тези си разсъждения, че се чудя дали желанието да бъдеш родител не е най- висшата форма на егоизъм.
По темата- ако на моето дете му се случи нещо подобно, не бих прекъснала контактите му с бабата и дядото. Но категорично бих ги помолила занапред да не си правят труда да подаряват нищо на детето ми. И ако все пак го направят, демонстративно бих изхвърлила пред очите им подаръка.
Зла и гадна съм. Но постъпки като техните умът ми не ги побира. За мен е грехота целенасочено да наскърбиш дете. И незабавно и щедро бих отвърнала на подобни хора със същата монета.

# 35 4 март 2012, 08:31 ч.

Мнения: 116

Според мен деленето на внуците не е насочено към тях самите,а към авторката,за да я заболи нея-още един (сигурен) начин да я смачкат.

# 36 4 март 2012, 09:35 ч.

Мнения: 702

Цитат на: Мидичка в нд, 04 мар 2012, 08:31

Ама защо? Защо е въпросът? Нали и тя е тяхно дете? С какво е съгрешила, че така да я смазват? Не им харесва нещо в нея, не прави нещата както те йнаредят? И тез неща оправдават ли такова отношение спрямо детето ти егати?

# 37 4 март 2012, 09:40 ч.

Мнения: 6 214

Цитат на: Поразяващата уста в нд, 04 мар 2012, 09:35

Цитат на: Мидичка в нд, 04 мар 2012, 08:31

Това могат да го кажат родителите и, но едва ли и те осъзнават причината.

Моята майка например не ме лишава материално, но живее с убеждението, че аз и моето дете трябва да бъдем нейни копия във всякакъв смисъл, като характер, като житейски път и. т. н.

# 38 4 март 2012, 09:47 ч.

Мнения: 702

Ох, моля се ако доживея такава въздраст, да не се превръщам в това, което описвате или в моята майка... Praynig

В повечето случаи те наистина не си дават сметка какво причиняват на децата си, камо ли да си помислят, че проблемът е в тях. Никакви спорове, разправии и скандали не биха оправили нещата. А брат ти просто се възползва много нечестно от ситуацията.

# 39 4 март 2012, 09:52 ч.

Мнения: 114

Момичета,аз съм от хората който казват какво мислят."Право куме в очи"Брат ми винаги пред тях мълчи и е съгласен с тях.След като напуснат къщата на родителите ми почват плюенето.Аз не мога да въприема така нещата.Ако имаме да си казваме нещо си го казваме.Не съм скандална личност,но не обичам да ми налагат мнение и особенно по въпроси,за който родителите и брат ми не са прави.Не мога да пусна ,детето си пак там.Това означава,че съм съгласна с всичко ,което правят.

# 40 4 март 2012, 09:55 ч.

Мнения: 114

Момичета,родителите са на по 60г.Не са 90г изперкали баби и дядовци.Всичко ,правят съвсем осъзнато.

# 41 4 март 2012, 10:08 ч.

Мнения: 114

Не знам от какво е породено това отношение.Блъскам си главата да разбера.За родителите ми винаги момчето е важният човек.Той продължава рода.Момичето отива в чуждото семейство и да се спасява.На мен ми звучи,като отървахме се от дъщерята.Да не би заради това,че работихме доста години в чужбина с мъжът ми.Прибрахме се в България за да родя детето.След това ,той е от мисия в мисия за да живеем нормално.Аз работя ,гледам детето.Не съм от хората,който се оплакват.Но не обичам и хора ,който се оплакват.Не знам блъскам си главата ,искам да разбера отношението им.
Не съм ги оставила ,като работихме в чужбина.Постояно пращах пари на нашите.Колети на племенничките хвърчаха всеки месец.Играчки ,дрешки и т.н. но те са си деца.Тогава бях любимата и обичана дъщеря и леля.

# 42 4 март 2012, 10:13 ч.

Мнения: 56

Цитат на: mama na niki в нд, 04 мар 2012, 09:55

Момичета,родителите са на по 60г.Не са 90г изперкали баби и дядовци.Всичко ,правят съвсем осъзнато.

Според мен,те явно имат предпочитания към синът си.т.е към брат ти. И не защото е по мек или послушен.
Аз съм в същото положение. Имам брат по малък. Винаги той е бил толериран .Във всяко едно отношение. В училище бях по силна по успех, с работата се справях.
Брат ми започна бизнес изсипаха му се едни пари,за които научих от чужди хора,че баща ми е споделил.След време попитах,уж ги върнали,което не вярвам.
Имах доста проблеми,останах без работа,плащахме едно помещение,разсрочих ипотека,две деца,не ми се мисли как го преживях,за капак и съпругът ми ссе разболя,а майка ми няколко пъти ми даде по 50 лв и мисли,че кой знае какво е дала.
Да отбележа само,че родителите ми винаги са били на високи заплати и сега получават равностойни повече от добри пенсии.
Живеят с брат ми в една къща на два етажа,уж отделно не съвсе,м.Плащат сметки,всичко.Осигуряват отоплението за зимата.Правих си сериозна операция платена и всичко,което ми помогна майка ми са 10 лв да си купя нещо за ядене.
Аз не съм завислив човек.Сега брат ми има проблем и сигурно са му дали хиляди,защото проблемът е сериозен,но трябва да са честни.Нямам нищо напротив,има нужда,помогнали са му,но когато аз имам нужда,къде са?
В никакъв случай не казвам,че са длъжни,но все пак,това делене изнервя.

# 43 4 март 2012, 10:27 ч.

Мнения: 8 812

mama na niki, не си блъскай главата, за да си отговориш на въпроса, защото отговор няма. Не е това, че си момиче, а той момче и продължава рода. Ние като сме и двете жени пак ни делят. Не е причината и тази, че вие имате повече средства и се справяте успешно. Аз съм в пенсия по болест, но се помага на сестра ми, не на мен. Живея отделно от тях, никога нищо не съм искала, мълча си за всичко. Сестра ми непрекъснато иска нещо, заявява им в очите, че няма да си мръдне пръста за тях, те вече са стари и болни, но пак същото. Просто така са решили да постъпват и съм сигурна, че и те не знаят точния отговор на въпроса защо. Приеми нещата такива каквито са и дръж детето по-далече от тях, за да не го разстройват. Поне му спести лошите спомени как са го делили.

# 44 4 март 2012, 10:33 ч.

Мнения: 116

Случва се така,че по вина на родителите братя и сестри да не могат да се гледат.А дали родителите си дават сметка,че вместо да отгледат деца,които след време да се подкрепят в живота(когато родителите няма да ги има),те отглеждат врагове?

Препоръчани теми

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Нужда от съвет

Защо искате деца ?

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: