Злоядо дете

  • 23 204
  • 116
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 15 379
Анна, писането само с главни букви се приема за крещене според етикета на форумите и изобщо на он-лайн общуването.
Ако злоядството е вродено, то причината може да е заболяване. Тогава се правят нужните изследвания.
В общият случай има грешка в предлагането и представите на майката колко точно трябва да изяде детето й. Изяждането на по-малко количество храна или пропускане на хранене се считат за злоядство, майката истерясва, драмата започва и кръгът се затваря. Понякога за години напред.

# 31
  • Мнения: 3 539
Много неприятна дума - злоядо.
А какво означава? Моето детенце е далеч от нормите, храни се като врабче. Доскоро заспиваше със 60мл мляко, а днес около 80. Обича плодове. Пюретата само определени и то половината е постижение. Обаче не бих я нарекла злояда. Ами то и коремчето и е мъничко, къде да събереш повече храна.
А ако погледнем и възрастните сме така - аз закусвам 3 бисквити, а колежките ми по 1 баничка. Съответно аз 45 кг, а те по 60. Ами не съм злояда, обичам всякакви храни, но по-малко.

# 32
  • Мнения: 27 524
просто ТИ  мислиш, че злоядството е придобито, затова не мога да ТЕ убедя,че може и да е вродено. Naughty

ТЯ не мисли, ТЯ е информирана и знае, че няма начин да е вродено  Wink

# 33
  • София
  • Мнения: 5 738
Защо все злоядството се върти около количеството.Както вече казах при нас проблема е изключително ограниченото разнообразие на храна,ядат се 3-4 неща и всичко друго се отказва. Понякога под думата злоядо,майката няма впредвид , че детето яде веднъж на ден.
Майола Бени - предлагам,но за сега без успех.

# 34
  • София
  • Мнения: 650
просто ТИ  мислиш, че злоядството е придобито, затова не мога да ТЕ убедя,че може и да е вродено. Naughty

ТЯ не мисли, ТЯ е информирана и знае, че няма начин да е вродено  Wink
Няма как една майка да каже - да, детето ми е злоядо заради мен. Затова си търсят друго обяснение. То всъщност ако го признаят (и осъзнаят) биха могли да си решат проблема. Моето дете никога не е било злоядо, но пък и аз никога не съм се впечатлявала ако не иска да яде.

# 35
  • Мнения: 27 524
То всъщност ако го признаят (и осъзнаят) биха могли да си решат проблема.

Точно казано  Peace

# 36
  • Мнения: 3 114
Признавам, че за мен беше много трудно. Но апетитът на момченцето ми е повече от добър.
Но пък големият апетит вече си е вроден. Момичето, с което родих имаше лакомо бебче и до ден днешен малкият си хапва всичко и все иска още.

# 37
  • София
  • Мнения: 5 738
просто ТИ  мислиш, че злоядството е придобито, затова не мога да ТЕ убедя,че може и да е вродено. Naughty

ТЯ не мисли, ТЯ е информирана и знае, че няма начин да е вродено  Wink
Няма как една майка да каже - да, детето ми е злоядо заради мен. Затова си търсят друго обяснение. То всъщност ако го признаят (и осъзнаят) биха могли да си решат проблема. Моето дете никога не е било злоядо, но пък и аз никога не съм се впечатлявала ако не иска да яде.

Защо тръгваш да раздаваш съвети,без да си се сблъсквала с този проблем!?
Започва да става повече от досадно да се обвиняват директно майките,че са виновни.Спазвам всичко изброено до момента,всеки съвет също го вмъквам,след 2-3 седмици пак ще се пробвам да повторя някой опити,детето продължава да яде само 3-4 неща.От къде да си набави витамини по този начин,трябва изкуствено да й ги давам.Най-ще ми е лесно да се откажа и да не ми пука ,че яде само 3-4 неща,но така през 2-3 седмици ще си пием лекарствата и антибиотиците( да знам,че има и хомеопатия,но предпочитам да няма нито едното,нито другото,а да имам здраво дете,което няма ка да стане само с каляване,а и със здравословна храна).

# 38
  • Мнения: 351
Всъщност няма смисъл повече да давам своето мнение. Няма нужда от нападки, разговорът става безинтересен и досаден. Ограничен.

# 39
  • Мнения: 3 539
Микимик, аз не съм специалист в храненето, но да ти кажа как научих моето детенце да хапва плодове, а и някои други неща. Всъщност аз не знаех, че така ще се научи и ще ги заобича, но е факт, че се получи. Ако искаш може да пробваш.
Предлагах аз различни плодове, тя не и не. Започнахме случайно със сливи. Аз ям и съм я гушнала, тя ме загледа, предложих и хапна. После пак гушната в мен, аз ям праскова, тя ме гледа, пак предлагам , но от моята праскова. Съответно от другата страна заради хигиената. И така лека полека прояде круша, праскова, пъпеш, грозде абе всички плодове.
Същото започнах и с други продукти. Вчера например бях готвила зелен боб. Досега пюре с него не вкусваше - но от нашия яде, на малки парченца. Иначе нейните пюрета ги иска пасирани. А нашата храна на парченца. Гледа ни, дъвчи нещо и се радва, че и тя като нас. Изглежда детенце иска нашата храна, въпреки, че кус кус отказа засега.

# 40
  • София
  • Мнения: 5 738
Тя вече никакви пюрета не иска.Не съм се сетила да отхапвам и от същото да й давам.Иначе заедно се храним,предлагаме и същото,което е за нас.

# 41
  • Мнения: 3 539
Тя и моята пюретата почти не хапва. Иска каквото е в моята чиния, не отделна чиния. Сякаш ще я излъжем. Вчера пробва бяло месо на пиле, в пюре не. Надявам се така бавно, славно да успеем.
Но иначе съм много съгласна със съветите, дадени по-горе

# 42
  • Мнения: 2 730
Ето ме и мен  която твърдеше, че няма злояди деца и не яденето е следствие на грешки от страна на родителите.Така отгледах първото си дете, ядящо всичко което му предложа още от захранването.
И ето ме сега в началото на захранването на второто ми дете, което отказва всичко на 6м.е.Започнах с предлагане на заленчуково пюре от картоф, морков, тиква без успех.Какво да правя на път съм да я обява за злояда, а така смело и аз преди твърдях, че родителите някъде грешат

# 43
  • София
  • Мнения: 5 738
За съжаление не мога да намеря една статия,която четох в списание Кенгуро,озаглавена за злоядите деца.Авторката беше написала нещо от сорта,че само хора,които не са имали злоядо дете твърдят,че такива няма.
Ето от този брой е http://www.kenguru.bg/56/1/MlW-gRWHMlS3MJKfQRK3glSfchOXMFanYhOzc … Pg9KbQpaHgha-IZmv .

# 44
  • Мнения: 15 379
Дени, проблем няма. Със сигурност.
Захранването не е процес, в който се дава твърда храна за наяждане, а период, през който детето опитва различни вкусове, които са различни от мляко. Последното остава главното поне до годинката.
Това, което описваш беше и моето дете. Не съм се притеснявала, не съм насилвала, не съм го обявявала за злояд. Ако бях започнала да кърша ръце, да играя мелодрами само и само да хапне пюрето от морков, със сигурност щях да отгледам противящо се и неядящо дете.
Децата минават през различни периоди на харесване/нехаресване. Едни ядат като мишки - ровят, хапват трохи и пак растат, а други от самото начало са лакоми и непретенциозни.
Вкусовете се менят, особено при първият вид деца. Моето например караше на мляко основно много дълго време. После дойдоха периодите - искам само месо и мляко, после банани и мляко и т.н.
Сега вече всичко яде, или почти всичко, количествата определя той. Понякога обядва с една лъжица супа, друг път хапва цяла купа и добавя и пържолка към нея.
Децата са различни - не насилвай, не се притеснявай и не обявявай детето си за злоядо. От тази стигма не печелиш нито ти, нито детето ти.
И още нещо - предлагай храна, която може да се яде с пръсти. Има бебета, които не понасят пюрета, а предложените зеленчуци, плодове и пр. хапват с удоволствие, когато могат да ги докоснат с пръстчета, да ги подържат и да сдъвчат сами.

Общи условия

Активация на акаунт