Универсалните човешки ценности

Реакцията ти в конкретния случай е по-скоро въпрос на характер, дори темперамент. Често и аз си глътвам езика в напечен момент, още повече, ако ми се разкрещят в ситуация, която не допуска крещене - служебни дела, служебни отношения. По-късно си казвам - трябваше да рекна това и това, да направя едно или друго. Още по-после се намесва ценностната ми система и си казвам: "Абе, я ...с глупости ще се занимавам!".

Улавям се как все по-често уча детето да се съобразява предимно със собствените си усещания и потребности, да знае, че нищо не е фатално, че можеш да поправиш почти всяка грешка. Това, разбира се, върви в комлект с: зачитай другия, остави го да бъде различен, избягвай конфликти, ако не можеш - защити се, цени природата, красотата, сътворена от човека, бъди гъвкава, учи, за да знаеш, нищо не става без усилия.
Не мисля, че патриотизмът би попречил на някого да е космополит. То е като при личността - колкото повече цениш себе си, толкова повече ще цениш и този срещу теб.

Да, нормално е опорите, които са ти дадени да ти пречат в дадена ситуация, но също толкова логично е и в друга, да ти помагат. За всяко нещо си има "златна среда", която може би само детето ти трябва да намери.
През моя поглед скромността не е необходимост. Нейната противоположност е арогантност, граничеща с наглост, но някъде в средата всичко това се събира. Само си помисли колко хора познаваш които не са нито скромни, нито арогантни!
Същото важи и с учтивостта. Учили са ме да бъда учтива, да поздравявам хората с усмивка и "добър ден", да уважавам по-възрастните и тези неща никога не са ми пречили. Учили са ме обаче, че ако някой те обиди не трябва да мълчиш, нито да слизаш на неговото ниво.
Патриотизмът от своя страна е вроден. Или го има, или го няма. За мен е важен, поне докато живеем в тази страна.
Това, което можеш да дадеш на детето си са основите. Всичко останало, то ще изгражда само с течение на времето и на базата на битови, житейски ситуации, в които неизбежно ще попадне.
Примерите с "не", които даваш на детето си, обаче - за мен са също толкова важни, колкото и тези с "да". Той трябва да чува, че е хубаво да обичаш, цениш, изпитваш уважение към по-възрастните, да не лъжеш, защото всяка лъжа води след себе си друга и да вярваш в доброто.

Егоизмът е нож с две остриета. В един момент може да те избута напред, а в другия да те направи самотен, защото все пак никой не обича егоистите. Неспособността да помислиш за някой друг преди да устроиш собственото си благо мен лично ме погнусява.

Що се отнася до теб самата - всичко подлежи на промяна. Просто трябва да усетиш, че когато някой те нападне е нормално ти да отвърнеш. Това не те прави цинична, нито по-лош човек. Защитният ти механизъм трябва да се обработи и до колкото разбирам, мъжът ти може да ти помогне за това. Остава само освен да слушаш съветите му, да повярваш, че това е правилната реакция и да я приложиш. На хората им е вродено да са привлечени от надмощието на по-слабите. Ти - тиха и смирена си идеалната плячка.   

Advice to my son

The trick is, to live your days
as if each one may be your last
(for they go fast, and young men lose their lives
in strange and unimaginable ways)
but at the same time, plan long range
(for they go slow; if you survive
the shattered windshield and the bursting shell
you will arrive
at our approximation here below
of heaven or hell).

To be specific, between the peony and the rose
plant squash and spinach, turnips and tomatoes;
beauty is nectar
and nectar, in a desert, saves–
but the stomach craves stronger sustaenance
than the honied vine.
Therefore, marry a pretty girl
after seeing her mother;
Show your soul to one man,
work with another;
and always serve bread with your wine.
But son, always serve wine.

(J.P. Meinke)

Идентичност, самооценка- без тях не може да се оцелее. Ако идентичността ти е изградена от преходни и материални елементи- ще пострадаш при криза. Както се казва- ти не си работата си, не си дрехите, които носиш и колата, която караш.

С такива ценности може и да си скромен, може и да отстъпиш, но накрая ще си го върнеш на простака по елегантен начин, защото знаеш, че го заслужаваш и светът ще е по-добър, ако го направиш. Екстремен пример: Ханибал Лектър, човекът, който не обича простаците недопечени.

Има вечни ценности. Без тях нямаше да го има сериала Декстър.

Уча децата си да бъдат любезни и вежливи. Да не проявяват агресия, но и да не търпят върху себе си агресивно поведение. Иска ми се да ги отгледам като добри и широкоскроени хора.
Определено за мен егоизма не е качество, на което  мога и  искам да уча децата си. Но е истина, че срещам все повече майки, които учат децата си точно на това - примери имам много и все неприятни. В такива моменти започвам и аз като Чоколада да се съмнявам в ценностите, в които ги възпитавам. Не че ми се пораждат съмнения кое е правилно и кое не - не, просто не знам доколко ще им бъде полезно или по-скоро ще им навреди това, на което ги уча.

Едно стихотворение на Ръдиърд Киплинг ми се струва много уместно тук:

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Това е и оригиналът на английски. Слагам го, защото накрая на стихотворението думата "мъж" в оригинала е "Man", което значи и "човек".

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ‘em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on“;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run –
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!

На мен ми е много истинско и любимо това стихче. И малко романтично, но все пак това е поезия. В реалния живот нещата не стоят точно така...

Аз продължавам да вярвам в ценностите от детските си години и смятам, че точно онова, което може да се внуши на човек през детството му, точно то става непреходното. И затова е важно едно дете да се възпитава в доборота, уважение към човешките същества и природата и обич към родината. И именно защото това няма да го направи непременно богат или преуспял, но ще му даде много повече. Идеята е да станеш човек, а не фурнаджийска лопата. И аз много бих искала да науча децата си на това, докато още не ми е изпила някоя чавка акъла. Ценностите затова са ценности, за да ги събираш грижливо и да се обогатяваш. Това не са някакви носни кърпички, които да изхвърляш след поредното разочарование от живота. Много ми е смешно разни стари хора като се затюхкат как трябвало по друг начин да възпитават децата и унуките. Не, видиш ли, в честност и добросъвестност, а в тарикатлък и находчивост. Ами няма как така изведнъж да ти се промие мозъка. Та и ти на свой ред да промиеш този на подопечените си...

Много са... "универсалните човешки ценности" ... някои се променят леко /или не чак толкова / с времето, други - не...
Добротата и справедливостта са константи /за мен/.

А стихотворенията са прекрасни   И казват почти всичко.

Все си мисля, че тези неща се трупат с годините и не на думи...
Най-полезно се оказва онова, което си научил с опит, а не наготово. Ако е наготово, просто го приемаш за даденост, което в никакъв случай не е полезно...

Дали? Германци, руснаци, австрийци те всички са космополити ли мислиш?!?
 То затова ние българите не знаем всъщност какви сме, защото все гледаме да сме космополитни.
Патриотизмът  е необходим, за да осъзнаваш качествено националната си принадлежност пък било то и на малка държава като нашата. Патриотизмът не е човешка ценност, той се вменява с придобита принадлежност.
Няма такива космополити, това си  е жива демагогия, като опре до националност вгледай се как мислят другите нации. Космополитизма е по-скоро виждане, а не вид принадлежност от рода "гражданин на света".
 
Ценностите се определят от морала. Това е необходимо, защото, именно човешкият морал е в основата, той изгражда ценностите на Човека и е първооснова на неговата ценностна система т.е. неговите ценности.  Нравствеността обаче е подвластна на битието, което всъщност видоизменя човешките ценности. Този морал не е нито вид списък с постъпки или сборник с правила, той е просто съвкупност от ценности и определения за поведние необходими в човешкото ни общество. Явява се като вид регулатор на междуличностните отношения, следователно е безусловно необходим. Върху него, поне привидно, се гради цялата политика на съвременния свят. Върху него се градят семейните ценности и истинското приятелство. Благодарение на него се вършат най-красивите и възвишени неща в нашия свят като в същото време – от негово име се вършат и истински злини. Дали ще живеем с него или пък – въпреки него – това е отчасти въпрос на личен избор. Но той ни е необходим, за да разграничим т.нар. "добро" и "зло". Този морал всъщност определя тези "универсални ценности", той няма да изчезне, защото няма как да изчезнат нашите взаимоотношения като хора, само прочита се променя, но отново това е въпрос на личен избор.

- уважение
- свобода
- доброта
- справедливост
- милосърдие
- любов

И аз съм против патриотизма. Да, може да има едно харесване на държавата, но за добре развитата личност неща като държава спират да бъдат част от идентичността. Вътрешната, истински устойчива идентичност, е изтъкана от неща, които не се намират в света- както дрехи и коли, така и титли, националност, дипломи и образованост. Докато един човек е патриот, той не е съвсем човек.

Защо, защо не е свободен ли? Струва ми се, че не влагаме един и същи смисъл в понятието. Ако не ти е досаден диалога - обясни.

Васил Левски,Христо Ботев,Захари Стоянов... те какви са били? Не са били патриоти ли? Не са били съвсем хора? Не са дали и направили достатъчно за страна си,водени точно от патриотизъм?.

Според мен първо са били мъже и хора, психически израснали и след това са се посветили на каузата. Ако първо нямаш характер, а се дуеш като патриот, ставаш смешник като Воленчо. Само гол патриотизъм доникъде няма да те доведе, трябват и други ценности, за да може патриотизмът да оцелее, като стане напечено.

Освен това зависи и от епохата, в която живееш. Националната държава не е гарантирана и вечна форма на управление.

Лоялност, устойчивост на характера- това са ценности, които не се проявяват само в национална държава, има ги и в племенните общества. Дали човек може да е патриот в племе? Дали лоялността към племе от 150 човека е същата, каквато към една национална идея? В племето всеки се познава, а националната държава е абстракция.

Според мен патриотизъм е ценност от второ ниво на сложност, такава, която зависи от други човешки постижения. Негативното на такива ценности е, че могат да се практикуват фалшиво и като поза, защото е трудно да се открие липсата на първото ниво на ценности- тези, които са еднакви и в племето, и в империята, които са присъщи на реализираната и зряла психически човешка природа.

Mamacita Bandida, разбрах общо взето в една насока мислим с едната разлика, а именно:
Да, патриотизмът не е човешка универсална ценност. Това е придобита или вторична такава с цел обозначение на национална принадлежност на обществата с цел запазването им като такива - историческа памет, култура.
Реално погледнато патриотизма не е единственото, което може да се фалшифицира. Показателно е, че всички човешки ценности, или моралът може да се измени в псевдо такъв.
Лоялност и устойчивост са свого рода качества на една личност, а не негови ценности.


Това не го разбрах. По принцип национализма не гарантира никаква форма на управление. Те са определят от съвсем други фактори.
п.п. Волен не е пример за патриотизъм- той е друга тема.

Точно така-разлика в термините, дискусията ми е интересна, наистина. Сега се замислих, че много от ценностите на деня са вторични и според мен доста са фалшифицирани.

Докато едно общество уважава човешкото достойнство, в него по-малко ще се говори за патриотизъм. Ако нещо не е наред и някой протестира, веднага ще се заговори за патриотизъм- "Ама ти защо не обичаш Америка?" (щото Америка е ярък пример).

Просто още не сме дорасли за общество от личности. Според мен има само една основна ценност, това да се развият позитивните човешки качества докрай, до пълния им потенциал. Само че това ще доведе след себе си и други форми на управление.

Колкото до националната държава, тя се е зародила доста късно и доста късно хората са се сетили да се определят като нации. Има някои данни, че естественото за хората е да живеят в племена, а не в огромни и безлични политически системи.

Иначе, скоро гледах филм за руско-финландската война. Мотото на финландците: ние се бием за семействата си и родината си. На руснаците: да спасим финландския фермер от капитализма. Бих казала, че има по-правилни и по-тъпи каузи за защитаване.  В някои случаи патриотизмът може да е хубаво, понякога тъпо нещо.

Сори, днес ми е един от дните, когато не си дефинирам добре термините и мисля по-наедро. Иначе дискусията си е интересна.

Наистина, доколкото ценностите са социални, те може да не са универсални, но има някакъв универсален, добър начин на действие, който се проявява във всички общества.