Как изразявате скръбта си?

  • 9 042
  • 115
  •   1
Отговори
# 105 23 ноем. 2011, 10:00 ч.
  • Мнения: 1 129
Цитат на: Там-там в вт, 22 ное 2011, 09:29
Преди 3 месеца загубих брат ми. Беше на 29 години. Отиде си внезапно, без причина.
Все още не съм осъзнала случилото се.
Не плача, не викам, станах като мумия.  Всичко е вътре в мен. Май само мъжа ми и сестра ми разбират /от части/ какво се случва в главата ми. За всички други съм прагматична и студенокръвна. Все си мисля, че ако можеш да се отдадеш на емоциите е по-лесно, но не съм сигурна.

 Hug моите съболезнования  Hug

Едва ли е по-лесно. Отдаването на емоциите и то такива емоции доста често води до едно прекалено отпускане, което те поглъща и отделя от всичко и всички. Познавам такива хора. Аз също преодолявам скръбта си прагматично и понякога съм обвинявала себе си за студенокръвието, което съм проявила в даден момент. Но после се спирам и осъзнавам, че не съм от камък, защото вътрешно ме боли. Просто не позволявам на болката да ме обладае напълно.

# 106 23 ноем. 2011, 10:08 ч.
  • Мнения: 766
Поли ви се усмихва : )   bouquet  bouquet  bouquet

# 107 23 ноем. 2011, 10:15 ч.
  • Мнения: 2 510
За скръбта и смъртта никой не е подготвен, особено на близки.
Когато бях млада не се замислях особено над този въпрос.
За съжаление напоследък доста мои познати си отидоха от този свят. Просто падна преграда между мен и такива събития. Започвам да си мисля, че и моя ред е дошъл и, че това е съвсем естествено и неизбежно.

# 108 23 ноем. 2011, 22:16 ч.
  • Мнения: 17 546
В събота почина мой приятел. Съученик, с когото бяхме близки и до сега. Скъп ми беше. Имаме спомени, тайни, случки, смях, щури весели нощи с още приятели... За 6 месеца рак на белите дробове го уби. Sad Последно се събрахме с приятели през лятото на пикник, тогава все още беше на химиотерапия и уж всичко вървеше добре... Преди един месец се влоши рязко и в събота на 19-ти е починал. Разбрах вечерта. Стъписах се! От тогава до днес ми се иска да напиша нещо за това. Спомням си за младежките ни години, за смеха му, за... всичко. Не мога да плача. Искам да помня Иво какъвто беше приживе. Светла му памет!

# 109 8 дек. 2011, 14:49 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Изразяваш си скъбта, както я усещаш... Бурно, крещейки, стенейки... или пък тихомълком, нежно и тихо стенание... А има и "каменни" хора. Затворени, непроницаеми, а отвътре пълна разруха.

Няма рецепта, нито правила. Има само едно кървящо сърце и една стенеща душа.
А те не се тренират с годините и с всяка следваща загуба. Само поемат още и още мъка и жал...
Тъжна тема. От нея разбрах и за Бабилия. Мир на душата й!

Първия ми виртуален сблъсък със смъртта беше с Луис-Даниел. Ако помните това бебе, което не преживя и 2-3м. Някак не можех да повярвам, че Бог ще отнеме бебе от майка му.
Последваха и няколко реални за мен загуби. Бях на 2 детски погребения... И все толкоз много ме болеше, както когато научих, че Луис-Даниел си е отишъл. Гняв, мъка, отчаяние и после... търсене и намиране на душевен покой. Ама дали го намираш?

==========================================================================
Преди 2 дни имах една клиента. Възрастна женичка, лъчезарна една такава с чувсвто за хумор и съвсем с акъла си. Каза, че е на 80г. и се разприказвахме... така, чисто човешки. Споделя ми тя: ето днес ми звъни дъщерята още в 07.00ч. Сънувала лош съм и звъни да ме пита как съм? Аз съм с болно сърце, но... Аз съм стара... вече ни е време да се разделяме...


Така ме трогнаха и така ме разтърсиха тези думи. Нима настъпва такова време, което да е подходящо за раздяла с мама...  Tired  Не вярвам...

# 110 8 дек. 2011, 15:18 ч.
  • Мнения: 2 353
Цитат на: Шани в чт, 08 дек 2011, 14:49
Нима настъпва такова време, което да е подходящо за раздяла с мама...  Tired  Не вярвам...

  Прабабата на мъжа ми си отиде на сто години. Децата й плакаха като...деца.

# 111 8 дек. 2011, 15:37 ч.
  • Мнения: 3 634
На 30 год. все още не съм губила значими за мен хора, роднини или приятели. Представям си го като потъване навътре в теб и душата ти. Правиш разни неща (уместни или не чак толкова), за да се задържиш на повърхността, но в крайна сметка никой не може да те разбере и не успяваш да облечеш чуствата с думи.


Цитат на: Шани в чт, 08 дек 2011, 14:49
Нима настъпва такова време, което да е подходящо за раздяла с мама...  Tired  Не вярвам...

Баща ми е загубил своят когато е бил дете. Не говори за него, започва да плаче още с първите думи и спомени. Когато майка му почина (в друга държава) и го попитах какво иска да прави този ден, той избра да е с мен и синът ми.

# 112 12 дек. 2011, 19:59 ч.
  • Мнения: 328
 Praynig
по някога си мисля че съм пекана и няма да плача ,
не знам различно е  просто онемявам ,
единственото спасение е в работата
и разходката покрай морето,като по млада
не можех  да си изразявам чувствата,
сега по мъдрях и имам мир Embarassed

# 113 12 дек. 2011, 22:31 ч.
  • Мнения: 37
Никак не я изразявам лицето ми само говори.Как да се усмихна на сила,когато не мога а и да го направя който ме познава ще разбере, че това не е усмивка.Не плача  пред близките си ,плача когато съм сама ама си плача тогава.Идва Коледа най-светлия християнски празник , а аз и моето семейство точно на Коледа преди една година погребвахме баща ми Sad.И  с времето сякаш болката е по силна от загубата, да шока го няма от внезапната му смърт пред очите ни,също и се свиква някак с болката от загубата или поне осъзнаваш, че този човек вече го няма и няма да го има.Но как да спреш да скърбиш когато знаеш, че вече този човек няма да е там, няма да те чака, да ти се усмихне ,да му усетиш топлината, да чуеш гласът му , че всичко е вече само в сърцето ти и в спомените ти.

# 114 13 дек. 2011, 13:57 ч.
  • На десетия....
  • Мнения: 371
Всеки път различно, първият път бях на 15 - дядо ми почина, а аз нямах сили да плача една ледена физиономия гледам и братовчедите ми плачат, а аз не мога да отроня и сълза  Cry  и сега 10 години по късно на гроба му не мога да заплача. Когато почина другия ми дядо не спрях да плача и сега като го споменавам очите ми се пълнят със сълзи... Всяка вест за починал близък приемам с думите "Всички това ни чака" - всеки човек е различен  и за това и скърбим различно

# 115 13 дек. 2011, 14:33 ч.
  • Мнения: 0
понякога си изплаквам очите, друг път се скривам в някой ъгъл, изолирам се от всичко и всички съвсем за малко и се наплаквам безшумно, тихо, сякаш навътре, но при най-тежките си загуби просто не можах да заплача. Виждах всичко като наблюдател отстрани, сякаш не можех да го асимилирам. Дори ме обвиниха, че съм коравосърдечна, че не съм отронила сълза, но не можех, а на сила не бива...това не значеше, че не страдах. А понякога ми е толкова тежко от някоя нелепа смърт, дошла изневиделица по нечия вина, че ми иде да викам, но никога не си го позволявам и само се зачервявам в опит да потуша, каквото бушува.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата