Точната половинка ?!

  • 12 373
  • 181
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 45
лизет, като чета, имам чувството, че някой там отгоре стои с шеф-диригентската палка, размахва я и казва, хайде, ти  - през 2 континента в ляво, ти - през три страни в дясно. все едно местим фигурки на игра на шах. представям си само какъв ли ресурс трябва да има този небесен администратор, за да има енергията да ръководи такива движения на /към момента/ около 7 милиарда души, ами ако сметнем преди нас хората.... просто ще да е като перпетум мобиле  Simple Smile

признавам, че съм скептична към вселенския разум/?/, но това си е мое възприемане на нещата. тръгнах от думата 'пратени' - кой, къде и защо ръководи това пътуване  newsm78

Ще навлезнем в материя която няма как да знаем със сигурност. Когато се опитвам да си представя устройството на това управление отгоре, си представям ръководенето на кой да е по-голям бизнес. Grinning Предполагам че не е по-различно. Има план и стратегия които трябва да се следват, и има различни звена на управление и контрол. От по-общи които контролират групи, и до съвсем индивидуални, контролиращи всеки човек поотделно. Последните са известни в народа като "ангели". Grinning

И така....ако на някой по план му е написана среща със сродна душа и любов, то този план с огромна вероятност ще бъде осъществен. Ако тази среща е особено съдбоносна да кажем, и по една или друга причина (все пак човешки фактор), планът се осуети, планът бива преработван персонално и нещата пак ще се случат по друг начин и по друго време. Дори ако трябва в друг свят. Но ще се случат.

# 76
  • Мнения: 3 371
извинявам се, че отклонявам темата, но кой прави този план?
почти пред всичко стои условното -'ако'.

ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на  твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките  Simple Smile, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?

и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа Stop

пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.



# 77
  • Мнения: 45
извинявам се, че отклонявам темата, но кой прави този план?
почти пред всичко стои условното -'ако'.

ами ако цял живот живееш в очакване на порива червен, с цвят на зряла камба да те перне през носа образа на  твоята точно половинка, пък някой някой ангел напук на дигигента размести фугурките  Simple Smile, какво прави бедната душа - стои на стенд бай и в трепетно очакване цял живот ли?

и каква е вероятнотта - математически изчислено. защото ако ще ми мине живота в чакане, при под 50% - хич не ща никаква душа Stop

пс. шегувам се, но наистина не си представям добре 'модела' за който пишеш. може би просто или съм скептична, или не ми достигат познания. вероятно и двете.

Според някоя литература, всеки САМ си избира своя план преди да се роди. Всички трудности и перипетии с които ще се сблъска в живота и всички съдбоносни срещи. С две цели: 1- самият той да се научи на нещо, 2- да остави нещо на света.
Та...ако предположим че ти самият избираш собствения си сценарий, начинът по който ще живееш живота си, ще бъде съобразен с него. Предполагам че ще има очакване ако наистина има шанс това да се случи и обратното- ако не е залегнала тази среща по сценарий, ще си пораснал в повече практицизъм и скептицизъм по отношение на сродни души.
Няма лошо- всеки си има персонална програма която си следва- това е.

# 78
  • Мнения: 3 371
лизет -  Peace
нмам време в момента, но ето кое ми напрви впечатление, че друг 'пише', а не човек сам си 'създава' програма:




 Не за всички хора съдбата е отредила такава среща. Някои хора са пратени да живеят не за любов, а с друга цел. Но АКО двама са създадени един за друг, задължително се срещат да. Намират се начини, средства, пропътува се половин свят ако трябва и още много неща във Вселената се променят за да съдействат това да се случи. Дава им се шанса любовта между тях да се случи, а как те се възползват от него вече е друг въпрос.




всичко 'говори' за нечие друго дирижиране, и едва накрая става дума, че ако някой пожелае, по своя воля се възползва. но не пише сам сценарий, а следва път, който е изготвен от друг.

кой е този другият Simple Smile

imah предвид - кой е 'отговорник' по 'вливане' в потока Simple Smile/че д аму потърсим сметка евентуално Laughing/
кой отговаря за синхронизация/може и по юнг/

или май стана - за синхронията или за казуалността Simple Smile

извинвам се  за отклонението.

Последна редакция: ср, 22 фев 2012, 09:12 от слънчева*

# 79
  • Мнения: 45
Аз смятам че първоначалната програма някак се изготвя заедно с човека и се одобрява от него. Един вид информирано съгласие. Laughing А после вече на етап когато той е роден и живее по онзи план, той вече няма особен контрол върху взимане на съдбоносни решения именно що се касае до първоначалния сценарий. Защото той не знае (не помни) за него. И така по тази логика, човекът би могъл въпреки цялото старание на Вселената и всички предпоставки за друго, да вземе грешен ход на развитие. Т.е. не се възползва от шанса си, а това е нещо от решаващо и съдбоносно значение за цялото му съществуване. Промянта на плана в този случай ще стане отгоре и по доста насилствен начин.

Кой е този другия който ще вземе решение за промяната в плана не знам. Не знам на какво ниво в йерархията на висшите сили подобни решения биха могли да се взимат.

# 80
  • Мнения: 7 947
Не вярвам в съдбата, а само в личните избори. Защото виждам как именно те променят живота ни. И знам, че само от мен е зависело някое "ако". Тогава животът ми би бил точно в противоположната крайност. Значи съдбата...просто дава безброй шансове, от нас зависи останалото.

# 81
  • Мнения: 45
Кой е този другия който ще вземе решение за промяната в плана не знам. Не знам на какво ниво в йерархията на висшите сили подобни решения биха могли да се взимат.

Но ако следваме логиката на управление на едно предприятие, решенията в различните случаи ще се взимат на различно ниво в зависимост от сериозността на случая.

Вариантите които се предоставят за избор отгоре са доста ограничени, лимитирани откъм бройка. Човек не трябва да има голям избор за да може да взима верни решения.

Всичките тези неща ги знам И от личен опит. Не са много хората по света върнати от ония свят за да поправят "грешка в осъществяването на плана".

# 82
  • Мнения: 755
Вярвате ли в теорията,че човек има една единствена половинка и трябва точно нея да намери ?  newsm78

Няма такава теория, това метафора. Grinning Всеки открива подходящият за него патрньор, ако ли не продължава да търси. Аз моят съм го открила и не търся.

# 83
  • Мнения: X
...... като чета, имам чувството, че някой там отгоре стои с шеф-диригентската палка......
Не знам дали има "горе" диригент, Бог, Съдба или нещо друго, но че определено има "Нещо", което контролира и движи живота ни, съм убедена.
Защо съм сигурна?
От 12-13 годишна аз живея втори живот.

Много обичах като дете да си напълня ваната, да си взема книга и да се плацикам поне час ,четейки си ....(и сега обичам, ама нямам вана  Laughing  ).Та така се къпех всеки път,с часове едва ли не.Никога , ама никога майка ми, или който и да било друг не ме е проверявал, докато съм била в банята.
Една вечер, имаме гости, майка ми е супер заета с тях, в кухнята ....
Аз влизам да се къпя.Вана, книга, както си му е реда.След половин час на вратата се чука...майка ми проверява как съм.    Shocked  Пак повтарям, никога до този момент не го е правила.
След още половин час, вече достатъчно гъбясала, ставам, излизам от ваната, навеждам се напред да си подсуша косата с кърпа и ....спомените ми са дотук.Идвам на себе си в болницата.
Какво всъщност се е случило?

Бойлерът ни беше газов.Баща ми е почиствал кюнците от нагар и е забравил да ги сложи (сеща се за това след като от болницата им казват ,че съм се натровила с отровни газове и затова съм загубила съзнание).Съответно аз се натравям с изгорелите газове от бойлера.Което само по себе си не е толкова фатално.Но когато съм изгубила съзнание и съм паднала на земята, от удара съм си глътнала езика.За незнаещите, при това състояние, ако няма кой да ти помогне, за няколко минути се задушаваш и умираш.Езикът запушва дихателната тръба.
Майка ми, странно защо, решава пак да ме провери.И след като не съм отговорила, вика баща ми, избиват ключалката и ме виждат на пода.Викове, писъци, викат линейка, която идва след 20-25 минути.Междувременно ме пренасят в хола на дивана, кършат ръце и се чудят какво да правят.Започва и пяна да излиза от устата ми, виждат ,че се зедушавам , но в паниката никой не се сеща какво става....почти съм спряла да дишам, когато един от гостите се сеща, че може да съм си глътнала езика.Нямам идея кой какво е правил, но са ми извадили езика от гърлото ,направили са ми сърдечен масаж и съм започнала малко по малко да вдишвам пак....
Когато идва лекарят с линейката ,след прегледа и разказа какво точно се е случило , казал, че ако са чакали тях и не са се сетили да ми извадят езика от гърлото, щели са да ме намерят мъртва.
След това доста пъти съм питала майка ми какво точно я е накарало, защо е решила точно тази вечер да ме проверява....Не знаеше.Казва, че циркулирайки между кухнята и хола, разнасяйки чинии и ястия насам-натам за гостите ,просто нещо два пъти я тласнало съм банята да провери как съм.

Отговорът за мен:Наистина има "нещо" , което контролира живота ни.И моето време на Земята тогава още не е било изтекло.Просто този "някой" е имал други планове за мен.И чрез майка ми ме е спасил.
Съжалявам, че стана дълго.    bouquet
Исках да съм ясна защо Аз вярвам в Съдбата , Бог, или който там управлява живота ни.

# 84
  • Мнения: 45
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.

# 85
  • Бургас
  • Мнения: 364
Човешкият мозък, както повечето знаем, използва една минимална част от капацитета си. Тези, при които се забелязват "свръхестествени" възможности, просто са отключили още една част от капацитета на този орган - съвършено творение на природата. Краси...* , майка ти просто е послушала интуицията си, която също е плод на мозъчна дейност. Не споря, всеки човек си има вярвания.  Peace Просто за мен това, което все още не ни е ясно, е въпрос на време да се изясни - също както сме открили, че планетата ни е кръгла и т.н. Някой ден ще има отговори и на "свръхземните въпроси, които никой век не разреши" (Яворов) - въпрос на време е Науката да отговори. Просто сега ни изглежда неестествено, съдбовно, свише и т.н., защото Науката не е стигнала дотам, но и това ще стане. Peace
В ученическите си години бях убедена, че има души, че се прераждаме, има карма, усвояваме уроци и т.н. Но сблъсъкът ми с науката ме разколеба и сега вярвам, че всичко е въпрос на развитие, емпричен и научен опит - те ще ни дадат отговорите, които сега ни затрудняват.

# 86
  • Мнения: 755
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.

Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.

Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.

# 87
  • Мнения: 2 448
Струва ми се, че темата скоро ще бъде преместена в алтернативния.

# 88
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Вярвам, че има сродни души.
Но не вярвам, че човек има само една такава сродна душа или половинка, както искате го наричайте.
Вярвам и в съдбата. Че има "нещо", което ни кара в даден момент да направим точно това, а не друго.
И че нищо не е случайно.

Последна редакция: ср, 22 фев 2012, 11:24 от fam

# 89
  • Мнения: 45
Да Краси, но това не е съвсем "втори живот". Мен никой не спаси и аз умрях. А не трябваше- мисията ми не беше изпълнена. Не просто ме върнаха на земята, но ме върнаха и във времето.
Сега срещам хора, които познавам отлично, а те мен не познават. Имам ясно поставена цел отгоре и ума ми не го побира как ще я осъществя и какво ще стане ако не успея.

Лизет? Може ли не така метафорично, заинтригува ме.

Съдба има, всеки сам я следва и видоизменя, но има т.е. всеки върви по предначертан път.


Това не е метафорично, а съвсем конкретно. Аз умрях есента на 2013г. Сега повтарям пътя си който вече бях извървяла. Тогава загубих всичко което бях постигнала с много труд и се върнах към нулево ниво с това че ме върнаха назад във времето. Това което правя в момента е да си спомням какво стана в миналия ми живот и да вървя по същите стъпки за да си го върна. Естествено тук виждам в какво и къде се отличават даваните ми възможности а кое остава непроменено.

Общи условия

Активация на акаунт