Невъзможност за кърмене и вина

дааааааааа и аз чувах колко е лесно кърменето и как еди коя си яла корасан и имала литри пълноценно мляко.......да ама неееее.чувах ,че и рядка кърма/непълноценна няма/да ама нееее ,тея от ЛЛЛ освен ,че ми се набиха в мозъка ,на 15 минути кърмене и лактацията ще шурне пак неееее,на 16 -я ден майка ми ме намери полуприпаднала с бебе на ръце след кърмене от 23 часа/не се шегувам/.всички препоръки бях спазила и прочие.детето не беше наддало за 16дена/200 грама с дрехите/ ,често нищо против към кърмещите жени,но и сега като чуя за ЛЛЛ И кърмене ми се обръщат червата.Така се обвинявахххх,минах през всички фази,от ненавиждане на кърмещите ,омраза, а сега вече пълен непукизъм.АААА и бъди сигурна ,че детето ти ще бъде здраво ,умно и красиво.Аз като бебе не съм кърмена и съм била яка като бик,брат ми ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КЪРМЕН до 2 години се е спуквал да се разболява/за мен е мит ,че кърмените бебета са по здрави/.Обаче едно не мога  да разбера, защо чак толкова жестоко се пропагандира кърменето,на моменти едва ли не те изкарват,че детето като пие АМ е гледано не с толкова любов отколкото кърменото бебе.

И не само,АМ било смъртно опасно и как да не изпитваш вина,че не кърмиш,ако не знаеш,че си е нормално мляко,направено за нуждите на бебетата ни.

Е, и аз това се чудя. И колкото се стремя да не го мисля, все нещо изкача да ми напомня.

nenibeni благодаря за темата  

Таткото ме упреква най-вече за това, че не съм го питала. Може би е прав, но ако отношенията ни тогава бяха нормални. Аз се бях изнесла при нашите месец преди да родя и той почти не се сещаше да пита как съм. Не бяхме никак близки. Как да обясня сега, че това са си моите, чувства, моите емоции, моето тяло .. А и аз достатъчно се обвинявам /вече взе да ми минава/, че и като има един, който да ми намила непрекъснато. Но също така и като той дава парите за млякото, а то се оказа, че не е никак евтино. Това моето си беше от пълно информационно затъмнение. Четох, четох за бременността и раждането, но за след като родя и как да го гледам това бебе четох без много да вниквам. Смятах, че всичко с времето си, като се роди детето ще му мисля, само да е всичко наред. А и в моето семейство кърменето не е било на някаква почит. На сестра ми децата почти не са кърмени, вече са тийнейджъри и не са боледували. А и преди се даваше кисело мляко със захар основно. Сега си мисля, че поне АМ е по-добре.

nenibeni, няма какво да го мислиш, да се упрекваш и да изпитваш вина. Никой не може и да си представи в какво състояние си била за да изсква от теб. А за да бъде детенцето ти здраво има нужда най-вече от здрави, щастливи и любящи родители. И аз съм от кърмещите, но също бих искала да те подкрепя. Майките и родителите като цяло по непонятни за мен причини ВИНАГИ намират за какво да се упрекват едни други и да се самоизтъкват колко видиш ли те правели добре пък другите зле. Така както за АМ ще прочетеш какво ли не по повод на това колко вреди нанася на децата, така и за кърменето ще чуеш какви ли не небивалици...и за двата начина на хранене е изписано какво ли не и ще чуеш какво ли не. Кърменето не трябва да е някаква безумна самоцел, а да се осъществи защото майката го чуства така и има подкрепата да го направи. Сега ти подмятат за кърменето, след време ще те зачешат защо е още с памперси, защо яде гладко пасирани пюрета, а не с парченца, защо плаче за най-малкото нещо, защо е още със залъгалка, защо не казва за еди си кое, защо плаче от непознати, защо не може да рисува на 2 одинки, да говори прекрасно на 3 годинки....или кой знае още какво...щото видиш ли детето на някой си там вече си казвало за гърнето, или имало някакво друго постижение пък твоето го нямало. Голяма работа! Ти нали си обичаш детето и си готова да го дариш с цялата любов на света и всичко останало, което можеш да направиш за него! Кърменето е просто една от многото теми, за която ще има хора, които да се захващат и да коментират без изобщо това да ги касае.
Mama Linda, че и заедно да сте живеели с таткото да не би да става дума за неговото тяло, здраве и живот, че да предявява претенции към теб. Той ли ще е този с разранените зърна, запушените канали, ставащия по не знам колко пъти на нощ, живеещ скачен с помпата за кърма, хапан на един по-следващ етап със зъбките...то кърменето освен многото си позитиви си има и една малко по-така страна. Не че при всички жени се случват всички тези работи, ама едва ли някоя е застрахована от тях на 100 %. И някой мъж като толкова има претенции да си ги изяснява с жената още преди да е направил бебето, а после да стои плътно зад нея и да осъществява нужната логистична подкрепа. Защото то е много лесно да имаме претенции, ама само с тях не става.  

Това се чудя и аз, ако е толкова естествено, приятно, емоционално, здравословно и полезно за майката и детето и създаващо силна връзка, защо са всички тези реклами и пропаганди? :

Според мен, защото храненето с АМ се беше превърнало в мода и много жени отказваха да кърмят не поради реални проблеми, а само за да са в крак с модата; защото кърменето било отживелица и т.н. Не искам тази тема да става поредната "За" и "Против" кърменето, целта на авторката далеч не е такава, но макар че всеки има право на избор как и с какво да храни детето си, според мен е жалко да се налага да се рекламира и пропагандира нещо, което наистина е най-естественото.

Защо пък да се налага? Който иска кърми, който не иска - не кърми. Това е лично решение и не би трябвало да се налага каквото и да било.

Аз имах много неприятно преживяване с двудневните ми опити да кърмя в болницата. Гърдите ми се бяха надули като балони, бебо въобще не можеше да суче, и се цедях, а при това цедене такива адски болки изпитвах, че все едно ми изтръгваха ноктите, и само при мисълта че трябва да го правя на всеки три часа ми идеше да се самоубия. Като се има предвит какви болки и мъки бях търпяла цялата бременност за да си износя и родя детето. Може би някои жени по лесно им тръгва кърмата, и имат по-хубави зърна - моите са почти плоски и не знам кое бебе може да суче от мен въобще - и им е по-лесна тая процедура, но за мен беше ужас.
До klims9 - съвсем не е вярно че при всички жени кърмата е еднаква. Сестра ми кърми, и се измъчи ужасно. Кърмеше по четири часа бебето, и то пак беше гладно. Просто по-проблемни гърди и по-проблемна лактация. Разправяше, че като го дала на една приятелка, тя го накърмила за 10 минути. И ми вика: Ами, и аз ако бях така, до две години щях да кърмя. Много е различно, и затова явно жените които сме проблемни, не трябва да се обвиняваме, но така става, защото все ни изкарват, че не сме положили достатъчно усилия. А ние си обичаме децата точно толкова, колкото и тези, които кърмят. Тук - аз живея в Солун - имам една приятелка, която си кърми още бебето, и все долавям някакъв упрек у нея, че аз не го правя.
До Mama Linda - това, че мъжът ти дава парите за млякото, е най-малкото за което трябва да мислиш. Наистина е много скъпо, но здравето ти по-евтино ли е? Ако си беше съсипала нервите, трябваше да дава пари за лекарства и психиатри.
А аз предполагам, че скоро ще имам натякване, освен за кърменето, и за ученето на гърне. Защото смятам да го оставя с памперс, докато е готов да се учи психологически и физически - тоест, след година и половина, до две. Е, представям си какво ще чуя от свекърва ми, която искаше да го учи още от втория месец на гърне

Точно това е, което тежи най-много - категоричността, с която ЛЛЛ твърдят, че всяка жена може да кърми и който не кърми, значи не се е постарал достатъчно. 

Наличието на достатъчно кърма е като красотата - дар от Бога - или го имаш или го нямаш.
И какво сега - трябва ли да се чувствам виновна, че съм се родила грозна и с недостатъчен брой млечни жлези ??!  

От няколко години насам "модерните" майки държат непрекъснато да се хвалят на висок глас, че кърмят - навсякъде и по всяко време (понеже, хайде да не си кривим душите, това е най-новата "мода"). И е много неприятно това чувство на превъзходство, с което говорят за успешното си кърмене. Искаш - не искаш - започваш да се чувстваш неудобно, глупаво и виновно.

Съжалявам, че не ми се получи кърменето така, както се получава на други майки, но не бих си оставила бебето да гладува и един-единствен ден.  Изобщо не съжалявам, че съм дохранвала и трите си деца почти от началото. Не съжалявай и ти за направения избор.

От кърмене спомен няма. Така обичам да се самоуспокоявам аз. Кърменето не е това, което ще направи от детето ти добър и стойностен човек. Опитай се да му създадеш детство, изпълнено с многобройни хубави моменти, за които да си спомня като порасне. И не се и съмнявам, че усилията ти ще бъдат възнаградени. Въпреки, че не си кърмила.  

Във вразка с горният пост,искам да разкажа за една моя позната.
Братовчедка е на мъжа ми.Та тя кърми детето си 2г.,сега е на 5.Няма нищо лошо,успяла е направила го е.

Но всеки път когато се видим,рядко се виждаме,но винаги се споменава този факт,колко дълго е кърмила детето,за нея това е най-важното и може би единственото постижение като майка,така говори за това,все едно очаква да и се даде Нобелова награда.

Струва ми се обаче,че като родител не се справя добре,да не кажа и хич.Детето досега не е ходило на детска,по цял ден е с майка си и баба си,не контактува с други хора,не може да говори с други хора,онзи ден се видяхме и нещо се скараха набързо и детето и каза "з...и ме".

Направо изтрещях,дете на 5г.да говори така,а майка му дори да не си направи труда да му обясни,че не се говори така.Защо ви разказах това,защото веднъж завинаги трябва да се разбере,че не храната прави едно дете човек.

Изобщо не си го слагай на сърцето, най - важното е детето да е здраво - кърмено или не, то ще порасне като другите деца. И аз не съм кърмила - имах желание, но нямах кърма. В началото се притеснявах много, мислех си, че съм лоша майка, но вече разбрах, че това не е най - важното

nenibeni няма смисъл от обвинения !Аз също не кърмех по ред причини, ной-важната от които - нямах достатъчно кърма.Родих секцио - спешно, а най-големия ми страх беше от операции.Още от малка майка ми изпадаше в ужас ако кажа, че ме боли корема.Веднага се спрягаха сценарии за апендисит, перитонит и т.н.За мен беше шокиращо, че трябва да ме оперират(сега поне преодолях страха си  ).В болницата постоянно идваха дебели акушерки да ми обясняват колко е ВАЖНО да се кърми, говориха ми с обвинителен тон.Късно ме раздвижиха - на около 3-я ден.Операцията ме дърпаше, изпитвах ужас да си вдигам детето, за да не го изпусна, трябваше да си събличам нощницата пред другата жена в стаята ми.А кърма нямаше, но отвсякъде ми натякваха да продължавам, че само така ще дойде кърмата.Натиска на всички ми подейства ужасно - едва ли не щом нямам кърма, значи не съм се постарала достатъчно.Една приятелка роди с мен и взимаше бебка да я кърми, защото имаше много кърма.Толкова беше доволна и спеше като ангелче след като тя я нахранеше, нещо което никога не ми се получи след това у дома.Детето се одираше от рев, заспиваше за по половин час, дохранваше се.....Тръгнаха ми отвратителни гъбички, чак по краката и дупето и трябваше да ги лекувам и тях... абе ужас.Не се чувствах пълноценна майка, защото постоянно висях в банята да си правя компреси на гърдите, да се къпя или мажа заради гъбичките.Не съжалявам, че не кърмех.Дори да беше тръгнала кърма все някога, самия процес се беше превърнал в толкова досаден и изтощителен за мен, че щях да го правя без желание.Детето ми наддава добре, жизнено е и сутрин се буди с усмивка и ми гука.Това за мен е най-важното.Ще се постарая да има прекрасно детство и да го въпзитам като стойностен човек, това какво е яло като бебе, няма да определи нито едно от тези неща, затова вече не си го слагам на сърцето.
Към Мама Линда - разбирам колко тежко ти е било да останеш без подкрепата на най-близкия човек в тези трудни моменти.Направила си личен избор - за собственото ти тяло и не бива да се оправдаваш пред когото и да било.А таткото щом е поел ангажимента да е родител... ми ще купува АМ, ще купува и памперси и още много други неща ! Все пак е бил наясно, че ще има разходи.Ти само се наслаждавай на майчинството и на прекрасното си детенце.
Медали за кърмене не дават !!!!!!!!

И аз не съм кърмила нито ден. Никакво чувство за вина не ме яде, защото няма причина.

Ненибени, добре, че си пуснала тази тема При мен кърменето също не се получи, въпреки огромното ми желание и всички услия , които положих. Моите проблеми започнаха още в болницата, кърмата ми слезе на 3-ят ден, а родих нормално, слагах бебето на гърда още от първите часове на раждането й, но тя изобщо не искаше да засуче, въртеше главичка и ревеше. Пробвах с помпа и тоолкова болеше, че ми идеше да вия, но и това преодолях. Бях готова да се цедя и да давам с шише, докато има кърма , но количеството беше мизерно.  Събирах едва по 30мл от двете  гърди, цедях се през 2-3 часа, слагах и бебето , тъпчех се с всичко, което чуех, че увеличавало кърмата, но уви не се увеличи. Купих си 3 различни помпи едва ли не  прекарвах дните и нощите в цедене, и пак нищо, а детето ми все плачеше денонощно , и накрая след цял месец тормоз се оказа , че не наддала почти нищо, педката ме пита ти това дете гладно ли го държиш? Да не ви казвам , колко сълзи съм изплакала , как се чувствах, като най-лошата майка на света   Мъжът ми  ме подкрепяше много и много се притесняваше за мен, бях изперкала тотално. Педиатърката каза да започвам с АМ, защото детето ми било гладно и не наддава. И започнах с Фризолак, ами  още на първият ден детето се успокои, спеше си  , нямаше вече истеричен рев,  още на първия час след хранене, защото явно малкото кърма , която имах не е засищала бебето. И така след първият месец детето си ядеше, спеше, наддаваше  и аз лека полека се успокоих и станах пак спокойна и нормална жена, грижех се с радост за бебето си. Ако някой ден имам второ пак ще опитам да кърмя и дано се справя по-добре, но сега вече нямам угризения и знам, че съм направила най-доброто за детето си. Засега  е здрава и не е пила АБ , не мога да кажа, че боледува  по-често от кърмените дълго време деца.

Момичета, чета ви и си мисля : Четох някъде, че вината идва тогава, когато си можел да направиш нещо за някого и не си го направил.  Аз затова изпитвам вина. Защото не опитах поне. Самата мисъл да кърмя ме ужасяваше. Родих секцио и бебето ми го донесоха на третия ден. Аз взех решението по-рано, избързах. Ако бях изчакала и опитала може би щеше да е друго. Няма гаранция, че щеше да се получи, но поне щях да знам, че съм направила, каквото зависи от мен. А тук чета, че вие сте направили доста усилия, изтърпели сте болка и не е станало. Естествено, че вина няма как да има. Не би трябвало. Щом нещо не зависи от теб и няма как да го промениш, просто го приемаш.