Невъзможност за кърмене и вина

Здравей,
моето скромно мнение е, че няма защо да се чувстваш зле, защото не си кърмила. Ти си най-добрата майка за твоето дете, това е най-важното! А дали яде АМ или кърма - ще порасне голям, умен, здрав и щастлив човек Въпреки че аз кърмя, мога да ти кажа към мен какви упреци се отправят, цитирам: "ти с това кърмене ще имаш много проблеми, малката нон-стоп ще плаче за теб, когато тръгнеш на работа, ще бъде лигла, защото прекалено я гушкаш". Каква е връзката - не можах да разбера 
Въпреки че не съм в твоята ситуация, просто реших да ти пиша, за да те подкрепя 

Няма от какво да се притесняваш,не им се връзвай на приказките.Много са майките,които не кърмят,не една или две така,че гледай си детето и не обръщай внимание.

Аз също не съм кърмила нито веднъж, но не изпитвам абсолютно никаква вина. Единственото мнение, което е от значение, освен твоето, е това на бащата. Ако с него разсъждавате по един и същи начин, значи всичко е наред. Не позволявай да те манипулират и си гледай детенцето 

И тук да ти пиша, подкрепям казаното по-горе. Аз съм от некърмещите мами . За мен кърменето е въпрос на личен избор. Имам приятелки т.н. дългокърмещи майки приемам тяхното решение за правилно, аз самата съм против за мен лично това е най-правилното. Важното е майката да е здрава и да се чувства добре, за да може пълноценно да се грижи за своето бебе, а с какво го храни си е нейно решение и избор. Не се чувствай виновна, гледай детенцето ти да расте здраво и щастливо!

Това чувство ми е много познато. Аз не кърмих, защото така реших. Моята бременност не беше никак спокойна, имах проблеми с таткото /още ги имам/. Чувствах се все сама и неразбрана, доста си поплаках. Отдавам го в известна степен на това и когато родих се почувствах много изморена, мисълта за кърмене ме ужасяваше. Сега не мога да си обясня защо. Взех набързо решение, говорих само със сестра ми, на таткото не казах. Още търпя упреците му. И да, изпитвам вина. Ако бях изчела всичко, което прочетох след това, щях да взема друго решение. Много голямо значение се отдава на това кърмене. Не съм и предполагала преди, че е толкова важно, не си направих труда да се информирам. Може би подсъзнателно не исках да го правя, макар, че решението взех след като родих. Има жени на които този процес им е неприятен. Изглежда и при мен се получи така. Ако имам друго дете ще кърмя, поне ще опитам.

И аз да те подкрепя   Другото са го казали момичетата преди мен  

Не им се връзвай на приказките.Това ,че не кърмиш нито те прави най-лошата майка на света, нито пък детето ти ще стане болняво,глупаво и т.н. Аз кърмих точно 5 дена и поради голям стрес кърмата ми спря и капка не капна след това.За нищо не съжалявам, за мен е най-важното детето ми да е живо и здраво и щастливо без значение кой какво мисли.
Пак ти казвам не им се връзвай на приказките, радвай си се на бебчето си и гледай на него да угаждаш , не на разни хора. 

Аз съм от кърмещите, но пък те подкрепям. Не обръщай внимание на дивотиите, с които другите хора си чешат езиците. Нутела много добре е казала, че ти си най-добрата майка за твоето дете и това, че даваш АМ не означава, че детето ти е лишено от любов, от грижа и от всичко необходимо, за да порасне пълноценен и щастлив човек.

Минала съм през това. Няма смисъл. Големият ми син е кърмен много малко, досега е пил един път антибиотик. Почти на пет години е.

Пределно ми е ясно защо се чувстваш така  . Предполагам още в подотчетната тема сте почнали да се консултирате с ЛЛЛ и те са ви обяснили колко полезно и лесно е да се кърми. Да, ама не. И по този начин си си насадила вина.
 Аз не кърмих, поради ред причини. Успях съвсем малко да дам на бебето си, но на нея така й не й хареса кърмата.
Така че горе главата, на бебето ти няма да му поникне още една глава или рога от АМ  

Изобщо не се чувствай виновна. Честно казано и на мен ми идва в повечко това агитиране за кърмене. Кърмих 5м. и дохранвах-  с две думи не ми се получи много- много. И аз чувствах вина и то насадена от приятелки и познати кърмили до 2г. Ами преживях го. Не се имам за лоша майка. Споко- кърменето не прави майката.

 Слава Богу не кърменето прави децата умни, здрави и щастливи! А здравите, спокойни и грижовни родители! Запази си нервите за наистина важните неща.

Абсолютно съм съгласна!
Моето е хранено с кърма 1м.,да в началото изпитвах вина,въпреки,че направих всичко възможно.
Разбрах,че не кърмата прави децата здрави и енергични,защото познавам повече кърмени деца и виждам каква е разликата с моето дете.

Грижите за едно бебе,не се свеждат само до храненето,а до много други неща,които са наистина по-важни за развитието му.

Благодаря ви момичета за подкрепата.
До Мама Линда: и аз останах малко неразбрана от бащата, който също държеше на кърменето. Никой така и не разбра колко зле бях и колко уморена и аз след раждането, имах нужда от почивка, лекуване - психическо най вече - а не да се тормозя с още един стрес, какъвто тогава чувствах кърменето. Иначе детето ми просто нямаше да има майка. А аз точно така го чувствах - че е по-важно детето ми да има здрава и спокойна майка, отколкото свръхизтормозена, която едва ли не ще го намрази, защото трябва да го кърми.  Въпреки че, ако имам друго дете, ще се опитам да го кърмя, живот и здраве.

дааааааааа и аз чувах колко е лесно кърменето и как еди коя си яла корасан и имала литри пълноценно мляко.......да ама неееее.чувах ,че и рядка кърма/непълноценна няма/да ама нееее ,тея от ЛЛЛ освен ,че ми се набиха в мозъка ,на 15 минути кърмене и лактацията ще шурне пак неееее,на 16 -я ден майка ми ме намери полуприпаднала с бебе на ръце след кърмене от 23 часа/не се шегувам/.всички препоръки бях спазила и прочие.детето не беше наддало за 16дена/200 грама с дрехите/ ,често нищо против към кърмещите жени,но и сега като чуя за ЛЛЛ И кърмене ми се обръщат червата.Така се обвинявахххх,минах през всички фази,от ненавиждане на кърмещите ,омраза, а сега вече пълен непукизъм.АААА и бъди сигурна ,че детето ти ще бъде здраво ,умно и красиво.Аз като бебе не съм кърмена и съм била яка като бик,брат ми ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КЪРМЕН до 2 години се е спуквал да се разболява/за мен е мит ,че кърмените бебета са по здрави/.Обаче едно не мога  да разбера, защо чак толкова жестоко се пропагандира кърменето,на моменти едва ли не те изкарват,че детето като пие АМ е гледано не с толкова любов отколкото кърменото бебе.

И не само,АМ било смъртно опасно и как да не изпитваш вина,че не кърмиш,ако не знаеш,че си е нормално мляко,направено за нуждите на бебетата ни.

Е, и аз това се чудя. И колкото се стремя да не го мисля, все нещо изкача да ми напомня.

nenibeni благодаря за темата  

Таткото ме упреква най-вече за това, че не съм го питала. Може би е прав, но ако отношенията ни тогава бяха нормални. Аз се бях изнесла при нашите месец преди да родя и той почти не се сещаше да пита как съм. Не бяхме никак близки. Как да обясня сега, че това са си моите, чувства, моите емоции, моето тяло .. А и аз достатъчно се обвинявам /вече взе да ми минава/, че и като има един, който да ми намила непрекъснато. Но също така и като той дава парите за млякото, а то се оказа, че не е никак евтино. Това моето си беше от пълно информационно затъмнение. Четох, четох за бременността и раждането, но за след като родя и как да го гледам това бебе четох без много да вниквам. Смятах, че всичко с времето си, като се роди детето ще му мисля, само да е всичко наред. А и в моето семейство кърменето не е било на някаква почит. На сестра ми децата почти не са кърмени, вече са тийнейджъри и не са боледували. А и преди се даваше кисело мляко със захар основно. Сега си мисля, че поне АМ е по-добре.

nenibeni, няма какво да го мислиш, да се упрекваш и да изпитваш вина. Никой не може и да си представи в какво състояние си била за да изсква от теб. А за да бъде детенцето ти здраво има нужда най-вече от здрави, щастливи и любящи родители. И аз съм от кърмещите, но също бих искала да те подкрепя. Майките и родителите като цяло по непонятни за мен причини ВИНАГИ намират за какво да се упрекват едни други и да се самоизтъкват колко видиш ли те правели добре пък другите зле. Така както за АМ ще прочетеш какво ли не по повод на това колко вреди нанася на децата, така и за кърменето ще чуеш какви ли не небивалици...и за двата начина на хранене е изписано какво ли не и ще чуеш какво ли не. Кърменето не трябва да е някаква безумна самоцел, а да се осъществи защото майката го чуства така и има подкрепата да го направи. Сега ти подмятат за кърменето, след време ще те зачешат защо е още с памперси, защо яде гладко пасирани пюрета, а не с парченца, защо плаче за най-малкото нещо, защо е още със залъгалка, защо не казва за еди си кое, защо плаче от непознати, защо не може да рисува на 2 одинки, да говори прекрасно на 3 годинки....или кой знае още какво...щото видиш ли детето на някой си там вече си казвало за гърнето, или имало някакво друго постижение пък твоето го нямало. Голяма работа! Ти нали си обичаш детето и си готова да го дариш с цялата любов на света и всичко останало, което можеш да направиш за него! Кърменето е просто една от многото теми, за която ще има хора, които да се захващат и да коментират без изобщо това да ги касае.
Mama Linda, че и заедно да сте живеели с таткото да не би да става дума за неговото тяло, здраве и живот, че да предявява претенции към теб. Той ли ще е този с разранените зърна, запушените канали, ставащия по не знам колко пъти на нощ, живеещ скачен с помпата за кърма, хапан на един по-следващ етап със зъбките...то кърменето освен многото си позитиви си има и една малко по-така страна. Не че при всички жени се случват всички тези работи, ама едва ли някоя е застрахована от тях на 100 %. И някой мъж като толкова има претенции да си ги изяснява с жената още преди да е направил бебето, а после да стои плътно зад нея и да осъществява нужната логистична подкрепа. Защото то е много лесно да имаме претенции, ама само с тях не става.  

Това се чудя и аз, ако е толкова естествено, приятно, емоционално, здравословно и полезно за майката и детето и създаващо силна връзка, защо са всички тези реклами и пропаганди? :

Според мен, защото храненето с АМ се беше превърнало в мода и много жени отказваха да кърмят не поради реални проблеми, а само за да са в крак с модата; защото кърменето било отживелица и т.н. Не искам тази тема да става поредната "За" и "Против" кърменето, целта на авторката далеч не е такава, но макар че всеки има право на избор как и с какво да храни детето си, според мен е жалко да се налага да се рекламира и пропагандира нещо, което наистина е най-естественото.

Защо пък да се налага? Който иска кърми, който не иска - не кърми. Това е лично решение и не би трябвало да се налага каквото и да било.

Аз имах много неприятно преживяване с двудневните ми опити да кърмя в болницата. Гърдите ми се бяха надули като балони, бебо въобще не можеше да суче, и се цедях, а при това цедене такива адски болки изпитвах, че все едно ми изтръгваха ноктите, и само при мисълта че трябва да го правя на всеки три часа ми идеше да се самоубия. Като се има предвит какви болки и мъки бях търпяла цялата бременност за да си износя и родя детето. Може би някои жени по лесно им тръгва кърмата, и имат по-хубави зърна - моите са почти плоски и не знам кое бебе може да суче от мен въобще - и им е по-лесна тая процедура, но за мен беше ужас.
До klims9 - съвсем не е вярно че при всички жени кърмата е еднаква. Сестра ми кърми, и се измъчи ужасно. Кърмеше по четири часа бебето, и то пак беше гладно. Просто по-проблемни гърди и по-проблемна лактация. Разправяше, че като го дала на една приятелка, тя го накърмила за 10 минути. И ми вика: Ами, и аз ако бях така, до две години щях да кърмя. Много е различно, и затова явно жените които сме проблемни, не трябва да се обвиняваме, но така става, защото все ни изкарват, че не сме положили достатъчно усилия. А ние си обичаме децата точно толкова, колкото и тези, които кърмят. Тук - аз живея в Солун - имам една приятелка, която си кърми още бебето, и все долавям някакъв упрек у нея, че аз не го правя.
До Mama Linda - това, че мъжът ти дава парите за млякото, е най-малкото за което трябва да мислиш. Наистина е много скъпо, но здравето ти по-евтино ли е? Ако си беше съсипала нервите, трябваше да дава пари за лекарства и психиатри.
А аз предполагам, че скоро ще имам натякване, освен за кърменето, и за ученето на гърне. Защото смятам да го оставя с памперс, докато е готов да се учи психологически и физически - тоест, след година и половина, до две. Е, представям си какво ще чуя от свекърва ми, която искаше да го учи още от втория месец на гърне

Точно това е, което тежи най-много - категоричността, с която ЛЛЛ твърдят, че всяка жена може да кърми и който не кърми, значи не се е постарал достатъчно. 

Наличието на достатъчно кърма е като красотата - дар от Бога - или го имаш или го нямаш.
И какво сега - трябва ли да се чувствам виновна, че съм се родила грозна и с недостатъчен брой млечни жлези ??!  

От няколко години насам "модерните" майки държат непрекъснато да се хвалят на висок глас, че кърмят - навсякъде и по всяко време (понеже, хайде да не си кривим душите, това е най-новата "мода"). И е много неприятно това чувство на превъзходство, с което говорят за успешното си кърмене. Искаш - не искаш - започваш да се чувстваш неудобно, глупаво и виновно.

Съжалявам, че не ми се получи кърменето така, както се получава на други майки, но не бих си оставила бебето да гладува и един-единствен ден.  Изобщо не съжалявам, че съм дохранвала и трите си деца почти от началото. Не съжалявай и ти за направения избор.

От кърмене спомен няма. Така обичам да се самоуспокоявам аз. Кърменето не е това, което ще направи от детето ти добър и стойностен човек. Опитай се да му създадеш детство, изпълнено с многобройни хубави моменти, за които да си спомня като порасне. И не се и съмнявам, че усилията ти ще бъдат възнаградени. Въпреки, че не си кърмила.  

Във вразка с горният пост,искам да разкажа за една моя позната.
Братовчедка е на мъжа ми.Та тя кърми детето си 2г.,сега е на 5.Няма нищо лошо,успяла е направила го е.

Но всеки път когато се видим,рядко се виждаме,но винаги се споменава този факт,колко дълго е кърмила детето,за нея това е най-важното и може би единственото постижение като майка,така говори за това,все едно очаква да и се даде Нобелова награда.

Струва ми се обаче,че като родител не се справя добре,да не кажа и хич.Детето досега не е ходило на детска,по цял ден е с майка си и баба си,не контактува с други хора,не може да говори с други хора,онзи ден се видяхме и нещо се скараха набързо и детето и каза "з...и ме".

Направо изтрещях,дете на 5г.да говори така,а майка му дори да не си направи труда да му обясни,че не се говори така.Защо ви разказах това,защото веднъж завинаги трябва да се разбере,че не храната прави едно дете човек.

Изобщо не си го слагай на сърцето, най - важното е детето да е здраво - кърмено или не, то ще порасне като другите деца. И аз не съм кърмила - имах желание, но нямах кърма. В началото се притеснявах много, мислех си, че съм лоша майка, но вече разбрах, че това не е най - важното

nenibeni няма смисъл от обвинения !Аз също не кърмех по ред причини, ной-важната от които - нямах достатъчно кърма.Родих секцио - спешно, а най-големия ми страх беше от операции.Още от малка майка ми изпадаше в ужас ако кажа, че ме боли корема.Веднага се спрягаха сценарии за апендисит, перитонит и т.н.За мен беше шокиращо, че трябва да ме оперират(сега поне преодолях страха си  ).В болницата постоянно идваха дебели акушерки да ми обясняват колко е ВАЖНО да се кърми, говориха ми с обвинителен тон.Късно ме раздвижиха - на около 3-я ден.Операцията ме дърпаше, изпитвах ужас да си вдигам детето, за да не го изпусна, трябваше да си събличам нощницата пред другата жена в стаята ми.А кърма нямаше, но отвсякъде ми натякваха да продължавам, че само така ще дойде кърмата.Натиска на всички ми подейства ужасно - едва ли не щом нямам кърма, значи не съм се постарала достатъчно.Една приятелка роди с мен и взимаше бебка да я кърми, защото имаше много кърма.Толкова беше доволна и спеше като ангелче след като тя я нахранеше, нещо което никога не ми се получи след това у дома.Детето се одираше от рев, заспиваше за по половин час, дохранваше се.....Тръгнаха ми отвратителни гъбички, чак по краката и дупето и трябваше да ги лекувам и тях... абе ужас.Не се чувствах пълноценна майка, защото постоянно висях в банята да си правя компреси на гърдите, да се къпя или мажа заради гъбичките.Не съжалявам, че не кърмех.Дори да беше тръгнала кърма все някога, самия процес се беше превърнал в толкова досаден и изтощителен за мен, че щях да го правя без желание.Детето ми наддава добре, жизнено е и сутрин се буди с усмивка и ми гука.Това за мен е най-важното.Ще се постарая да има прекрасно детство и да го въпзитам като стойностен човек, това какво е яло като бебе, няма да определи нито едно от тези неща, затова вече не си го слагам на сърцето.
Към Мама Линда - разбирам колко тежко ти е било да останеш без подкрепата на най-близкия човек в тези трудни моменти.Направила си личен избор - за собственото ти тяло и не бива да се оправдаваш пред когото и да било.А таткото щом е поел ангажимента да е родител... ми ще купува АМ, ще купува и памперси и още много други неща ! Все пак е бил наясно, че ще има разходи.Ти само се наслаждавай на майчинството и на прекрасното си детенце.
Медали за кърмене не дават !!!!!!!!

И аз не съм кърмила нито ден. Никакво чувство за вина не ме яде, защото няма причина.

Ненибени, добре, че си пуснала тази тема При мен кърменето също не се получи, въпреки огромното ми желание и всички услия , които положих. Моите проблеми започнаха още в болницата, кърмата ми слезе на 3-ят ден, а родих нормално, слагах бебето на гърда още от първите часове на раждането й, но тя изобщо не искаше да засуче, въртеше главичка и ревеше. Пробвах с помпа и тоолкова болеше, че ми идеше да вия, но и това преодолях. Бях готова да се цедя и да давам с шише, докато има кърма , но количеството беше мизерно.  Събирах едва по 30мл от двете  гърди, цедях се през 2-3 часа, слагах и бебето , тъпчех се с всичко, което чуех, че увеличавало кърмата, но уви не се увеличи. Купих си 3 различни помпи едва ли не  прекарвах дните и нощите в цедене, и пак нищо, а детето ми все плачеше денонощно , и накрая след цял месец тормоз се оказа , че не наддала почти нищо, педката ме пита ти това дете гладно ли го държиш? Да не ви казвам , колко сълзи съм изплакала , как се чувствах, като най-лошата майка на света   Мъжът ми  ме подкрепяше много и много се притесняваше за мен, бях изперкала тотално. Педиатърката каза да започвам с АМ, защото детето ми било гладно и не наддава. И започнах с Фризолак, ами  още на първият ден детето се успокои, спеше си  , нямаше вече истеричен рев,  още на първия час след хранене, защото явно малкото кърма , която имах не е засищала бебето. И така след първият месец детето си ядеше, спеше, наддаваше  и аз лека полека се успокоих и станах пак спокойна и нормална жена, грижех се с радост за бебето си. Ако някой ден имам второ пак ще опитам да кърмя и дано се справя по-добре, но сега вече нямам угризения и знам, че съм направила най-доброто за детето си. Засега  е здрава и не е пила АБ , не мога да кажа, че боледува  по-често от кърмените дълго време деца.

Момичета, чета ви и си мисля : Четох някъде, че вината идва тогава, когато си можел да направиш нещо за някого и не си го направил.  Аз затова изпитвам вина. Защото не опитах поне. Самата мисъл да кърмя ме ужасяваше. Родих секцио и бебето ми го донесоха на третия ден. Аз взех решението по-рано, избързах. Ако бях изчакала и опитала може би щеше да е друго. Няма гаранция, че щеше да се получи, но поне щях да знам, че съм направила, каквото зависи от мен. А тук чета, че вие сте направили доста усилия, изтърпели сте болка и не е станало. Естествено, че вина няма как да има. Не би трябвало. Щом нещо не зависи от теб и няма как да го промениш, просто го приемаш.

Mama Linda казват, че бебетата усещат емоциите на родителите си.Ако си подхождала със страх и нежелание към кърменето, то този процес нямаше да е удоволствие нито за теб, нито за бебчо.Не се обвинявай ! Това е бил избора ти и в онзи момент ти се е сторил най-правилния и логичен! Сигурна съм, че правиш много други неща за своето дете и за него си най-добрата майка, дори повече - в момента за това крехко създание, ти си всичко ! Не винаги кърменето прави една майка добра.Има такива, които по цял ден се срастват с дивана и кърмят, докато къщата им потъва в мизерия, защото нямат време за нищо друго освен кърменето.Хубаво е да, но не и когато се превръща във фикс идея 

Именно, това беше един от главните ми мотиви.

Ами тогава се отпусни, игнорирай всички натяквания и се радвай на бебока !!!!

Не мога да разбера, как е възможно да имаш проблеми и пак да ти натякват. Луда работа.  Не им обръщай внимание. 

Аз пък не мога да разбера и да нямаш проблем и пак да ти натякват .
Изборът как да храниш детето си е личен.

Така е, с какво ще храниш детето, с какъв шампоан ще го къпеш, с какво ще му переш дрехите, коя марка памперс ще се ползва...всичко това е въпрос на личен избор. Не разбирам хората, които правят драми.

Имаш едно голямо гуш и от мен  Аз самата не съм кърмена, в болницата са ме захранили с шише и гърда не съм и погледнала. Мога нескромно да кажа, че бях здраво, красиво и  умно дете  , сега съм реализираща се майка На мен кърмата не ми слезе в болницата, а след като се прбрах вкъщи и доста скромно в началото. Абсолютно те разбирам, защото всеки път мерех детенцето и когато не се нахранеше с кърма започвах да плача неутешимо... Резултатът- малкия е почти на 4м. , още го меря на всяко хранене  . Исках да кажа, че чудесно разбирам чувството, но вече осъзнавам, че храната не е единственото нещо, което можеш да  предложиш на съкровището си  ( благодарение на мъжа ми ) Горе  главата, да го обичаш, а не да го кърмиш е важното

Сина ми е ял кърма един единствен път. Никога не съм позволила на никой дори и на себе си да ми се вменява вина по този въпрос.

Със сигурност е добре да кърмим децата си, но не е престъпление и не е проблем ако не можем или не сме успяли. Кърмата не е единственото нещо и не само тя може да направи децата ни здрави и умни, кърмата няма да ги направи стойностни хора.

Момичета не се чувствайте виновни, че не сте кърмили, това няма да помогне нито на вас, нито на децата ви. 

Имах психологически проблеми, сериозни, затова не кърмих, впрочем опитах около 56 дни с дохранване с АМ. Кърменето е полезно за бебето, но трябва да си спокойна и уверена, иначе- губи смисъл.   Трудно преодолях  за/ против кърменето,но нещата са такива, каквито са/ вече/. Това,че не кърмиш не те прави по-лоша майка! 

Ох, тези дни пак се случва да ме питат разни хора кърмя ли, на кой му е работа и на кой не. Малката е по-едра и разговора така се обръща, че е от АМ. Колкото ми е болна тази тема ..
Оказа се, че повечето жени сме чувствителни ако не сме успели или не се е получило. Поне такива са ми впечатленията тук от сайта. Естествено има я и другата крайност.

При мен е ужас - моя няма още зъбки и все ми подмятат, че е щото не е кърмен. Като се разболя през зимата - пак щото не е кърмен. Сега сигурно ако се забави и с говоренето, пак ще обявят, че е щото не бил кърмен.
Направо съм полудяла! 

Това са глупости, подминавай ги. Аз съм кърмена 10 месеца, а първия ми зъб е поникнал след като съм навършила годинка. Некърмената ми сестра е имала зъб на 5 месеца.

Това ме подсеща за една случка - засичам една майка, с която бяхме заедно в родилното. Синчето й е с няколко дни по-голямо от моето момче. Веднага тръгна да се хвали, че е кърмен, аз пък казах, че моят син - не е. И тя се изцепи - "Ясно, затова твоят син е с глава по-висок от моят. Тези АМ така ги форсират с растежа." .
Оставила съм всеки да си дрънка, както намери за добре.
Кърмено или не - всяко дете е прекрасно и неповторимо. Всяко дете, независимо как и с какво е хранено следва своята съвсем идивидуална крива на развитие и растеж.

И аз не съм кърмила нито ден. След раждането, бебето ми беше в болница три месеца. Не  само, че не можах да кърмя въпреки огромното си желание и теоретичната си подготовка по време на бременността, но бях толкова отчаяна, че мислех че никога няма да прегърна детето си и да имам възможност да го гледам.
Та ви е ясно, че кърменето ми беше последния проблем.
Според мен чувството на вина, не е точно вина. По-скоро си мислим, че като не сме кърмили сме изпуснали нещо съкровено - не сме кърмили детето, няма как да го направим никога повече за това дете и няма как да върнем времето назад, за да разберем какво щеше да е усещането. Според мен това всъщност тормози авторката.
Аз родих много рано в шестия месец и до днес изпитвам едно странно чувство на нещо пропуснато - от това, че така и не усетих как бебето ме рита, обръща се, как се будя нощем от него и т.н. малко все едно не съм била пълноценно бременна 
Струва ми се, че авторката нещо подобно я измъчва.

И аз говорих с една майка скоро. Беше потресена, че детето ми е било пет месеца само на сухо мляко. Пита ме кой ми бил казал така да правя. Не знам тя дали кърми, може би е кърмила по-рано, не питах, защото не ми е удобно да задавам такива въпроси. Мъжът и доста отдавна ми беше казал, че са на Нан, сега бебето е на 6 месеца.
 Не разбирам що за геройство е това, че кърмиш, че толкова се хвалят кърмачките. Изумявам се понякога.

Определено и това, че съм пропуснала нещо, ме измъчва. Често си мисля за кърмачките, на които им е лесно кърменето, колко ли е приятно, какво ли е усещането, каква ли връзка създава с детето, дори понякога сънувам че го правя, явно толкова ми липсва преживяването на това чувство. Но от друга страна, ако имаш трудности, предполагам, че изобщо не си заслужава. Сестра ми и досега сънува кошмари с нейното кърмене, дето го изкара шест месеца с такива мъки.
Различно е.

Удоволствие е, когато се научиш... Но аз с това непрекъснато теглене, тревога имам ли кърма, пила ли съм достатъчно вода, ще се наложи ли добавка си убих половината удоволствие 

Да добавя, че е важно и бебето да суче ефективно. Аз имах огромно желание да кърмя, но бебка се роди доста дребна, изморяваше се, заспиваше на гърдата и така и не успяхме да се научим. В този момент получих и някои доста неадекватни съвети от човек, на когото имах безрезервно доверие и... в крайна сметка се цедих 13 месеца, което не знам дали бих си го причинила при второ дете, живот и здраве. Кърмата е чудесно нещо, но спокойната и уравновесена майка е още по-важна за бебенцето (а аз определено не бях такава с това непрекъснато цедене, стерилизиране на помпа, шишета и т. н.) Вина, че не успях да кърмя истински не съм изпитвала, но ми стана ужасно обидно, когато собствената ми майка един ден ми заяви, че съм безотговорна, тъй като не кърмя, а се цедя  

Цветка, а ти защо теглиш бебчо преди и след кърмене, не наддава ли добре?

Напъъъълно подкрепям. С тегленето- късно ми слезе кърмата и трудно започна да стига количеството, писала съм в по-преден пост. ОТ 3 дни не се теглим   

И при нас нещата с кърменето не потръгнаха както ми се искаше и след първия месец преминах на цедене с помпа и даване в шише. (до края на 5тия).
И още си спомням колко ми беше мъчно и се чувствах тъпо (всички могат, толкова е лесно...)
Сега смятам, че не е имало причина чак толкова да се тормозя Мисля се, че беше и доста заради умората, а и както каза Елфи, това непрекъснато миене и стерилизиране ме побъркваше.
Сега си мисля, че ако не потръгне кърменето при второ бебе един ден, ще мина доста по-бързо на АМ.

А между другото познавам доста дебелички кърмени бебета

При мен нещата всичко беше наред, родих сина си секцио понеже беше голямо бебе и докторката неиска да ме мъчи да родя нормално,еее роди се той и на втория ден ,ако не се лъжа почнах да го кърмя и така до 3 месец после не му стигаше и минахме на хуманите,а моя мъж и свекето викаха че е хубамо да се кърми до 1год ама кът нямах  трябваше да мине на хумана,пък и нямаше как да не спре 1вия ден кът се прибрах от родинолното толкова лоши думи ми наприказваха и така мине не мине и все за нещо се караме и така ми спря кърмата и да ви кажа не се съжелявам

Между другото, това с килограмите е НАПЪЛНО генетично! Моят като е на АМ е толкова кльощав, ама и аз, и баща му сме такива. А на мойте познати тука дето се виждам, и двете кърмени бебета са супер дебелички.  Но и родителите им здравички 

Здравейте на всички мами,
моята история е много подобна на вашите. За мен кърменето трябваше да е на всяка цена, буквално фиск идея заради цялото пропагандиране, че едва ли не белката ми ще е болна, ако не я кърмя. Не можахме да се захраним в болницата, реших, че в къщи ще се справим, но уви. Плоски зърна, запушени канали, постоянно се цедях, топли компреси, зелеви листа, нищо не помогна. А белката плач ли плач. Такъв ужас изпитах, изобщо не исках да приема, че имам проблем с кърменето/а каква болки, зърната ми се разпадаха/, две вечери на спешен кабинет в малките часове на денонощието, прегледи при хирург, скенери и пер. За мен единствената причина за плача на  ми беше, някаква болка или здравословен проблем, но не и кърмата ми. Свекърва ми няколко пъти искаше да и дадем АМ, но аз абсолютно отказвах, казвах, че при наличието на кърма, няма да дам на детето си тази гадост/ както я наричат някой консултанти по кърмене/. Явно и лекарите в спешното на Окръжна болница Варна, са супер интелигенти, че да не сложат бебето ми на една везна. Та  след поредното тичане през нощта, попаднахме на компетентен педиатър, оказа се, че за 15 дни сме наддали 10 гря. В такава след родилна депресия изпаднах, че тази, която преживях в болницата, след като не можах за закърмя белката ми се видя песен.
Толкова сълзи изплаках, но продължех да се опитвам да кърмя и да дохранвам, прекарвахме часове на гърда, нямах време за нищо, измъчих и себе си и белката, тя плачеше и не искаше да суче от мен. Тогава си казах край стига вече мъки. Това, което твърдят ЛЛЛ, че всички могат да кърмят, с изключение на тези които имат мед. проблем, не е вярно. То или се получава или не.
Аз дадох всичко от себе си, винаги ще има някой да те упреква и да те гледа с неохота.
Защо не роди нормално? Защо не кърмиш? Защо не слагаш малката на гърне?.... и прочие.
Не изпитвам вина, че не кърмя, никъде не сгреших. Единствената вина, която изпитвам и до ден днешен е, че толкова измъчих детето си, на всяка цена да бъде кърмено.
Сега е на два месеца, точно от месец сме само на АМ и тя се чувства прекрасно, няма колики и наддава добре. Не се запича и е щастлива, спи нощем.

Ах, то и аз съм за тук.
Да не се обяснявам много, но цедях 3 месеца и след това реших да спра. За съжаление, още ме тресат нервите, когато стане въпрос за кърмене или гледам по ТВ нещо по темата. При мен вината си я насадих аз волно или неволно, просто много го исках и мислех, че всичко ще е наред, ама не се получи точно така. Просто не трябва да се мисли какво е било или щяло да бъде, ако еди какво си. Щом бебето е здраво и се чувства добре, това е най-важното!  

И аз се присъединявам към "виновните"....Всеки път когато гушвам бебка за да й дам шишето и ми се приплаква, защото не я храня от гърдата, "както трябва". В болницата не засука и започнах да се цедя. Слагах малката на гърда с всяко хранене, но тя така и не засукваше, затова цедях и давахме с шишето. Тя се храни на поискване, понякога и на 1 час, аз помпах всеки 3 часа за да поддържам кърмата. Нямах никакви проблеми - зърната ми не бяха разранени, гърдите ми не бяха подути, имах много кърма. Но тя не засукваше, а моето психическо състояние се влоши и развих следродилна депресия (не заради кърменето). Сложиха ме на антидепресанти и макар да започнах да се подобрявам, един ден просто се отказах. Не можех повече да се помпам. Все така се получаваше, че или на нея й е време за ядене, или на мен ми е време за помпане и даже не можехме да идем на разходка. И така, за 2 седмици тя засука общо 2 пъти (и почти се нахрани). След това аз просто спрях...Затова съм и виновна - имах всички предпоставки да я кърмя, тя започна да показва напредък и в този момент аз просто спрях. Сега за капак на всички емоции покрай следродилната депресия изпитвам и вина, че се отказах от кърменето. Според мъжа ми и докторката ми съм взела най-правилното решение, тъй като моето психическо състояние е по-важно за бебка, отколкото това дали се храни с кърма или АМ. Според майка ми съм направила нещо ужасно и как така не съм могла да кърмя....Все си мисля, че ако не беше депресията, ако бях добре, щях да положа повече усилия и щеше да се получи. И страдам заради изпуснатото преживяване, чуствам се неуспяла като майка.

Недей така !
Майка е онази, която гледа, възпитава и трепери, а не онази, която е дала живот или е кърмила. Клише, но е вярно.
Майчинството е едно велико преживяване, приключение, емоция. Начинът на хранене е просто хранене и колкото повече детето ти расте, толкова повече ще разбираш, че не това е най-важното.
Гушкай, целувай, преживявай и бъди до детето си - това е ценното, това е важното. Защото докато си майка и си на този свят, детето ти има нужда от теб и от теб зависи да му дадеш всичко, от което има нужда. А с какво е хранено в първите дни и години - мляко от шише или кърма - повярвай ми, няма никакво значение.

Аз имам съвсем други наблюдения... аз съм от дългокърмещите майки, но никъде не се хваля и на никой не натяквам, но на мен ми се натяква постоянно: "докога!" Всеки, който ме види ме пита дали още кърмя... мои познати, които са направили избора да не кърмят, никой не им казва нищо, приема се за нормално /и то си е нормално/...
Според мен никоя жена не трябва да изпитва вина, че не кърми или че не е родила естествено, например, но е факт, че в БГ всеки отвсякъде дава акъли, и ако ти е първо бебче, само ти трябва някой да започне да ти натяква нещо и се побъркваш...
Карайте я спокойно и си гледайте дечицата, както ви харесва на вас...  

Ани 
Напълно съм съгласна с Чери. Докато детето ми беше новородено, а и в първите месеци, много се измъчвах от това, че в болницата взех прибързано решение да не кърмя. Беше ме обзела  и следродилна депресия и не минаваше и ден без да мисля за това колко лоша майка съм и как не съм дала на детето си най-доброто. Колкото повече расте малката, толкова повече осъзнавам, че не е станало нищо чак толкова фатално, колкото си мислех. Да си майка е много повече от това да износиш, родиш и да кърмиш.    

Здравейте, аз кърмих 4 месеца и прекратих заради моята умна докторка  която ми изписа антибиотик и не ми каза колко време след това мога да продължа с кърменето а и в последствие разбрах че тя е една от жените който не са "ЗА" кърменето.
Но иначе в самото начало на кърменето ми се разраниха гърдите и спрях за 2 дена и се чувствах адски виновна сякаш само това можех да направя за бебо, а всъщност не можех,но като отминаха болките продължих да кърмя но дойде друг проблем -свекито всеки ден ми намилаше, че кърмата ми била малко и нехранителна щяла съм да уморя детето от глад не съм можела да го гледам, който думи ще помня цял живот и ми тежаха много повече от тези дни в който не можех да кърмя,искаше да съм му давала АМ,сега вече му давам,но и то не било полезно за него да съм му давала сега пък кисело мляко  ...но това е др тема
За кърменето съм с две ръце, но когато пък е неуспешно какво толкова не е страшно и вредно за бебето Важното е майката да се чувстава добре а бебето сито ))