Винаги съм била делена. Едната ми баба ни делеше със сестра ми ,макар че всички живеехме заедно. За братовчедките ми се купуваше суджук и домати посред зима(това през комунизма), а ние ревяхме на майка ми , че ни се дояло. Накрая ни изгониха и заживяхме в наша къща.Баба си и дядо си съм ги виждала рядко,макар че живеем в един град.Отраснала съм само с майката на майка ми. Никога не са ми липсвали онези. Но когато остаряха нещата се обръщат- станахме добри, майка ми е най-добрата вече, ама късно. По същият начин свекърва ми дели съпругът ми- все девера е ощетен,все той е зле,все му се пращаха пари. Ама като почина свекъра и златната мина свърши. Няма вече пари и чак се разведе. СЕГА Е В ЧУЖБИНА С ТРЕТА ПОРЕД ЖЕНА И РАЗБИРА СЕ ПАК ГОРКИЯТ САМО ЕДНА ПЛАЗМА, много пари да изплати новата си кола... Добре ,че съпругът ми е над това и твърде не зачита майка си , а уважава моите родители и баба(вече почина) повече. И с едни родители нищо не ни липсва. По- добре сме си далеч от всичко това.
- Публикувана: 3 март 2012, 12:01 ч.
- Последно мнение: 16 март 2012, 09:23 ч.
Как бихте се почувствали
Мама на Ники,напълно те разбирам и аз съм в твоето положение. Брат ми е добрия и съпругата му също. Макар ,че ги харесвам много майка ми направи така ,че да не си говорим. Стигна до там ,че ме нарича " мръсница" Аз съм човек търпелив,не обичам да се карам,но тази обида преля чашата. Не мога да позволя на никого да ме обижда,дори на собствената си майка. Така че,имаш моята виртуална прегръдка!
Изключително позната история, даже се усъмних, че е просто примерен случай, взет от форума, защото аз съм се оплаквала и друг път тук. Само че аз съм близначката, която има сестра, и съм потърпевша, както и детето ми. Той е вече мъж, де и не иска изобщо да чува за баба си и дядо си, нито стъпва у тях. Вече съм престанала да се дразня или обиждам отдавна. Чакам ги да ритнат камбаната, за да поискам половината от това, което ще остане след тях. То всичко беше предвидено за сестра ми впрочем, но тя заяви, че не иска да гледа дъртаци и май ще останат имотите да делим. Не че това е от изключителна важност, защото и ние се погрижихме да не сме на улицата, но морално удволетворение поне ще получа:mrgreen: Споко, обидата ще отмине след някоя година и ще остане само досадата при спомена за някакви излишни роднини. 
Не мога да повярвам!
Заради това, нашият свят не заслужава да съществува.
Как спите вечер, бе хора?
Не мислишли,че за да стигне дотук,чеда мисли потози начин е минала през доста неща? Не с е отказала току - тъй от семействотот си и родителите си.
И не става въпрос за имоти или наследство, а за умишлено делене, лошо отношение през целия живот и унижение на личността, толериране на други, че и после изисквания. Хайде холан!Нека си спят спокойно
Други не би трбвало да могат да спят, ама на тях не им идва й на ум, даже, спят си, живеят си и се чудят как да направят мръсно.
Ааа и относно съществуването на света - ммдам, ама същесвтвува, въпреки че има такива родители, нали?
И пак стигаме до приказката, че сития на гладния не вярва.
И не става въпрос за имоти или наследство, а за умишлено делене, лошо отношение през целия живот и унижение на личността, толериране на други, че и после изисквания. Хайде холан!Нека си спят спокойно
Други не би трбвало да могат да спят, ама на тях не им идва й на ум, даже, спят си, живеят си и се чудят как да направят мръсно.Ааа и относно съществуването на света - ммдам, ама същесвтвува, въпреки че има такива родители, нали?
И пак стигаме до приказката, че сития на гладния не вярва.
Ужасна тема! Познавам едни, които наскоро прехвърлиха 3-стаен апартамент на пъпа на София само на единия внук, който е единствено дете на дъщерята и оставиха трите деца на сина без нищо. А пък този апартамент е голям и скъп и спокойно щеше да има достатъчно пари при продажба за всяко едно внуче.
Mama na niki, пожелавам ти да си силна и много късмет в живота! А обясниха ли защо те лишават от имот?
Mama na niki, пожелавам ти да си силна и много късмет в живота! А обясниха ли защо те лишават от имот?
Здравейте,момичета!Рядко пиша тук,повече чета.Въпроса ми е ,как бихте се почувствали,ако винаги са ви делили родителите и то доста явно.А в последствие и внуците.Прекратих контакт,с тях.За което се опитвам да вменят,че вината е в мен.Ако има въпроси ,ще отговарям.Благодаря ,на всички,който ще отговорят.Темата не е за заяждане,а просто как вие бихте постъпили в тази ситуация.
Гадно е, но ми мина, някак приех и ли разбрах гледната точка може би.
Карала съм се с нашите, не сме си говорили, не сме се чували с месеци...накрая някак си прощаваме и двете страни и отново имаме контакти и то близки, явно при мен кръвта вода нестава, въпреки всичко.
При мен чашата преля,когато майка ми дойде у дома и средната ми дъщеричка се затича към нея,тя започна да и се радва и щом малкия ми син отиде до нея тя го отблъсна с думите: - Ти имаш памперс махай се от мен! Много ме боли, щом става дума за децата ми. 
Мен от малка ме е тормозела и обиждала,но понеже си я обичах мислех ,че си го заслужавам,че наистина съм лоша.
Мен от малка ме е тормозела и обиждала,но понеже си я обичах мислех ,че си го заслужавам,че наистина съм лоша. Оооооооооо, тук няма делене , а направо изкукала работа. Демонстрации от този сорт грам не биха ме засегнали.
те се засягат когато ги лишат от скъпоценното наследство 
Пу.пу да не говорим много че и мен тукО виж ме лишили
гледам да си направим мое та да не ми дреме 
Когато родителите помагат на едното дете а на другото иЧ , на обгрижваното до старини
му правят лоша услуга човека свиква на готово и е не способен да се оправи сам затова като закършат родителите се оглеждат за другото 
Вили, теб като родител може и да не те засегнат такива демонстрации. Но ако децата са във възраст да разбират отхвърлянето - страдат.
Ааааа, момент! МЕН не би ми пукало казах, защото mozila сподели - че нея я боли! Иначе не бих търпяла такава жена в дома си и директно бих прекратила вижданията с детето. Тук спор няма.
Веднъж ми се случи нещо такова. Синът беше 2 дена при нея, защото имахме сериозни проблеми вкъщи. Като отидох да го взема той хукна към мен , гушна се и каза - не искам повече да идвам тука, напълно обяснимо за мен, защото никога не го бях оставяла преди. В отговор чух от роднината ни - и аз не искам да те гледам повече. Отвратих се. Тая година не й честитих празниците дори.
Вили, теб като родител може и да не те засегнат такива демонстрации. Но ако децата са във възраст да разбират отхвърлянето - страдат.
Повечето родители делящи децата си грам не се усещат
та кака че страданието остава за дЕцата 
Или приемаш нещата или си страдкаш нон-стоп за чуждите постъпки,отношения
Мазохизъм си е това но е факт че от роден човек най-боли обидата.Далече от очите , далеч от сърцето
и остават само приятните спомени и преживявания Обикновенно такива деления осъзнават порастналите вече деца
любовта на мама е една но деленето на матрялните блага/отношение понякога е различно така ли измерваме обичта Има много хора в подобно положение но не всички преживяват нещата по такъв начин като авторката