Четейки написаното до тук, стигам до извода, че някои деца, в различни етапи от развитието си имат нужда от определена среда. Ако интуитивно я следваме, то детето ще расте спокойно и уверено. Вярно е, че има ген, вярно е, че има среда, вярно е, че примерът е важен. Но най-важното е да следваме интуицията си. Поне при мен е така и до сега никога не ме е лъгала.
ЧеКа Щеше да е лесно да изолираме един- два основни фактора и да ги проконтролираме. За радост човека е сложна машина и в развитието си може да срути де що има теория, че и наука. Но нито научно, нито емоционално съм готова да приема генетична предопределеност по отношение на характера. Имам прекалено много примери за невероятни трансформации във вече зрели хора и вярвам, че всичко е възможно, когато е нужно.
Ariadne Единствена роля в еднаквостта благодарение на гените играе гена, който контролира производството на серотонин, който определя нервната възбудимост и редица психични процеси. Там обаче има редица хипотези, които са недоказани и редица явления, които остават необяснени. цели поколения, като растящите сега, имат разни отклонения благодарение на намалено или прекомерно производство на серотонин, които няма как да са с произход в гените.
Аз лично съм много по-склонна да приема идеята, че и средата, и природата имат своята роля във формирнето на личността, отколкото да залитан само в едната крайност. 
/ са коренно различни 
- единият плах, притеснителен, бавен и т.н.; другият активен, експанзивен, уверен в себе си /мъжът ми 
/.
Случвало ли ви се е такова нещо? 
, и аз така мисля да направя. Уговарям я колко хубаво би било да си сложи костюм, и да ни покаже как танцува, но... Ако толкова не иска да отиде, няма да ходи, дано се навие поне да отидам да гледаме, обещах и, че ще стои до мен и никой няма да я кара да участва. Засега и това не ще, но ще видим. 
