ВАЖНО!!! ПРОКАРВАТ ЗАКОНОПРОЕКТ ПРОТИВ СЕМЕЙСТВОТО

  • 10 424
  • 163
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 786
Рея и Крем -   bouquet Това е едно от нещата, които най-много ме натъжават относно България - наред с икономическите и другите проблеми. Че за мнозина шамаросването на децата е приемливо поведение и дори необходимост.  Rolling Eyes Безсмислено е да се спори с хора, които са убедени, че от отперването на 2 шамара на детето нищо няма да му стане. Явно е, че насилието поражда насилие.
И аз мога да изброявам стряскащи случаи на майки в България, които се държат меко казано неприемливо с децата си и неща, на които съм ставала свидетел там. Гледаш малкото юмруче как замахва да удари друго дете в лицето и като питаш защо замахва да удари, то ти казва: "Аз съм силен като татко.", а майката кима одобрително насреща.  Sick

# 106
  • Мнения: 106
Тъжно е наистина, но такава е българската действителност.
Сега ще се почне с едни обяснения как навсякъде е така, но мен не ме интересува къде е така. Искам да не е така където и да е. Не го разбирам. Да удариш голям човек по бих го разбрала, от колкото дете. Въпреки че дълбоко съм убедена, че насилието във всяка негова форма може да бъде само акт на безсилен човек.
Как може да носиш детенце 9 месеца, да го гледаш с толкова грижи и накрая да вдигнеш ръка, за да го нараниш, за да му причиниш болка?!?!?
Трябва да има кой да защити децата и се надявам институциите някой ден да заработят, ама както трябва. Трябват и солидни глоби. Удари ли някой дете, такава глоба да му се тресне, че да не помисли да вдигне ръка друг път. Българинът само ако му се бръкне дълбоко в джоба може да стане човек.

# 107
  • Мнения: 2 786
Никой не е казал, че само в България го има това явление - има го и в други държави, където по-разпространено, къде не толкова. Но настървеността, с която някои се противят на новия проектозакон, ме навява на мисълта, че явно има сериозна необходимост от подобни текстове и регулиране на някои да ги наречем местни особености във възпитанието.  Wink
Поради тежкия преход в България, мнозина се изнервиха и тази изнервеност се предава на децата. Чудя се колко ли е трудно да разбереш, че детето също има чувства и може да се почувства обидено и наранено от крясъци или шамар така, както възрастния би реагирал на подобно посегателство? Неприятно е да се минава и в другата крайност, разбира се, да няма никакви граници и никакво възпитание, а да се дава абсолютна свобода. Не е чудно, че в детствата на много престъпници се крият точно физически наказания и тормоз.
На мен ще ми е интересно да прочета крайния текст на закона, след като е претърпял промени и минал гласувания.

# 108
  • Мнения: 723
Тези, които чоплят семки, пушат цигари и овикват децата си по площадките изобщо не ги е еня за този проектозакон и евентуалните последици за тях от него. Това го казвам с голямо съжаление, разбира се Sad Аз също имам дете и също имам доста да споделям по тази тема, но да не се отклонявам. Просто е смешно да се вярва, че на следващата сутрин, след приемането на този закон, изведнъж цялото общество ще се събуди и ще е забравило за старите порядки и възпитателни методи, и изведнъж всичко ще бъде цветя и рози. Напротив, всичко това ще се изроди в нещо още по-гадно. За мен решението не е да се минава от едната крайност в другата, при положение, че като общество не сме дорасли да се справим с такива свободи. Изобщо не оспорвам факта, че е недопустимо да се прилага насилие върху дете, че дете не трябва да се оставя без надзор до определена възраст, че не можеш да спираш достъпа на детето си до образование, за да го караш да проси, краде и да проституира. 

# 109
  • Мнения: 2 786
Такава промяна ще отнеме време, поколения дори. Но ако всеки път се отлага, защото някой е убеден, че неговите методи са най-добри и не е склонен дори на самокритика, какво остава да търпи критика от други, тя никога няма да се случи. Тъжно е, че заети в оцеляване и изкарване на пари за храна и покрив, родителите забравят, че децата имат нужда от повече от храна и покрив. Имат нужда от любов, внимание, търпение, грижи, време, а не да бъдат боксова круша на родителския стрес.  Rolling Eyes
Познавам един човек, който на 10-годишна възраст след скандал с майка си, по време на който тя го е ударила по ръката веднъж с пластмасова мухотрепачка (остава болезнен, червен отпечатък на кожата, който не изчезва няколко дни), детето се разплаква от обида и болка и заявява, че си събира багажа и отива да живее у баба си. Майката побеснява и заключва детето в апартамента самичко, за да не избяга, докато тя излиза навън "да пие кафе и да се успокои". Детето, травмирано и разстроено, решава да посегне на живота си и нагълтва много хапчета от аптечката. Майката се връща успокоена и заварва детето в безсъзнание на пода. Следват линейки, болница, извинения и скубане на коси от страна на майката. Детето се оправя, но отношението към майката се променя и днес този човек е баща на 2 деца, които имат минимален възможен контакт с баба си и които не са докосвани с пръст. Ако случайно този мой познат прочете това и се познае, да ме извинява, че разказах случая, но за мен той е много показателен колко много вреда нанася един-единствен удар и как вместо майката да възпитава с бой и да зарязва разстроеното дете само вкъщи и то заключено, е могла да действа по съвсем друг начин.

# 110
  • Мнения: 2 484
Рея и Крем -   bouquet Това е едно от нещата, които най-много ме натъжават относно България - наред с икономическите и другите проблеми. Че за мнозина шамаросването на децата е приемливо поведение и дори необходимост.  Rolling Eyes Безсмислено е да се спори с хора, които са убедени, че от отперването на 2 шамара на детето нищо няма да му стане. Явно е, че насилието поражда насилие.
И аз мога да изброявам стряскащи случаи на майки в България, които се държат меко казано неприемливо с децата си и неща, на които съм ставала свидетел там. Гледаш малкото юмруче как замахва да удари друго дете в лицето и като питаш защо замахва да удари, то ти казва: "Аз съм силен като татко.", а майката кима одобрително насреща.  Sick

Не е приемливо поведение, нито пък необходимост. Но не бива да се драматизира. Нима, ако видим наш роднина, познат или случаен човек да завърти шамар на детето си трябва да се намесим? Или занапред да се обаждаме на социалните или на полицията? Все пак това дете не е наше. Щом не сме видели сериозен бой не трябва да се намесваме. Намесата ни за един шамар е чисто издребняване.
Вече споменах, че преди години години видях да баща да удря 2-3г. дете по главата! Едва се стърпях да не му направя забележка. Ако бяхме близки сигурно щях да постъпя така. Но как с такъв индивид да бъдем близки? Нямам близки побойници, алкохолици и наркомани.
Глобите щели да решат проблема.....Май няма да го решат, а побоят ще стане още по-прикрит. За циганите вече писах. Кой и как трябва да ги оправя? Сложна задача. Чуват се идеи за тяхното ограмотяване в различни направления. Даже някой казваше, че е най-добре техни хора да го правят, на които те вярват. Може би е така. Хора от техните общности, които вече са добре образовани би следвало да се грижат за малограмотните и неграмотните. И за възпитанието на децата се отнася същото. Именно тези образовани сред техните могат да окажат най-силно влияние. Но за такива неща са необходими време, желание и средства. Държавата трябва да се стреми към това. Засега такъв стремеж не се забелязва. Как няма да бъдат повечето от тях престъпници? Нямат работа, нямат доходи, а имат куп деца! Все някой трябва да ги убеди, че с неграмотност не се печелят достатъчно пари, а с престъпления се стига до затвора! За хигиената им и нежеланието за интеграция пък да не говорим! Те още от малки учат децата си на  всичко най-лошо, което можем да си представим. И ги съсипват от бой като добавка. Чужденците са забелязали тези неща и затова ги описват в техните издания. И не акцентират, че става въпрос за цигани. За тях те са български граждани.
Ако ги сравним с гръцките цигани, разликата като че ли е доста голяма. Техният вид съвсем не  е толкова цигански. Не зная дали там държавата проявява някаква загриженост към такива малцинства.
Не зная дали няколко шамара в детството могат да оформят бъдещ насилник или побойник. Да не забравяме и влиянието на филмите, на компютърните игри. Доста деца и юноши се вдъхновяват точно от тях. И понякога родителите не успяват да ги убедят, че насилието и побоят не са нещо, което трябва да харесват.
Какво да кажем, ако едно дете често е жертва на свои съученици? Има и такива случаи-не е симпатично и го направили боксова круша! В доста такива случаи намесата на учителите и директорите не е достатъчно ефективна. Като резултат от това някои родители местят децата си в други у-ща.
Какви са задълженията на децата?-Да се държат прилично, да слушат родителите и учителите. Да си учат уроците, да се учат на труд, на ред.

# 111
  • Мнения: 1 253
Аз имам проблем с този закон по 3 причини:

1) Има някаква презумпция за неадекватност на решенията на родителя. Вместо да бъдат описани случаи, в които родителят нарушава правата на детето, се усеща презумпция, че децата по-добре знаят какво е по-добре за тях. И аз харесвам Пипи и никак не съм подтискаща, но знам, че от бонбони от сутрин до вечер боли корем и се развалят зъбите.

2) По мои наблюдения и личен опит, дори спомени от тази възраст, точно за тийнейджърите контролът трябва по-сериозен, макар и ненатрапчив. Аз за друга възраст в която човек може да свърши куп глупости и да си оплеска живота не се сещам. Опасното и измамното е, че изглеждаш голям, говориш разумно и може да си повярваш, че ти знаеш най-добре, даже и да си убедителен. Истината е, че нищо не знаеш и всичките ти теории се основават на "един приятел каза..." или "прочетох, видях" и т.н. Истината е, че си супер зелен, нищо че си нафукан и се мислиш за голям. Да не говорим как най-важното нещо е одобрението на приятелите, а това развитие, амбиции, изобщо животът извън твоята група е някакво имагинерно понятие. Допълнителна свобода, права и внушение, че си вече много адекватен, може само да навреди, защото свободата е и отговорност.

Не ме разбирайте погрешно, не съм контролираща майка, дори напротив. Не съм кръщавала бебето си, защото смятам, че нямам право да му натрапвам религия. Знам, че каквато и религия или убеждения да избере, ще го подкрепя. Но някак се надявам това да стане след 20-25, когато е по-зрял, чел, мислил и преживял, а хормоналната буря е далечен спомен.

3) Принципно съм много "за" арбитраж. На практика, обаче, у нас образованието и професионализмът на всякакви нива се срина и не вярвам, че някоя новоизлюпена съдийка може да вземе по-адекватно решение за бъдещето на детето от добронамерени родители. Малко завиждам на Flip за спокойствите по отношение на арбитража. Затова предпочитам закон, в който случаите на намеса и нарушаване на права са ясно дефинирани. Естествено, при случаи на насилие или унижение, държавата трябва да се намеси. Но мъглявите постановки в закона създават предпоставки за арбитраж и при обикновени тийн революции или несъгласие между родители. Като се има предвид количеството на разделените семейства, често детето и неговите интереси, могат да станат обект на спорове и драми.

Искам да илюстрирам това и с пример, който е класика. (после може и да го изтрия, защото засяга други хора). Близък тийнейджър, иначе добро дете, през последните 2 години прави всичко възможно да си прецака живота и образованието, защото изведнъж откри кефа да "тегавее" с приятели, да има "яки" дрешки и да търси някакви лесни варианти. Иначе, ако го слушаш, той има добри теории защо трябва да си напусне езиковата гимназия (за която положи доста усилия и желание да го приемат) и да отиде в едно наистина скапано частно училище (не от хубавите), такова, в което изобщо няма изпит в в което е най-добрият. И родителите му, ако го обичат, трябва да го подкрепят. Иначе са кофти. Мързи го зверски, сигурно нормално за възрастта с всички тези хормони и растене. Убеди единия родител. Намеси се и арбитраж в лицето на една патка психоложка (извинявам се на съсловието, рядко обиждам някой, но тази си го заслужава), която го подкрепи. Представям си, ако и закона го подрепя. Е, след като стана неговото и на "свободомислещия", но всъщност незаинтересован родител, резултатът не закъсня - арест с наркотици, системни бягства, снимки във фейсбук с бира и цигари, когато трябва да е в час и т.н. До преди 2 години детето имаше сериозни амбиции, дори за Харвард сме си говорили. Сега се надяваме да избута някак.

Родителят, който от 2 години настоява за повече отговорности, спорт, да не му се купува всяка глезотия,  да има някаква система за поощрения и наказания (не говоря за бой), се сблъска с упреци, че бил прекалено взискателен и горкото дете. Наложи се да се отдръпне и да се опита да се примири. Иначе детето на приказки има амбиции, ама у нас всичко било скапано и нямало какво да прави. При уреждане на интерсна работа за част от лятото (колкото да изкара пари за море и да поработи на наистина интересно място), то просто се успива и не идва.

Това далеч не е единствения пример, в който законът би бил на страната на детето, което си избира образованието и трябва да бъде подкрепено. А той аргумени има - лесното училище било модерно,  езиковата било остаряло... И е убедителен. Опитах се да му обясня, че образованието не е дреха, та да е модерна. Най-хубавите университети на са 100-ци години, а математиката се учи от времето на Питагор, но както и да е. В момента го вълнуват приятелите и купоните и да му е лесно. Но няма да се учудя да убеди и някоя съдийка, както убеди психоложката. А след 10 години ще е фундаментално нещастен и ще каже - вие защо не ме спряхте, аз бях малък и не разбирах. Сигурна съм.

# 112
  • Мнения: 2 484

Познавам един човек, който на 10-годишна възраст след скандал с майка си, по време на който тя го е ударила по ръката веднъж с пластмасова мухотрепачка (остава болезнен, червен отпечатък на кожата, който не изчезва няколко дни), детето се разплаква от обида и болка и заявява, че си събира багажа и отива да живее у баба си. Майката побеснява и заключва детето в апартамента самичко, за да не избяга, докато тя излиза навън "да пие кафе и да се успокои". Детето, травмирано и разстроено, решава да посегне на живота си и нагълтва много хапчета от аптечката. Майката се връща успокоена и заварва детето в безсъзнание на пода. Следват линейки, болница, извинения и скубане на коси от страна на майката. Детето се оправя, но отношението към майката се променя и днес този човек е баща на 2 деца, които имат минимален възможен контакт с баба си и които не са докосвани с пръст. Ако случайно този мой познат прочете това и се познае, да ме извинява, че разказах случая, но за мен той е много показателен колко много вреда нанася един-единствен удар и как вместо майката да възпитава с бой и да зарязва разстроеното дете само вкъщи и то заключено, е могла да действа по съвсем друг начин.


Или това дете е било доста разглезено или редовно е яло бой! Тоест ударът с мухотрепачката съвсем не е бил единствен. Посягането към такива хапчета и желанието да напусне майка си показват или голяма разглезеност или пък твърде много бой. Но не е изключено то да е било научено от някого да постъпи така.
За достъпа до тези хапчета вината разбира се е на родителите.

# 113
  • Мнения: 1 253
Колкото до шамарите - и мен ме шокира идеята за този тип възпитание; с учудване се сблъсквам с това и с пораженията върху децата. И то не толкова заради болката, а заради унижението и светогледът.

И по-страшно от боя има. Никога няма да забравя една баба в трамвая с много малко внуче през гората в Лозенец му обясняваше, че тук живее баба Яга и тя какво прави с непослушните деца...  момиченцето слушаше с разширени от ужас очи... Зловещо беше, казвам ви. Не разбирам защо някой би насаждал такива страхове и защо би травмирал едно дете така, но май се сетих - за да и е лесно, да е послушно детето и да си изяжда всичко и заспива навреме... Дивотия, но тя не може да се промени със закон. Такива навици се променят с образование, говорене, правене на филми, публикуване и раздаване на материали в болниците, с цялостна политика.

# 114
  • Мнения: 2 484
Да, така е. Необходими са сериозни образователни мерки сред родителите. Аз се задълбочих повече по отношение на циганското население, но и останалото се нуждае от по-голяма грамотност. Държавата обаче трябва да се управлява от интелигентни, образовани и добронамерени хора. Кога ще се случи това, не зная.
Примерът, който посочвате с момчето оставило елитната гимназия навежда на мисълта за влиянието на медии и приятели и отслабено родителско влияние. Явно, че единият родител не иска да се скара с детето, стреми се да му угажда във всичко. Иска да бъде "приятел" снего! Звучи абсурдно! Родителите  НЕ МОГАТ  да бъдат приятели с децата си! Винаги трябва да има дистанция и уважение.  Обаче е интересно този родител не си ли дава сметка какъв ще бъде крайният резултат от такова отношение към детето?
Веднъж пуснах тема "Наркотиците, децата и дезинформацията". В нея засегнах целенасочената дезинформация от страна на списания, радио и телевизия по отношение на наркотиците. Идеята е да се внуши на децата, че те не са чак толкова вредни и всяко дете може да ги опита!
Като че ли внушаването, че езиковата гимназия е демоде е в същата посока-детето да се превърне в посредствено и да стане консуматор на цигари, алкохол и наркотици. Дори на едно или две от тези неща да стане консуматор, пак бъде успех за търговците! Децата, които имат ясни цели за бъдещето си и са силни ученици е по-малко вероятно да посегнат към тези 3 "благини". Има и друго. На МАФИЯТА  и трябват посредствени хора, които ТЯ да манипулира без никакво усилие. Просветените хора трудно се манипулират. Обаче е трудно всичко това да се обясни на децата. Дори и в средното у-ще да са, пак може да не го разберат. Непрекъснато ги облъчват с чалга и преуспели малограмотни певци и певици. Бездарни на всичко отгоре, но преуспели! И в какво са преуспели? Донякъде в натрупването на пари и вещи. В духовността не са. В международен план също не са преуспели. Хората в по-свестните страни не харесват такива "таланти".
Веднъж по радиото един писател каза, че е невероятно трудно да се изгради ценностна с-ма у децата при условие, че всичко около тях гърми:"Прави секс, бъди богат!"

Последна редакция: ср, 30 ное 2011, 02:24 от vl

# 115
  • Мнения: 723
Кинче Кривошапкова, абсолютно заставам зад всяка тоя дума - и в двата поста  Peace Нямам какво да добавя повече.
Teresa of the Faint Smile, това ми беше и на мен мисълта, че ще бъде нужно много време, за да се изкоренят насажданите с поколения възпитателни методи. По-скоро си мисля, че трябва да се изгради стратегия за Закрила на детето и поетапно (чрез изменения и допълнения на закона) да се дават повече свободи на децата. Няма спор, че децата трябва да са защитени от насилие, психологически натиск, сексуален тормоз и сексуална експлоатация и да не се оставят без надзор, но пък има неща, които ми се струват прекалени  Peace 

# 116
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Моля някой да ме обучи как точно трябва да възпитавам детето си, да го наказвам ли като греши или да стоя и гледам безучастно.
Какви точно са методите на наказание, като изключим пошляпването по дупето, отнемането на играчката или джобните, говоренето на висок глас или каквото и да било друго накърняващо достойнството на детето?
Сигурна съм, че отговора на повечето морастки ще бъде: не знам как, ама не така.
Не ме разбирайте погрешно, аз не удрям децата си, защото не се налага, но съм виждала деца, които имат нужда от доста по-строго възпитание.

# 117
  • Мнения: 1
цитат от #47:
TS, имаш ли представа кога се внася и гласува закона; можем ли да направим нещо?
Бихме могли да внесем гражданско възражение; бихме могли и да се обърнем към някоя медия с дневно женско толк шоу, например, да го пообсъди; изобщо да се вдигне малко шум.
.........
цитат от #56:
Аз също смятам, че проектозаконът е мъгляв, неясен и отваря много вратички за злоупотреби. На много места дадена алинея си противоречи с по-долната... Социалните служби се сдобиват с твърде много власт. Освен това на много места прочетох думата "психолог", а като знам какво е нивото на образование в тази сфера и ми настръхват космите . Дали има някаква възможност да се отчете нашето мнение по въпроса?
............

Здравейте! Съжалявам, от няколко дена не съм влизала... едва сега изчетох коментарите по темата.

Идеята ми изобщо не беше да се впускаме в обсъждане на това кой какъв подход във възпитанието на децата защитава. Това е важна тема, но ми се струва, че е в страни на въпроса за този законопроект, защото законопроектът не регулира просто въпросните спорни възпитателни мерки, а въобще правата на родителите и свободата ни да избираме кое според нас е действително най-добро за децата ни. Да си родител означава да вземаш много и отговорни решения относно децата си в най-разнообразни области от живота им (далеч не само дали да ги наказваш или не или как точно да ги наказваш).

Много се радвам, че има и други хора, които действително са прочетли законопроекта внимателно и мислят принципно и критично (в добрия смисъл на думата).

Та на въпроса за сроковете:

Общественото обсъждане приключва в края на деня днес - 30 ноември. Желанието на вносителите е законопроектът да влезе за обсъждане в парламента в средата на декември и да се приеме до края на годината, за да започне да се прилага от 2013 г. (2012 г. им е нужна, за да организират новата служба "Социална подкрепа", която се създава с този закон).

Какво може да се направи:

- Можете до края на деня днес да пишете на имейл адреса, който е даден за общественото обсъждане. Посочила съм го в края на първия си постинг.

- Можете да помогнете да се вдигне шум и протест по всякакъв начин, който ви се струва подходящ и уважителен. Идеята с женските предавания и Гала е чудесна! Направете го... Пишете й, потърсете я. Това може да стане дори и след приключване на общественото обсъждане - законопроектът може да бъде спрян или от Министерския съвет, или от парламентарната комисия, която ще го гледа и ще реши дали да го допусне до парламентарната зала. Евентуално дори и след първо четене.

- Вече се подготвя гражданска инициатива за семейството. Очаквам всеки момент да тръгне официалният сайт. Ще ви го дам, когато стане. Можете да се включите и там. Мисля, че ще има и подписка.

- Ето две правни позиции относно законопроекта, ако искате да се запознаете по-подробно:
http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/bulgaria_memorandum_bg.pdf
http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/analysis_child_draft_law_bg.pdf

- А ето и друго становище - на асоциация "Общество и ценности", подкрепена от няколко НПО-та:
http://sva.bg/81139300

- И още едно, на майка:
http://gayaneminassian.weebly.com/10551080108910721085108010941080.html

- Ако има и други идеи, можем да ги споделим и да си помагаме едни на други в осъществяването им.

Според мен реакцията ни не бива да се ръководи от личните ни интереси - например дали аз одобрявам децата в предучилищна група да учат за семейното планиране или не, а от принципите - както аз нямам право да налагам на вас колко и какви програми може да гледа детето ви по телевизията например, така и държавата няма право да ни налага как да си гледаме децата. (Разбира се, че нямам предвид узаконяването на родителски терор над децата!)

# 118
  • София
  • Мнения: 1 648
rori4, повече от логично е да законът да урежда именно и единствено правата на децата. Ние виждаме нещата от гледната си точка на върастни хора и забравяме, че едно дете, дори при най-строгия закон е абсолютно безпомощно и безусловно зависимо от родителите си. За какви задължения може да става въпрос? Задълженията на децата се "уреждат" във всяко семейство поотделно. Детето в семейството няма избор по отношение на тези задължения, то няма избор изобщо и за нищо. Какво, ако майката на първолак го шамари всяка вечер, той ще си събере багажа и ще иде на квартира може би? Идеята е именно "задълженията" да не преминават определени граници и да попречат на нормалното развитие на детето. Не забравяте това, когато обсъждате законопроекта и "твърде големите свободи". Всъщност, по дефолт, децата ни практически свободи нямат. Те са изцяло в нашите ръце и зависят от нашите възгледи и решения.

Валя*, хубаво щеше да е да си права за боят, но не си. За съжаление има хора, които си бият децата. Редовно. Дори не само заради яденето...

Има родители, които не си бият децата, но се бият един друг пред очите им. Това също е насилие И спрямо детето. Аз познавам такива. Всяка вечер ги слушам през стената...

Те би трябвало да се притесняват от новия закон. И да, аз се надявам за тях да има санкция, по възможност тежка. Но, както казваш, и досега законът не позволяваше да се бият деца, ама като гледам, който си е фен на шамареното възпитание, си кара както знае.

Кинче, нагледала съм на безумия от родния съд достатъчно... И все пак, по мои наблюдения, нито един съдия, ако ще да е най-простия, не би дал разрешение на тийн да се вихри по чалготеките, да посещава секта или да прекъсне образованието си. Съдиите все пак са излезли от тийнейджърската възраст и в по-голямата си част също са родители - нека не ги подценяваме предварително.

Не искам да звуча, все едно споря с вас, защото виждам, че в тази тема пишат добри и загрижени родители. Разбирам протесненията на всеки. Но отново призовавам да погледнете на нещата от другата страна. Вместо разглезен тийнейджър, който използва закона, за да съсипе родителите си поради някакви свои хормонални щения, си представете децата, които са малтретирани, неглижирани или използвани - а такива деца има  Peace Ама наистина има, не само по филмите. И именно поради тяхната зависимост - ако няма орган за контрол, измъкване от родителите им не е възможно. Говорим за деца. Не забравяйте това.

# 119
  • Мнения: 2 786


Или това дете е било доста разглезено или редовно е яло бой! Тоест ударът с мухотрепачката съвсем не е бил единствен. Посягането към такива хапчета и желанието да напусне майка си показват или голяма разглезеност или пък твърде много бой. Но не е изключено то да е било научено от някого да постъпи така.
За достъпа до тези хапчета вината разбира се е на родителите.

Не, не е разглезено и да, имам основания да вярвам, че не е бил единичен случай на физическо насилие, а мухотрепачката е била използвана и друг път с "възпитателна" цел от майка, която не познава други методи на възпитание на деца.

Да, някои деца са "изпуснати" и за тях трябва по-строг подход, но да им се посяга физически или да се наричат с обидни думи, крещейки по тях, е ...  smile3505 Ако детето вижда, че проблемите се разрешават с бой и че това е начина да наложиш волята си, дали това дете ще тръгне да води разговор и да разрешава проблем по мирен начин? По-хубаво от личния пример на възрастните - няма. И когато този личен пример е свързан с агресия, обиди, крещене и някой и друг шамар с възпитателна цел, е много вероятно детето да продължи по стъпките на родителите си и към своите деца, и в отношението си към другите хора. 

Общи условия

Активация на акаунт