Как бихте се почувствали

За детето не е важно да расте с баба и дядо, важно е да расте с родителите си. Не виждам драма тук. Като не се получава, няма да го водя, какво толкова. Това не означава че аз не мога от време на време да посетя или се обадя на родителите си.
Имайте предвид, че ако бабата и дядото живеят с едно внуче, виждат го всекидневно, то е нормално да го смятат повече за свое от тези, които виждат от време на време. Човек и с чуждо дете да живее всекидневно, пак е много вероятно да се привърже към него като към свое.

heureuse споделям мненията ти

Хм..бе и на мен комшиичето не ми е по сърце,ма кво?Да му го кажа в лицето ли?
...Нормално е да чувстват повече близост с онова внуче което живее при тях..Нормално е и да го"обичат"повече ако щете..Не е нормално,обаче това да се демонстрира пред самите деца обаче.Никак не е нормално..Ама никак..Да привикаш трите си внучета,и на две да подариш лаптоп,а другото книжка.. ..Извинявам се,ама такова преднамерено демонстративно поведение,не го разбирам..

мама на ники, тази ситуация ми е позната, но от гледна точка на мама и татко... и двамата винаги са били лишавани в името на това да има за другите деца. Бабите ... за нас винаги ако е имало е било по-малко, само дядо лека му пръст много ме обичаше и душата му вървеше за мен... Ситуацията с теб и брат ти е като тази на баща ми с леля ми, само че всичко е оставено на нея... ОБАЧЕ, за мен е виновен брат ти! Ако беше на място нямаше да иска всичко да е за него, а щеше да се запита, ами какво ще остане за сестра ми? Така сме възпитани аз и сестра ми, всичко да е по равно, никога не сме делени, но това е в следствие, че родителите ни винаги са били пренебрегвани...

Не мисля, че е нормално, когато едното внуче живее по-наблизо или е всекидневно в баба си да го обичат повече и имам пример пред себе си.
Сестрата на мъжа ми живет по - близо и всекидневно са в майка си, племеницата също е постоянно в тях, но никога не съм усетила делене между децата. И въпреки, че са с разлика 4 години, родителите на мъжа ми намират начини да компенсират разликите в подаръците. Пък и как да подариш на деца с 4 години разлика едно и също. Не съм усетила делене, нито пък по  - малко обич към нашето дете. И двете са си техни. Няма наши и ваши. Но хората са много свестни. Свекър ми е най-добрия мъж, след баща ми когото познавам, свекърва ми е много ранима и все мисли какво и как да направят за децата си, не само за едните.
Абе да са ми живи и здрави златни са ми.

Виж, на бившия ми майка му си ги делеше съвсем целенасочено, неприкрито и си доеше бившия както си иска, защото бил длъжен, докато златното му братче си лежкуни по цял ден.

unadaptable,много си права.Като задам въпроса защо?Ме изкарват алчна ,а видиш ли брат ти,никога не задава тези въпроси.Не мога да възприема това,че аз съм спряла контакт с родителите си.И брат ми не се обади да разбере какво става.Нали сме брат и сестра,един ден ние оставаме.Нямам претенции към нищо,единствено отношението към детето да се промени.Да си има баба и дядо и каки.

Божеее, като чета, за пореден път се радвам, че аз и мъжа ми сме по едно дете.

Защото и аз на какви работи съм се нагледала и наслушала, не е истина.

Защото при нас е ясно и няма мърдане. Всичко е за нас, но и всичко е от нас. Чиста работа.

А по темата, мисля, че това братя и сестри да са в лоши отношения и да не си говорят, основна вина имат само и единствено родителите.

Аз,  според моя брат съм по-любимата за родителите си от него. Какво да кажа, не съм съгласна, но той е убеден в това.През годините "сервираше" на майка и татко какво ли не и те винаги му прощаваха веднага щом малко проявеше интерес към тях. Сега, моето семейство се грижи за тях, живеят зимата при нас, татко е трудно подвижен, но брат ми не се обади нито веднъж да ги пита как са, дори по телефона. Според мен, това положение е доста изгодно за него и на мен ми иде да се разсърдя пък друг да се грижи, аз съм обидена , нямам задължения - чудесно !Може би все пак, всичко зависи от гледната точка.

 

Да аз не съм сервирала,какво да е.Винаги през годините съм помагала.Нямам нищо против и да се грижа за тях един ден.Но условието е да променят отношението си към детето.И то сега,а не след години когато имат нужда от грижи.
Deina,това демонстративно делене на деца и внуци не го разбирам.

и с двете съм на 100% съгласна.

иначе , аз съм била винаги пренебрегвана, с изключение на дядо ми. за него бях всичко, и той за мен беше всичко. сега съм просто сама.

Разбира се, боли, не казвам че е добро, просто споделих как му се вижда, а аз мисля, че не е така. За внуците съм в пълно недоумение как може да ги дели човек, незнам дали една истина казана директно би променила нещо. Май тези болезнени неща се променят само от някакъв обрат в живота...

  Аз съм сигурна, че брататя/сестрите на повечето пишещи тук, че са ощетени - ще твърдят обратното обаче 

те това е истината....

има и една приказка "Ще делим по равно или по братски?"

Аз съм едно дете и изобщо не подозирах, че родители може да делят децата си - до момента, в който срещнах съпруга си. Той има сестра, по-малка, и понякога направо ми се реве от безсилен яд, че родителите му така несправедливо и очевидно показват различно отношение към двамата. Сега сестра му ще има бебе, не мога да ви опиша какви охканици и ахканици са, сякаш ще е първородното внуче. Отсега свекърва ми се е застягала да ходи и да оказва денонощна помощ на дъщеря си с новороденото. Като се сетя как дори не се сещаха да ми се обадят, за да ме питат как съм и как се оправям с две малки деца и мъж в командировка, ми иде да ги гръмна.
И материално, и емоционално са по-щедри към дъщеря си. Само не знам защо, ама като има проблем, веднага на мъжа ми звънят. Аз не мога да го уча как да се държи с родителите си, но децата си там не ги пускам. На пръстите на едната ми ръка се броят случаите, в които свекърите са ми помагали с децата /за 12 години/. Децата ни също не ги харесват, а те се чудят защо не ги слушат и не ги уважават.
Ако бяха мои родители, отдавна да съм им била шута. Честно.
Баща ми и той не е цвете - от две години не е виждал децата. По празници го подканям деликатно - ще дойдем да те сурвакат, ще дойдем да искаме прошка и т.н., а той все не бил добре, не се чувствал достатъчно силен, за да ни посрещне. Сякаш аз ще искам да ми разстила трапеза и да ми се врътка на пета. Вече съм установила съвсем служебни отношения с него - ако се обади да иска нещо, ще го свърша, но ей така, да ходя да го виждам и да си говорим - ами не ми се иска, не ми е и приятно и не изпитвам никаква нужда.
Затова подкрепям авторката в нейното решение.