Невъзможност за кърмене и вина

И аз говорих с една майка скоро. Беше потресена, че детето ми е било пет месеца само на сухо мляко. Пита ме кой ми бил казал така да правя. Не знам тя дали кърми, може би е кърмила по-рано, не питах, защото не ми е удобно да задавам такива въпроси. Мъжът и доста отдавна ми беше казал, че са на Нан, сега бебето е на 6 месеца.
 Не разбирам що за геройство е това, че кърмиш, че толкова се хвалят кърмачките. Изумявам се понякога.

Определено и това, че съм пропуснала нещо, ме измъчва. Често си мисля за кърмачките, на които им е лесно кърменето, колко ли е приятно, какво ли е усещането, каква ли връзка създава с детето, дори понякога сънувам че го правя, явно толкова ми липсва преживяването на това чувство. Но от друга страна, ако имаш трудности, предполагам, че изобщо не си заслужава. Сестра ми и досега сънува кошмари с нейното кърмене, дето го изкара шест месеца с такива мъки.
Различно е.

Удоволствие е, когато се научиш... Но аз с това непрекъснато теглене, тревога имам ли кърма, пила ли съм достатъчно вода, ще се наложи ли добавка си убих половината удоволствие 

Да добавя, че е важно и бебето да суче ефективно. Аз имах огромно желание да кърмя, но бебка се роди доста дребна, изморяваше се, заспиваше на гърдата и така и не успяхме да се научим. В този момент получих и някои доста неадекватни съвети от човек, на когото имах безрезервно доверие и... в крайна сметка се цедих 13 месеца, което не знам дали бих си го причинила при второ дете, живот и здраве. Кърмата е чудесно нещо, но спокойната и уравновесена майка е още по-важна за бебенцето (а аз определено не бях такава с това непрекъснато цедене, стерилизиране на помпа, шишета и т. н.) Вина, че не успях да кърмя истински не съм изпитвала, но ми стана ужасно обидно, когато собствената ми майка един ден ми заяви, че съм безотговорна, тъй като не кърмя, а се цедя  

Цветка, а ти защо теглиш бебчо преди и след кърмене, не наддава ли добре?

Напъъъълно подкрепям. С тегленето- късно ми слезе кърмата и трудно започна да стига количеството, писала съм в по-преден пост. ОТ 3 дни не се теглим   

И при нас нещата с кърменето не потръгнаха както ми се искаше и след първия месец преминах на цедене с помпа и даване в шише. (до края на 5тия).
И още си спомням колко ми беше мъчно и се чувствах тъпо (всички могат, толкова е лесно...)
Сега смятам, че не е имало причина чак толкова да се тормозя Мисля се, че беше и доста заради умората, а и както каза Елфи, това непрекъснато миене и стерилизиране ме побъркваше.
Сега си мисля, че ако не потръгне кърменето при второ бебе един ден, ще мина доста по-бързо на АМ.

А между другото познавам доста дебелички кърмени бебета

При мен нещата всичко беше наред, родих сина си секцио понеже беше голямо бебе и докторката неиска да ме мъчи да родя нормално,еее роди се той и на втория ден ,ако не се лъжа почнах да го кърмя и така до 3 месец после не му стигаше и минахме на хуманите,а моя мъж и свекето викаха че е хубамо да се кърми до 1год ама кът нямах  трябваше да мине на хумана,пък и нямаше как да не спре 1вия ден кът се прибрах от родинолното толкова лоши думи ми наприказваха и така мине не мине и все за нещо се караме и така ми спря кърмата и да ви кажа не се съжелявам

Между другото, това с килограмите е НАПЪЛНО генетично! Моят като е на АМ е толкова кльощав, ама и аз, и баща му сме такива. А на мойте познати тука дето се виждам, и двете кърмени бебета са супер дебелички.  Но и родителите им здравички 

Здравейте на всички мами,
моята история е много подобна на вашите. За мен кърменето трябваше да е на всяка цена, буквално фиск идея заради цялото пропагандиране, че едва ли не белката ми ще е болна, ако не я кърмя. Не можахме да се захраним в болницата, реших, че в къщи ще се справим, но уви. Плоски зърна, запушени канали, постоянно се цедях, топли компреси, зелеви листа, нищо не помогна. А белката плач ли плач. Такъв ужас изпитах, изобщо не исках да приема, че имам проблем с кърменето/а каква болки, зърната ми се разпадаха/, две вечери на спешен кабинет в малките часове на денонощието, прегледи при хирург, скенери и пер. За мен единствената причина за плача на  ми беше, някаква болка или здравословен проблем, но не и кърмата ми. Свекърва ми няколко пъти искаше да и дадем АМ, но аз абсолютно отказвах, казвах, че при наличието на кърма, няма да дам на детето си тази гадост/ както я наричат някой консултанти по кърмене/. Явно и лекарите в спешното на Окръжна болница Варна, са супер интелигенти, че да не сложат бебето ми на една везна. Та  след поредното тичане през нощта, попаднахме на компетентен педиатър, оказа се, че за 15 дни сме наддали 10 гря. В такава след родилна депресия изпаднах, че тази, която преживях в болницата, след като не можах за закърмя белката ми се видя песен.
Толкова сълзи изплаках, но продължех да се опитвам да кърмя и да дохранвам, прекарвахме часове на гърда, нямах време за нищо, измъчих и себе си и белката, тя плачеше и не искаше да суче от мен. Тогава си казах край стига вече мъки. Това, което твърдят ЛЛЛ, че всички могат да кърмят, с изключение на тези които имат мед. проблем, не е вярно. То или се получава или не.
Аз дадох всичко от себе си, винаги ще има някой да те упреква и да те гледа с неохота.
Защо не роди нормално? Защо не кърмиш? Защо не слагаш малката на гърне?.... и прочие.
Не изпитвам вина, че не кърмя, никъде не сгреших. Единствената вина, която изпитвам и до ден днешен е, че толкова измъчих детето си, на всяка цена да бъде кърмено.
Сега е на два месеца, точно от месец сме само на АМ и тя се чувства прекрасно, няма колики и наддава добре. Не се запича и е щастлива, спи нощем.

Ах, то и аз съм за тук.
Да не се обяснявам много, но цедях 3 месеца и след това реших да спра. За съжаление, още ме тресат нервите, когато стане въпрос за кърмене или гледам по ТВ нещо по темата. При мен вината си я насадих аз волно или неволно, просто много го исках и мислех, че всичко ще е наред, ама не се получи точно така. Просто не трябва да се мисли какво е било или щяло да бъде, ако еди какво си. Щом бебето е здраво и се чувства добре, това е най-важното!  

И аз се присъединявам към "виновните"....Всеки път когато гушвам бебка за да й дам шишето и ми се приплаква, защото не я храня от гърдата, "както трябва". В болницата не засука и започнах да се цедя. Слагах малката на гърда с всяко хранене, но тя така и не засукваше, затова цедях и давахме с шишето. Тя се храни на поискване, понякога и на 1 час, аз помпах всеки 3 часа за да поддържам кърмата. Нямах никакви проблеми - зърната ми не бяха разранени, гърдите ми не бяха подути, имах много кърма. Но тя не засукваше, а моето психическо състояние се влоши и развих следродилна депресия (не заради кърменето). Сложиха ме на антидепресанти и макар да започнах да се подобрявам, един ден просто се отказах. Не можех повече да се помпам. Все така се получаваше, че или на нея й е време за ядене, или на мен ми е време за помпане и даже не можехме да идем на разходка. И така, за 2 седмици тя засука общо 2 пъти (и почти се нахрани). След това аз просто спрях...Затова съм и виновна - имах всички предпоставки да я кърмя, тя започна да показва напредък и в този момент аз просто спрях. Сега за капак на всички емоции покрай следродилната депресия изпитвам и вина, че се отказах от кърменето. Според мъжа ми и докторката ми съм взела най-правилното решение, тъй като моето психическо състояние е по-важно за бебка, отколкото това дали се храни с кърма или АМ. Според майка ми съм направила нещо ужасно и как така не съм могла да кърмя....Все си мисля, че ако не беше депресията, ако бях добре, щях да положа повече усилия и щеше да се получи. И страдам заради изпуснатото преживяване, чуствам се неуспяла като майка.

Недей така !
Майка е онази, която гледа, възпитава и трепери, а не онази, която е дала живот или е кърмила. Клише, но е вярно.
Майчинството е едно велико преживяване, приключение, емоция. Начинът на хранене е просто хранене и колкото повече детето ти расте, толкова повече ще разбираш, че не това е най-важното.
Гушкай, целувай, преживявай и бъди до детето си - това е ценното, това е важното. Защото докато си майка и си на този свят, детето ти има нужда от теб и от теб зависи да му дадеш всичко, от което има нужда. А с какво е хранено в първите дни и години - мляко от шише или кърма - повярвай ми, няма никакво значение.

Аз имам съвсем други наблюдения... аз съм от дългокърмещите майки, но никъде не се хваля и на никой не натяквам, но на мен ми се натяква постоянно: "докога!" Всеки, който ме види ме пита дали още кърмя... мои познати, които са направили избора да не кърмят, никой не им казва нищо, приема се за нормално /и то си е нормално/...
Според мен никоя жена не трябва да изпитва вина, че не кърми или че не е родила естествено, например, но е факт, че в БГ всеки отвсякъде дава акъли, и ако ти е първо бебче, само ти трябва някой да започне да ти натяква нещо и се побъркваш...
Карайте я спокойно и си гледайте дечицата, както ви харесва на вас...  

Ани 
Напълно съм съгласна с Чери. Докато детето ми беше новородено, а и в първите месеци, много се измъчвах от това, че в болницата взех прибързано решение да не кърмя. Беше ме обзела  и следродилна депресия и не минаваше и ден без да мисля за това колко лоша майка съм и как не съм дала на детето си най-доброто. Колкото повече расте малката, толкова повече осъзнавам, че не е станало нищо чак толкова фатално, колкото си мислех. Да си майка е много повече от това да износиш, родиш и да кърмиш.    

Здравейте, аз кърмих 4 месеца и прекратих заради моята умна докторка  която ми изписа антибиотик и не ми каза колко време след това мога да продължа с кърменето а и в последствие разбрах че тя е една от жените който не са "ЗА" кърменето.
Но иначе в самото начало на кърменето ми се разраниха гърдите и спрях за 2 дена и се чувствах адски виновна сякаш само това можех да направя за бебо, а всъщност не можех,но като отминаха болките продължих да кърмя но дойде друг проблем -свекито всеки ден ми намилаше, че кърмата ми била малко и нехранителна щяла съм да уморя детето от глад не съм можела да го гледам, който думи ще помня цял живот и ми тежаха много повече от тези дни в който не можех да кърмя,искаше да съм му давала АМ,сега вече му давам,но и то не било полезно за него да съм му давала сега пък кисело мляко  ...но това е др тема
За кърменето съм с две ръце, но когато пък е неуспешно какво толкова не е страшно и вредно за бебето Важното е майката да се чувстава добре а бебето сито ))