Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
- Публикувана: 20 фев. 2012, 19:11 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2012, 14:16 ч.
Точната половинка ?!
Не е възможно. Сигурна съм, че я четох преди 2000 година и то на български.
Как преди 15 години, като е излязла 2000-та година на пазара, а докато я преведат у нас...
Уф, да, пак блея - обърках я с една друга негова от 2000, тая е излязла на нашия пазар 1997 г.
Никога не съм била атеист-материалист
Никога не съм била атеист-материалист
Първо, не е знак за равенство, а тире. И второ, макар да са части от едно цяло, двете понятия взаимно произтичат едно от друго и са в огромна степен тъждествени. Атеизмът е необходимо материалистичен, а материализмът- необходимо атеистичен. Материалистичното разбиране за света закономерно води към отрицание на съществуване на Бог.
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Много хора биха подхождали на характера и манталитета ми и бих се чувствала пълноценно с тях.
Въпросът е, че винаги някъде има такъв, който да пасва още по-добре. Вероятно има и такъв, който ще пасне идеално.....Но търсенето и напасването може да продължи с години....Не бих искала така да мине животът ми..
Въпросът е, че винаги някъде има такъв, който да пасва още по-добре. Вероятно има и такъв, който ще пасне идеално.....Но търсенето и напасването може да продължи с години....Не бих искала така да мине животът ми..
По принцип не вярвах в прераждания и подобни, но ми се е случвало да съм за първи път на някое място и изведнъж да ме осени мисълта, че аз вече съм била тук.Мястото ми е познато, чувствам го близко, макар че никога в сегашния си живот не съм го посещавала,не съм го виждала на снимка или подобни.
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
В началото се стрясках.Мислех ,че съм сънувала....и сега не съм съвсем сигурна дали наистина не е било сън, а не предишен живот.Но дори и сън, откъде ще е толкова еднакъв с действителността?!
И с хора ми се е случвало .Запознавам се с някого, а всъщност имам усещането ,че го познавам от години, знам какво ще ми каже , как ще се държи....
Това и на мен ми се е случвало, а също и ситуация, която като че ли съм я преживяла идентична.
За това четох някакво научно обуснение от типа на това как едната половина на мозъка възприема за части от секундата по-бързо от другата. И това създава усещането, закоето говориш.
Вярвам, че има хора, които просто се намират. Нещата им се получават с лекота, чувствата им се модифицират във времето, но си остават топли и удовлетворителни, споделят пътя, живота, емоциите си, всичко. И не е нужно да се мъчат нечовешки, за да се разберат или постигнат нещо заедно. Имат нужда един от друг и могат да кажат, че са щастливи заедно. Вярвам, че има такива двойки - представям си ги на старини като баба и дядо, които си лягат с целувка.
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Дали са "половинки" не знам - звучи ми твърде лигаво, по-скоро са хора, които са се подбрали чудесно. Щастлива смесица от обстоятелства, шанс и адекватни действия могат да ги задържат и няма да има "съдбовна раздяла".
Толкова млада, а толкоз умна. И аз мисля точно така, но го разбрах по-късно от тебе.
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина. 
Първо, не е знак за равенство, а тире. И второ, макар да са части от едно цяло, двете понятия взаимно произтичат едно от друго и са в огромна степен тъждествени. Атеизмът е необходимо материалистичен, а материализмът- необходимо атеистичен. Материалистичното разбиране за света закономерно води към отрицание на съществуване на Бог.
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Маркс и Енгелс, Ленин, Фейербах, Белински и много други.... сатанисти практически слагат равенство. Наричат го още марксистки атеизъм, войнстващ атеизъм, диалектичен материализъм и как ли още не...
Значи според теб и цитираните специалисти, единственото нематериално е бог който изчерпва всички нематериални измерения на света, и който не вярва в него, непременно, задължително е материалист. Много ограничена философия. Ами любовта, справедливостта, честта, приятелството, надеждата, мирът, моралът, алтруизмът - всичко това според теб би трябвало да са материални неща, защото атеистите вярват в тях. Ами, не искам да те разочаровам, но тези очевадно нематериални неща са абсолютно и напълно възможни без религиозна вяра, въпреки че вие религиозните много обичате да се преструвате че без бог човек е напълно неспособен сам да достигне до тези неща. Така че не, не виждам изобщо как алтруизмът и материализмът са свързани или изтичат едно от друго. Религията не държи монопол върху нематериалните ценности на човечеството, време е да го осъзнаете.
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
тези дами, които са сами, повечето са такива не по собствено желание. аз бях сама, защото моят приятел отиде да празнува със семейството на покойната си жена...
Не, не, идеята ми е, че всеки човек - поне повечето - колкото и да са самоуверени, доволни от себе си и вътрешно хармонични - обикновено са още По - с половинка. Не свързвам някак едното с другото.
При мен е точно така, аз се чувствам празна без любовта на мъж до себе си, но...засега стискам зъби и още ще ги стискам, явно.
Не. Вярвам,че съм цял човек, а не половин, което автоматично изключва възможността някъде другаде да скита втората ми половина.
Но все пак - не е ли по-щастливо да не си сам по празниците? Да има с кого да споделиш красотите и радостите, че дори и неволите - в живота? За такава половинка се говори тук...не че някой ще умре, ако не намери точно нея
Освен това, не вярвам, че подходящ човек за някого има само един-единствен на света...Пълна глупост според мен, някаква приказка все едно чакаш принца на белия кон.Може да срещнеш един, може и друг да е.Може да си щастлива и с двамата, или нещастна...Въпрос на обстоятелства.