Злоядо дете

Предлагам от около 3 седмици,само наша храна,спрях да купувам зел.пюрета след като отказа  да ги яде.Иначе от отдавна ядем заедно. Сега на обяд се постарах да спазвам това ,което писахте.Оставих и кашкавал,без да й го предлагам да го яде,заедно с хляб и не се фокусирах дали ще яде кашкавал.По някое време изхвърли първото парче през борда,но второто го опита и си хапна.Дано само не е еднократно едене.Не получи хвалебствия .
Благодаря много за съветите на всички.

 Блонди, може би търсиш това?
Темата е доста стара, не мога да дам по друг начин цитата.
mikimik, мила, извинявай, че така нахлувам, но темата е на дневен ред и у дома.
  Re: Злоядството...как да предизвикам интерес към храната???
« #11 Вт., 23 Февр. 2010, 19:32 » 

--------------------------------------------------------------------------------

Цитат на: Блонди в Ср., 08 Апр. 2009, 16:49
Повтарям го до втръсване, но хайде пак - злояди деца не съществуват!
Има грешки в храненето, подхода и поведението на родителите.
Цитирам много хубав, полезен и верен пост от Джуди: 


Цитат на: Judy в Вт., 25 Ноем. 2008, 11:36
"Педи" в случая си знае работата очевидно, наддаването е в норми и определено храната е достатъчна. Не се паникьосвай, ако детето ти изглежда добре, ако е игриво и закачливо.
Ако някой даде пример с умрял от глад човек, който има възможности да се храни и е здрав ще призная теорията за злоядите деца. За такива не знам, а съм се интересувала.
http://consult.speednetbg.net/fs/html/ceiijaeoa_aaoa.html
"Може би да опитате насила да го нахраните и след като успеете, да се погушкате и да се сдобрите с него и... всичко да е наред...до следващото хранене... или до поредното повръщане и рев...
Скоро ще се убедите, че бебетата НЕ ЯДАТ НАСИЛА!!!
Много бързо привикват с разсейващите фокуси и занимавки и пак отбягват биберона или лъжицата.
Телевизията и домашния театър бързо губят своето обаяние...
Обещанията, залъгалките, новите хора, страшното или любимото куче, смешните физиономии, заплахите, дори сълзите и сръдните от ваша страна...ВЕЧЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА!!!
Затова :
• Не етикетирайте детето си – така само ще затвърдите злоядството и ще подхраните нарцисизма му;
• Не го превръщайте в центъра на домашната вселена – така само ще му дадете властта да събира семейния съвет по няколко пъти на ден;
• Не се оплаквайте от него пред другите хора;
• Не го сравнявайте с другите „добри” деца, които „всичко си изяждат;
• Не му се карайте и не го бийте;
• Не му се сърдете и не плачете пред него;
• Не го насилвайте – така ще намрази храненето и ще го използва, за да ви отмъщава или за да се забавлява;
• Не го карайте да гладува до озверяване – това е жестоко;
• Не сменяйте настроенията си, когато идва времето за хранене;
Вместо това:
• Пуснете семейния театър в отпуск;
• Започнете да променяте себе си и собствените си нагласи за храненето - бебето интуитувно усеща вашето настроение;
• Създайте ритуал, неангажиращ храненето - спокойствие, светлина, музика, без излишни движения около вас;
• Изберете кого да слушате - себе си?, бабата?, педиатъра?, съседката? или някой друг специалист? - но слушайте само един!;
• Накарайте всички членове на семейството да ви съдействат и да правят това, което правите вие;
• Не давайте на детето да яде излишни неща - шоколад, зрънчо, чипс и т.н.;
• Направете храненето приятно за цялото семейство;
• Хранете се заедно, когато детето е на достатъчна възраст за това;
• Оставете детето да си играе с уредите за хранене и с храната и не се страхувайте, че ще изцапа; "

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=2923
"Най-добрата рецепта според мен е: Забавлявайте се, не се борете!
Ако след консултация с личния лекар, той прецени, че детето ви се развива нормално, то не се притеснявайте."

Моите деца не ядат неипременно на всяко хранене и не винаги си изяждат порцията. След като са здрави обаче не намирам за какво да се притеснявам. 
Това подкрепям изцяло:
http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_731_0.html
"Понятието „злоядо дете“ не е съществувало в миналото, когато хората са се чудели как да изхранят децата си. Днес е обичайна гледка майки и баби да тичат след детето с лъжица в ръка, а то да стиска уста, сякаш го е страх  да не го отровят. Всъщност, злояди деца няма, има неправилен подход и изнервени майки. Като на всеки човек, понякога и на детето му се яде, друг път не. Но някои родители изпадат в шок, ако съкровището им не иска да се храни, без да отчитат неговите желания. То обаче, като всяко живо същество си  държи на мнението и започва борба за надмощие. Въпрос на чест за малкия човек е да си отстоява позициите. Колкото повече майката настоява, толкова повече детето ще отказва да се храни. Нещо повече, то вече е разбрало слабото място на „противника” и вече има мощно оръжие за манипулиране. За да не се стигне до война между световете, не насилвай детето.
Предложи храна, но ако я откаже, спокойно прибери чинията до следващото хранене. Не давай признаци, че това те дразни, така само ще усложниш нещата. Между храненията не давай нищо, освен плод или зеленчук. Защото една бисквита например спрямо детското тегло е като една пица за възрастния. Апетитът се потиска от похапване на лакомства, което майката не отчита за хранене, и войната на масата отново се повтаря. Замисляш ли се какво количество изяжда детето така, „между другото”, и че всъщност злоядите деца в повечето случаи не са слаби, а дори дебели? Защото те се хранят, но не с това, с което трябва.
Единственото лекарство за безапетитието е гладът. Когато детето ти огладнее, с удоволствие ще си изяде храната. Тя, естествено трябва да е вкусна и с подходящ вид. Не всяко дете ще се зарадва на броколи на пара, например. И не слагай големи порции, те плашат децата.
Спри да даваш сладки неща, те убиват апетита! Готовите сокове и безалкохолните са много калорични и засищат. Любимите сладки храни не само убиват апетита, но съдържат само „празни” калории без никаква хранителна стойност. Детето отказва витаминозната храна, дебелее, а на всичко отгоре му лепват етикет „злоядо”."
Още по темата:
http://www.health.bg/lang_bg/topics.php?id=248
Би ми било интересно да видя написана от професионалист статия, която обяснява по друг начин този феномен- "злоядото дете". Не съм попадала на такава обаче. Попадала съм само на поставени етикети от мами и баби. Кой ви каза по колко пъти и точно какво количество следва да изяжда ВАШЕТО дете?
Гледам, Блонди е дала и други причини- неудобен биберон, например, същото важи за лъжица и т.н.
Ако пиша по темата го правя не за друго, а за да дам информация, която лично на мен ми е помогнала да си реша проблема в зародиш. Отдавна съм забравила подобни на тези притеснения. Дори не знам какво количесто храна изяждат децата ми. Заедно сме на масата от 8-10 месечна възраст на малкия ми син /откакто се научи да седи седнал добре и по- дълго време/ и всеки се храни до тогава, до когато желае. Важно е, че на прегледите теглото им е съобразено със средната норма за височаната им и че са здрави.
В заключение- когато имам проблем, гледам да установя причината и да го реша, като никога не изключвам тази причина да е у мен. Постоянното обсъждане на проблема с eдинственото повтаряне, че има такъв, не ми решава въпроса.
 

А, Майола Бени, точно този е, не можах да го открия, мерси много 

587. Храненето трябва да доставя удоволствие. Целта е не да се накара детето да яде, а да се създават такива условия за развитието на неговия апетит, че детето само да иска да яде.

Не му се карайте, нито го поощрявайте да яде. Не го хвалете, когато изяде много, нито го гледайте укорително, когато яде малко. Спрете да мислите за неговото ядене — това е крачка напред. Когато престане да чувствува натиск, детето може да обърне по-голямо внимание на собствения си апетит..."

 Този цитат много ми допадна, защото след много търсения и тревоги аз стигнах до тук и наистина има ефект. Е, да когато избиват зъбки яде по-малко, но това не е беда. Сега ако ме питате, не знам колко яде на ден, а преди знаех до грам.
  
 

Убийте ме с камъни, но никога не съм мерила колко е изял.
Освен в началните месеци, когато следях колко мляко остава в градуираното шише.
Не е насилван никога да яде, макар че винаги е изяждал миниатюрни количества храна.
Вече хапва по-добре. И пак не знам колко.

Знам, знам. И я следя.  Че, както се е разяла напоследък...
И напоследък я ограничавам. Не е от кльощавите деца. Не е и пълна.
Но с тия порции, дето набива...
Виж, брат й беше и все още е ужасно труден. Това не яде, онова не яде. Бърррр

Майола Бени- много добре нахлуваш.Цитата е много полезен.

Ще пораснат децата ни, проблеми винаги ще има. Едно разбирам, че и аз се уча заедно с детето си. И аз опознавам света, както то през очите. И всеки ден е поредното ново предизвикателство!Кураж и напред!

..... И ВСЕ ПАК ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТВЪРДЯ- ИМА ЗЛОЯДИ ДЕЦА!!!

Не е нужно да крещиш .
Има злояди деца - да. Благодарение на вечно тръшкащите се майки и баби, че детето не яде и прилъгването със снаксове и джънкове, неправилното хранене, неправилното предлагане, липсата на адекватен двигателен режим и т.н.
Злоядството не е вродено, то е придобито.

Моето дете яде по-малко от повечето деца на неговата възраст, но аз не се притеснявам и не намирам това за злоядство. В вачалото като започваха да никнат зъбките имаше моменти, в които пропускаше хранения и се паникьосвах, но се овладях преди да направя беля. 

При мен не е проблем количествата,да те са малко,но не съм се фокусирала върху тях.Проблем ми, че яде само 3-4 храни.Продължавам да предлагам различна храна,да следвам съветите на момичетата и да се надявам,че някой ден ще има малко по-голямо разнообразие в храненето.

А ако пробваш с някакви зеленчуци на пара - например морков, грах, броколи, нещо по-интересно като форма и цвят? Или със спагети? Маги много се забавлява с тези храни и хапва с удоволствие.

И ние в отбора.Калоян е на 4 години и 9 месеца.
Кърмих го до 2 години-сам си искаше,имаше мляко,цокаше като трифазна помпа и беше в нормите на горната граница.Захранен е след 6-тият месец с парченца-предлагала съм и пюрета,ама изобщо не му се харесаха.
До 2 и половина ядеше всичко ,с голям апетит.Случвало се е,докато сервирам за всички той да обиколи масата и да хапне месо от една чиния,ориз от друга...
По това време се наложи да го гледа баба му-аз се върнах в университета да си довърша магистратурата.Не знам как са се хранили с баба му ,но факт е ,че той малко по малко отказа всички храни без макароните и картофите.Помислих,че е период,който ще отмине.Да,ама не...
Последните две години си ги изкара на картофи,макарони,кренвирши,кюфтенца...тук-там солети,ябълки,круши.Яде тестени неща от тип козунак или филия с масло на закуска.
От септември миналата година ходи на градина.Нито веднъж не е опитал дори храната в стола.Яде само хляб и десерт (крем или пай) и/или киселото мляко.
Учителката му каза,че все е виждала дете ,което не яде нещо от менюто,но за първи път вижда дете ,което съвсем нищо не желае да опита и даже реве като му дадат чинията.
През лятото ходихме на море за 10 дни-той яде само пържени картофи за обяд и за вечеря.
От 5 дни следвам съветите-понеже се виждаме само вечер ,слагам вечеря,с баща му ядем ,той ако иска,и вдигам масата.Резултат-5-та вечер ще си легне гладен.Предлагам храни,които той харесва ,но обогатени с една идея-например кюфтета ,но със сос.
Абсолютно не ми е възможно да го накарам даже да опита една хапка. А е гладен и си иска храна,обаче не нашата 

микимик  и у нас е така.

Готвя всеки ден.Обичам да готвя.Ползвам продукти с високо качество,често био.Малчо си има собствен комплект прибори с любимият му герой Маккуин.Винаги предлагам да опита.

Някъде греша явно,но не знам къде .


извинете за дългият пост исках като начало да опиша цялата картина

....Но аз не крещя,  просто ТИ  мислиш, че злоядството е придобито, затова не мога да ТЕ убедя,че може и да е вродено.