Вярвай ми - повечето тук не се имат за половин човек.
Повечето имат приятели.
Явно не се изказвам разбираемо...
- Публикувана: 20 фев. 2012, 19:11 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2012, 14:16 ч.
Точната половинка ?!
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
Човек колкото и да е самоуверен и доволен най- малкото му трябва на някой да го покаже или да сподели.
Защо, Снеже - да не е срамно? 
Веси - именно - по темата - не приемайте думата "половинка" от заглавието - сякаш и вие сте такива, защото е вложен друг смисъл ...според мен де...
Аз обратното разбрах последните години - без любов - няма смисъл нищо останало, но това си е моя личен опит.
Веси - именно - по темата - не приемайте думата "половинка" от заглавието - сякаш и вие сте такива, защото е вложен друг смисъл ...според мен де...
Аз обратното разбрах последните години - без любов - няма смисъл нищо останало, но това си е моя личен опит.
Ама вили, ти почна да ни казваш как да приемаме темата. Ние си отговаряте така както ние сме я приели. А и тя е доста конкретно и кратко зададена в плоскостта на една единствена половинка. Един единствен мисля, няма какво друго да значи, а половинка ( а не да речем любов ) предполага точно непълнота незавършеност ако не я намериш.
Ние си отговаряте така както ние сме я приели. А и тя е доста конкретно и кратко зададена в плоскостта на една единствена половинка. Един единствен мисля, няма какво друго да значи, а половинка ( а не да речем любов ) предполага точно непълнота незавършеност ако не я намериш. Защо, Снеже - да не е срамно?
Може би има хора които не могат да живеят сами. Винаги им е необходим друг човек, други да не са срещнали техния човек, трети да са по- особени по характер.
Би следвало да съществува твоя "половинка" в преносния смисъл.
Не вярвам, обаче, че всеки я среща или може и да се размине с нея без да забележи или наистина има много половинки.
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
Човек колкото и да е самоуверен и доволен най- малкото му трябва на някой да го покаже или да сподели.
Горния типост го разбрах като че все едно е някак срамно да ти трябва друг човек и обичта му...
Иначе сме на еднакво мнение очевидно.
О, Пасинет - не, просто чета и оставам с убеждението, че хората не се имат за половин човеци, а просто са по-щастливи - когато намерят някого до себе си.
Естествено,че човек трябва да се чувства завършен индивид и без някого другиго.
Но това не означава,че не си намира човек,с коготo да споделят своята цялосност.
Явно някои приемат ,,половинка,, като нещо изгубено от самите нас.Аз не влагам това в думата.
Много цялостни личности се свързват с други такива, защо ?
Но това не означава,че не си намира човек,с коготo да споделят своята цялосност.
Явно някои приемат ,,половинка,, като нещо изгубено от самите нас.Аз не влагам това в думата.
Много цялостни личности се свързват с други такива, защо ?
Както се твърди в една стара мъдрост - не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Ако не си щастлив, ако нямаш щастие, как ще го дадеш на друг човек? И още нещо - представям си някакъв мъж, който ще чака аз да го направя щастлив....не бих се натоварила с такава тежка задача. Това ми прилича малко на това да "мотивираш" персонала да работи 
....ами то е по желание и работата, и любавта, и щастието......смешно ми е това.
И още - цялата тази концепция за половинката е малко плашеща, защото ако за някой половинката му е благословия, за друг тя може да е и проклятие - навън е пълно с несимпатични, мързеливи, алкохолизирани, пасивни, играещи хазарт, невротици, и какви ли не още.......те също са нечии половинки, нали?
Колкото по-цялостен и завършен си, толкова по-добре знаеш какво ти трябва и съответно привличаш по-качествен партньор. Можеш да си подпомогнеш късмета като си по-активна и по-забележима, експериментираш с нови неща, ходиш на непривични места и т.н. Гаранция няма, но е сигурно че ще се забавляваш!
....ами то е по желание и работата, и любавта, и щастието......смешно ми е това.И още - цялата тази концепция за половинката е малко плашеща, защото ако за някой половинката му е благословия, за друг тя може да е и проклятие - навън е пълно с несимпатични, мързеливи, алкохолизирани, пасивни, играещи хазарт, невротици, и какви ли не още.......те също са нечии половинки, нали?
Колкото по-цялостен и завършен си, толкова по-добре знаеш какво ти трябва и съответно привличаш по-качествен партньор. Можеш да си подпомогнеш късмета като си по-активна и по-забележима, експериментираш с нови неща, ходиш на непривични места и т.н. Гаранция няма, но е сигурно че ще се забавляваш!
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
на същото мнение съм. прилича ми тази теория повече на художествена измислица, отколкото на реалност.
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
на същото мнение съм. прилича ми тази теория повече на художествена измислица, отколкото на реалност.
Аз не знам дали все пак съм намерила абсолютно точната си половинка,но просто не мога да си представя какво още по-добро като отношение и взаимоотношения бих могла да получа.
Човек се ражда с инстинкта да намери подходящ партньор за семейство и най-вече поколение. При някои хора е по-силни изявен. Но ми е трудно да повярвам във философската идея за наличието на моята единствена и неповторима половинка, най-вече защото всеки човек е една уникална вселена от емоции, опит, световъзприятие. По тази логика, различните хора ще ми дадат различен тип преживяване.
Изключвам, разбира се мамите във форума - те в 90 % от случаите живеят и са омъжени за Точния Човек
.
X
Реклама