Универсалните човешки ценности

Не мисля, че има непреходни и универсални ценности даващи гаранции за щастлив живот.

Всъщност не исках "ценности за щастлив живот", а такива, които един ден няма да пречат, които не се променят.
Но вероятно си прав, Labrador, че няма такива.
Засега се сещам единствено за чувството за хумор, което незнам дали е ценност, но помага. Само дето на него не можеш да се научиш.

От всичко изброено, категорично не бих научила дъщеря си да е патриот. Твърдо смятам, че човек трябва да е преди всичко космополитна личност.

Не кради.
Помагай на по-слабите и инвалидите.
...............................

Аз не съм суеверна и фаталистка,уж,но съм забелязала една особена закономерност: Каквото излъчваш във Вселената ,това ти се връща.Като бумеранг.
Т.е.,излъчваш ли негативизъм,омраза и нелюбов,в крайна сметка това и получаваш от живота.

Много добър пост!

Много песимизъм улавям в думите ти Чоколада..
Само ще ти кажа..че на каквито и ценности да научиш детето си..идва момент в който то само осъзнава че това на което си го учила е грешно или правилно.
Хората сме така устроени че да се настройваме с времето и мястото..да сме в час с настоящето.
Нима ние всички сме съвършенни..нима сме поели всичко на което са ни учили...друг път..учим се в движение докато сме живи..важното е да дадеш посоката, останалото само се подрежда!!!

Научи го да обича себе си - без да се сравнява.
Научи го ,че е много по-добре да си добър отколкото лош , нека знае,че злобата,лошото,завистта и ревността няма да му донесат нищо добро.
Научи го да не съди хората за постъпките им и да ги обича такива каквито са.
Научи го да помага - когато това му бъде поискано.
Научи го,че понякога живота е непсраведлив и въпреки всичко е страхотен .
И знай,че учението е модел, който детето вижда. Не можеш да го научиш на неща,които ти самата не правиш.

За протокола - нямам дете, но за сега такива са ми вижданията.

Достойните хора не се променят с времето.
Във всеки етап на живота имаме различна гледна точка и разбиране за добро и лошо,правилно и неправилно,но изгубим ли достойнството и вярата в себе си,животът става празен и безсмислен.

Лесно казано...но като ги подгони пубертета..с ужас установявам че всичко към което съм се стремил дa ги науча е една пропаднала кауза..ей така напук на мен и всички останали.
Дори не мога да си позная децата в момента...бунтарството явно от мен са го придобили..от малки рибки..ся се превърнаха в щипещи рачета...демек, хем вървят натам накъдето си искат..хем и устите им се научиха да хапят...за съжаление е факт.
На мен ми остава само да ги подкрепям, въпреки че не ми изнася..така поне имам повече шанс с комуникацията!!! 
Но пък не се съмнявам че все нещо им е останало в главите..поне силно се надявам!!! 

Няма непреходни ценности. Относително по-стабилни са тези, които засягат пряко живота на индивида и най-близкото му обкръжение, особено семейството, защото е свързано пряко с оцеляването. Нататък кой както го разбира.
 

Чоколада, на каквото и да учиш синът си, примерът е много важен. Децата стигат сами до своите изводи и е  много важна семейната среда в което живеят. Например ти можеш да го учиш "не лъжи", но ако той всеки ден те чува как ти самата лъжеш мъжът си или просто правиш на пръв поглед невинни за теб неща.. но децата усещат, усещат фалш и всичко.
Помня темата ти за властният ти мъж и там беше споделила как крещи пред детето, че  бил избухлив и т.н.
Мисля, че двамата с мъжът ти трябва да работите в една посока относно възпитание и ценности и това е ценно за детето ви да вижда че сте заедно, на една вълна  

Не го уча - давам му пример.

Не е пропаднало, пубертетът не е вечен. Щом излязат от тази възраст, ще видиш, каквото си посял ще даде плод. С годините - все повече.

Хммм...универсална човешка ценност...не знам дали има универсални. За всеки са индивидуални. Непреходни, знам ли. Всичко тече, всичко се променя. Мисля си, че способността да оценяваш себе си и другите е някак необходима за всяко едно общество, та може да се твърди, че е непреходна.

Аз виждам, че моята ценностна система примерно е крайно "остаряла" (патриотично-романтична), но не мога, а и не искам да я променям. Нека изглежда глупава и неадекватна на повечето хора. Важното е аз да се чувствам в мир с душата си. А те децата все ще намерят за нещо да ме обвиняват така или иначе. Аз само ще им кажа моята гледна точка, а те да си избират.

Ето ценност, която е непреходна - свободата. Нямам предвид слободията.
Любовта като ценност или по-скоро способността да обичаш също ми се струва без връзка с времето.

Хммм, все пак по тези въпроси може доста да се спекулира. Не отричам, че за някой липсата на свобода е по-удобна и лесна. За друг може и да не е важно дали го обичат и оценяват. Хора - разни, идеали - разни.

Ооо да..плода вече е поузрял върху главата ми..демек че ми побеля косата от тях..  
Инак се надявам наистина с годините да ни разберат..ма то и живота ще ги подгони с техните си проблеми  ..така и аз сега често се сещам за мъдростите на родителите и бабите..въпреки че са остарели..все още са актуални...само дето в младите си години ги подминавах с насмешка!!!  

Не си първи с побеляла коса. 
За да намерят себе си, трябва да отрекат авторитетите. Родителите - първо. Останалите тоже. Това е нормално и хубаво. И за мъдростите ще се сетят, и децата си на тях ще учат. И техните коси ще побелеят. Здрави да са.

 Всички "ценности" са субективни, включително и чувството за хумор, за справедливост, за скромност, за патриотизъм и каквото се сетиш. Няма как да са общовалидни.

 

Хубава тема!

Чак песимизъм не, но разочарование може да се каже... Няма как да ми е хубаво да виждам, че поведението, в което са ме възпитали и това, което смятам за правилно ми пречи.
Всъщност, темата е по конкретен повод. На работа ми се случи следното: на редовна оперативка бях обвинена, че заради мен се е случило еди си какво, т.е. сгафили сме. Аз си признах грешката, какво от това - сгрешила съм, не съм робот. Не сметнах за нужно да се оправдавам, а започнах да предлагам варианти за излизане от ситуацията. Трудно ми беше да преглътна, че срещу мен застанаха трима мъже, които ме нападнаха и навикаха, а аз не можах да им отвърна. Някак си не мога да им кажа "я си.... таковайте таковата в крачолите, какво толкова е станало?" Мисля си го де, но не го казах .Даже опитах, но усетих сърцебиене и не посмях. Затова казвам, че ценностната ми система се променя и събирам сили следващия път да ги наругая и аз - нещо, което хич не ми е присъщо. Та една от ценностите ми - уважавай другите - е на път да си отиде.
Затова си мислех - няма на какво да се опра, какво да ми помогне в конкретната ситуация, променям се, ставам цинична, следващият път вероятно и аз ще бъда груба с тях.
Та на какво да науча детето си? На какво уча себе си?
Да, точно така е. Просто ми е трудно да му давам пример след като самата аз виждам, че ценностната ми система търпи промени.

Светкавица, ако можеш, сподели кои са. Или може би улучваш мярката?
Защото едно е да си скромен без да си безхарактерен, както казваш, друго е да си толкова скромен, че  чак несигурен.

Споко, детето ти си има негов характер, не можеш да му втълпиш нещо, което не му е заложено. Мене колкото и да ми говореха че скромността е качество, (аз израстнах в такова време когато това наистина се твърдеше), та колкото и да ми го казваха, никога не можах да стана скромна.
Предполагам детето ти все е наследило нещо и от мъжът ти , това без ирония го казвам.
Следващият път като те критикуват в работота, помисли си как би постъпил мъжът ти на твое място и действай. Учете се един от друг бе хора.

Чоколада, следващият път постъпИ като мъжете, които са хванати в изневяра - дори да се сварят със събути гащи (в случая си сгафилла), в никакъв случай не си признавай. Най-лесно  е да навикаш този, който си е признал, затова и ти не си посмяла да им се изрепчиш. И не е до възпитани ценности, а до елементарна дебелашка хитрост. Колегите ти мъже я владеят, колкоото и да ти е неприятно, поучи се от тях! 

О, той щеше да ги изяде с парцалите. Учи ме и ми набива в главата какво е трябвало да кажа, как да ги настъпя, ама не е лесно като не ти е присъщо.

Андриел, нямаше как да не призная - не обичам да се чудя как да се измъквам, да увъртам или да отричам очевидното. Просто ако аз бях права, а друг сгрешил, щях с него заедно да мисля как да се измъкнем от ситуацията, а не да го товаря с още повече вина.
Незнам какво удовлетворение може да почувстваш като мачкаш падналия.

Не е до удовлетворрение, макар да го има и това, особено когато са повече от двама срещу един - тогава се задейства някакво стадно чувство, като на тълпата. Също го има и желанието даа се изкарат по-знаещи от теб, да се разграничат от твоята грешка. Съвсем егоистични нища, които човек дори не осъзнава. И аз навремето имах една такава случка като твоята, тогава цяло море сълзи изревах вкъщи, много бях обидена, обвинявах се още повече хем за грешката, хем за това че не успях нищо да кажа и да се защитя, отвратително усещане. Тогава до голяма степен ми се разбиха илюзиите, че на работа хората си помагат щом са в един екип или вършат обща работа.  Разбира се, не съм се излекувала съвсем, не изключвам пак да ми се случи, но се старая да си имам едно наум, че колегите не са близки хора, нито са приятели, а всеки има своите амбиции и върти интриги.

    Чоколада, а дали е възможно неспособността ти да се защитиш не се дължи на възпитание, а на слабост? Например, преклонение пред авторитети - в случая, определена само от пола им. Как би реагирала ако жени се държаха по такъв сврачешки начин?
    Направи ми впечатление израза, че мъжът ти те учел как да реагираш, затова питам.

Хърмаяни, незнам как ще реагирам ако са жени, не ми се е случвало. Но определено не смятам, че е заради пола.
Мъжът ми ме учи, защото той си е такъв - не би търпял да го нападат и се ядосва като му разказвам, дава съвети как е можело, как да е ако пак ми се случи.
А за слабостите - и аз това питам, не ни ли превръщат някои ценности в слабаци и как да улучим мярката?

Характерно за нашите географски ширини..все някой друг ни е виновен за провалите.
Изглежда и децата прихващат..щото неизбежно проблема се пренася и вкъщи!!!
За съжаление Чоколада..не само при теб е так..подобни ситуация май вече са ежедневие.
Най лесно е да обвиниш друг за провала!!!  

Според мен в конкретния случай/или в друга подобна ситуация/ би могла да се защитиш, без да нарушаваш ценностите, в които си била възпитана. Би могла да кажеш:"Сгреших, готова съм да си понеса отговорността, но няма да търпя грубо отношение и някой да ми вика." Няма нужда да ставаш цинична, да им падаш до нивото и т.н. Трябва да преосмишлиш не ценностите си, а по-скоро начина си на поведение при конфликти. Не е лесно, защото тук става въпрос за особеност на характера.

Реакцията ти в конкретния случай е по-скоро въпрос на характер, дори темперамент. Често и аз си глътвам езика в напечен момент, още повече, ако ми се разкрещят в ситуация, която не допуска крещене - служебни дела, служебни отношения. По-късно си казвам - трябваше да рекна това и това, да направя едно или друго. Още по-после се намесва ценностната ми система и си казвам: "Абе, я ...с глупости ще се занимавам!".

Улавям се как все по-често уча детето да се съобразява предимно със собствените си усещания и потребности, да знае, че нищо не е фатално, че можеш да поправиш почти всяка грешка. Това, разбира се, върви в комлект с: зачитай другия, остави го да бъде различен, избягвай конфликти, ако не можеш - защити се, цени природата, красотата, сътворена от човека, бъди гъвкава, учи, за да знаеш, нищо не става без усилия.
Не мисля, че патриотизмът би попречил на някого да е космополит. То е като при личността - колкото повече цениш себе си, толкова повече ще цениш и този срещу теб.

Да, нормално е опорите, които са ти дадени да ти пречат в дадена ситуация, но също толкова логично е и в друга, да ти помагат. За всяко нещо си има "златна среда", която може би само детето ти трябва да намери.
През моя поглед скромността не е необходимост. Нейната противоположност е арогантност, граничеща с наглост, но някъде в средата всичко това се събира. Само си помисли колко хора познаваш които не са нито скромни, нито арогантни!
Същото важи и с учтивостта. Учили са ме да бъда учтива, да поздравявам хората с усмивка и "добър ден", да уважавам по-възрастните и тези неща никога не са ми пречили. Учили са ме обаче, че ако някой те обиди не трябва да мълчиш, нито да слизаш на неговото ниво.
Патриотизмът от своя страна е вроден. Или го има, или го няма. За мен е важен, поне докато живеем в тази страна.
Това, което можеш да дадеш на детето си са основите. Всичко останало, то ще изгражда само с течение на времето и на базата на битови, житейски ситуации, в които неизбежно ще попадне.
Примерите с "не", които даваш на детето си, обаче - за мен са също толкова важни, колкото и тези с "да". Той трябва да чува, че е хубаво да обичаш, цениш, изпитваш уважение към по-възрастните, да не лъжеш, защото всяка лъжа води след себе си друга и да вярваш в доброто.

Егоизмът е нож с две остриета. В един момент може да те избута напред, а в другия да те направи самотен, защото все пак никой не обича егоистите. Неспособността да помислиш за някой друг преди да устроиш собственото си благо мен лично ме погнусява.

Що се отнася до теб самата - всичко подлежи на промяна. Просто трябва да усетиш, че когато някой те нападне е нормално ти да отвърнеш. Това не те прави цинична, нито по-лош човек. Защитният ти механизъм трябва да се обработи и до колкото разбирам, мъжът ти може да ти помогне за това. Остава само освен да слушаш съветите му, да повярваш, че това е правилната реакция и да я приложиш. На хората им е вродено да са привлечени от надмощието на по-слабите. Ти - тиха и смирена си идеалната плячка.   

Advice to my son

The trick is, to live your days
as if each one may be your last
(for they go fast, and young men lose their lives
in strange and unimaginable ways)
but at the same time, plan long range
(for they go slow; if you survive
the shattered windshield and the bursting shell
you will arrive
at our approximation here below
of heaven or hell).

To be specific, between the peony and the rose
plant squash and spinach, turnips and tomatoes;
beauty is nectar
and nectar, in a desert, saves–
but the stomach craves stronger sustaenance
than the honied vine.
Therefore, marry a pretty girl
after seeing her mother;
Show your soul to one man,
work with another;
and always serve bread with your wine.
But son, always serve wine.

(J.P. Meinke)

Идентичност, самооценка- без тях не може да се оцелее. Ако идентичността ти е изградена от преходни и материални елементи- ще пострадаш при криза. Както се казва- ти не си работата си, не си дрехите, които носиш и колата, която караш.

С такива ценности може и да си скромен, може и да отстъпиш, но накрая ще си го върнеш на простака по елегантен начин, защото знаеш, че го заслужаваш и светът ще е по-добър, ако го направиш. Екстремен пример: Ханибал Лектър, човекът, който не обича простаците недопечени.

Има вечни ценности. Без тях нямаше да го има сериала Декстър.

Уча децата си да бъдат любезни и вежливи. Да не проявяват агресия, но и да не търпят върху себе си агресивно поведение. Иска ми се да ги отгледам като добри и широкоскроени хора.
Определено за мен егоизма не е качество, на което  мога и  искам да уча децата си. Но е истина, че срещам все повече майки, които учат децата си точно на това - примери имам много и все неприятни. В такива моменти започвам и аз като Чоколада да се съмнявам в ценностите, в които ги възпитавам. Не че ми се пораждат съмнения кое е правилно и кое не - не, просто не знам доколко ще им бъде полезно или по-скоро ще им навреди това, на което ги уча.

Едно стихотворение на Ръдиърд Киплинг ми се струва много уместно тук:

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Това е и оригиналът на английски. Слагам го, защото накрая на стихотворението думата "мъж" в оригинала е "Man", което значи и "човек".

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ‘em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on“;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run –
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!

На мен ми е много истинско и любимо това стихче. И малко романтично, но все пак това е поезия. В реалния живот нещата не стоят точно така...

Аз продължавам да вярвам в ценностите от детските си години и смятам, че точно онова, което може да се внуши на човек през детството му, точно то става непреходното. И затова е важно едно дете да се възпитава в доборота, уважение към човешките същества и природата и обич към родината. И именно защото това няма да го направи непременно богат или преуспял, но ще му даде много повече. Идеята е да станеш човек, а не фурнаджийска лопата. И аз много бих искала да науча децата си на това, докато още не ми е изпила някоя чавка акъла. Ценностите затова са ценности, за да ги събираш грижливо и да се обогатяваш. Това не са някакви носни кърпички, които да изхвърляш след поредното разочарование от живота. Много ми е смешно разни стари хора като се затюхкат как трябвало по друг начин да възпитават децата и унуките. Не, видиш ли, в честност и добросъвестност, а в тарикатлък и находчивост. Ами няма как така изведнъж да ти се промие мозъка. Та и ти на свой ред да промиеш този на подопечените си...

Много са... "универсалните човешки ценности" ... някои се променят леко /или не чак толкова / с времето, други - не...
Добротата и справедливостта са константи /за мен/.

А стихотворенията са прекрасни   И казват почти всичко.

Все си мисля, че тези неща се трупат с годините и не на думи...
Най-полезно се оказва онова, което си научил с опит, а не наготово. Ако е наготово, просто го приемаш за даденост, което в никакъв случай не е полезно...

Дали? Германци, руснаци, австрийци те всички са космополити ли мислиш?!?
 То затова ние българите не знаем всъщност какви сме, защото все гледаме да сме космополитни.
Патриотизмът  е необходим, за да осъзнаваш качествено националната си принадлежност пък било то и на малка държава като нашата. Патриотизмът не е човешка ценност, той се вменява с придобита принадлежност.
Няма такива космополити, това си  е жива демагогия, като опре до националност вгледай се как мислят другите нации. Космополитизма е по-скоро виждане, а не вид принадлежност от рода "гражданин на света".
 
Ценностите се определят от морала. Това е необходимо, защото, именно човешкият морал е в основата, той изгражда ценностите на Човека и е първооснова на неговата ценностна система т.е. неговите ценности.  Нравствеността обаче е подвластна на битието, което всъщност видоизменя човешките ценности. Този морал не е нито вид списък с постъпки или сборник с правила, той е просто съвкупност от ценности и определения за поведние необходими в човешкото ни общество. Явява се като вид регулатор на междуличностните отношения, следователно е безусловно необходим. Върху него, поне привидно, се гради цялата политика на съвременния свят. Върху него се градят семейните ценности и истинското приятелство. Благодарение на него се вършат най-красивите и възвишени неща в нашия свят като в същото време – от негово име се вършат и истински злини. Дали ще живеем с него или пък – въпреки него – това е отчасти въпрос на личен избор. Но той ни е необходим, за да разграничим т.нар. "добро" и "зло". Този морал всъщност определя тези "универсални ценности", той няма да изчезне, защото няма как да изчезнат нашите взаимоотношения като хора, само прочита се променя, но отново това е въпрос на личен избор.

- уважение
- свобода
- доброта
- справедливост
- милосърдие
- любов

И аз съм против патриотизма. Да, може да има едно харесване на държавата, но за добре развитата личност неща като държава спират да бъдат част от идентичността. Вътрешната, истински устойчива идентичност, е изтъкана от неща, които не се намират в света- както дрехи и коли, така и титли, националност, дипломи и образованост. Докато един човек е патриот, той не е съвсем човек.

Защо, защо не е свободен ли? Струва ми се, че не влагаме един и същи смисъл в понятието. Ако не ти е досаден диалога - обясни.

Васил Левски,Христо Ботев,Захари Стоянов... те какви са били? Не са били патриоти ли? Не са били съвсем хора? Не са дали и направили достатъчно за страна си,водени точно от патриотизъм?.

Според мен първо са били мъже и хора, психически израснали и след това са се посветили на каузата. Ако първо нямаш характер, а се дуеш като патриот, ставаш смешник като Воленчо. Само гол патриотизъм доникъде няма да те доведе, трябват и други ценности, за да може патриотизмът да оцелее, като стане напечено.

Освен това зависи и от епохата, в която живееш. Националната държава не е гарантирана и вечна форма на управление.

Лоялност, устойчивост на характера- това са ценности, които не се проявяват само в национална държава, има ги и в племенните общества. Дали човек може да е патриот в племе? Дали лоялността към племе от 150 човека е същата, каквато към една национална идея? В племето всеки се познава, а националната държава е абстракция.

Според мен патриотизъм е ценност от второ ниво на сложност, такава, която зависи от други човешки постижения. Негативното на такива ценности е, че могат да се практикуват фалшиво и като поза, защото е трудно да се открие липсата на първото ниво на ценности- тези, които са еднакви и в племето, и в империята, които са присъщи на реализираната и зряла психически човешка природа.

Mamacita Bandida, разбрах общо взето в една насока мислим с едната разлика, а именно:
Да, патриотизмът не е човешка универсална ценност. Това е придобита или вторична такава с цел обозначение на национална принадлежност на обществата с цел запазването им като такива - историческа памет, култура.
Реално погледнато патриотизма не е единственото, което може да се фалшифицира. Показателно е, че всички човешки ценности, или моралът може да се измени в псевдо такъв.
Лоялност и устойчивост са свого рода качества на една личност, а не негови ценности.


Това не го разбрах. По принцип национализма не гарантира никаква форма на управление. Те са определят от съвсем други фактори.
п.п. Волен не е пример за патриотизъм- той е друга тема.

Точно така-разлика в термините, дискусията ми е интересна, наистина. Сега се замислих, че много от ценностите на деня са вторични и според мен доста са фалшифицирани.

Докато едно общество уважава човешкото достойнство, в него по-малко ще се говори за патриотизъм. Ако нещо не е наред и някой протестира, веднага ще се заговори за патриотизъм- "Ама ти защо не обичаш Америка?" (щото Америка е ярък пример).

Просто още не сме дорасли за общество от личности. Според мен има само една основна ценност, това да се развият позитивните човешки качества докрай, до пълния им потенциал. Само че това ще доведе след себе си и други форми на управление.

Колкото до националната държава, тя се е зародила доста късно и доста късно хората са се сетили да се определят като нации. Има някои данни, че естественото за хората е да живеят в племена, а не в огромни и безлични политически системи.

Иначе, скоро гледах филм за руско-финландската война. Мотото на финландците: ние се бием за семействата си и родината си. На руснаците: да спасим финландския фермер от капитализма. Бих казала, че има по-правилни и по-тъпи каузи за защитаване.  В някои случаи патриотизмът може да е хубаво, понякога тъпо нещо.

Сори, днес ми е един от дните, когато не си дефинирам добре термините и мисля по-наедро. Иначе дискусията си е интересна.

Наистина, доколкото ценностите са социални, те може да не са универсални, но има някакъв универсален, добър начин на действие, който се проявява във всички общества.

Ах, заблуда. Едното по никакъв начин не пречи на другото.
Даже се допълват.

Иначе, не бих научила детето си да бъде арогантно и нахално и това да се възприема като амбиция.
Или да е некоректно и нетолерантно и това де се възприема като откритост и прямота.

Аз вярвам, че има универсални човешки ценности.

Mamacita Bandida, споко, не те чета за първи път имам представа за изказа ти, иначе нямаше да има дискусия, а дракане.  
Та идеята ми е беше, че аз възприемам или поне така разчитам понятието "патриотизъм"- като принадлежност към общност, като памет , която съхранява миналото на това общество.
Не влагам и не го разбирам като вид средство за манипулация на масата. Доколкото схванах това не ти допада в самото понятие,  а именно, че се използва значимостт му за различни каузи.
Всъщност като погледнеш дори и в племенните общества я има тази принадлежност, тази памет, която днес я наричаме патриотизъм. Това застъпвам аз, не манипулативността на понятието, което днес ловко се подмята за разни каузи.

Универсални човешки ценности - е такова животно няма!
Днес на почит са едни ценности, утре - други. Всеки трябва да си намери своите, така че хем да си се чувства добре, хем да не пречи или натрапва на другите!

А колкото до децата - можем само да им обясним коя ценност към какво ще ги отведе, а в крайна сметка те трябва сами да се формират. 

Времената раждат ценностите, останалото е адаптиране.

В умерения патриотизъм няма нищо лошо, така се съхранява рода, мамата му е златната среда.

Опитвам се да прогнозирам кои ще са ценностите от първостепенна важност за децата ми, но не мога да бъда особено сигурна. Осъзнавам прекрасно, че най-вероятно ценностите, на които ги уча ще са безвъзвратно остаряли.

Според мен няма остарели ценности, а такива, които не се уважават от цялото общество в дадено време. Това неуважение се провокира от редица социални фактори. Твърдо вярвам, че трябва да запазим в себе си милосърдието, любовта, скромността, честността. Наистина, хората се променят с времето, но ако тази ценностна система е дълбоко залегнала в тях, в определен момент ще излезе напред и ще   неутрализира в някаква степен агресията и наглостта.
Много ми хареса цитираното по-горе стихотворение на Киплинг. Наистина, ако можеш да съхраниш тези ценности  ще бъдеш ЧОВЕК в истинския смисъл и, както се пее в песента:"Ако до всяко добро същество застане и още едно..."
Така уча и аз децата си - не мога по друг начин, след като аз съм такава...

 

Какъв патриотизъм след като всичко върви към глобализация! Вече да се гордей, че съм БГ или че съм ЕС? 

Все пак трябва да знаеш откъде идваш и кой си...

Това е и моето мнение.

Stern, с няколко думички си описала целия вечен кодекс на доброто.....

Патриотизмът не бих категоризирала като ценност.
Не е важно, нито ценно човек да е патриот. Важно е да познаваш историята и да се опитваш да я разбираш, както и да можеш да си вадиш изводи от нея.
Иначе тупането по гърдите (вижте ме, аз съм българин и съм горд от това) не е нищо. Такива псевдо патриоти има много, но познават ли те историята?

Според мен децата не могат да се научат на нещо само с говореното за него. Не прави това или това е, не е достатъчно. Те приемат или не приемат ценностите на родителите, като ги наблюдават в ежедневието. Ако това е съпроводено с любов и уважение към мама и тате, те ще възприемат тяхната представа за добро и лошо, ако не - ще й противостоят.
Мисля, че имам сравнително ясни правила на живеене, в синхрон с божиите заповеди и с някакъв елементарен човешки етичен кодекс. Другото е променливо.

Да, патриотизмът не е човешка ценност, той е просто принадлежност. Да познаваш историята си като национална принадлежност се изразява именно в това определение - патриотизъм. Всичко друго , което му вменяват си е злоупотреба с понятието. Въпросните ценности са си едни и същи винаги , но с различен прочит във времето. Качествата на са ценности, те са друго.

Животът е ценност. Универсална.

Вида, животът само по себе си е ценност, но той е това което най-много се променя във времето.
Затова какво означава да го науча, че животът е ценен - да не се самоубива ли?
Или каквото и да става в този живот, да е благодарен, че е жив?

По-скоро искам да го науча на неща, които са вечни - като пирамидите образно казано.

Живот е имало преди пирамидите, значи е по-вечен

Не да не се самоубива, а да пази живота (своя, на своите близки, на приятелите си, на хората, които минават по пътя и на човека изобщо; на животните също и т.н.), да подкрепя живота във всичките му проявления - творчеството, примерно, действа в синхрон с идеята за живота-ценност и т.н; да приветства промяната, като неделима част от живота ... На практика, поставянето на живота-ценност в центъра е като кълбо с конци - размотаваш, размотаваш и все имаш какво да кажеш, без да използваш думичката "не".

Привет  май няма да го насочвам към повечето то "ценностите" в 1 пост 

скромността - мисля не е актуална, по-скоро е била на пиедестал - преди доста години в един друг филм; бих го учила, че всеки има свой потенциал, уникалност и с тях може да изпъква, а не да се слива в околните; разбира се - всичко трябва да бъде умерено и на точното място, с точните хора, в точния момент .... т.е има моменти, в които е удачно да се снишиш, да замълчиш или слушаш, както и има такива, в които е удачно да се изявиш 

патриотизма -  не го разбирам изобщо - какво значи да си горд, че си роден тук .... гордостта дори не ми харесва, нито пък да си горд от обстоятелство, което не зависи от теб и е даденост, планините били красиви, имало море .... или че дедите ти били спечелили някаква битка и т.н.

по-скоро ще го уча, че за всеки има място под слънцето, на толерантност към различните (раси, култури) .... че това, че не разбира нещо - не е повод да го отрича и т.н.

по-важните моменти за мен са:
- да бъде гъвкав и адаптивен
- да може да се справя сам
- да може да се справя в екип
- да вярва в себе си и доброто
- да бъде позитивен 

За какво са ни ръцете , ако няма кого да прегърнем…
За какво ни е щастието , ако нямаме с кого да го споделим …
За какво ни е любовта , ако не можем да даваме безкористно …
За какво са ни децата , ако не можем да ги освободим от себе си …
За какво ни е радостта , ако ще се радваме на чуждото нещастие…
За какво ни е здравето , ако не го ценим , когато го имаме …
За какво ни е вярата , ако не вярваме в себе си…
За какво ни е силата , ако ще я ползваме за да рушим…
За какво ни е болката , ако не можем да прощаваме…
За какво ни е желанието , ако се страхуваме от него…
За какво ни е знанието , ако ще го ползваме срещу другите…
За какво ни е свободата , ако не познаваме отговорността…
За какво ни е живота , ако не вървим през него будни ...
За какво сме на този свят , ако се страхуваме от Събуждането…

Алена, извинявай, че ще ти опонирам, но поста ти в тази му част е пример как хората, когато не знаят значението на едно понятие или явление му правят изкривен прочит.

Обикновено това , което си изброила, като пример са неща, които за българинът са даденост, а за чужденеца/зависи какъв е- естествено/ богатство, още повече, когато е лишен от тях. Знаеш ли , че има страни с малка или почти никаква история, без планини и море, страни , които се стремят да вменят този патриотизъм в сърцата и съзнанието на народа си, за да се помнят и знаят, да създадат тази памет на минало и култура. Нищо от това, което посочваш не е пример за патриотизъм.
 Гордостта  е качество/не ценност/ и обикновено произтича от факта, че се знае и почни, че тази страна към чиято национална принадлежност се числиш има история култура и минало. Или мислиш , че от племенните об-ва, та до сега това не е било зачимо, те са били позитивни и гъвкави и затова така са се развили. Патриотизмът не е гордост, това е памет. Памет върху която се много страни градят политиката си. Глобалното към което уж се стремим е консолидиране просто на общественият дух, политика и интереси.

Иначе онова, което си изброила е важно и необходимо за оцеляването ни в днешната действителност, но никой не знае, дали е достатъчно за утрешната такава.
Времената се менят и ценностите винаги имат нов прочит. Патриотизма не е ценност/принадлежност е/, затова не разбирам, защо го отричате или прилагате като такава.

Значи трябва да умеем   да четем по нов начин ценностите, които се менят.
На мен ми е трудно да съм "чела" като малка, че "мълчанието е злато" например,
а днес да виждам, че като си мълча - губя, а през това време други се оправдават с мен или ме изместват, или умеят да се представят по-добре. И какво ми помага това златно мълчание?

Ако можех да "чета" винаги според времето и да умея да се променям, нямаше да имам нужда от универсални ценности, на които да се опирам.
А може би просто съм станала консервативна и вината е само в мен. Нали знаете как старите хора казват на младите: "Едно време бяхме такива и такива, нямаше това и това, а сега светът накъде отива..." И вярват, че тяхното време е било по-добро.
Може би просто остарявам, знам ли?

 

Аз имам едно основно правило в живота - "Не прави на другите това, което не искаш да се случи на теб"

Човек може да научи децата си само на това, което сам е. Не че децата сами не се учат на всякакви неща от собствения си опит.

Детето може да бъде научено, да се стреми да е успешно в избраните от него области, но да не използва знанията, уменията и самоувремеността си за да наранява другите и да се перчи пред тях. Всъщност перченото е знак за несигурност. Скромността съчетана с истински успехи е реалният знак за успешен и качествен човек.

Възпитание и учтивост, никому не е навредило. А ако трябва да се сбие за да се защити, това не противоречи на учтивостта-има време за мир и време за война.

Патриотизмът е важен, защото дава на човека здрави корени и самоуважение. Тази държава има впечатляваща история и това, че сега положението не е добро чисто финансово нищо не говори. Ние сме с хиляда години по-стари от САЩ, примерно. Когато САЩ преживеее още 1000 години и ги има, да се обадят пак да ни дават акъл. Но за да научим децата си на патротизъм трябва самите ние да се образоваме за собствената си история.

Семейството е изключително голяма ценност, защото хората са създадени да живеят по двойки, това е биологичен и социален феномен. Не че не може и иначе, но повечето хора са по-щастливи в едно добро семейство, отколкото сами или в лошо семейство. Мисля че уважението към семейството е ценно нещо.

Мисля, че е наложително да се научават децата на базисни ценности, ако искаме да живеем в по-добър свят от днешния. Но също мисля, че децата и без нас ще се научат на каквото имат нужда, макар че ще е по-трудно и бавно.

Перченето не го свързвам с несигурност, а по-скоро със суетност. Също както и скромността. Но със сигурност нито едното от двете не е свързано със знанията и успешността. На всичко отгоре има културни особености - най-спрягани са разликите между американския културен модел и източния културен модел - за американците СV-то трябва да е списък от успехи, за нас направо си е фукане, обаче за източните култури е още по-недопустимо да си споменавш така безсрамно успехите, те предпочитат скромността. Ха сега, кой е крив, кой е прав!

Kакво е суетността ако не несигурност? Сигурният човек е спокоен и не чувства нужда да е суетен.

Да, определено има културни особености и всяка култура възпитава децата си, според собствените си правила и това става без да се мисли и планира. Мисля, че СВ-то трябва ясно и обективно да показва опита и обучението на някой, заедно с постиженията му. За каква скромност може да става дума, там се изисква точност. Като приоритет за търсещите работа, обаче, виждам научаването да пишат нормално и четивно СВ на грамотен български, а после да мислят за културните различия. Това го казвам, защото точно днес преглеждах СВ-та на кандидати за нашата фирма и положението е трагично.

Това къде го прочете, че сигурният човек бил спокоен? Някои деца се перчат още откакто станат на 3, можеш ли да кажеш за тях, че са несигурни? И ако детето не се перчи, това прави ли го сигурно, а не просто свито поради несигурност? Мъжете като се перчат несигурни ли са? Ми, не са, на тях им идва отвътре да се перчат пред жените в някаква степен, за да ги привлекат!

А, какво общо имат перченето, спокойствието и суетата с ценностите?
 Вие правите ли разлика между човешки качества, страсти и ценности?! Ценностите не са лични качества, те са константни с различен прочит във времето, докато качествата са индивидуални променливи.

разбира се, че правя разлика! Ценностите са на българрски казано, вярвания - набор от твърдения, които всеки индивид има и смята за правилни, които в много голяма част от живота му, определят до голяма степен решенията, които индивидът взема.

Няма такова нещо Andariel. Самоцитирам се :


Личният прочит и вярванията са друго нещо, ценностите са си едни и същи, но всеки ги интерпретира според времето и разбиранията си.

Да, дете на 3 може да е несигурно. Да, мъжете, които се перчат са несигурни.

някакви доказателства за твърдението?

Според мен би трябвало да е ясно от самосебе си...поне за мен е очевидно, че е така. Обясненията как функционира психиката в тази насока може да прочетеш в трудовете на Адлер за компенсацията и свърхкомпенсацията.

Съвсем кратичко, това е от уикипедия:


Компенсацията е защитен механизъм, чиято цел е да покрива съзнателно или несъзнателно слабост, фрустрация, желания, чувства на неадекватност или некомпетентност в една насока на живота чрез задоволяването на нагоните или безупречността в друга насока на живота. Употребата на този защитен механизъм е описан в трудовете на Алфред Адлер, който смята, че жизнените стилове на човека са предопределени от опитите да се преодолеят реални или въображаеми слабости.
Свръхкомпенсация, характеризира се от по-висши цели, води до борба за сила, доминиране, самоуважение и себеобезценяване.
Недостатъчна компенсация, която включва изискване за помощ, води до липсата на смелост и страх от живота.

ок, Адлер мисли така. На мен ми идва прекалено натоварващ личността с всякакви негативни характеристики. Честно, ако той е "прав", то половината население трябва направо да се гръмне, ако разбере какво му е.  Лично аз съм привърженик на по-биологичните и по-"материалните" възгледи.

Тази идея за свободата и прочие, се придвижва от хуманистите (май те бяха), но не се знае колко са универсални.
Как да няма такова нещо, Форчън, почти изцяло съм цитирала точно какво представляват и каква е ролята на билийфс от гледна точка на вземането на решения и конкретно откъм рационалното вземане на решения.

Ами то половината население (оптимистично половината, може би към 85%) е изобщо не на себе си и не знае от коя страна изгрява слънцето, фигуративно казано. Хората са хванати в капан и мозъка им се промива усилено и то с тяхно участие и съгласие...да искат все повече и по-скъпи предмети, да се страхуват от хиляди неща, да мразят различните, да се борят за признание и да се самоизтъкват до безсъзнание...най-вече да избягват мислят, ако може изобщо. Определено, не всеки е достигнал до идеята за свбодата. Някой за зациклили на мерцедеса и ботушките Гучи и до там им свършват интересите и стремеленията. Не знам какво имаш предвид под биологично...то всичко е биологично и същевременно не.

що, неща си циклят, важното е да смятат, че са щастливи! Че иначе, разни теории като на адлер могат да ги вкарат в голяма беля. То и здрав човек може да бъде вкаран в беля!

Ами...те не са щастливи. Там е работата, че по този път не се става щастлив.Може да си временно доволен, но щастлив, не. И не че искам да им се бъркам, но живеем в един свят. И разбира се, в крайна сметка всеки си решава какво да прави.

Важното е, че останалите 25% са истински щастливи и осмислят света!

От 100 като извадиш 85, остават 15 .

Ауууу, права си,  persimon!
Но пък - вибрациите се ускоряват, Новите хора са все повече - скоро ще съм съвсем права!

Надявам се да си права:)