Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ? 
- Публикувана: 20 фев. 2012, 19:11 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2012, 14:16 ч.
Точната половинка ?!
Да, вярвам че има хора, с които ми е приятно, с които се усещаме, разбираме без думи и сме на сходни мнения по много и основни въпроси ... тези са точните хора ...и е чудесно да срещнеш и да се влюбиш в точния човек
Защото ако всеки път трябва да разчиташ на аргументи, а не на чувства, нещата се амортизират и счупват по- бързо
Защото ако всеки път трябва да разчиташ на аргументи, а не на чувства, нещата се амортизират и счупват по- бързо
Вярвам , защото съм я намирала ... Няма такова чувство - на спокойствие , удовлетвореност , пълнота . Разбирателство без думи , действия като едно цяло ... за съжаление нямаше начин да я задържа 
Мисля, че хората придават такова съдбовно значение особено, ако не са задържали някоя голяма любов.
Не, че не вярвам, че можеш да срещнеш хора, които да те карат да се чувстваш по такъв начин, но не мога да приема, че е само един и ако не го намериш или не дай Боже го загубиш си обречен на нещастие и празнота завинаги.
Да не говорим какво влияние има момента, в който срещаш даден човек. Ако се срещнете 10 години по рано или по късно, може да се усетите по коренно различен начин.
Вярвам! Всеки човек има някъде там някой, с когото могат да се разбират само с поглед.
Ако прекалено много стараеш, може би не си заслужава. Ако си с човек, с когото правиш прекалено много компромиси и прекалено трудно случват нещата, може би не е той и не си заслужава
.
Да поясня, че "прекалено много" зависи само и единствено от собственото светоусещане.
Ако прекалено много стараеш, може би не си заслужава. Ако си с човек, с когото правиш прекалено много компромиси и прекалено трудно случват нещата, може би не е той и не си заслужава
.Да поясня, че "прекалено много" зависи само и единствено от собственото светоусещане.
Не.
В противен случай, след раздяла или смърт с партньора трябваше да оставаме сами до нашата смърт.
В противен случай, след раздяла или смърт с партньора трябваше да оставаме сами до нашата смърт.
Ами ако държиш да ти с "твоята половинка" - да, но има много други хора, които могат да ни направят щастливи.
Абсолютно вярвам! С уговорката, че съм реалистка, не съм суеверна, не вярвам в "шменти капели" трябва да споделя, че преди години четох една книга "Пътят на душите", където всичко това беше много простичко обяснено:душите намират начин да се познаят.
А че може да има някъде там, в Австралия и Нова Океания някой, който евентуално би ме карал да се чуствам прекрасно - не знам пък и трудно ще проверя
А че може да има някъде там, в Австралия и Нова Океания някой, който евентуално би ме карал да се чуствам прекрасно - не знам пък и трудно ще проверя
Свети, "Пътят на душите" не се ли отнасяше за Отвъдното? Там душите трябва да са ужасно много.
Абе какъв е шансът човек да има една-единствена половинка и да я срещне в рамките на 70 год, имате ли идея?
Абе какъв е шансът човек да има една-единствена половинка и да я срещне в рамките на 70 год, имате ли идея?
Нищожен.
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
А....това ли са имали впредвид
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
това все едно аз съм го писала
Няма такова нещо като "точната половинка". И колкото по-рано това бъде осъзнато, толкова по-добре!
Reni, за отвъдното е, ама се притеснявам да не разводня темата
В резюме, концепцията беше, че има души, които са си дружки от векове и винаги намират начин да се познаят. Това, което се сещам е, че автора беше дал пример за това, как мъж познал жена си по червената рокля/шапка
И да, не е задължително сродните ни души да са именно настоящите ни половинки, но когато се случи е най-готино
В резюме, концепцията беше, че има души, които са си дружки от векове и винаги намират начин да се познаят. Това, което се сещам е, че автора беше дал пример за това, как мъж познал жена си по червената рокля/шапка
И да, не е задължително сродните ни души да са именно настоящите ни половинки, но когато се случи е най-готино
Reni, за отвъдното е, ама се притеснявам да не разводня темата
В резюме, концепцията беше, че има души, които са си дружки от векове и винаги намират начин да се познаят. Това, което се сещам е, че автора беше дал пример за това, как мъж познал жена си по червената рокля/шапка
И да, не е задължително сродните ни души да са именно настоящите ни половинки, но когато се случи е най-готино
В резюме, концепцията беше, че има души, които са си дружки от векове и винаги намират начин да се познаят. Това, което се сещам е, че автора беше дал пример за това, как мъж познал жена си по червената рокля/шапка
И да, не е задължително сродните ни души да са именно настоящите ни половинки, но когато се случи е най-готино
Следователно тези две души умират в рамките на плюс-минус 10-20 години? Понеже една млада вдовица, който преживее 40-50-годишна възраст има много малък шанс да си намери половинката в следващия живот.
При толкова много хора, може и двойници да има, но дали ще е половинката ми...
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Хубав въпрос.
Следователно тези две души умират в рамките на плюс-минус 10-20 години?
Ами то обикновено в живота е така
Понеже една млада вдовица, който преживее 40-50-годишна възраст има много малък шанс да си намери половинката в следващия живот.
Тц. Душите не се прераждали толкова бързо, поне едно 100-200 години, докато се навият да се върнат обратно.
Ох, много спиритично стана, признавам, че имам късмета да живея с увереността, че съм си "намерила капачето". Следващия път мога да пробвам с Австралия и Нова Океания
При толкова много хора, може и двойници да има, но дали ще е половинката ми...
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Половинка означава да се допълваш или припокриваш?
Хубав въпрос.
И двете. Допълваш една четвъртина до половина и припокриваш другата четвърт.
Едва ли е само една личността, с която можеш да сътвориш една цялост и завършеност... Но са трудно откриваеми такива.
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
не
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Не,не вярвам.
аз откога дебна тази точна половинка, ама късмет пусто, дявол го взел, и някак все се разминаваме в нея/по-точно него / по трасето. или поне в този живот, за другия не знам още
не знам какво точно е това половинка/по дефиниция/, защото след мислене, се оказа, че на мен ми трябват поне три такива половинки за хармонично допъление . та очеизвадно е - няма да ги срещна. може моята половинка/ 3 в 1/ да броди из ледовете на някой пол1с и да спи в иглу, пък аз имам силна непоносимост към студ и ей , на, пак се разминахме....
не знам какво точно е това половинка/по дефиниция/, защото след мислене, се оказа, че на мен ми трябват поне три такива половинки за хармонично допъление . та очеизвадно е - няма да ги срещна. може моята половинка/ 3 в 1/ да броди из ледовете на някой пол1с и да спи в иглу, пък аз имам силна непоносимост към студ и ей , на, пак се разминахме....
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Не. Вярвам, че има точен момент, в който двама души се срещат.
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
При едната трябваше да минат над 8 години, за да стане яасно, че вече май не е точната. Дотогава баш "точната половинка" си беше. Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Как да вярвам в подобно нещо, щом съм срещала повече от една "половинка"?
Е,то едва ли има човек,който е срещал само една
Акцентираме върху точната.
При едната трябваше да минат над 8 години, за да стане яасно, че вече май не е точната. Дотогава баш "точната половинка" си беше. Искаш да кажеш,че за всеки момент си има точен човек ?
И,че точният съвсем не може да е точен за цял живот ?
Може и за цял живот да е, разбира се. Нямало е защо да се разделите - останали сте заедно, добре ви е, обичате се, защо да не е за цял живот?
Но, ако се случи нещо, което ви раздели, се оказва, че "половинките" са повече. В повечето случаи. Има и хора, при които не се оказва, но то е заради разни емоционални избори, не много здравословни. Или, най-често, от ЕГН-то.
Но, ако се случи нещо, което ви раздели, се оказва, че "половинките" са повече. В повечето случаи. Има и хора, при които не се оказва, но то е заради разни емоционални избори, не много здравословни. Или, най-често, от ЕГН-то.
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
Не вярвам че има един и само един "точен" човек, но вярвам че по принцип има "точни", в смисъл сходни хора с които си подхождаме по-добре отколкото с който и да е друг. Такива може да има няколко в живота на един човек, а може да няма и николко. Въпрос на късмет.
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
А откога не е проблем? Ти колко често пътуваш до Исландия или до Мексико, че да срещнеш идеалната си половинка ако тя се окаже тамошна? Дори и в днешния супер-свързан интернетски свят, не всички в мрежата говорят общ език или могат да се намерят, и това са само хората които са в мрежата. Ами ако твоята половинка в Исландия няма акаунт във фейсбук и не говори дори английски? Проблем е, и още как.
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
Има точна половинка. За днес.
Утре може друга половинка да е по-точната. Ние, хората, постоянно се променяме. Няма как винаги да се променяме в синхрон с вече "точната половинка". Затова понякога, след време, тя не изглежда така точна.
Не мисля, че има точна половинка завинаги. Това е красива илюзия. Ако Ромео и Жулиета не бяха умрели навреме, докато са си "точни", кой знае колко други точни щяха да намерят. Това е тайната на вечната любов - да свършим, преди тя да свърши.
Утре може друга половинка да е по-точната. Ние, хората, постоянно се променяме. Няма как винаги да се променяме в синхрон с вече "точната половинка". Затова понякога, след време, тя не изглежда така точна.
Не мисля, че има точна половинка завинаги. Това е красива илюзия. Ако Ромео и Жулиета не бяха умрели навреме, докато са си "точни", кой знае колко други точни щяха да намерят. Това е тайната на вечната любов - да свършим, преди тя да свърши.
Вярвам.
Нас някой там горе ни събра.
Пътищата ни са се пресичали на няколко пъти, преди да се срещнем, "нещо" е искало да ни събере.
Но при едно от пресичанията ни се видяхме, дадохме си, кой каквото няма и продължаваме да си го даваме до ден днешен.
Нас някой там горе ни събра.
Пътищата ни са се пресичали на няколко пъти, преди да се срещнем, "нещо" е искало да ни събере.
Но при едно от пресичанията ни се видяхме, дадохме си, кой каквото няма и продължаваме да си го даваме до ден днешен.
+1
Но вместо "нещо" бих написала Някой.
Обичала съм и преди, но чувството, че душата ти познава този човек от векове не може да се обърка. Изпитах го един единствен път, със сегашния си съпруг, при това след 35+.
Най-голямото доказателство за мен, че съществува точен човек за нас е това, че и той самият го е изпитал, по съвсем същия начин.
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
"Ние сме ангели с едно крило, и за да полетим, трябва да намерим другата половинка."
Не помня къде съм го прочела, но за мен е вярно.
Моят съпруг е моята половинка.От самото начало няма тежки компромиси, всичко се получава леко, лесно, приятно, без психически натоварвания, без стрес, без недомлъвки, усещаме се, разбираме се ,кажи -речи, без думи, липсваме си......
Имала съм и преди него дълги връзки, с никого не съм се чувствала така.
Дори и не дай Боже, ми се наложи да споделям живота си с друг, мисля, че никога вече не бих намерила подобен синхрон и съвършенство на общуване.
Затова вярвам и съм благодарна на Съдбата, че не позволи да се разминем.
Точната половинка не значи сродна душа. Защото често сродните души - просто не биха били добри партньори според мен.
Аз съм намирала сродната душа, не ми е половинка в момента. Не знам докога настоящата половинка ще е с мен, подходяща и обичана и не мога да кажа - само един ли е в живота...
Аз съм намирала сродната душа, не ми е половинка в момента. Не знам докога настоящата половинка ще е с мен, подходяща и обичана и не мога да кажа - само един ли е в живота...
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Да, вярвам. Но моите причини да вярвам си важат само за мен.
Вярвам в естественото привличане между хората. До момента в живота си съм срещала "сродни души" и от двата пола, били са винаги много значими за мен и като се обърна назад си давам сметка, че са ми били и необходими.Докоснеш ли се емоционално до някого, това го помниш завинаги.
А точният мъж се появява, когато си наясно със себе си (дори и да си затънала в проблеми и тегоби), когато сърцето ти е свободно и съзнанието отворено.Такива точни мъже срещаш на всеки етап от живота си, дали ще направиш някой от тях своя половинка вече зависи от теб.
Така че, да вярвам в половинката, но в никакъв случай че е само една.
А точният мъж се появява, когато си наясно със себе си (дори и да си затънала в проблеми и тегоби), когато сърцето ти е свободно и съзнанието отворено.Такива точни мъже срещаш на всеки етап от живота си, дали ще направиш някой от тях своя половинка вече зависи от теб.
Така че, да вярвам в половинката, но в никакъв случай че е само една.
Вярвам , защото съм я намирала ... Няма такова чувство - на спокойствие , удовлетвореност , пълнота . Разбирателство без думи , действия като едно цяло ... за съжаление нямаше начин да я задържа
Все едно съм го писала аз!
С тази разлика, че за мое огромно щастие е до мен.Преди и аз не вярвах, че има такъв човек, защитавах тезата, че аз съм цял човек и не може да имам половинка - що за абсурд
. Но това беше докато наистина не я срещнах тази половинка и осъзнах, че колкото и да съм била щастлива не съм била и на половина толкова, колкото съм сега. Наистина няма такова чувство... Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
На 20 години половинката ми трябваше да отговаря на някакви измислени критерии, на почти 30 се опитвам да приема Човека такъв какъвто е, а на 40 знам ли с кого ще съм и от какъв мъж ще се нуждая.
Вярвам, че има хора, които просто се намират. Нещата им се получават с лекота, чувствата им се модифицират във времето, но си остават топли и удовлетворителни, споделят пътя, живота, емоциите си, всичко. И не е нужно да се мъчат нечовешки, за да се разберат или постигнат нещо заедно. Имат нужда един от друг и могат да кажат, че са щастливи заедно. Вярвам, че има такива двойки - представям си ги на старини като баба и дядо, които си лягат с целувка.
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Вярвам, че има хора, които просто се намират. Нещата им се получават с лекота, чувствата им се модифицират във времето, но си остават топли и удовлетворителни, споделят пътя, живота, емоциите си, всичко. И не е нужно да се мъчат нечовешки, за да се разберат или постигнат нещо заедно. Имат нужда един от друг и могат да кажат, че са щастливи заедно.
И аз вярвам в това. Обаче знам, и че хората се променят, особено когато са между 30 и 40 г..и ако промяната не е паралелна, връзката просто се къса.. И идва следващата..
Има хора, срещнали се в точното време, на точното място, били на точните вълни за да се усетят един за друг. Въпросът е, не в това че те се променят, а в това да продължат да се променят отново на една честота. Просто при някои се получава и продължават да живеят на Земята, други отпътуват за Марс и Венера.
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Тази идея е много древна, на запад първо Платон май я налага:-)
Не само че вярвам, ами съм намерила моята половина.
Освен, че е духовно усещане, което няма ка да се опише, за да е достоверно на масите, ние имаме и физически белег, който е абсолютно еднакъв , на еднакво място, с еднакви размери, разликата е ляво и дясно. / при мен е вляво, а при съпруга ми в дясно/ Вероятността за такова нещо дори не знам на каква степен е повдигната, за да се случи. Но се е случило:) Ха сега:))
Според мен нещата обаче се различават от сродните души. Сродни души имам поне 20 в живота...
Не, не вярвам.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Нищо ,че не ме познава и секунда дори не е живял у нас.... Не. Ако беше вярно човек щеше да може да обича истински само веднъж в живота си и то само ако срещне съответната си половинка. А това не е така. Аз лично съм обичала много и истински поне 3 пъти в живота си.
Аз съм обичала истински 4 пъти,съпругът ми е 4-та сериозна връзка.
Предишните трима обичах, но не бяха моята половинка.
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Тази идея е много древна, на запад първо Платон май я налага:-)
Не само че вярвам, ами съм намерила моята половина.
Освен, че е духовно усещане, което няма ка да се опише, за да е достоверно на масите, ние имаме и физически белег, който е абсолютно еднакъв , на еднакво място, с еднакви размери, разликата е ляво и дясно. / при мен е вляво, а при съпруга ми в дясно/ Вероятността за такова нещо дори не знам на каква степен е повдигната, за да се случи. Но се е случило:) Ха сега:))
Това е толкова готино, че дори и да не е вярно пак ме кефи.
остава двете половинки да се позиционират (свише) в радиус 100 км, за да се срещнат, защото ако единият е в Исландия, а другият в Мексико - много хора ще си ходят нещастни
Това пък откога е проблем за срещата между двама души?
Е, говоря от личен опит. Не са точно тези страните, но пък и не съм единствена.
Човекът, когото свързвам най-точно с понятието от тази тема, срещнах доста преди създаването на фейсбук - той живееше в САЩ, аз в България. Срещнахме се на улица "Шишман" в София.
Така или иначе съдбата ни раздели след 6-7 години.
След известно време с бащата на дъщеря ми - когото в един друг смисъл също бих нарекла "точна половинка" - живеехме в две различни европейски страни. Но въпреки това се запознахме, също без съдействието на фейсбук и сайтове за запознанства.
Признавам, че интернет много помага за общуването при осъществяване на такива връзки - дистанционните моменти в тях са доста - но повярвай ми, срещи на хора от различни страни (често буквално от различни светове) са били възможни и не чак толкова редки мноооого преди да има компютри.
И всъщност, аз съм хората, които вярват, че ако трябва да срещнеш някого, то непременно ще се случи, независимо колко далеч живеете.
Има една песен на Молоко, в която Рошин Мърфи пее "what's for you, want pass you by..." Еми това е, моите 2 стотинки по темата
Е няма да хукна по широкия свят с табела "Търся си половинката" Не,не вярвам
Нещо такова е и моето мнение по въпроса.
Още повече, че съм убедена, че моят мъж е най-точният човек за мен - гледаме в една посока, дори и въпреки факта, че сме доста различни в много отношения. Той е най-добрият ми коректив и човекът, който най-силно обичам.
Но пък онова усещане за свързаност с някого съм го изпитвала един-единствен път и то по отношение на човек, когото срещнах случайно. При него усещането беше същото. Сякаш сме се познавали винаги и знаем всичко един за друг. Усещането беше като среща след дълги години между брат и сестра - дори и това си помислихме в един момент. Преди известно време съвсем подсъзнателно усетих, че му се е случило нещо в един момент. Случайно от общи познати разбрах, че в момента изживява много голяма трагедия. И нас ни делят километри и граници, а общуването ни се свежда до 2-3 мейла годишно. Нямаме и не сме имали връзка в друг смисъл на думата, освен това усещане за допълване на личностите. И двамата описваме усещането с едни и същи думи, между другото.
А замисляла ли си се, да живееш с този човек? Какво би било?
Преди време бях пуснала тема за сродните души. Доста хора казваха, че са ги срещнали, но не са техните половини. На мен се случи същото, човекът, когото до ден днешен смело мога да нарека сродна душа - не остана в живота ми. Дори си мисля, че и по-добре...Плашещо ми е било понякога как знае какво мисля, какво ще кажа, как усещаше всичко на 101%...
Преди време бях пуснала тема за сродните души. Доста хора казваха, че са ги срещнали, но не са техните половини. На мен се случи същото, човекът, когото до ден днешен смело мога да нарека сродна душа - не остана в живота ми. Дори си мисля, че и по-добре...Плашещо ми е било понякога как знае какво мисля, какво ще кажа, как усещаше всичко на 101%...
Е няма да хукна по широкия свят с табела "Търся си половинката" Не,не вярвам
Нещо такова е и моето мнение по въпроса.
Още повече, че съм убедена, че моят мъж е най-точният човек за мен - гледаме в една посока, дори и въпреки факта, че сме доста различни в много отношения. Той е най-добрият ми коректив и човекът, който най-силно обичам.
Няма по-върховно щастие от това да споделяш живота си с човекът, в когото си усетила сродната си душа. Това е най-неземната огромна любов която може да съществува и за която всеки един е готов да си жертва живота дори.
Под "половинки" не се разбират хора имащи огледални белези по телата си, а именно онзи човек- сродна душа, когото срещаш за пръв път и те пронизва усещане че винаги си го познавал.
Под "половинки" не се разбират хора имащи огледални белези по телата си, а именно онзи човек- сродна душа, когото срещаш за пръв път и те пронизва усещане че винаги си го познавал.
Открила съм човек, който ме допълва. Който компенсира недостатъците ми, както аз неговите. Който по някакъв странен начин, доста често, е всичко от което имам нужда. Дали се караме - да. Дали имаме своите кризисни моменти - със сигурност. Дали все още пърхат пеперуди - все по-рядко. Но за мен не в това е смисъла на взаимоотношенията.
В този ред на мисли може би зависи от представите и възприятията. Аз лично смятам, че с всеки човек се чувстваме по различен начин, но има един, с който си на 100% себе си и цял. Преди мъжа ми съм била влюбена, щастлива, но с него съм по. И ако срещнеш човека, който за броени дни да ти покаже, че до този момент не си знаел какво е истинска любов, значи си открил своята половинка. Така си мисля. Може и да звучи розово или прекалено приказно, но така го усещам. Също както вярвам, че на някои хора просто им е писано да се открият, а други успяват да направят себе си щастливи и без точната половинка.
В този ред на мисли може би зависи от представите и възприятията. Аз лично смятам, че с всеки човек се чувстваме по различен начин, но има един, с който си на 100% себе си и цял. Преди мъжа ми съм била влюбена, щастлива, но с него съм по. И ако срещнеш човека, който за броени дни да ти покаже, че до този момент не си знаел какво е истинска любов, значи си открил своята половинка. Така си мисля. Може и да звучи розово или прекалено приказно, но така го усещам. Също както вярвам, че на някои хора просто им е писано да се открият, а други успяват да направят себе си щастливи и без точната половинка.
Не, не вярвам.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Моментна химия, чувства и розови очилца...
После нещата улягат.
И си викаш, той е перфектния за мен. Ама на практика е... друго.
Нищо ,че не ме познава и секунда дори не е живял у нас.... без да оспамвам много темата...
Ти отдавна си всеизвестна с голямата 10001-годишна любов към съпружеството си. Няма лошо, дай Боже всекиму, но...
НЕ е за теб темата и не се ласкай друг път да мислиш, че някой пише за теб конкретно.
А замисляла ли си се, да живееш с този човек? Какво би било?
...
...
Ако имаш предвид мен - не, никога не ми е минавало през главата. Никога не съм гледала по този начин на него. Но бих се радвала да можем да общуваме по-често. Не съм изпитвала физически желания към него, въпреки факта, че е адски красив мъж.
поредната тема, в която косвено трябва да успокояваме авторката, че всичко и е наред...
Нещо по темата да кажеш ?
Ако ли не - не виждам защо си тук.
Интернет и възможността за пътувания в днешно време наистина много, много улесняват срещите на хора от различни части на света. Затова сега е много по-възможно да срещнеш половинката си отколкото е било в миналото. Но, твърдението че ако сте създадени един за друг то непремено ще се намери начин как да се съберете, приема за даденост не едно, а две неща - първо, че съществува такава половинка, и второ, че съдбата е решила непременно да ви съдейства да се съберете. Това вече е множко, повече отколкото мога да повярвам. От свършен факт е лесно да се гледа назад и да се мисли че всичко е било предопределено.
Да, и точно такова замисляне ме е отказвало от две сродни души. И двамата ми бяха половинки по душа, имаше и любов и всичко, но просто не можех да си представя да живея с тях и да гледаме деца. Не бяха съпружески материал, така да се каже. Кофти ситуация, но трябваше да послушам разума и сега се радвам че го направих.
А замисляла ли си се, да живееш с този човек? Какво би било?
поредната тема, в която косвено трябва да успокояваме авторката, че всичко и е наред...
много интересна тема
Интернет и възможността за пътувания в днешно време наистина много, много улесняват срещите на хора от различни части на света. Затова сега е много по-възможно да срещнеш половинката си отколкото е било в миналото. Но, твърдението че АКО сте създадени един за друг то непремено ще се намери начин как да се съберете, приема за даденост не едно, а две неща - първо, че съществува такава половинка, и второ, че съдбата е решила непременно да ви съдейства да се съберете. Това вече е множко, повече отколкото мога да повярвам. От свършен факт е лесно да се гледа назад и да се мисли че всичко е било предопределено.
Мисля че пропусна тази думичка за условно наклонение.
Не за всички хора съдбата е отредила такава среща. Някои хора са пратени да живеят не за любов, а с друга цел. Но АКО двама са създадени един за друг, задължително се срещат да. Намират се начини, средства, пропътува се половин свят ако трябва и още много неща във Вселената се променят за да съдействат това да се случи. Дава им се шанса любовта между тях да се случи, а как те се възползват от него вече е друг въпрос.
лизет, като чета, имам чувството, че някой там отгоре стои с шеф-диригентската палка, размахва я и казва, хайде, ти - през 2 континента в ляво, ти - през три страни в дясно. все едно местим фигурки на игра на шах. представям си само какъв ли ресурс трябва да има този небесен администратор, за да има енергията да ръководи такива движения на /към момента/ около 7 милиарда души, ами ако сметнем преди нас хората.... просто ще да е като перпетум мобиле
признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване
признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване
лизет, като чета, имам чувството, че някой там отгоре стои с шеф-диригентската палка, размахва я и казва, хайде, ти - през 2 континента в ляво, ти - през три страни в дясно. все едно местим фигурки на игра на шах. представям си само какъв ли ресурс трябва да има този небесен администратор, за да има енергията да ръководи такива движения на /към момента/ около 7 милиарда души, ами ако сметнем преди нас хората.... просто ще да е като перпетум мобиле
признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване
признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване
Ще навлезнем в материя която няма как да знаем със сигурност. Когато се опитвам да си представя устройството на това управление отгоре, си представям ръководенето на кой да е по-голям бизнес.
Предполагам че не е по-различно. Има план и стратегия които трябва да се следват, и има различни звена на управление и контрол. От по-общи които контролират групи, и до съвсем индивидуални, контролиращи всеки човек поотделно. Последните са известни в народа като "ангели". И така....ако на някой по план му е написана среща със сродна душа и любов, то този план с огромна вероятност ще бъде осъществен. Ако тази среща е особено съдбоносна да кажем, и по една или друга причина (все пак човешки фактор), планът се осуети, планът бива преработван персонално и нещата пак ще се случат по друг начин и по друго време. Дори ако трябва в друг свят. Но ще се случат.
извинявам се, че отклонявам темата, но кой прави този план?
почти пред всичко стои условното -'ако'.
ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?
и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа
пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.
почти пред всичко стои условното -'ако'.
ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките
, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа
пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.
извинявам се, че отклонявам темата, но кой прави този план?
почти пред всичко стои условното -'ако'.
ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?
и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа
пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.
почти пред всичко стои условното -'ако'.
ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките
, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа
пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.
Според някоя литература, всеки САМ си избира своя план преди да се роди. Всички трудности и перипетии с които ще се сблъска в живота и всички съдбоносни срещи. С две цели: 1- самият той да се научи на нещо, 2- да остави нещо на света.
Та...ако предположим че ти самият избираш собствения си сценарий, начинът по който ще живееш живота си, ще бъде съобразен с него. Предполагам че ще има очакване ако наистина има шанс това да се случи и обратното- ако не е залегнала тази среща по сценарий, ще си пораснал в повече практицизъм и скептицизъм по отношение на сродни души.
Няма лошо- всеки си има персонална програма която си следва- това е.
лизет -
нмам време в момента, но ето кое ми напрви впечатление, че друг 'пише', а не човек сам си 'създава' програма:
Не за всички хора съдбата е отредила такава среща. Някои хора са пратени да живеят не за любов, а с друга цел. Но АКО двама са създадени един за друг, задължително се срещат да. Намират се начини, средства, пропътува се половин свят ако трябва и още много неща във Вселената се променят за да съдействат това да се случи. Дава им се шанса любовта между тях да се случи, а как те се възползват от него вече е друг въпрос.
всичко 'говори' за нечие друго дирижиране, и едва накрая става дума, че ако някой пожелае, по своя воля се възползва. но не пише сам сценарий, а следва път, който е изготвен от друг.
кой е този другият
imah предвид - кой е 'отговорник' по 'вливане' в потока/че д аму потърсим сметка евентуално /
кой отговаря за синхронизация/може и по юнг/
или май стана - за синхронията или за казуалността
извинвам се за отклонението.
нмам време в момента, но ето кое ми напрви впечатление, че друг 'пише', а не човек сам си 'създава' програма:
Не за всички хора съдбата е отредила такава среща. Някои хора са пратени да живеят не за любов, а с друга цел. Но АКО двама са създадени един за друг, задължително се срещат да. Намират се начини, средства, пропътува се половин свят ако трябва и още много неща във Вселената се променят за да съдействат това да се случи. Дава им се шанса любовта между тях да се случи, а как те се възползват от него вече е друг въпрос.
всичко 'говори' за нечие друго дирижиране, и едва накрая става дума, че ако някой пожелае, по своя воля се възползва. но не пише сам сценарий, а следва път, който е изготвен от друг.
кой е този другият
imah предвид - кой е 'отговорник' по 'вливане' в потока
/че д аму потърсим сметка евентуално /кой отговаря за синхронизация/може и по юнг/
или май стана - за синхронията или за казуалността
извинвам се за отклонението.
Аз смятам че първоначалната програма някак се изготвя заедно с човека и се одобрява от него. Един вид информирано съгласие. А после вече на етап когато той е роден и живее по онзи план, той вече няма особен контрол върху взимане на съдбоносни решения именно що се касае до първоначалния сценарий. Защото той не знае (не помни) за него. И така по тази логика, човекът би могъл въпреки цялото старание на Вселената и всички предпоставки за друго, да вземе грешен ход на развитие. Т.е. не се възползва от шанса си, а това е нещо от решаващо и съдбоносно значение за цялото му съществуване. Промянта на плана в този случай ще стане отгоре и по доста насилствен начин.
Кой е този другия който ще вземе решение за промяната в плана не знам. Не знам на какво ниво в йерархията на висшите сили подобни решения биха могли да се взимат.
А после вече на етап когато той е роден и живее по онзи план, той вече няма особен контрол върху взимане на съдбоносни решения именно що се касае до първоначалния сценарий. Защото той не знае (не помни) за него. И така по тази логика, човекът би могъл въпреки цялото старание на Вселената и всички предпоставки за друго, да вземе грешен ход на развитие. Т.е. не се възползва от шанса си, а това е нещо от решаващо и съдбоносно значение за цялото му съществуване. Промянта на плана в този случай ще стане отгоре и по доста насилствен начин.Кой е този другия който ще вземе решение за промяната в плана не знам. Не знам на какво ниво в йерархията на висшите сили подобни решения биха могли да се взимат.
Кой е този другия който ще вземе решение за промяната в плана не знам. Не знам на какво ниво в йерархията на висшите сили подобни решения биха могли да се взимат.
Но ако следваме логиката на управление на едно предприятие, решенията в различните случаи ще се взимат на различно ниво в зависимост от сериозността на случая.
Вариантите които се предоставят за избор отгоре са доста ограничени, лимитирани откъм бройка. Човек не трябва да има голям избор за да може да взима верни решения.
Всичките тези неща ги знам И от личен опит. Не са много хората по света върнати от ония свят за да поправят "грешка в осъществяването на плана".
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?
Няма такава теория, това метафора.
Всеки открива подходящият за него патрньор, ако ли не продължава да търси. Аз моят съм го открила и не търся. ...... като чета, имам чувството, че някой там отгоре стои с шеф-диригентската палка......
Защо съм сигурна?
От 12-13 годишна аз живея втори живот.
Много обичах като дете да си напълня ваната, да си взема книга и да се плацикам поне час ,четейки си ....(и сега обичам, ама нямам вана
).Та така се къпех всеки път,с часове едва ли не.Никога , ама никога майка ми, или който и да било друг не ме е проверявал, докато съм била в банята.Една вечер, имаме гости, майка ми е супер заета с тях, в кухнята ....
Аз влизам да се къпя.Вана, книга, както си му е реда.След половин час на вратата се чука...майка ми проверява как съм.
Пак повтарям, никога до този момент не го е правила.След още половин час, вече достатъчно гъбясала, ставам, излизам от ваната, навеждам се напред да си подсуша косата с кърпа и ....спомените ми са дотук.Идвам на себе си в болницата.
Какво всъщност се е случило?
Бойлерът ни беше газов.Баща ми е почиствал кюнците от нагар и е забравил да ги сложи (сеща се за това след като от болницата им казват ,че съм се натровила с отровни газове и затова съм загубила съзнание).Съответно аз се натравям с изгорелите газове от бойлера.Което само по себе си не е толкова фатално.Но когато съм изгубила съзнание и съм паднала на земята, от удара съм си глътнала езика.За незнаещите, при това състояние, ако няма кой да ти помогне, за няколко минути се задушаваш и умираш.Езикът запушва дихателната тръба.
Майка ми, странно защо, решава пак да ме провери.И след като не съм отговорила, вика баща ми, избиват ключалката и ме виждат на пода.Викове, писъци, викат линейка, която идва след 20-25 минути.Междувременно ме пренасят в хола на дивана, кършат ръце и се чудят какво да правят.Започва и пяна да излиза от устата ми, виждат ,че се зедушавам , но в паниката никой не се сеща какво става....почти съм спряла да дишам, когато един от гостите се сеща, че може да съм си глътнала езика.Нямам идея кой какво е правил, но са ми извадили езика от гърлото ,направили са ми сърдечен масаж и съм започнала малко по малко да вдишвам пак....
Когато идва лекарят с линейката ,след прегледа и разказа какво точно се е случило , казал, че ако са чакали тях и не са се сетили да ми извадят езика от гърлото, щели са да ме намерят мъртва.
След това доста пъти съм питала майка ми какво точно я е накарало, защо е решила точно тази вечер да ме проверява....Не знаеше.Казва, че циркулирайки между кухнята и хола, разнасяйки чинии и ястия насам-натам за гостите ,просто нещо два пъти я тласнало съм банята да провери как съм.
Отговорът за мен:Наистина има "нещо" , което контролира живота ни.И моето време на Земята тогава още не е било изтекло.Просто този "някой" е имал други планове за мен.И чрез майка ми ме е спасил.
Съжалявам, че стана дълго.
Исках да съм ясна защо Аз вярвам в Съдбата , Бог, или който там управлява живота ни.
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Човешкият мозък, както повечето знаем, използва една минимална част от капацитета си. Тези, при които се забелязват "свръхестествени" възможности, просто са отключили още една част от капацитета на този орган - съвършено творение на природата. Краси...* , майка ти просто е послушала интуицията си, която също е плод на мозъчна дейност. Не споря, всеки човек си има вярвания. Просто за мен това, което все още не ни е ясно, е въпрос на време да се изясни - също както сме открили, че планетата ни е кръгла и т.н. Някой ден ще има отговори и на "свръхземните въпроси, които никой век не разреши" (Яворов) - въпрос на време е Науката да отговори. Просто сега ни изглежда неестествено, съдбовно, свише и т.н., защото Науката не е стигнала дотам, но и това ще стане.
В ученическите си години бях убедена, че има души, че се прераждаме, има карма, усвояваме уроци и т.н. Но сблъсъкът ми с науката ме разколеба и сега вярвам, че всичко е въпрос на развитие, емпричен и научен опит - те ще ни дадат отговорите, които сега ни затрудняват.
Просто за мен това, което все още не ни е ясно, е въпрос на време да се изясни - също както сме открили, че планетата ни е кръгла и т.н. Някой ден ще има отговори и на "свръхземните въпроси, които никой век не разреши" (Яворов) - въпрос на време е Науката да отговори. Просто сега ни изглежда неестествено, съдбовно, свише и т.н., защото Науката не е стигнала дотам, но и това ще стане. В ученическите си години бях убедена, че има души, че се прераждаме, има карма, усвояваме уроци и т.н. Но сблъсъкът ми с науката ме разколеба и сега вярвам, че всичко е въпрос на развитие, емпричен и научен опит - те ще ни дадат отговорите, които сега ни затрудняват.
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
Това не е метафорично, а съвсем конкретно. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
Не знам. Нещо не ми се получава с половинките. Три пъти съм имала това усещане, бях готова живота си дам за въпросните мъже - те изобщо не ме пожелаха.
Тръгвала съм и по другата пътека - с разум, пък дано чувствата дойдат - пак не стана. Без чувства от моя страна е жива мъка.
А бе, живот.
Тръгвала съм и по другата пътека - с разум, пък дано чувствата дойдат - пак не стана. Без чувства от моя страна е жива мъка.
А бе, живот
.. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
Спомените ми за срещите в ония свят са доста мъгливи. Както и за самия инцидент. Мисля че не беше никаква кома а беше съвсем окончателно, за което там ми се накараха защото не трябвало това да стане. Трябвало да дам още много неща на света и да направя нещо значително.
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.
Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.
Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.
Това не е метафорично, а съвсем конкретно. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.
Нали разбираш , че това, което пишеш не ми е достатъчмно, а темата е за друго.?Що мъчиш?
Нали разбираш , че това, което пишеш не ми е достатъчмно, а темата е за друго.?Що мъчиш?
Нали разбираш че за това което пиша, повечето ще ме вземат за луда? Защо питаш?
Не мога да дам подробности-даже най-близките ми хора гледат с огромно недоверие.
Трябва да си върна всичко, да го извървя отново този път като съхраня връзката си и живота си.
Ако изгубя този човек, ще се върна отново във времето. И докога така не знам.
Нали разбираш , че това, което пишеш не ми е достатъчмно, а темата е за друго.?Що мъчиш?
Нали разбираш че за това което пиша, повечето ще ме вземат за луда? Защо питаш?
Не мога да дам подробности-даже най-близките ми хора гледат с огромно недоверие.
Трябва да си върна всичко, да го извървя отново този път като съхраня връзката си и живота си.
Ако изгубя този човек, ще се върна отново във времето. И докога така не знам.
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
Пусни тема в алтернативния, там стават интересни дискусии.
Спирам да спамя/редактирах се/.
Да, разбирам. Само исках /няма как стане - знам/ да разбера как помниш, това е.
Как помня е интересен въпрос. Мисля че и паметта също ми се дава по тяхна воля. След връщането нямам никакъв спомен за миналото- спомените идват постепенно и в един момент пъзелът се подрежда.
Пусни тема в алтернативния, там стават интересни дискусии.
Спирам да спамя/редактирах се/.
Нямам намерение да обсъждам с чужди хора лични неща и още по-малко пътуванията ми във времето. Мисълта ми беше все за "половинката" защото всичко това е свързано именно с нея.
Имала съм до тук 4 живота, сега живея пети с едната цел да го задържа. Имам ли лимит от животи и колко е той не знам, нямам спомен. И ако не успея и този път също не знам какво ще стане.
пс. между другото, какъв е този "алтернативен"?
По принцип не вярвах в прераждания и подобни, но ми се е случвало да съм за първи път на някое място и изведнъж да ме осени мисълта, че аз вече съм била тук.Мястото ми е познато, чувствам го близко, макар че никога в сегашния си живот не съм го посещавала,не съм го виждала на снимка или подобни.
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
По принцип не вярвах в прераждания и подобни, но ми се е случвало да съм за първи път на някое място и изведнъж да ме осени мисълта, че аз вече съм била тук.Мястото ми е познато, чувствам го близко, макар че никога в сегашния си живот не съм го посещавала,не съм го виждала на снимка или подобни.
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
Само че в моя случай не се касае за прераждане в истинския смисъл на думата, а във връщане от ония свят в моя си същия живот само че на 3-4 години по-рано. Към момента в който срещам съдбоносния човек. И когато се разделяме аз отново се връщам там към момента на срещата ни.
И така...понеже 4 живота все пак не са малко, имам база за сравнение какви различни възможности по принцип ти се предоставят. Живея по различни сценарии, които в определени точки се припокриват, в други се отличават. Аз примерно помня къде ми беше офиса в предишния живот, а сега там няма такъв. Сега ми се дава друг, близо но не там. Точно тези дни се ядосвах за едно помещение- предишното беше къде по-готино. И това съм го имала по-рано, и онзи "опит" завърши плачевно. Седя и си мисля...ако това е еднакъв сценарий, дали пак така ще свърши?
Ужасен кошмар и състояние на обреченост без право да решаваш ти самия съдбата си.
Във връзка с това помещение ми стана смешно тези дни....само толкова ли им е лимита на отпускане там горе?
Повтарят 2 помещения по 2 пъти, едно се е появявало само веднъж. Но то беше и най-смотано, не го искам пак. Тези дни се сетих и за адреса на офиса ми по един друг проект който стартирах в края на лятото 2013г. Трябва да мина да видя дават ли се под наем. Но не се знае дали ще доживея до лято 2013г.
Няма нищо общо с Мементо. Там героят не помни, а аз помня това което още не се е случило, т.е. бъдещето.
Ако успея да запомня числата от тотото, в следващия си живот(ако има такъв) може да направя удар.
Само че това е сложна задача. Едва успях да възстановя названието на фирмата ми.
Ако успея да запомня числата от тотото, в следващия си живот(ако има такъв) може да направя удар.
Само че това е сложна задача. Едва успях да възстановя названието на фирмата ми.
А защо не правиш като в мементото - записвай си важните неща
Няма начин. Аз се оказвам в друга реалност (време) и аз също съм друга. Онази същата която съм била тогава. Няма къде да бъде записано. Дори с паметта мога да разчитам само на това което ми бъде позволено да си спомня.
Ако те върнат още няколко пъти на поправка, ще можеш да удариш няколко джакпота накрая
Взе да ми писва да правя едно и също. За тези неща трябва много ентусиазъм. Така че не се знае какво ще ударя...май ще ми писне и ще тегля майната и на мъже, и на успех, и на живота си.
Ако те върнат още няколко пъти на поправка, ще можеш да удариш няколко джакпота накрая
Взе да ми писва да правя едно и също. За тези неща трябва много ентусиазъм. Така че не се знае какво ще ударя...май ще ми писне и ще тегля майната и на мъже, и на успех, и на живота си.
E, че на живота пък защо
?Мъжете - не им отдавай такова значение, и без петли ще съмне.
Човешкият мозък, както повечето знаем, използва една минимална част от капацитета си.
Не вярвам нито в съдба, нито в бог, нито в каквато и да е целенасочена горна сила. Само в случайността и нашите собствени избори. Ако натам ще върви темата, наистина вземете я преместете в алтернативния вече
E, че на живота пък защо ?
Мъжете - не им отдавай такова значение, и без петли ще съмне.
?Мъжете - не им отдавай такова значение, и без петли ще съмне.
Е как защо? Ако не повторя всичко и не остана с този мъж, имам 2 алтернативи- или ще съм върната пак с 3-4г., или върната, но там откъдето обикновено се връщат само през утробата на майката.
Но защо тогава често хората казват : ,,Намерих половинката си! Още в първия момент,в който го зърнах,знаех,че е той!,, ?
.Лизет, мисля, че знам точно от коя конкретна книга черпиш "разсъжденията си".
Така ли? Сподели да и хвърля един поглед!
Лизет, мисля, че знам точно от коя конкретна книга черпиш "разсъжденията си".
Така ли? Сподели да и хвърля един поглед!
Дневникът на един ангел хранител?
http://www.book.store.bg/p21296/pytiat-na-dushite-d-r-majkyl-niutyn.html
Ама много близки идейно ми се видите.
Дневникът на един ангел хранител?
http://www.book.store.bg/p21296/pytiat-na-dushite-d-r-majkyl-niutyn.html
Ама много близки идейно ми се видите.
Това съм го чела някога много отдавна...сигурно преди 15-тина години, но тогава не ме впечатли особено.
Ангелът хранител не съм чела.
Всъщност езотерична литература почти не съм чела. Всяко съвпадение на възгледи е чиста случайност. Или просто до някои неща съм достигала по свой път- къде опитен, къде интуитивен.
Никога не съм била атеист-материалист, вярата ми е дълбока и по рождение откак се помня. Но не съм зацикляла във фанатизъм.
Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
Ами значи там когато е излязла. Много отдавна. Една съседка и беше фанатка и ме накара да я чета, аз май така и не я дочетох....
Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
Уф, да, пак блея - обърках я с една друга негова от 2000, тая е излязла на нашия пазар 1997 г.
Никога не съм била атеист-материалист
Никога не съм била атеист-материалист
Първо, не е знак за равенство, а тире. И второ, макар да са части от едно цяло, двете понятия взаимно произтичат едно от друго и са в огромна степен тъждествени. Атеизмът е необходимо материалистичен, а материализмът- необходимо атеистичен. Материалистичното разбиране за света закономерно води към отрицание на съществуване на Бог.
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Много хора биха подхождали на характера и манталитета ми и бих се чувствала пълноценно с тях.
Въпросът е, че винаги някъде има такъв, който да пасва още по-добре. Вероятно има и такъв, който ще пасне идеално.....Но търсенето и напасването може да продължи с години....Не бих искала така да мине животът ми..
Въпросът е, че винаги някъде има такъв, който да пасва още по-добре. Вероятно има и такъв, който ще пасне идеално.....Но търсенето и напасването може да продължи с години....Не бих искала така да мине животът ми..
По принцип не вярвах в прераждания и подобни, но ми се е случвало да съм за първи път на някое място и изведнъж да ме осени мисълта, че аз вече съм била тук.Мястото ми е познато, чувствам го близко, макар че никога в сегашния си живот не съм го посещавала,не съм го виждала на снимка или подобни.
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
Това и на мен ми се е случвало, а също и ситуация, която като че ли съм я преживяла идентична.
За това четох някакво научно обуснение от типа на това как едната половина на мозъка възприема за части от секундата по-бързо от другата. И това създава усещането, закоето говориш.
Вярвам, че има хора, които просто се намират. Нещата им се получават с лекота, чувствата им се модифицират във времето, но си остават топли и удовлетворителни, споделят пътя, живота, емоциите си, всичко. И не е нужно да се мъчат нечовешки, за да се разберат или постигнат нещо заедно. Имат нужда един от друг и могат да кажат, че са щастливи заедно. Вярвам, че има такива двойки - представям си ги на старини като баба и дядо, които си лягат с целувка.
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Толкова млада, а толкоз умна. И аз мисля точно така, но го разбрах по-късно от тебе.
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Първо, не е знак за равенство, а тире. И второ, макар да са части от едно цяло, двете понятия взаимно произтичат едно от друго и са в огромна степен тъждествени. Атеизмът е необходимо материалистичен, а материализмът- необходимо атеистичен. Материалистичното разбиране за света закономерно води към отрицание на съществуване на Бог.
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Значи според теб и цитираните специалисти, единственото нематериално е бог който изчерпва всички нематериални измерения на света, и който не вярва в него, непременно, задължително е материалист. Много ограничена философия. Ами любовта, справедливостта, честта, приятелството, надеждата, мирът, моралът, алтруизмът - всичко това според теб би трябвало да са материални неща, защото атеистите вярват в тях. Ами, не искам да те разочаровам, но тези очевадно нематериални неща са абсолютно и напълно възможни без религиозна вяра, въпреки че вие религиозните много обичате да се преструвате че без бог човек е напълно неспособен сам да достигне до тези неща. Така че не, не виждам изобщо как алтруизмът и материализмът са свързани или изтичат едно от друго. Религията не държи монопол върху нематериалните ценности на човечеството, време е да го осъзнаете.
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
тези дами, които са сами, повечето са такива не по собствено желание. аз бях сама, защото моят приятел отиде да празнува със семейството на покойната си жена...
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
При мен е точно така, аз се чувствам празна без любовта на мъж до себе си, но...засега стискам зъби и още ще ги стискам, явно.
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
Освен това, не вярвам, че подходящ човек за някого има само един-единствен на света...Пълна глупост според мен, някаква приказка все едно чакаш принца на белия кон.Може да срещнеш един, може и друг да е.Може да си щастлива и с двамата, или нещастна...Въпрос на обстоятелства.
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
Човек колкото и да е самоуверен и доволен най- малкото му трябва на някой да го покаже или да сподели.
Защо, Снеже - да не е срамно?
Веси - именно - по темата - не приемайте думата "половинка" от заглавието - сякаш и вие сте такива, защото е вложен друг смисъл ...според мен де...
Аз обратното разбрах последните години - без любов - няма смисъл нищо останало, но това си е моя личен опит.
Веси - именно - по темата - не приемайте думата "половинка" от заглавието - сякаш и вие сте такива, защото е вложен друг смисъл ...според мен де...
Аз обратното разбрах последните години - без любов - няма смисъл нищо останало, но това си е моя личен опит.
Ама вили, ти почна да ни казваш как да приемаме темата. Ние си отговаряте така както ние сме я приели. А и тя е доста конкретно и кратко зададена в плоскостта на една единствена половинка. Един единствен мисля, няма какво друго да значи, а половинка ( а не да речем любов ) предполага точно непълнота незавършеност ако не я намериш.
Ние си отговаряте така както ние сме я приели. А и тя е доста конкретно и кратко зададена в плоскостта на една единствена половинка. Един единствен мисля, няма какво друго да значи, а половинка ( а не да речем любов ) предполага точно непълнота незавършеност ако не я намериш. Защо, Снеже - да не е срамно?
Може би има хора които не могат да живеят сами. Винаги им е необходим друг човек, други да не са срещнали техния човек, трети да са по- особени по характер.
Би следвало да съществува твоя "половинка" в преносния смисъл.
Не вярвам, обаче, че всеки я среща или може и да се размине с нея без да забележи или наистина има много половинки.
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
Човек колкото и да е самоуверен и доволен най- малкото му трябва на някой да го покаже или да сподели.
Горния типост го разбрах като че все едно е някак срамно да ти трябва друг човек и обичта му...
Иначе сме на еднакво мнение очевидно.
О, Пасинет - не, просто чета и оставам с убеждението, че хората не се имат за половин човеци, а просто са по-щастливи - когато намерят някого до себе си.
Естествено,че човек трябва да се чувства завършен индивид и без някого другиго.
Но това не означава,че не си намира човек,с коготo да споделят своята цялосност.
Явно някои приемат ,,половинка,, като нещо изгубено от самите нас.Аз не влагам това в думата.
Много цялостни личности се свързват с други такива, защо ?
Но това не означава,че не си намира човек,с коготo да споделят своята цялосност.
Явно някои приемат ,,половинка,, като нещо изгубено от самите нас.Аз не влагам това в думата.
Много цялостни личности се свързват с други такива, защо ?
Както се твърди в една стара мъдрост - не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Ако не си щастлив, ако нямаш щастие, как ще го дадеш на друг човек? И още нещо - представям си някакъв мъж, който ще чака аз да го направя щастлив....не бих се натоварила с такава тежка задача. Това ми прилича малко на това да "мотивираш" персонала да работи ....ами то е по желание и работата, и любавта, и щастието......смешно ми е това.
И още - цялата тази концепция за половинката е малко плашеща, защото ако за някой половинката му е благословия, за друг тя може да е и проклятие - навън е пълно с несимпатични, мързеливи, алкохолизирани, пасивни, играещи хазарт, невротици, и какви ли не още.......те също са нечии половинки, нали?
Колкото по-цялостен и завършен си, толкова по-добре знаеш какво ти трябва и съответно привличаш по-качествен партньор. Можеш да си подпомогнеш късмета като си по-активна и по-забележима, експериментираш с нови неща, ходиш на непривични места и т.н. Гаранция няма, но е сигурно че ще се забавляваш!
....ами то е по желание и работата, и любавта, и щастието......смешно ми е това.И още - цялата тази концепция за половинката е малко плашеща, защото ако за някой половинката му е благословия, за друг тя може да е и проклятие - навън е пълно с несимпатични, мързеливи, алкохолизирани, пасивни, играещи хазарт, невротици, и какви ли не още.......те също са нечии половинки, нали?
Колкото по-цялостен и завършен си, толкова по-добре знаеш какво ти трябва и съответно привличаш по-качествен партньор. Можеш да си подпомогнеш късмета като си по-активна и по-забележима, експериментираш с нови неща, ходиш на непривични места и т.н. Гаранция няма, но е сигурно че ще се забавляваш!
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
на същото мнение съм. прилича ми тази теория повече на художествена измислица, отколкото на реалност.
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
на същото мнение съм. прилича ми тази теория повече на художествена измислица, отколкото на реалност.
Аз не знам дали все пак съм намерила абсолютно точната си половинка,но просто не мога да си представя какво още по-добро като отношение и взаимоотношения бих могла да получа.
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
Изключвам, разбира се мамите във форума - те в 90 % от случаите живеят и са омъжени за Точния Човек
.
Животът може да те срещне и с много силни личности, с които ако се обвържеш можеш да се загубиш или сериозно да разтърсиш мирогледа си. Например някои от жените на Пикасо са се побъркали след живота си с него, а една от тях казва: "След Пикасо има само Бог". Още една добра причина жената да работи върху себедостатъчността си.
Още една добра причина жената да работи върху себедостатъчността си.
Тоест, не можеш да си бъдеш самодостатъчна, ако смяташ, че половинката ти те допълва
Колко странен мироглед
Колко странен мироглед
Иначе, ако нямаш вътрешната си уравновесеност и разчиташ на другия да ти даде стабилност, сигурност и хармония...А ако и той очаква същото?
Естествено е да го очаква и така двамата тръгвате по пътя, за мен това е смисъла.
Аз определено очаквам мъжът до мен да ми дава.
Аз определено очаквам мъжът до мен да ми дава.
Аз не съм си самодостатъчна. И не ме е срам да призная, че понякога имам нужда точно от неговата тежест, за да изравня везните.
Самата аз съм везна, и това както се досещате, автоматично ме прави вечно колебаеща се, и никога самодостатъчна. Понеже и моя мъж е везни, двамата взаимно се уравновесяваме, допълваме, изграждаме, насочваме. В това отношение-да, той е моята точна половинка. Дали ще е с мен докато си отиде някой от нас двамата, или ще е с мен още един-два дена, няма значение. За момента той е точния.
Въпроса нали не е дали имаме нужда от половинка, а дали вярваме, че за нас и всеки човек има една -единствена точна половинка, която му пасва?
Вероятно. Но не бях тази, дето започна да говори за половинките - като несамодостатъчност и дори не-самоувереност.
Въпроса нали не е дали имаме нужда от половинка, а дали вярваме, че за нас и всеки човек има една -единствена точна половинка, която му пасва?
Прочетох първия пост в темата няколко пъти. Мисля, че всеки човек си мисли в даден момент-това е единствения човек за мен. Дали е така, или не-никой не може да знае.
Има хора, които цял живот остават с половинката си, наясно са, че това е човекът за тях и го доказват. Има и такива, които откриват точния за тях човек, но се разделят в един момент. Намират друг човек, който може да не е абсолютно точния, но все пак се обичат, подкрепят и са щастливи заедно.
Кой може да знае, дали този, с когото си в момента е точния, или още не си го срещнал. Важното за мен е, че съществува такава половинка, независимо колко си си самодостатъчен.
ето една друга хипотеза - вероятно по света има много "половинки", с които човек може да живее спокойно и щастливо и най-често хората срещат по някоя от тези възможни половинки, споделят живота си с тях и всичко е о.к., без драми, без тъга... но в същото време има само една-единствена идеална "половинка", с която да си паснеш веднага, без никакво напрежение, без думи и без нищо излишно или недостатъчно и понякога, само понякога, някои хора имат невероятния късмет да срещнат точно този перфектен някой...
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Затова гаджето ми е обратното на мене в повечето случай.
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Щяхме да сме се оскубали на втората секунда.....
При нас аз съм сприхавата, скандалджийката, а мъжът ми уравновесява нещата.
ако и двамата сме кибритлии....Ужас!Дори не искам да си го представям.
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Чак идеалната не знам, но мисля че бихме се сговаряли доста добре.
Аз съм доста приятна , но определено имам по-високи изисквания към половинката си. То, половинката, не е ли онова свръхсъздание, което компенсира всичките ни недостатъци?! Е, ако не сме идеалната своя половинка, защо да смятаме, че сме перфектната половинка за някой друг? 
С което искам да кажа...за каква точна половинка говорим?!
, но определено имам по-високи изисквания към половинката си. То, половинката, не е ли онова свръхсъздание, което компенсира всичките ни недостатъци?! Е, ако не сме идеалната своя половинка, защо да смятаме, че сме перфектната половинка за някой друг? С което искам да кажа...за каква точна половинка говорим?!
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Да, абсолютно.
Е, стига де - ако говорим само за сговор и мирно съществуване, аз много отдавна съм установила, че 2 жени биха съжителствали прекрасно заедно.
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
И от гледна точка на срещите с мъже щеше да е перфектно /изключвам секса при женско съжителство при всички положения
/ - винаги има на кого да оставиш децата .
Обичам мъжете, но честно казано винаги съм се чудила защо е измислено да се живее с тях.
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
И от гледна точка на срещите с мъже щеше да е перфектно /изключвам секса при женско съжителство при всички положения
/ - винаги има на кого да оставиш децата . Обичам мъжете, но честно казано винаги съм се чудила защо е измислено да се живее с тях.
Е, стига де - ако говорим само за сговор и мирно съществуване, аз много отдавна съм установила, че 2 жени биха съжителствали прекрасно заедно.
Напротив. На пръстите на едната ръка ми се броят жените, които мога да изтърпя за повече от 24 часа близо до мен.
За сметка на това, смятам, че Мъжът е прекрасна компания.
За приятели също предпочитам мъже, не са така подмолни и гадни като жените.
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
Според статистиките, в страни/щати където законът позволява брак или законно съжителство между две жени, тези семейства са най-стабилните и най-благоприятните за отглеждането на деца. Децата на женските двойки са по-стабилни психически от останалите, растат по-уверени и надминават съучениците си в училище. Което е добър удар срещу хомофобите, които все изтъкват "горките деца" като причина да не се позволяват такива бракове. На горките деца, обаче, явно си им е много добре.
Обичам мъжете, но честно казано винаги съм се чудила защо е измислено да се живее с тях.
сигурно за да носят мамута у дома и за да правят разни хубави неща на жените до тях
и аз често съм си задавала този въпрос - защо пък трябва и да се живее с тях..?
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
мисля, че да - много свестен и готин мъж щеше да излезе от мен!
Ако чисто хипотетично можехте да срещнете самите себе си, щяхте ли да сте срещнали идеалната си половинка?
И от мен!
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
Апропо езотеричното - възможно е мъжът ти да се прераждал като жена предимно и сега да си късметлийка да обереш позитивите от това, в мъжкото му тяло
Нямаше да има драми кой ще къпе децата, кой ще изчисти, изпере и сготви, какво ще се гледа по тв или къде да прекараме уикенда.
Пп:простете иронията, ама идвам освен това от езотеричната тема....днес ми е ден за "размисъл".
Апропо езотеричното - възможно е мъжът ти да се прераждал като жена предимно и сега да си късметлийка да обереш позитивите от това, в мъжкото му тяло
